|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
История за престъпленията на Сталин ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 10 Март 2013 20:09
Share

alt
„Не принадлежа към никаква политическа партия или група. Чрез тази книга не преследвам никакви политически или теснопартийни цели. Единствената ми задача е да оглася тайната история на престъпленията, извършени от Сталин, и по този начин да възстановя онези липсващи звена, без които трагичните събития, случили се в СССР, се превръщат в неразрешима загадка.”

Едва ли може да се намерят по-точни думи за началото на книга, която има претенцията не само да надхвърли общите представи за властването на Сталин, но и да ги разруши, излагайки на показ тайните на управлението му, до които достъп имат само малцина по върховете на репресивния апарат в СССР.

Авторът на цитираните думи е точно един от е малкото офицери в съветските специални служби, който не само е свидетел на описаното, но и е успял да се спаси от сталиновите чистки.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата „Тайната на сталинските престъпления” на родения в Беларус Лейба (Лев) Фелдбин. Той е познат под различни псевдоними, най-известният от които е Александър Орлов, име, което стои на корицата на книгата му, издадена през 1953 г. веднага след смъртта на Сталин в САЩ, където успява да се спаси през 1938 г.

Фелдбин – Орлов е един от най-успешните съветски резиденти преди Втората световна война. Като такъв работи във Франция (от 1926 г.), Великобритания (1934 г.), Испания (1936 г.). Отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва. Автор е на е книгата „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването” (1935), която става учебник за обучение на разузнавателните кадри в Съветския съюз.

Орлов има не само опит като резидент, ръководещ успешно агентурните мрежи и нелегали зад граница, но по време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското контраразузнаване. През 1923 г., когато завършва право, работи с тайните служби в качеството си на заместник прокурор. Привлича вниманието на основателя и първия ръководител на болшевишката тайна полиция Феликс Дзержински и от 1924 г. е натоварен с разузнавателна работа към ОГПУ (Обединено държавно политическо управление, съветската Държавна сигурност в периода 1923-1934 г.). В края на 1925 г. Орлов е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието заради опита му в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Иран и Турция.

продължава>
 
Ликвидиран в затвора по заповед на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 03 Март 2013 12:45
Share

alt
„Гражданино министър-председател,

Трудно ще ми бъде някога да забавя онова, което видях в българските затвори, а още по-трудно ще ми бъде да се опитам да го опиша... Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад” , са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.

... Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

... Независимостта на правосъдието е празна дума. Съдиите показват политическо усърдие и лоялност към режима. Съдилищата са неделима част от властното управление - службата за сигурност. В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите - от почивните станции и санаториумите. Затворите само формално се водят под ресора на Министерство на правосъдието, а са под разпореждане на КДС, които свирят първа цигулка.

... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...”

Това е част от отвореното писмо – протест, което журналистът и писателя Георги Заркин пише от затвора в Стара Загора до министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, през юли 1968 г., месец преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия.

По това време Заркин излежава първата присъда, дадена му от комунистическия режим след разкриването на конспирацията на Иван Тодоров – Горуня през 1965 г., целяща свалянето на Тодор Живков от власт. Като фоторепортер във в. „Земеделско знаме” той се запознава с Горуня, симпатизира му и пътува с него из страната. След разкриването на групата на Горуня Георги Заркин отпечатва и разпространява позиви във Врачанско. ДС го разкрива през 1966 г. и същата година той е осъден на 6 години затвор за създаване и ръководена на група, която „си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в НРБ чрез терористически действия”.

 Никога не излиза от затвора. След два вътрешни монтирани съдебни процеси още докато е в затвора Заркин получава нови присъди, за да се стигне до август 1977 г., когато е убит в Пазарджишкия затвор.

продължава>
 
Комунизмът в битка с демокрацията ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 17 Февруари 2013 16:42
Share

alt
За някои може да прозвучи учудващо, а за други съвсем не, но на Запад няма преведени български изследвания, свързани с проблемите на комунистическото минало. За разлика от други страни като Румъния и дори Албания. Не давам пример с Полша, Чехия, Унгария или Германия, тъй като те са години, години напред и изобщо и дума не може да става за сравнение.

Малко може да се прочете за съветизирането и терора в България след 9 септември 1944 г. в специална глава, на писана от български изследователи във втората част на „Черната книга на комунизма” на Стефан Куртоа.

В западните библиотеки може да бъде открито изследване, свързано с Кръглата маса, но то не е български историци. Онова, което е ставало в периода 1944-1989 г. в България е бяло петно за западното общество.

Тези неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една книга, която е изключение, тъй като през 2011 г. с подкрепата на Американския научен център в София беше издадена на английски и със сигурност може да бъде открива в големите университетски библиотеки в САЩ. Става въпрос за книгата на журналистката и преводача Нася Кралевска „Без заглавие”, английското издание носи името „Комунизмът в битка с демокрацията”.

Веднага бързам да посоча, че показателно за изследването на Кралевска е фактът, че книгата й в България е претърпяла вече четири издания. Какво толкова важно съдържа тя, че да е печатана толкова пъти?  Може би най-отличаващото се е формулата, която използва автора. За да обясни огромните трудности и манипулации на комунистическите наследници след 10 ноември 1989 г. на читателя е представена подобна картина на причината за това, а именно най-важните факти от момента на съветизация на България, започнала с нейната окупация на 8 септември 1944 г. до изграждането на НРБ като най-верен сателит на СССР в следващите четири десетилетия.

Така че след увертюрата на първия митинг на 18 ноември 1989 г. авторът ви връща на 5 септември 1944 г., когато Москва къса дипломатическите отношения с царство България и му обявява война.

 Друго особено ценно на книгата е разказът за първите две години от прехода от комунизъм към демокрация. Той е наситен с толкова много и превратни събития, с невиждан през последните десетилетия емоционален заряд, продиктуван от обществените очаквания за демокрация и свобода: Първите митинги, шествия, лъжите на преименуваните комунисти, Кръглата маса, фалшифицирането на първите демократични избори, разрушаването на крепостната феодална система, създадена от БКП да контролира българските граждани, различията в СДС, капаните, поставяни от опитните апаратчици в БСП, „полупобедата” за демократите на изборите през октомври 1991 г. и безвремието и безвластието в страната в периода 1993-1996 г.

продължава>
 
Да прочетеш досието си след 44 години изгнание ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 10 Февруари 2013 15:05
Share

alt
Не са много хората, жертви на Държавна сигурност, които са прочели досиетата си и след това са споделили публично съдържанието им. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно един такъв случай.

През 2002 г. политическият емигрант Тончо Карабулков издаде книгата „Досие: Изменник на родината”. По-късно на основата на този разказ във Франция, където Карабулков живее, беше заснет и документален филм под заглавието „Справка”.

На 8 февруари 1949 г. двама младежи от Бургаско преминават границата с Турция при Резовска река. Единият от тях е Тончо Карабулков, член на Младежкия земеделски съюз, чиято дейност е преустановена, след като две години по-рано комунистическият режим ликвидира политическата опозиция в България и опозиционните партии са разтурени.

Утрото на този ден е слънчево и студено. Емигрантът го е запомнил за винаги. „В ушите ми още пищят виковете и зловещият лай на граничните кучета. Никога няма да забравя как бягахме по нанадолнището и как се хвърлихме в река Резвая (Резовска), границата между двете държави”, описва този момент в спомените си Карабулков.


В политическа емиграция

След Турция преминава през италианските емигрантски лагери. През 1950 г. пресича нелегално френско-италианската граница и се установи в Париж. „В продължение на 44 години от моя непрекъснат престой във Франция аз запазих статута си на политически емигрант. Женен за французойка и жител от толкова години на тая страна, аз можех отдавна да поискам да бъда натурализиран французин. Но не исках. Бях напълно интегриран в тези страна, но държах да остана политически емигрант”, посочва Карабулков.

Роден в село Българово (днес град), Бургаско той не забравя България. Води активен политически живот като публикува множество статии в на изданията на Българския национален комитет: в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Става редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.


След промените

 Завръща се в родината си през 1991 г. За кратко е директор на в. „Земеделско знаме”. От Франция сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21”. Автор е на няколко книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Директор е на френското сп. „Ревю периодик”, основано през 1998 г.

продължава>
 
Дълговете, глупако! ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 03 Февруари 2013 19:17
Share

alt
Винаги съм се питал толкова ли са трайни пораженията от комунистическата пропаганда и манипулация върху онези хора, които с носталгична въздишка казват: при социализма се живееше добре. Имаше работа, имаше безплатно образование, имаше безплатно здравеопазване.

Как тогава управлението на БКП не продължи да твори блага за хората, а взе, че се сгромоляса? Въпрос, който същите тези хора сигурно никога не са си задавали или ако са имали някакви съмнения са се задоволили с обяснението на комунистите, че Горбачов провалил социализма.

Истината е съвсем друга. И тя е, че няма нищо безплатно. Още повече при т. нар. социализъм, когато развитието на страна и различните социални придобивки са за сметка на дългове, за които обществото изобщо не знае. Дългове в долари, които до 60-те години са предимно от съветски банки, а след това и от западни кредитни институции до краха през 1989 г.

Не е осъдително управлението на една държава да взима кредити, но престъпление е когато не е в състояние да ги връща и десетилетия наред държи собствените си поданици в неведение за действителното икономическо развитие на страната. В българския случай накрая не провалилата се БКП, а цялото общество плаща и продължава да плаща сметката на неуспешното й управление.

Ако използвам фразата на президента Клинтън „икономиката, глупако”, с която през 1992 г. спечели изборите, струва ми се подходящо за случилото се в стопанския живот на България при комунизма тя да бъде перифразирана в „дълговете, глупако!”   

Затова тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com книгата на Даниел Вачков и Мартин Иванов „Българският външен дълг 1944-1989”. Изследването на двамата историци е посветено на  банкрута на комунистическата икономика. Книгата се появи през 2008 г., година след публикуването на „Тайните фалити на комунизма”, в която за първи път бяха очертани трита момента, в които управлението на БКП при Тодор Живков изпада в несъстоятелност и не е в състояние да изплаща външния дълг – 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Книгата „Българският външен дълг 1944-1989”, дава перспективата на развитието на  външните задължения при комунизма. В нея детайлно са разглежда фалитите на комунистическото управление, които авторите определят с термина „дългова криза” и предпоставките за тях.

„Несъмнено проучването на темата има важно значение не само за развитието на научните разработки върху най-новия период от българската история, но и дава някои отговори на напълно актуални проблеми, свързани с по-нататъшното стопанско развитие на страната, с контактите й с международните финансови институции”, посочват в увода двамата историци.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 Следваща > Край >>

Страница 84 от 92
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов