|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досиетата на депутатите: Стойчо Донев (СДС) ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - НС
Написано от Христо Христов   
Петък, 30 Октомври 2015 15:26
Share

alt
Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Стойчо Донев – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Той вербуван от Шесто управелние на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1975 г. като агент под псевдонима „ШИШМАНОВ”.

Използван е по линия на медицината, тъй като самият той е лекар, Катедрата по хистология на Висшия медицински институт в София. Предава донесения срещу свои колеги и чуждестранни специалисти. Използван до 1989 г. като агент, Донев се обявява против отварянето на досиета в писмо до министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев в кабинета на БСП начело с Андрей Луканов в края на 1990 г.


Произход и образование

Стойчо Донев е роден през 1938 г. в гр. Перущица, област Пловдив. Произхожда от семейство на семейство на свещеник. Според информацията в досието на Стойчо Донев то е „с положително отношение към мероприятията на народната власт”.

Завършва медицина във ВМИ „И. П. Павлов” в град Пловдив. След дипломирането си през 1962 г. е участъков педиатър в Районната болница в град Златоград. През 1964 г. постъпва като аспирант по хистохимия в Катедрата по хистология и ембриология на Висшия медицински институт в град София. През 1969 г. защитава кандидатска дисертация посветена на хипоталамическата невросекреция. От 1967 г. е редовен асистент в същата катедра. От 1987 г. е доцент в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия в София. Там се пенсионира през 2003 г.


Вербуван от Шесто управление на ДС

Стойчо Донев е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1975 г. като агент под псевдонима „ШИШМАНОВ”. По това време той работи като лекар в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия. Вербуван по линия на медицина на идейно-политическа основа при провеждането на еднократна беседа с него.

 

alt

alt

alt

 

 

От строго секретния рапорт за вербуването му става ясно, че оперативния работник от отдел 01 „Интелигенция”, който извършва вербовката, е поддържал контакти с Донев от преди това.

„Донев заяви, че доверието, което му оказват органите на ДС, го задължава и занапред да ни помага в борбата за опазване сигурността на страната. Смята това за свое вътрешно убеждение – висш израз на дълг към народа и родината”, е посочено в документа на Шесто управление на ДС от 1975 г.


Донесенията на „ШИШМАНОВ”

В запазеното в архива на ДС работно дело на агент „ШИШМАНОВ” се съдържат редица писмени донесения от него за негови колеги, както и чуждестранни здравни специалисти, посещавали след 1975 г. НРБ и конкретно Висшия медицински институт.

Една от първите му поставени задачи е да изясни връзките на свой колега, доцент, с чуждестранните студенти и основата на техните взаимоотношения, за който Шесто е разполагало със сигнали, че взима подкупи за даване на изпити.

 

alt

alt

 

Агент „ШИШМАНОВ” съобщавал информация за лица на специален отчет, за лица, обекти по дела за оперативно наблюдение, а също така за чужденци, посещаващи Висшия медицински институт, както и за нарушения в организация на работата на катедрата. В документите на Шесто управление е посочено, че се е стремял към „обективност и точност”.

 

На ръководство в СГУ на МВР-ДС

От края 1978 г. агент „ШИШМАНОВ” преминава на ръководство на Софийско градско управление (СГУ) на МВР-ДС, отдел 06 (по линия на Шесто управление на ДС). През този период той съобщава информация за служители от института, уличени в корупция с чуждестранни студенти, за контакти на български специалисти с българи, които комунистическият режим води като „изменници на родината” и чуждестранни граждани, посещаващи Медицинска академия.

Предава е и сведения за прояви и поведение на лица, водени от ДС като „вражеския контингент”. Повечето от запазените му донесения започват с израза „в разговор с познат на мой приятел...”, последвани от информация за конкретния случай.

В документа с, който е свален от агентурния апарат на СГУ в началото на 1989 г. е посочено:

„Досега обаче съществена информация с оперативна стойност не е получавана. По дела и сигнали не е работил и такива по негови данни не са откривани. Поставените му задачи се стреми да изпълнява качествено и в срок, но получаваната от него информация в повечето случаи е от общ характер, тъй като връзките му се ограничават в катедрата. Спазва принципите за конспиративност и секретност. На срещите е редовен и точен. По характер е общителен и  прям. Предвид изложеното и поради това, че е с изчерпани възможност да бъде изключен от агентурния апарат на ДС и за в бъдеще да се използва като доверено лице в отделението.”


Изследовател и специализации

По време на агентурната си дейност Стойчо Донев развива дългогодишна изследователска дейност в областта на хипоталамичната невросекреция, както и на хистохимията и ултраструктурата на ендокринния панкреас.

 

alt

alt

 

Специализира в Института по еволюционна физиология на Академията на науките на СССР. Стипендиант е на фондацията Клод Бернар в Париж (1971-1972), също и в Института по морфология на Унгарската Академия на науките, Будапеща (1981), в Медицинския Факултет на университета в гр. Нанси, Франция (2003). Гостувал е като поканен гост преподавател в Биологическия университет в град Лимож-Франция (1984 и 1985 години). След 10 ноември 1989 г. специализира в Катедрата по хистология и ембриология на Медицинския Университет в град Бидгошч, Полша (1997, 1998 и 1999 г.).


Депутат от СДС

Непосредствено след политическите промени в България в края на 1989 г.  Стойчо Донев влиза за кратко в политиката. Той е издигнат като мажоритарен кандидат за народен представител от листата на СДС в 104-ти Пловдивски избирателен район на първите свободни избори през юни 1990 г., на които е избран за депутат от опозицията в 7-то Велико Народно събрание.

В 7-то ВНС е член на Комисията по здравеопазване и на Комисията по демографските въпроси. Като депутат се обявява за конституционни гаранции за правата на отделната личност срещу посегателствата на държавата., право на частна собственост като свещено право на личността.

Според него разрушаването на тоталитарната система не може да стане само с политически средства. „Не по-малко важни са икономическите и просветните. Ние трябва да се учим на демокрация, за да убием тоталитаризма в себе си”, твърди депутатът от СДС. Той работи по проекта за новата Конституция, която подписва на 12 юли 1991 г.


В списъка с агенти във в. „Факс”

Името на Стойчо Донев е едно от имената на депутатите в 7-то ВНС, публикувани през април 1991 г. във в. „Факс” малко преди Парламентарната анкетна комисия по досиетата с председател депутатът от БСП Георги Тамбуев да обяви резултатите от своята дейност. В резултат на скандала, предизвикан с публикуването на неофициални данни за агентурна принадлежност сред депутатите, работата на комисията е преустановена.

През септември 1991 г. участва в дебата в 7-то ВНС по повод досиетата и е един от депутатите от опозицията, които настояват Комисията „Тамбуев” да възобнови дейността си или да бъде създадено нова комисия. Тогава заявява от парламентарната трибуна:

„Искам ясно да бъде огласено това [за сътрудниците на ДС]. Дайте възможност на хората спокойно, при една обективна атмосфера... Аз лично не съм викан и никой не ме е питал за обяснение. Всичко става тук изневиделица.”


Изложение до министъра на вътрешните работи в кабинета Луканов

В досието на Стойчо Донев е запазено негово писмо, адресирано до Пенчо Пенев (БСП), министър на вътрешните работи във втория кабинет на Андрей Луканов.

Писмото е от 5 декември 1990 г., когато Комисията „Тамбуев”, съставена по предложение на СДС в първото заседание на 7-то ВНС през юни 1990 г., настоява МВР да ѝ предостави достъп до досиетата на депутатите в парламента.

В писмото си Донев посочва, че „сведенията, които са искани от мен, за необходими за националната сигурност на страната, затова винаги съм се стремял да казвам истината и съм се стремял да не оклеветя”.

Той коментира решението на ВНС за отваряне на досиетата на депутатите, като посочва, че то е „емоционално и необмислено” и ще „доведе до трагични последствия” не само за сътрудниците, но и за техните семейства и деца, а също така и за „непредвидими последствия за цялата нация”.

„Сведенията, които давах, можех да подписвам и със собственото си име, но правилата изисквали да се подписвам с името, с което се сега ви пиша (проклето да е то!)”, посочва в писмото си до министър Пенев Стойчо Донев, който го подписва с агентурния си псевдоним „ШИШМАНОВ”.

 

alt

alt

 

Той призовава министъра на вътрешните работи да не позволи „да завърша живота си опозорен, с опозорено семейство, с опетнена памет”.

„Лично аз не бих могъл да преживея това публично опозоряване и ще се самоубия по такъв начин, че това да сложи край на кошмара на досиетата”, добавя емоционално Донев.

Той завършва, че „опозоряването” му би го лишило от професията му, ще го лиши от родно място, където да се върне при избирателите си.


Огласяването на агент „ШИШМАНОВ”

Въпреки че в досието на Стойчо Донев са запазени собственоръчно написани агентурни сведения неговото име не е обявено от Комисията по досиетата с председател министърът на вътрешните работи Богомил Бонев през есента на 1997 г. по време на кабинета на Иван Костов (СДС).

За първи път името на Донев е огласено официално като агент на Държавна сигурност през май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата с председател Методи Андреев (СДС) при проверката на народните представители. Агентурното му минало е потвърдено и с решение на следващата Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2007 г.

Вижте профила на Стойчо Донев в Регистъра на сътрудниците (проследи линка – ТУК).

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов