|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отваряне на архивите на ДС
Ханс Гайгер, човекът разформировал ЩАЗИ: Канцлерът Кол искаше да изгори досиетата, но дисидентите от ГДР ги отвориха ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Събота, 24 Ноември 2012 17:49
Share

Проф. Ханс-Йорк Гайгер е бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия. Преди това той е познат като първият ръководител (1990-1995) на службата за разформиране на Източно германското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ. В тези години е работил с настоящия президент на Германия Йоаким Гаук.

Изгражда службата, която за кратък срок стига до 3000 души персонал. Проф. Гайгер е с богат опит по проблемите с досиетата и тайните служби. Миналата седмица той участва в конференция за парламентарен контрол върху специалните служби в Народното събрание, организирана с подкрепата на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”. Ханс-Йорк Гайгер бе любезен да даде интервю специално за сайта desebg.com.

 

Проф. Гайгер, какво беше наследството на ЩАЗИ, което заварихте в Източна Германия?

- През 1990 г. намерихме 204 км досиета на ЩАЗИ, които бяха сравнително съхранени, но една голяма част от тях бяха умишлено разбъркани от самата ЩАЗИ. Освен това в един бункер в централата на ЩАЗИ в Берлин открихме 10 000 чувала с унищожени досиета. Те бяха нарязани на ситни парченца.

Благодарение на една компютърна програма ние успяхме впоследствие да „излъжем” ЩАЗИ. Чрез тази програма възстановихме нарязаната хартия и тези унищожени досиета. В тях открихме важни материали на ЩАЗИ, едни от които се отнасяха за атентата на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен

Много важно беше в този начален период след 1989 г. да бъде обяснено на германското общество какво е правила ЩАЗИ. Защото разкриването на това, което се е случило в миналото е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими. Затова много държах всеки гражданин в Германия да има право на достъп до собственото си досие. Така вече ЩАЗИ не можеше да дърпа тайно конците и още веднъж да използва своята власт чрез досиетата срещу отделни личности.


Една от рецептите за справяне с наследството на тоталитарното минало е да се проведе лустрация на сътрудниците на ЩАЗИ. В България не беше направена такава лустрация. Какво мислите по този въпрос?

- Мисля, че решението за Германия беше правилно за страната, защото не може да се очаква от гражданите да възприемат, че някой, който преди това е работил против своя народ, ще може да изпълнява важни държавни функции. Това решение, както преди и сега продължава да действа и е прието добре от обществото.

.
продължава>
 
Отварянето на архивите на ДС – условие за преодоляване на зависимостите от комунистическото минало* ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Събота, 17 Ноември 2012 19:36
Share

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

 

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

.
продължава>
 
Андрей Ковачев: Сенките на Тито и УДБА не могат да блокират желанието на хората в Македония да са равноправни граждани на Европа ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Събота, 11 Февруари 2012 18:02
Share

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

 

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

продължава>
 
Европейският парламент насърчи Македония да отвори досиетата на УДБА ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Вторник, 24 Януари 2012 16:00
Share

Македония беше насърчена от Европейския парламент да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности). Това стана днес с приемането на проект на резолюция на първо четене по доклада за напредъка на Македония. Документът беше гласуван с голямо мнозинство в Комисията по външната политика на Европейския парламент и подкрепена от големите европейски политически семейства – ЕНП, С&Д, АЛДЕ и Зелените.

Европейският парламент би желал да се засилят правомощията на македонската комисия, която отговаря за отварянето на досиетата на УДБА, като бъде овластена свободно да обявява резултатите от проверките си и да разполага с всички архиви, необходими за работата й.

По предложение на новоизбрания зам.-председател на Комисията по външна политика евродепута Андрей Ковачев (ГЕРБ) и колегата му от ЕНП Шьопфлин комисията прие в отделен член поправка, в която се посочва:

.
продължава>
 
Мирослав Леки: Трите фундаментални нива на помирението с тоталитарното минало в Чехия* ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Вторник, 13 Декември 2011 12:26
Share

През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха. Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.. Второто ниво беше задействане наказателно право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим. Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

Резултатът от разследванията не постигна очакванията. Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани, поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяла. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията. През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Византан, който издирваше от години престъпници нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод: говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.


*Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.

.
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>

Страница 2 от 3
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов