|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Митовете за Държавна сигурност* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Екатерина Бончева   
Четвъртък, 03 Февруари 2011 11:02
Share

BonchevaВремето от 1989 г. до сега не беше загубено. То беше много умело употребено от различните днешни превъплъщения на Държавна сигурност, за да бъдат насадени в  съзнанието на хората и в публичното пространство няколко мита, които смятам че сега чрез вашите разкази и чрез отварянето на досиетата постепенно започват да се разсейват. Първият мит е, че досиетата са прочистени, че те не са важни, че в тях няма истина дори се появиха твърдения, че през 90-те години са били унищожени около 40% от документите oт архива на МВР. Ще ви кажа обаче, че прочита на документите сочи друго - една следа води към друга следа т. е следите остават. След три години и половина работа с документи в Комисията и двайсет години интерес към темата мога да обобщя така: Документи са унищожавани, но не са унищожени.

До този момент в Комисията има над 3 120 линейни метра документи, т.е. повече от 3 км, документи на 612 броя електронни носители, 300 броя CD и   DVD с документи и 100 броя филмови материали.

И не мислете, че това е цялата документация. Само архивните дела са над 458 000. Комплектуването на архива продължава. .

продължава>
 
„Историята на един документ” или как се реализира българската идея за международно осъждане на комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Юни 2013 12:08
Share

alt

Книгата „Историята на един документ”, която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, разкрива хронологията на приемането на резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

Изданието проследява стъпките чрез които през 2006 г. в ПАСЕ се стига до приемането на първия по рода си европейски документ, с който категорично е призната необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

Въпреки, че у нас не беше извършена убедителна декомунизация, не беше приета лустрация и досиетата на комунистическите тоталитарни служби бяха отворени с 16 години закъснение, ние може да се гордее, защото идеята за международното осъждане на комунизма е българска.

Малко хора знаят, че тя се ражда на остров Персин – земята, напоена с кръвта на политическите затворници в най-големия концлагер край Белене по времето на комунистическия режим в нас. Идеята възниква през 2003 г. по време на поклонението в памет на жертвите на комунизма, което репресираните традиционно извършват всяка година край Белене. Тогава Лъчезар Тошев, депутат от СДС, член на ПАСЕ и зам.-председател на групата на Европейската народна партия в асамблеята се ангажира да постави въпроса за международно осъждане на комунизма в ПАСЕ.

„На 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене, се състоя поредният митинг на репресираните, на който бях поканен да говоря като председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Бил съм на всичките срещи от 1990 г. насам. Повечето от речите повтаряха едни и същи проблеми, които все не намираха решение и най-вече подчертаваха липсата на справедливост спрямо извършените престъпления. Тогава обещах пред присъстващите, че ще поставя въпроса за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на международно ниво в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бях член от 1992 г.”, спомня се Лъчезар Тошев.

Първоначалният текст е изготвен от него и е представен на председателя на СДС, по това време Надежда Михайлова. Тя го одобрява, след което е обсъден и одобрен от парламентарната група на партията. Решено е Тошев да го внесе във фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в ПАСЕ. Там идеята също получава подкрепа. Документът е внесен в ПАСЕ на 10 юли 2003 г.

продължава>
 
Усмивките в скулптури на Георги Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Сряда, 02 Март 2011 10:32
Share

Портрети на писателя Георги Марков събраха най-верните му почитатели в деня на неговата 82-годишнина на 1 март 2011 г.

Изложбата е подредена в Галерия 36 на ул. „Славянска” 40 в столицата. Автор на скулптурите на талантливия творец, убит от Държавна сигурност през септември 1978 г. в Лондон, е художникът Спартак Дерменджиев.  

Пред  Държавна сигурност.com авторът заяви, че решението му да направи скулптури на Георги Марков се е родило спонтанно.

„Това е един вид съпротива срещу усещането, че не живеем 21 години след промените, а преди това. По някакъв начин желаех да споделя това усещане и тогава образът на Георги Марков, неговият живот и съдба изплуваха в съзнанието ми”, сподели Дерменджиев.


Той разказа, че първоначално е разполагал само с няколко снимки на писателя от интернет, но впоследствие се е свързал с фамилията на Марков, откъдето са му предоставили повече фотографии на писателя.

.
продължава>
 
Ненаказаните престъпления на комунизма в България* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 27 Януари 2011 00:25
Share

В прехода от комунистически режим към демократична система на управление новите елити са изправени преди решаването на проблема за възстановяването на истината и справедливостта. Предизвикателството е да се разкрие и изясни истината и евентуално да се потърси отговорност на виновните за злоупотреби с власт и престъпления сред представителите на стария режим на управление.

Въпросът за търсенето на отговорност на престъпленията на комунизма става актуален в България веднага рухването на системата през ноември 1989 г. Отговорностите за престъпленията следва да се разглеждат в два аспекта – моралното осъждане и съдебна осъждане.

 

Морално осъждане

Моралната отговорност е свързана с отхвърлянето и разграничаването от тоталитарното минало, което политическите партии предприемат преди първите демократични избори през юни 1990 г. Това се отнася и до правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП), която декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. Характерно за наследницата на БКП е, че нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов, публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху доскорошния партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

.
продължава>
 
Машинарията на българския комунизъм като зло ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 23 Юни 2013 09:50
Share

alt
Не са били редки случаите, когато прочитайки някой документ от архивите на ДС или пък от архивите на Българската комунистическа партия пред очите ми е добивал очертания фрагмент от репресивната и античовешка същност на режима при комунизма.

Документите обаче са един вид застинали свидетелства на времето. Те са запазили истината за фактите, но много рядко са пропити с човешка емоция. Съвсем друго внушение имат спомените. Не са малко мемоарите, които са запечатали различни картини от комунизма в България, но преди всичко те разказ на зрели хора.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям разтърсващата книга на проф. Георги Фотев „Дългата нощ на комунизма в България”. Позволявам си да я определя като разтърсваща, защото големият български социолог е избрал друг, различен подход от историографските съчинения, посветени на периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. Социологията, на която той е посветил дългогодишните си научни търсения, му помага да изгради автентични и неповторими образи и усещане за машинарията, както сам нарича комунистическата система. Тези спомени обаче не са на възрастни хора, а са преди всичко спомени, запечатани от деца, включително и негови собствени.

Няма да намерите никъде другаде по-убедителна картина от описанието на създаването на комунистическата машинария от това да го видите през очите на детето, което проф. Фотев предлага (най-близкият текст до този са спомените на Георги Марков за събитията след 9 септември 1944 г. в „Задочни репортажи за България”). За разлика от възрастните детето не знае. Децата имат собствен чист свят и емоции, които са брутално разрушени с изграждането на режима. Този фронтален сблъсък има толкова въздействащо психологическо усещане върху читателя, че предадените спечени се превръщат в реални картини и емоции.

Какво е за едно дете да убият баща му с присъда от „ Народния съд”? Не се наемам да описвам усещането – вземете и прочетете книгата. Какво преживява едно дете, когато въоръжени хора с груби обноски нахлуят в къщата и заповядат за 10 минути да си съберат багажа, защото ще ги изселват, а майката им я няма? Вземете и прочетете книгата. Какво е едно дете да стане свидетел на заповед на охраната наблъсканите като животни във вагони хора да слязат и на място да отидат по нужда (включително жените)? Прочетете книгата. Какво е, когато човекът от ДС решава да се пошегува и казва: „Детенце, твоят татко е лош!” Вземете и прочетете книгата. Какво се преобръща в душата на едно невръстно момиче, когато вижда как униформен милиционер удря с приклада на пушката в гръб майка му, защото не ръкопляска достатъчно ентусиазирано по време на реч на комунистически функционер на площада (спомен на Силви Вартан)? Просто прочетете книгата.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 Следваща > Край >>

Страница 77 от 88
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов