|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Доц. Лъчезар Стоянов: Битката за знанието за миналото е битка за европейското бъдеще на децата ни ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Сряда, 22 Май 2019 18:11
Share

alt

 

В края на миналата седмица проруската партия „Възраждане” разпространи информация след среща на нейния лидер Костадин Костадинов с министъра на образованието и просветата Красимир Вълчев, че партията е постигнала „пълна победа”, тъй като „ спря обучителните семинари, които подменяха историята ни”. Става въпрос за обучителен курс, провеждан от Министерството на образованието и науката (МОН) на педагогически кадри по нова учебна програма по история и цивилизации за Х клас, която беше приета в началото на 2018 г. и по която ще се преподава от тази есен. От „Възраждане” обявиха, че от обучителния курс са изгонени „скандални обучители Рая Заимова и Лъчезар Стоянов”. От МОН официално опровергаха тези фалшиви новини. Сайтът desebg.com се свърза с един от атакуваните историци доц. Лъчезар Стоянов (НБУ), който бе любезен да даде интервю на журналиста Христо Христов.

 

Доц. Стоянов, каква е причината вашето име да стане прицелна точка на гнева на проруската партия „Възраждане”, която „обяви”, че сте „скандален обучител” и че сте „изгонен” от обучителния курс на МОН по новата програма по история за Х клас, който всъщност приключи през месец април преди Великден?

– За да ви отговоря и да бъда коректен трябва да кажа, че тази история има своята предистория. И в предисторията се крият отговорите на сегашния момент. Първоизточникът на тези атаки е, че аз съм един от инициаторите на публичното обсъждане на изработената програма по история от МОН преди тя да бъде приета в този вид, в който е сега.

На това обсъждане в Министерството, в което участва и проф. Евелина Келбечева, ясно пролича целенасочена и преднамерена идея в цялата програма да се премахнат всички неудобни, или както чиновниците в МОН ги представяха, конфликтни българо-руски и българо-съветските отношения и по-късно самия комунистически период.


Вие говорите за началото на публичното обсъждане на учебната програма по история за Х клас, което се проведен през есента на 2017 г.?

– Да, точно така. Тогава аз се обърнах с едно писмо до министъра на образованието и до отговарящия за изработването на програмата в МОН, в което в няколко точки мотивирах преднамереността на тези пропуски, които биха силно ощетили и манипулирали знанието на българските младежи.


Кои бяха тези пропуснати моменти от историята на българо-руски и българо-съветски отношения?

– Първото, бе напълно изличаването от историческото познание въпросът за ролята на Русия за детронирането на българския княз Александър I Български и скъсването на българо-руските отношения.

Беше дадена и една формулировка „социално-политически сблъсъци през 20-30-те години на ХХ век”. Липсваше предизвиканото от Коминтерна – това е признат от всички и влязъл в световната историография факт – че именно Коминтерна предизвиква вътрешен въоръжен метеж през 1923 г. в България, който десетилетия наред бе представян от комунистическата партия като Септемврийско въстание. И последвалите кървави събития, които продължават, финансирани с много пари на Коминтерна, довели до една гражданска война в периода 1923-1925 г. В програмата нямаше и дума за атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. – най-кървавият атентат през ХХ век, дело на военната организация на БКП. Нямаше и още редица важни факти, свързани с ключови събития от нашата история.

Отсъстваше и ролята на Коминтерна (1919-1943) и Комунистическо информационно бюро (1947-1956) – две международни организации, ръководени от Москва и контролиращи и финансиращи българските комунисти. Много е неудобно за наследниците на БКП да се говори за Коминтерна, защото българските комунисти са били негово поделение, част от една централизирана световна комунистическа организация, създадена, финансирано и пряко подчинена на Кремъл. Имаше съпротива до края тези „подробности“ да не влизат.

Оттук се започна един много тежък сблъсък с част от чиновниците в администрацията на МОН, които са отговорни лица, но правеха всичко възможно да се замитат тези важни факти и да се избегне някаква основна промяна в програмата към 2017 г.


Какви бяха съображенията, аргументите на тези чиновници?

– Никакви. Бяха намерили няколко учители клакьори за това колко добра била програмата и няколко второстепенни представители на академичните среди, първостепенните не посмяха да се противопоставят. Казваха: „Ами това трябва ли да се учи? Защо трябва да преподаваме точно това? Нашето общество и без това е разделено, защо трябва допълнително да го разделяме?” Моето мнение е, че знанието не може да разделя. Манипулацията е тази, която разделя! Това е, което те преследват.

С помощта на още няколко колеги в поредица от заседания успяхме да се преборим с тази съпротива. През януари 2018 г. министърът на образованието и науката Красимир Вълчев утвърди новата програма, в която една голяма част от това, което трябваше да влезе, беше прието. Тя отговаря на огромния нов изворен материал и съвременна научна литература за българската история. В нея бе приет цял раздел за периода 1944-1989 г., който задължава да бъдат разгледани в час всички основни аспекти на тоталитарния режим на БКП.


Да припомним на читателите, че след приемането на тази нова учебна програма за история за Х клас БСП вдигна скандал в парламента и поиска оставката на министър Вълчев, но ГЕРБ го защити заедно с програмата, както и най-активните представители на академичната общност направиха същото.

– Точно така. Управляващите защитиха тази реформа, която беше обещавана от много предишни ръководства на МОН, но нищо не бе направено.

Второто, което срещна съпротива е променената методология. Дълги години децата бяха карани да наизустяват някакъв материал. Комунистите убиха интереса към историята с наложената от тях теза, както беше в предишната програма, под девиза за деполитизация, че в училището трябва да се дават само някакви голи факти. Историята бе превърната в най-отвратителния предмет – да се наизустяват имена дати и събития. Сега нещата се променят. В това информационно общество, в което живеем и когато децата могат да намерят цялата фактология в телефоните си, това е абсолютно недостатъчно. Тук няма най-важното в посланието на историята, а именно посланието за добро и лошо, за морал и за ценности. Защото независимо от това, че само единици от децата ще продължат да се занимават с история, целта е чрез историята да се опитаме децата да станат добри граждани. Това е голямото предизвикателство пред образованието – как да направиш децата добри, активни и мислещи хора.

В системата на гимназиалното образование историята е ключовият предмет, върху който се гради т. нар. гражданското образование. Тя е и ценностната ориентация за това, което трябва да научат децата да са добри граждани и добри европейци. И „критиците” на програмата ги боли точно от този нов подход. Аз това и обяснявах на всички групи по време на обучителния курс на учителите в началото на тази година – за да бъдат наистина верни на призванието си да бъдат учители – да се опитат много стриктно да разделят политическата система на една тоталитарна идеология от процесите в обществото.

Колкото и да е бил тоталитарен един режим никога не е успявал напълно да владее обществото. Хубавите неща в живота ги е имало въпреки тоталитарното управление на БКП. Дори в самата партия има хора, които са против догмата и т.н. Знаете, че немалко бивши комунисти или разочаровани членове на партията са активни в края на 80-те години и началото на демократичните промени.


Направи ми впечатление, че атаката срещу вас и колежката ви Рая Заимова от миналата седмица стана в една предизборна ситуация и предизборна кампания. Курсът на преквалификация на над 700 учителите беше през януари-април (до Великден) тази година и ако някой е искал да се оплаче за нещо нередно, е могъл да го направи в този период, а не в средата на месец май, в последните дни от предизборната кампания.

– Без съмнение това е предизборен ход на хора, които единствено чрез скандали се надяват да получат някаква обществена подкрепа. Още повече, че цялата атака се основава на някакво анонимно писмо до лидера на „Възраждане”.

 

В същото време крайната оценка на обучителния курс, който МОН съобщи официално, е висока.

– Да, оценката е много добра и тя е дадена чрез анонимна анкета с  учителите – средната оценка е 5,30. Има двама недоволни души от над 700 учители. Очевидно е, че огромната част от учителите са удовлетворени от обучението, което споделяха и пред нас, защото са научили много нови и полезни за тях неща.


Накрая на разговора с вас, ми се ще да отбележим, че това, което стана в България с приемането на нова учебна програма по история за Х клас и преквалификацията на част от педагогическите кадри отдава е направено в другите страни от бившия съветския блок в източна Европа – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Румъния, в бившата ГДР, днес част от обединена Германия. В тези страни отдавна политическият дебат е приключил и историята на тоталитарния комунистически режим се изучава така, както се изучава националсоциализма и фашизма. Докога тази част от историята ще предизвиква политическа съпротива у нас и докога едни антибългарски лица, бранещи руските тези и интереси ще се опитват да спъват демократичните процеси в България?

– Разбира се, че беше крайно време тази реформа в образованието да се извърши. Ние останахме последни. Не може да си позволим нашите деца да бъдат единствените в Европа, които нямат ясното познание за тоталитарните режими, в частност за комунизма –  неговата идеология и практика. Опитите да се спре това знание, да се блокира изучаването му, са опити да се минира европейското бъдеще на нашите деца. Това е абсолютно недопустимо. Мисля, че голямото постижение на новата учебна програма по история и цивилизации за Х клас е, че борейки се за неоспоримото знание за миналото, ние се борим за европейското бъдеще на своите деца.

 

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов