|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Мъглата на прехода обрича младите на тотално незнание за комунистическия режим ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Държавна сигурност.com   
Неделя, 09 Ноември 2014 19:07
Share

alt
Общо 94% от най-младото поколение (16-30 г.) не знаят почти нищо за периода на комунизма 1944-1989 г., сочат резултатите от национално представително проучване на общественото мнение за равносметката от „Преходът: митове и памет, 25 години по-късно”, осъществено от социологическата агенция „Алфа Рисърч” и представено днес. Изследването е проведено сред 1 200 български граждани над 16-годишна възраст чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

Фрапантното непознаване на комунистическия режим от младите поколения българи се допълва и следния факт: 40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или ... Китайската стена (!?).


Училището и университетът не дават знание

Още по-потресаващо е положението с източниците, на които се базира познанието на младите хора за комунизма. 92% от младите не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок. Познанията за периода на комунизма се опират при 29% на разкази на роднини, 20% на разговори с приятели и 16% на публицистични предавания (филми и интервюта). Съвсем незначителен е делът на хората, които знаят за този период от книги (10%), и училище или университет (10%).

Родените след 1989 г. в България почти нищо не знаят за времето на комунизма у нас, за Студената война, за политически фигури като Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, Михаил горбачов, Лех Валенска и дори Тодор Живков. Паметта на техните родители избледнява за онези времена, а бабите и дядовците им остават силно поляризирани в отношението си към онова „добро” или „лошо” време, е един от изводите в проучването.

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах. Така постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират.


Битовизмът от соца с превес пред истината за диктатурата

В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, „работата за всички”, „безплатното здравеопазване”, мозаечните спомени за "манифестациите”, „дефицита на стоки”, "ограниченията за пътуване”, "липсата на свобода” и "репресиите над инакомислещите”, показва изследването.

25 години от края на социализма оценката за него е силно поляризирана и детерминирана почти изцяло от идеологическите убеждения на хората.

Хората с леви политически възгледи виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат.

За разлика от левия, десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура са основните му носещи елементи. За хората с десни възгледи, това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди.


Избледняване на паметта

Двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва.

С течение на времето, равносметката за периода 1944 г. – 1989 г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката. Според авторите на крушението на много от надеждите за прехода „пренаписва” и оценката за социализма. За сравнение те разглеждат дадените оценки днес и две години след падането на Берлинската стена за Живковото време.

Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните тогава от НЦИОМ пълнолетни граждани са дали отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация (55% позитивни оценки). Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.


Представите за свободна и просперираща страна

Реконструкцията от днешна гледна точка на въпроса „накъде след 1989-та?“ очертава ясно петте кръга на представите за свободна и просперираща България:

  • отваряне на границите и свободно пътуване (30%);
  • повишаване на доходите и благосъстоянието (27%);
  • развитие на пазарна икономика и нови възможности за работа (20%);
  • повече човешки права и свободи (19%);
  • връщане на частната собственост (18%);
  • избор на управляващи чрез свободни избори (15%).

Въпреки че повечето от тези очаквания са факт – България е член на ЕС и НАТО, пътуваме свободно, върната е собствеността, имаме многопартийна система и свободни избори, субективните усещания са, че очаквано и реално се покриват само в три направления – присъединяване към ЕС, свобода на пътуване и връщане на частната собственост.

Едва 2% смятат, че са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, 5% – за изграждането на демократични институции, 10% – за избор на управляващи чрез действително свободни и демократични избори.


За половината от населението преходът е провал

Половината от населението (50%) над шестнадесетгодишна възраст намира развитието на България след 1989 г. за неуспешно, а позитивно отношение имат едва 10%.

Оценките в личен план са доста по-слабо песимистични – едва 29% смятат, че са загубили по време на прехода. Налице е много ясна тенденция – колкото по-конкретен и обозрим е обсегът на оценката, толкова по-умерени и нюансирани са мненията. Хората отчитат и негативните, и позитивните страни в своя живот. Обратното, колкото по-високо е нивото на обобщение, толкова по-силни са присъдите за неуспех и провал на българския преход.


Липсата на върховенство на закона

Въпреки разслоеното на икономически принцип общество, у нас по-видимо е разслоението „политици – обикновени хора”. С тази оценка общественото мнение изразява своето усещане за основния проблем на прехода – липсата на върховенство на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт.

Масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода, коментират от „Алфа Рисърч”. Според нейното изследване, хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години. Те не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност, която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов