|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Истината за тайните фалити на комунизма трябва да е в учебниците ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 03 Юли 2015 18:58
Share

alt

Народна република България през 1960 г., а не Полша през 1980 г. е първата държава от бившия социалистически лагер, изпаднала във фалит. За съжаление не само младите поколения българи, но и онези, които са живели при комунизма, не знаят истината за икономическото състояние на страна и за това, че под управлението на БКП начело с Тодор Живков страната е докарана три пъти до фалит (1960, 1977 и 1987 г.).

Това заяви разследващият журналист и основател на desebg.com Христо Христов по време на дискусия със студенти в понеделник (29 юни 2015 г.), посветена на за стопанското развитие на България при комунизма, обект на неговото документално разследване „Тайните фалити на комунизма”, което наскоро „Сиела” преиздаде поради силния интерес към темата.

По думите му истината за тайните фалити на комунистическия режим трябва да е в учебниците по история и да се изучава от младите поколения българи, за да не бъдат манипулирани от онези, които се опитват да опаковат периода 1944-1989 г. в приемлива за възприемане фалшифицирана история.

Срещата на документалиста със студентите в препълнената Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше организирана от Либертарианския клуб към СУ и Българското либертарианско общество.

Журналистът отбеляза, че най-малко изследваната част от комунизма е свързана с икономическото развитие и срещу истинските факти стои пропагандата и фалшифицираната статистика отпреди 1990 г.

„Дори в изследванията на професионални историци, посветени на различни периоди на икономиката по време на управлението на БКП няма да откриете трите фалита на комунистическата партия”, каза той, а подобни изследвания на практика са част от фалшифицирането на най-новата българска история.

По думите му проблемът е, че историците, които са писали по тази тема, са ползвали само най-общите партийни документи, в които тайните фалити на комунизма липсват.

За разлика от тях той е работил с единственият архив, в който се съдържат фактите за трите фалита на управлението на БКП – от документите до признанията на комунистическите функционери начело с Тодор Живков и бившите комунистически премиери Станко Тодоров и Георги Атанасов, членът на Политбюро на ЦК на БКП – единствен с икономическо образование – Гриша Филипов, както от председателите на БНБ Кирил Несторов, Кирил Зарев, Веселин Никифоров и Васил Коларов.

 

alt

 

Става въпрос за архива на дело №4, образувано от Главна прокуратура през 1990 г. за установяване на причините за икономическата катастрофа, завещана от БКП. Делото се превръща в най-мащабното разследване в историята на българската прокуратура и надхвърля 1300 тома материали, които проследяват стопанското развитие на НРБ в периода 1958-1990 г.

По делото са дали показания под клетва и редица министри, финансови експерти и ръководители на стопански обединения и предприятия по времето на комунизма, които потвърждават плачевната икономическа политика, водена четири десетилетия от Политбюро на ЦК на БКП.

Христо Христов разказа, как при първия фалит, резултат от абсурдното решение на Живков за скокообразно развитие на икономиката по пример на Китай, страната е изпадала в неплатежоспособност пред съветски банки, тъй като по това време основният кредитор на НРБ е СССР. Тогава съветският лидер Никита Хрушчов е отхвърлил молбата на Живков за отлагане на плащанията и нов кредит.

В резултат на отказа Живков еднолично решава да предостави на Кремъл изнесения в Госбанк (Държавната банка) в Москва за временно съхранение златен резерв на България още през 1959 г., докато се преустройва сградата на БНБ. Българският златен резерв възлиза на 21,8 тона и е придобит веднага от СССР като опрощение на част от дълга на комунистическото управление към Съветския съюз през май 1960 г. Руснаците продават българското злато на международната борса и прибират равностойността в щатски долари.

Според разследващия журналист при този първи фалит Живков разбира, че не би могъл да остане на власт, тъй като управлението на БКП не е в състояние самостоятелно да осигури икономически напредък на страната, а това може да стане единствено и само с осигуряване на постоянна съветска помощ.

„Това е истинската причина първият секретар на БКП да поиска през 1963 г. България да се присъедини към СССР като 16-та република, а не „голямата любов” на Живков”, заяви изследователят. По думите му тогава Хрушчов няма изгода да бъде обявен фалита на една от страните от Източния блок 15 години след началото на изграждането на социализма в нея, защото това ще компрометира целия социалистически лагер.

Също така той не предприема смяна на провалилия се Живков, защото от своя страна българския комунистически ръководител безрезервно подкрепя Хрушчов в противоборството между СССР и Китай кой да има водеща роля в международното комунистическо движение.

Същият номер Живков прилага и след 1977 г., когато НРБ е на крачка от втори фалит, заради  покачване на цената на петрола на международните пазари след Арабско-израелския конфликт през 1973 г.  и резкия курс на Живковото управление, предприет през 1975 г. към едностранно развитие на тежкото машиностроене за сметка на останалите сектори в икономиката.

През август 1978 г. на среща в Крим, където съветският лидер Леонид Брежнев по това време почива, Живков благодари „за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година [1978] нямаше да бъде платежоспособна”.

След това признание Живков се опитва чрез предварително изготвен документ под заглавието „Генерална схема за развитието на българо-съветските икономически отношения” да гарантира същия обем съветски помощи и енергийни ресурси, които тогава получава, до 1990 г.

Брежнев обаче отклонява предложението с обяснението, че СССР не знае какво ще е положението през следващата петилетка. Само три години по-късно в лично писмо до Живков съветският лидер го информира, че Москва намалява помощта към всички страни от социалистическия лагер, включително и България, тъй като нефтените и газови полета в европейската част на СССР са изчерпани, а разработваните на такива на изток, изискват сериозни инвестиции.

Архивните документите, подкрепени от показанията на председателя на БНБ Васил Коларов (1986-1989), показват, че третият фалит на управлението на БКП начело с Живков на практика е още през 1987 г., а не през 1989 г. Въпреки настояването незабавни за икономически реформи още през 1987 г. от страна на председателя на БНБ Живков не предприема нищо.

„Причината за това е, че той не желае да развали кулата на илюзията, която строи през всички години на управлението, а именно, че БКП и лично Живков се грижат за благосъстоянието на народа, който изобщо не знае за трупаните дългове – външни и вътрешни, които комунистическото управление му завещава след краха през 1989 г.”, обясни Христо Христов.

Той допълни, че българското общество и досега не знае, че по времето на комунизма изобщо не е отчитана инфлацията, а при финансови кризи висшето партийно ръководство е разчитало на безконтролно печатане на нови банкноти.

 

alt

 

Пред прокурорите през 1990 г. Живков признава, че е имал заблуда, че комунизмът в Европа е победил завинаги, и че самият той носи известна вина за тежкото икономическо положение, в което България изпада през 1989-1990 г. „Това признание Живков никога не си позволява да заяви ясно на глас пред обществото, или да го направи и в мемоарите си, за да може да продължи да подхранва носталгията по неговото управление”, посочи изследователят.

В продължение на близо час той отговаря на многобройните въпроси, като част от тях се отнасяха за процедурата, по която получава достъп до дело №4 през 2007 г.

„Бях много търпелив, защото съдебната власт е консервативна система, но се възползвах от Закона за достъп до обществена информация и преминах през всички нива за крайното решение – от заявление до главния прокурор Борис Велчев, през един от заместниците му, след това Софийската градска прокуратура, наблюдавала това дело преди то да бъде прекратено без да бъде повдигнато нито едно обвинение, за да стигна до Националната следствена служба, където делото се съхранява в една отделна стая”, обясни Христо Христов.

„Проучвах го в продължение на половин година, като в малко по-късно издадената книга „Тайните фалити на комунизма” включих не само историите за трита банкрута, но и също отделни глави за краха на селското стопанство, „златните” заводи на тежкото машиностроене, продажбата на оръжие на държавен кредит, в резултат на който трети страни задлъжняват към България с над 1,3 млрд. долара, за истинските проблеми в електрониката, схемата на държавните дотации, истината за вътрешния дълг (26 млрд. лв.), за който никъде другаде няма да прочете и др.”, заключи журналистът.

В отделна книга „Империята на задграничните фирми", подготвяна за преиздаване, той описва и политиката на компартията за създаването на стотици задгранични фирми в периода 1960-1990 г., чрез които е осъществено най-мащабното изтичане на държавни капитали в чужбина.

Христо Христов беше категоричен, че с поддържаните от него сайтове desebg.com и Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) цели да създаде алтернативни източници за информация и знание за периода на комунистическия режим в България, за да може хората и особено младите поколения, да се информират за истината, която наследниците на комунистическата партия и медиите, чиито собственици са свързани с комунистическите тоталитарни служби, продължават да се опитват да крият.

Това е втората дискусия, която Българското либертарианско общество организира с журналиста Христо Христов. Първата се състоя през януари 2014 г. и беше посветена на истината за комунистическите лагери.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов