|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Назовани са причините за неизучаването на комунистическия режим в училище ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Държавна сигурност.com   
Понеделник, 06 Юни 2016 19:09
Share

alt
Отсъствието на ясна държавна политика и политическа воля, фактът, че образованието не е приоритет на различните управляващи мнозинства по време на прехода, скъсаната връзка между академичната общност и системата на образованието, манипулативното криене на факти и събития за периода 1944-1989 г., както и ретроградно написаните учебници са сред основните причини в България да е налице неадекватно преподаване на тоталитарния комунистически режим за разлика от всички останали държави в бившия Източен блок (с изключение на Русия), преживели тоталитаризма от съветски тип.

До това обобщение стигнаха участниците в откритата дискусия „Знание и ценности” – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище, проведена днес (6 юни 2016 г.) в Дома на Европа в София.

На първата по рода си среща бяха представени позициите на професионални историци, експерти от образованието и на известни кино-документалисти по проблема с липсата на адекватно преподаване на истината за тоталитарния режим на БКП.

Инициативата е на фондация „Истина и памет” (проф. Евелина Келбечева – историк, Георги Михайлов – изследовател, Александър Кашъмов – юрист и Христо Христов, разследващ журналист), а целта ѝ е да очертае реалните проблеми, свързани с липсата на обективно познание за периода 1944-1989 г., което да се преподава по модерен начин в средното образование и да подпомогне Министерството на образованието и науката в изработването на ясни образователни стандарти.

„Темата за тоталитарното минало е много болна и продължават да се правят опити тя да бъде омаловажена. Ние не може да имаме бъдеще, манипулирано от сенките на миналото”, заяви евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) при откриването на дискусията.

Тя е своеобразно продължение на неговата инициатива по този проблем, която той организира през март месец тази година в Европейския парламент (виж повече за нея – ТУК), само че този път, представена от позицията на академичната общност и експертния опит на кино-документалисти и специалисти в образователната сфера.

„Ако имахме адекватно, модерно и силно знание за комунизма в училище нашето общество щеше да бъде различно”, посочи в своето експозе проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България.

Тя защити с многобройни факти тезата си за успешното прокарване на различни нива в държавата и обществото на невежество по отношение на тоталитарния комунистически режим.

„Българските учебници по история са ретроградни и лошо написани. В нито една матура темата за комунизма не присъства. Същото е положението и при кандидатстудентските изпити”, посочи още тя.

„Налице е манипулативно скриване на факти и термини, които характеризират идеологията и режима на комунизма”, заяви доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

Той посочи, че дотук от МОН са давани само декларации, но много неща липсват и това е в резултат на установената практика в министерството при определянето на учебните програми.

 

alt

 

Доц. Виолета Стойчева от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” представи проектите на МОН по часовете по история в 7-ми и 10-ти клас, които предстоят да бъдат обсъдени и приети.

Лиляна Друмева, дългогодишен експерт в МОН, заяви, че от 1999 г. в образователния закон има изискване да се осъвременяват учебните планове на всеки 4 години, но това е направено само веднъж през 2008 г.

Тя определи последната година и половина като загубено време за МОН, което не е успяло да отговори на общественото очакване за разрешаване на проблема с необходимостта от изучаването на тоталитарните режими.

В третия панел, посветен на използването на визуални материали в обучението по история в училище, говориха режисьорите Малина Петрова, Атанас Киряков, Евгений Михайлов и Стойчо Шишков.

Евгений Михалов направи ретроспекция на създаването на редица документални филми преди 10 ноември 1989 г., които режимът не е допуснал до широката публика, но показването им днес би онагледило по отличен начин истината за комунистическата действителност на фона на опитите за връщане на носталгията по „доброто” време при социализма.

Въпреки поканата на гражданската инициатива на дискусията не не присъства не само министър Меглена Кунева или някой от нейните заместници, но дори и официален представител на министерството. През март 2016 г. самата Кунева заяви при получаването на гражданската и политическата петиции за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими, че ще приеме всяко едно разумно предложение и е отворена за диалог.

Освен множеството общественици и експерти дискусията, продължила над 5 часа, уважиха депутатите Борис Станимиров (РБ), Методи Андреев и Георги Георгиев от ГЕРБ, Румяна Коларова – секретар на президента, френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, секретарят ѝ Марияна Даракчиева, както и  членове ѝ Екатерина Бончева и Ваня Жекова; Стефка Петрова, директор на дирекция „Централен държавен архив” към Държавна агенция „Архиви”, председателят на Културен дом „Евгений Босилков – Белене” отец Паоло Кортези и др.

Дискусията завърши с извода МОН да бъде приканено да направи публичен и прозрачен процеса на определяне на държавните образователни стандарти, както и да станат известни служителите, които отговарят за изработването на учебните програми за класовете, в които се засяга периода на комунизма, а също така и обществените обсъждания по тези проблеми в самото министерство. Запис от дискусията ще бъде внесен в МОН на вниманието на министър Кунева, независимо от отсъствие на представител на министерството на форума.

В следващите дни сайтът desebg.com ще публикува резюмета от изказванията на участниците в дискусията.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов