|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Образци на смелост: Политически затворници, устояли на комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 03 Ноември 2013 13:26
Share

altКъм имената на политическите затворници Илия Минев, Харалан Попов, Борис Арсов, Георги Заркин, Володя Наков и Стефан Вълков – героични примери, олицетворяващи съпротивата срещу комунистическия режим зад решетките, можем да прибавим още две имена – на Васил Узунов – Чирпански и Хайг-Арам Пилигян.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата, която е съхранила паметта за техния героизъм в затворите на комунистическа България „Светците ги съдят” на Никола Алтънков.


За автора

Никола Алтънков е  роден през 1932 г. в София. Завършва английска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Напуска България през 1965 г. и става политически емигрант. Активно участва в българската емигрантска политическа организация Български национален фронт (в изгнание).

В САЩ завършва история в Калифорния. Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г. Преподавал е в американски висши училища и е работил в различни научни институти в САЩ.

Завръща се в България през 1995 г. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика.

За написването на „Светците ги съдят” Никола Алтънков черпи вдъхновение от труда на Джон Кенеди „Образци на смелост”, описала борбите на осем американски сенатори, отстоявали своите политически възгледи с непоколебима увереност. Алтънков познава лично и двамата българи, на които е посветена книгата. Представя ги като хора, живели в две епохи – преди 9 септември 1944 г. и след съветската окупация по време на режима на БКП. Хайг-Арам Пилигян е роден през 1922 г., а Васил Уунов през 1928 г.

Никола Алтънков ги описва така:

продължава>
 
Френският посланик Филип Отие: Не трябва да се мълчи за комунистическото миналото ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 20 Януари 2012 19:17
Share

Френският посланик Филип Отие отдаде заслужена почит към паметта на жертвите на комунизма, инициирайки среща с репресирани от комунистическото управление, изследователи на комунизма и политици.

Сред поканените в резиденцията на френското посолство бяха осъденият на смърт Георги Саръиванов, Алфред Фосколо, осъден на 15 години затвор за разпространение на позиви с демократични призиви, Хюсеин Сърмали и Неджемин Хак, преживели „възродителния” процес, режисьорът Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, културологът проф. Ивайло Знеполски, евродепутатът Андрей Ковачев (ГРЕБ), народният представител Лъчезар Тошев (СДС) и др.

Посланик Отие отбеляза, че срещата се провежда между две важни дати – 23 години от посещението на френския президент Франсоа Митеран в НРБ през януари 1989 г., когато той организира закуска  с група интелектуалци, сред които Радой Ралин, Блага Димитрова, Желю Желев и др., и 1 февруари – денят, в който България официално почита жертвите на комунистическия режим. .

продължава>
 
22 години след края на Берлинската стена: Роланд Ян: Страхът беше спойката, удържаща диктатурата ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Драгомир Иванов   
Вторник, 15 Ноември 2011 18:08
Share

През ноември 1989 г. събитията в Германската демократична република (ГДР) поставят началото на срутването на източноевропейските режими. Милиони зрители виждат по телевизията как пада смятаната за вечна Берлинска стена. Тълпите източногерманци, щурмували граничните пунктове с ФРГ, прегръдките между разделените сънародници, откъсващите се парчета от зида, трабантите, посрещани с овации... Всичко това шокира и едновременно вдъхновява жителите на Източна Европа. След кадрите с разбитата Стена рухването на целия Източен блок вече е въпрос на време.

По повод 22- годишнина от падането на Стената сайтът Държавна сигурност.com ви предлага речта на германския пълномощник за документите на ЩАЗИ, Роланд Ян. Той е първият шеф на службата, който е лежал в затвора и пряко е изпитал на гърба си комунистическия терор. Роден е през 1953 г. в Йена, Тюрингия. Изключен е от университета заради критики към режима. Организира публични демонстрации, заради които през 1982 г. е вкаран в ареста на ЩАЗИ. Осъден е на година и 10 месеца затвор, но след протести на Запад е освободен предсрочно.

Ян не мирясва и се включва в опозиционната група Friedensgemeinschaft Jena. През лятото на 1983 г. властите му отнемат гражданството и го натоварват на влак за ФРГ. В Западен Берлин организира мрежа за подпомагане на съпротивата в ГДР и работи като журналист. През януари 2011 г. беше избран за шеф на институцията с близо 1800 служители, която поддържа и проучва огромния документален масив на ЩАЗИ.

Речта на Ян е произнесена на 11 ноември 2011 г. пред местния парламент (Ландтага) на провинция Тюрингия в град Ерфурт. Присъстват депутати, общественици, ученици. В увода Ян отдава почит на покойния правозащитник и писател Юрген Фукс, чиято съпруга Лило е в залата. .

продължава>
 
Роман зад решетките: „Чест” на убития в затвора от ДС Георги Заркин ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Октомври 2013 08:53
Share

alt
„Най-характерната черта у хората, според която са получили или оправдават своето име – човек. Честта се дава веднъж и завинаги, както и животът, и се явява като едно осмисляне на живота. Тя остава светла диря и след смъртта на човека. Човек без чест, то значи човек без образ”.

Думите са на журналиста и писателя Георги Заркин, убит от Държавна сигурност в Пазарджишкия затвор през 1977 г. Те са написани вместо предговор към романа му „Чест”, издаден през 2008 г. благодарение на усилията на неговия син Лъчезар Заркин. Тиражът на тази уникална книга е изчерпан отдавна (очаква се неговото второ издание), но тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първото издание.

Романът „Чест” е уникален, тъй като принадлежи към затворническото творчество, създадено по време на комунистическия режим в България. След промените станаха известни стихотворенията на десетки мъченици в лагера Белене, сред които изпъква поета Йосиф Петров, а също така четиристишия, писани от политически затворници в Софийския и други затвори в страната.

Романът на Георги Заркин „Чест” обаче е единственият образец на проза, създадена зад решетките на комунистическите затвори в НРБ. Това го нарежда до такива автори в световен мащаб, създали проза именно в затвора, като:

  • Мигел де Сервантес, написал първия модерен европейски роман „Дон Кихот”, докато е излежавал присъда за неплатени дългове в Испания през ХVІІ век;
  • Рустичело да Пиза с „Пътешествията на Марко Поло”, разказани му от самия Марко Поло, докато двамата са в затвора по време на войната между Венеция и Генуа;
  • Хенри Дейвид Торо и неговото „Гражданско неподчинение”, вдъхновено от еднодневния му престой зад решетките, заради отказа да плати такса за гласуване;
  • Мартин Лутър Кинг и неговата книга „Писмо от затвора в Бирмингам”, където е затворен заради мирен протест срещу расовата сегрегация в САЩ през 60-те години на миналия век;
  • И единственият сред тези имена политически затворник Нелсън Мандела с хрониката му „Разговори със себе си”, описала живота му, когато е излежавал 27-годишната си присъда.

Разбира се към тях може да се прибавят и имената на други автори с произведения, писани в затвора, като О. Хенри, Оскар Уайлд, Жан Жене, е. е. къмингс (писателят е настоявал имената му да се изписват с малки букви), Джак Абът. Никой от тях обаче не е жертва на онази репресия, на която Георги Заркин е подложен от комунистическия режим в България.

Романът „Чест” е започнат от него на 20 ноември 1967 г. и е завършен на 31 януари 1968 г. в затвора в Стара Загора. Написан е на един дъх. Това е времето, когато Заркин излежава първата си присъда от 1966 г. за разпространението на нелегални позиви, свързани с групата на Иван Тодоров-Горуня, опитала да организира преврат срещу Тодор Живков през 1965 г.

продължава>
 
Кои са най-важните събития, места и личности в паметта на обществото ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 12 Януари 2012 11:13
Share

Паметта на българското общество за най-важни исторически събития, места и личности са свързани преди всичко с национално-освободителните борби и освобождението от Османска власт.

Това стана ясно по време на дебата „Минало несвършващо” в сряда вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Там бяха представени резултатите от теренно изследване „Топоси на историческата памет”. То е осъществено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и частично повторено за мюсюлманските малцинства през октомври 2010 г. – януари 2011 г. Проектът е на Нов български университет и Американския университет в България с ръководител Евгения Иванова.

Целта му е да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 Следваща > Край >>

Страница 72 от 90
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов