|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Агентите на Държавна сигурност в правителствата на Андрей Луканов ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - МС
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Януари 2011 18:39
Share

Андрей Луканов (1938-1996) е политик, член на Българската комунистическа партия (БКП) и на Българската социалистическа партия (БСП) от април 1990 г. Роден в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. По рождение Луканов е съветски гражданин. Придобива българско гражданство, когато на 6-годишна възраст се премества със семейството си в София. Завършва Московския институт за международни отношения. Член е на БКП (1966), на ЦК на БКП (1977) и на Политбюро на ЦК на БКП (1989).

Работи в Министерството на външната търговия – инспектор и началник отдел (1963-1968), първи секретар в представителството на НРБ в ООН (1969-1972), зам.-министър на външната търговия (1973-1976), председател на комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет (1976-1980), постоянен представител на НРБ в СИВ (1981-1986), зам.-председател на Министерския (1976-1989), министър на външноикономическите връзки (1987-1989) и председател на Министерския съвет (февруари – декември 1990 г.). Застрелян е на 2 октомври 1996 г. пред дома си на ул. „Латинка” в София.

Първо правителство на Андрей Луканов – 8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. .

На министър-председателския пост Луканов сменя Георги Атанасов, последният комунистически премиер, назначен от Живков. Луканов е един от лидерите в БКП заедно с Петър Младенов и Александър Лилов, които играят ключова роля в политическите процеси след принудителното оттегляне на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Той е водеща фигура по време на Кръглата маса от страна на комунистическата партия.

Като министър-председател не успява да измоли на среща в Москва с Михаил Горбачов 1 млрд. долара кредит, за да предотврати неизбежния фалит на комунистическото управление, което е натрупало непосилните за изплащане 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лв. вътрешен дълг. Това го принуждава да обяви едностранно мораториум върху изплащането на външния дълг от 29 март 1990 г.

Правителството му не успява да приеме и осъществи икономическа програма, насочена към пазарно стопанство. Премахнат е държавният контрол по създаване на задгранични дружества, което довежда до безконтролно изнасяне на държавни капитали зад граница. В същото време кабинетът на Луканов не предприема никакви мерки по събиране на печалбите от съществуващите по това време задгранични дружества с българско участие, възлизащи на около 1 млрд. долара по данни на Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването).

Докато е министър-председател в МВР се осъществява унищожаването на част от архивите на Държавна сигурност без знанието на обществото и опозицията.

По време на първото му правителство се провеждат първите демократични избори на 10 юни 1990 г., които БСП печели с 51 процента, като резултатите са обявени едва седмица след провеждането на вота. През 1997 г. Главна прокуратура констатира, че изборите са фалшифицирани.

 

Второ правителство – 22 септември 1990 г. – 19 декември 1990 г.

През септември 1990 г. Луканов сформира втория си кабинет, но икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който в историята остава като „Гладната Луканова зима”. Принуден е да подаде оставка след като страната е парализирана от протести и подава оставка на 30 ноември 1990 г.

 

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА "АНДРЕЕВ"

През юни 2001 г. комисията по досиетата с председател Методи Андреев обявява решение от проверката за принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) в правителствата след промените. Обявени са следните лица в двете правителства на Андрей Луканов:

 

Любен Стоянов Гоцев (1930), зам.-министър на вътрешните работи (декември 1989-март 1990 г.), министър на външните работи (септември 1990 – ноември 1990 г.). Щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 16 юни 1961 г. до 10 април 1990 г. Завършва Института за международни отношения в Москва, специалност „външна политика”. Работи под прикритие като дипломат в българското представителство на ООН в Ню Йорк и в МВнР. Началник на отдел  „Четвърти” (Западна Европа, САЩ и Канада) в МВнР (1977).

Когато в края на декември за министър на вътрешните работи е определен началникът на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев за негов първи заместник Политбюро на ЦК на БКП определя именно Гоцев, който преди това е избран да бъде външен министър. Преценено е обаче, че той ще бъде по-важен в МВР. Гоцев изиграва ключова роля, подкрепяйки действията на министър Семерджиев за осъществяване на най-мащабното съкращаване в МВР и преструктуриране на Държавна сигурност в нови специални служби. С подкрепата на Гоцев, който като високопоставен офицер от ПГУ е известна фигура в ДС, е елиминирана опасността от бунт на Живковите генерали в Държавна сигурност.

По време на най-важното заседание на Колегиума на МВР, обсъждащ съкращенията, Гоцев взима думата и заявява, че те трябва да се осъществят, ако БКП иска да не се разцепи, да спечели изборите с 51 процента и да управлява отново след първите демократични избори. Прогнозната му за изборната победа на преименуваната в БСП БКП се сбъдва до процент. Като първи зам.-вътрешен министър получава генералско звание.

Гоцев излиза от МВР през март 1990 г., за да оглави предизборния щаб на БСП. Избран е за депутат в 7-то Велико народно събрание и за председател на парламентарната комисия по национална сигурност. Във второто правителството на Луканов е назначен за министър на външните работи. След падане на правителството е назначен за посланик в Хага, Холандия (март 1991 г. – януари 1992 г.).

Той е eдин от учредителите на Движение за единство и развитие на БСП – т. нар. „генералско движение” (1996). От 1993 г. се занимава с частен бизнес. През 1996 г. е в Националния приватизационен фонд „Св. Никола”, а две години по-късно в управата на Международна ортодоксална банка „Св. Никола”. Бизнесът му се преплита с бившия депутат от СДС и шеф на „Селена холдинг” Асен Мичковски и бившия директор на оръжейната фирма "Тератон" Младен Мутафчийски. През 1999 г. Гоцев става член на Съвета на директорите на „Юкос петролиум България”-АД, трансформирана по-късно в „Нафтекс". Собственикът й Денис Ершов е изгонен от страната за 10 години през 2000 г. заедно с още няколко руски бизнесмени. Любен Гоцев е сочен като един от хората, подготвили Симеон Сакскобургготски за влизането му в българската политика.

Гоцев е една от ключовите фигури от кръга на бивши служители от ДС и дипломати, известен в публичното пространство като кръга „Монтерей”, кръстен на името на ресторанта, в който се събират.

Поканен е за член на т. нар. Обществен съвет, създаден от министъра на вътрешните работи Румен Петков в началото на мандата му през 2005 г. Пак по времето на Румен Петков през 2005 г. МВР арестува братята Красимир и Николай Маринови – Маргините, известни като едни от лидерите на бившата групировката СИК по обвинение, че готвят покушение на няколко лица, сред които и Любен Гоцев. Според прокуратурата групата на Маргините е имала конкурентен бизнес с Гоцев и това е причината той да стане тяхна мишена. Самият Гоцев заявява, че нищо не знае за покушението. През март 2010 г. чества 80-годишен юбилей.

 

Петър Георгиев Башикаров (1939), министър на външноикономическите връзки. Роден е в Москва. Щатен сътрудник на ПГУ на ДС от 5 април 1965 г. до 31 декември 1979 г. Завършва радиотехника в Машинно-електротехническия институт в София (1964) и същата година е назначен за щатен служител в ІV отдел за водене на контраразузнавателна работа зад граница в ПГУ. Изпратен е на 8-месечен курс в СССР. Издига се до зам.-началник на ІV отдел. Член е на БКП от 1966 г.

Работи под прикритие в Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и в Министерството на външната търговия. От 1976 г. е зам.-министър на външната търговия, а от 1979 г. – първи зам.-министър. В Министерството на външната търговия отговаря за научно-техническото разузнаване. Посланик в Япония (1986-1990).

Малко известен факт е, че през февруари Башикаров е предложен пред Москва да бъде назначен за първия директор на новосъздадената Национална разузнавателна служба (НРС), правоприемник на Първо главно управление на ДС. След одобрение от съветска страна той е назначен с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов за директор, но две седмици по-късно е изтеглен в правителството на Луканов, където става министър на външноикономическите връзки. На неговото мястото в НРС е назначен ген. Румен Тошков.

Башикаров е депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание и 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание. На парламентарните избори през 2001 г. е недоволен от неизбираемо място, на което е поставен от тогавашния лидер на БСП Георги Първанов и се кандидатира като независим депутат, но не е избран.

 

Георги Манолов Хаджиков (1936), зам.-министър на външноикономическите връзки. Роден е в с. Скребатно, обл. Благоевград. Щатен сътрудник на ПГУ от 13 юни 1967 г. до 1 октомври 1969 г.

 

Любомир Кръстев Драганов (1938), зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост. Роден е в Долни Дъбник. Нещатен сътрудник на ДС-Плевен, от 1965 г. до 1969 г. Принадлежността му е установена чрез собственоръчно написана декларация за сътрудничество, ползван по линия „интелигенция”.

 

Михаил Иванов Трифонов (1944), зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост. Роден е в Плевен. Нещатен сътрудник на Окръжно управление-МВР-София-ДС, на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), направление „И” (икономика), от 1974 г. до 1985 г. Принадлежността му е установена чрез собственоръчно написана декларация за сътрудничество и собственоръчно написани агентурни сведения. Ползван по линия „икономика”. Изключен поради отказ за сътрудничество.

 

Тодор Кръстев Василев (1940), зам.-министър на културата. Роден е в Бургас. Нещатен сътрудник на отдел „Задгранични паспорти” от 1974 г. Принадлежността му е установена по собственоръчно написани агентурни донесения. Събирал е информация за чужди граждани и за българи в чужбина.

В решението на комисията „Андреев” от юни 2001 г. е отбелязано, че не се съобщават починали лица с установена принадлежност към ДС или ГУ-ГЩ. Поради тази причина не може да стане ясно дали самият министър-председател Андрей Луканов, който е убит през 1996 г., е бил сътрудник.

 

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА "КОСТАДИНОВ"

На 12 февруари 2008 г. комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов излиза с решение №25 по проверката на лицата, заемали следните постове: министър-председател, зам.-министър-председател, министри и зам.-министри.
В правителствата на Андрей Луканов са осветени общо 11 души, сред които един вицепремиер, министри и зам.-министри, които не са били обявени от предишната комисия по досиетата „Андреев”. Това са:

 

Константин Димитров Косев (1937),  заместник-председател на Министерския съвет и министър на народната просвета (8 февруари 1990 г.  – 22 септември 1990 г.). Роден е в гр. Ст. Димитрово. Агент Найденов на Второ главно управление на ДС от 1961 г. и на Шесто управление на ДС. От 1972 г. е щатен служител на Първо главно управление на ДС до 1976 г.

Константин Косев е академик, член-кореспондент на БАН. През 1960 г. завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон (19661-1967) Зам.-директор на Института по история на БАН (1973-1978) и на Единен център по история на БАН. През 1977 г. става доктор на историческите науки, а през 1979 г. – професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Преподавател е в СУ „Св. Кл. Охридски” (1991-1997). През 2003 г. става академик. Зам.-председател на БАН (1996-2007).

 

Атанас Георгиев Семерджиев (1924), министър на вътрешните работи (27 декември – 2 август 1990 г.). Роден е в с. Лъджене, обл. Пазарджик. Съдържател на явка Славейчето на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1953 г. Снет е от отчет през 1958 г. Ген. Семерджиев е военен и политически функционер на БКП и БСП. Член на БКП (1943), партизанин в отряд „Антон Иванов” (1942).  Командир на партизанска бригада „Чепинци” (1944).

Завършва Военната академия „Фрунзе" и Военната академия при Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Заема отговорни постове в системата на БНА. Началник на Генералния щаб (1962) на БНА и първи заместник-министър на народната отбрана (1966), чл. на ЦК на БКП (1966-1990). По случай 60-годишнината му (1984) е награден със златната звезда на герой на социалистическия труд и орден, връчени му лично от Тодор Живков за активно участие в борбата против фашизма и особени заслуги към БНА. Съветският посланик Леонид Греков му връчва орден „Червена звезда” на президиума на Върховния съвет на СССР.

В края на декември 1989 г. е извикан от сменилия Живков генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов и му е сведено, че е избран от Политбюро на ЦК на БКП да стане министър на вътрешните работи. Като такъв извършва преструктурирането на Държавна сигурност и осъществява най-големите съкращения на личния състав в МВР. В края на януари 1990 г. подписва строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на ДС без знанието на опозицията и обществото. На 1 август 1990 г. 7-то Велико Народно събрание го избира за вицепрезидент на президента Желю Желев. На този пост остава до 22 януари 1992 г.

През 2002 г. е признат за виновен по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение и осъден на четири години и шест месеца затвор от Върховния касационен съд  (ВКС) по делото за унищожаване на досиетата. През август 2003 г. 5-членен състав на ВКС отменя присъда и връща делото за ново разследване.

 

Илия Харалампиев Конeв (1928-2009), министър на науката и висшето образование (22 септември 1990 г. – 20 декември 1990 г.). Роден е в Петрич. Агент Кирил на Шесто управление на ДС от 1975 г. Снет е от отчет 1989 г.  Завършва завършва славянска филология в Софийския университет. Работи в Института по литература към БАН. Автор е на четиритомният труд "Българското възраждане и Просвещението”, 1983 г., 1991 г.,1998 г. , 2002 г. Издава 18 монографии, над 600 студии и статии, Преподавал е литература на Българското възраждане във ВТУ „Кирил и Методий”, ЮЗУ „Неофит Рилски” и Славянския университет в София. Лектор и гост-професор в университетите в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.

Член на СБП, почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски”, чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин). Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски” и пръв ректор на Славянския университет в София. Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски”.Народен представител (1990-1991), почетен гражданин на град Петрич. Почива през август 2009 г.

 

 Димо Василев Димов (1938), министър на културата. Роден в гр. Любимец. Агент Дангов на отдел „Задгранични паспорти” от 1982 г. Снет от отчет през 1986 г. Димов е цигулар, професор по камерна музика. Завършва Консерваторията в София. През 1984 г. създава созополските празници на изкуствата „Аполония” и основава Академията за изкуства „Аполония”. Ректор е на Музикалната академия (1987-1989). Депутат е в 38-то Народно събрание (1997-2001) от Евролевицата. Посланик в Дания (септември 2001 г. – юли 2005 г.).

 

 

 

 

 

Людмил Асенов Маринчевски (1941), заместник-министър на вътрешните работи (13 февруари 1990 г. – 20 декември 1990 г.). Роден е в София. Щатен служител на ІV отдел (шифър и радиовръзка) на Комитета за Държавна сигурност от 1966 г., впоследствие на Второ главно управление на ДС. През 1982 г. е изпратен на двумесечен курс в школата на КГБ в Москва. През 1987 г. е назначен за зам.-началник на Второ главно управление на ДС и е изпратен на двумесечен курс за ръководни кадри в школата на КГБ. Ген. Маринчевски приключва 26-годишната си кариера в МВР като главен секретар на вътрешното ведомство в правителството на Димитър Попов (1990-1991) .

След това се занимава с охранителен бизнес. Бил е изпълнителен директор на охранителна фирма „Груп 4”. Притежава консултантска компания по сигурност „Комсиг” (2007). Председател е на Управителния съвет на  Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана и на Българския съюз на индустрия за сигурност. Маринчевски е кандидат за вицепрезидент на Александър Томов през 1996 г.

 

Васил Иванов Милков (1942), заместник-министър на икономиката и планирането. Роден е в с. Ставерци, обл. Плевен. Съдържател на явочна квартира Черни връх на Второ главно управление на ДС от 1973 г. Снет от отчет през 1988 г. Досието му е унищожено през 1990 г.

 

Петър Русинов Цибрански (1936), заместник-министър на индустрията, търговията и услугите и зам.-министър на индустрията и технологиите. Роден е в Лом. Агент Владимир на Окръжно управление на МВР-ДС-Стара Загора от 1963 г. Снет от отчет през 1969 г.

 

Стою Дулев Стоев (1933), заместник-министър на икономиката и планирането. Роден е в Троян. Съдържател на явочна квартира Електроника на Второ главно управление на ДС от 1972 г., секретен сътрудник Стоянов, Банчевски на ПГУ на ДС. Снет от отчет през 1990 г.

 

Боян Иванов Пенков (1927), зам.-министър на науката и висшето образование. Роден е в София. Агент Бойко на Второ управление на ДС от 1962 г. и на Четвърто управление на ДС. Снет от отчет през 1988 г.

 

Енчо Недялков Герганов (1938), заместник-министър на образованието. Роден е в с. Димитриево, обл. Стара Загора. Агент Герасимов на Софийско столично управление на МВР-ДС от 1982 г.

 

Христо Христов Друмев (1932), заместник-министър на културата. Роден е в София. Секретен сътрудник Драганов на Софийска градско управление на МВР-ДС от 1959 г., след това агент на РУ-ГЩ и секретен сътрудник Борил на Първо главно управление на ДС. Снет от отчет през 1990 г.

Преди 9-ти септември 1944 г. баща му е представител на германска фирма. През 50-те години започва работа в МВнР като аташе и отговаря за американския контингент. Юрист по образование. Генерален директор на НДК от 1988 г. Учредител и председател на Управителния съвет на съюз „Произведено в България” (1994), председател на фондация „Доверие и закрила”. Вицепрезидент на Българския инвестиционен форум.

Бил е председател на Българската федерация по бридж и е световен шампион по бридж в Лил (1998) и в Монреал (2002). Член е на Надзорния съвет на ПФК „Левски”. Награждаван е с орден „Кирил и Методий” – първа степен и орден „Стара планина” – първа степен (2002) от президента Георги Първанов.

 

Коментари 

 
-4 #4 Кобург Велчев 2013-02-10 10:30
Бойко Борисов : ББ - Бойко Бандита, Бойко Буда !!!!!!!!!!!!!!! !
И се появи досието БУДА !! „Винаги съм сътрудничел на МВР, но не съм БУДА ! “, каза Бойко Борисов. Словоизлагание на мутра !!! Баща му – шеф в МВР и член на БКП, Бойко – член на БКП, отказал да се деполитизира, охрана на Т.Живков и Симеон Кобурга, СИКаджия и ИПОНец. Каква по-добра кариера за една мутра да стане Буда ??? Мутри и власт, власт и мутри !!! Интегрирането на МВР и службите с мутро-мафията е завършило успешно. А БОЙКО е на най-високия държавен пост, достигнат от мутра-комунист !!! Молодец. Затова скочиха медии, бивши ДС ченгета и бивши анти-про-мафиоти, с малки изключения, кадри на топ-червената мафия, да защитават мутрата комунист. Все последователи на БУДА. Комунисти Будисти..... Не било това, което се вижда и което знаем. Мафиотът бил бял....... Така е в Ченгеландия !!!
 
 
+8 #3 :Мария 2011-04-06 08:27
Тази сутрин по една телевизия говори министър Николай Младенов,подкре пям го силно,даде ми надежда,че нещата ще се променят.Подмяна на кадрите във Външно м-во ,смятам,че има много млади и образовани българи,които да сменят агентите на ДС.Преди няколко години присъствах на прием по случай 24 май в българското консулство в Ню Йорк.Очаквах да видя български студенти,наокол о има доста престижни университети,вк л.Принстънския университет,в който по това време учеха ок.30 българчета.Нищо подобно ,все стари муцуни и "бизнесмени".Консулът дори нямаше списък студентите в района.Има ли лист на български студенти,завърш или с отличие престижни университети по света?Интересува ли се някой от тях,същото важи и за България?Известно ли е,че компании и държавни ведомства в чужбина приемат документи за работа на кандидатите,сам о ако са завършили с успех по висок от мн.добър 5,по българските стандарти.Въобще крайно време е да спре тази анонимност в България и ясно и точно да се знае кой кой е.Ние сме членове на ЕС,но духовно и морално сме изолирани,защот о не изповядваме техните ценности.Посланниците трябва да бъдат сменени.
 
 
-2 #2 Любо 2011-04-05 20:45
и аз днес списах моите съмнения,че мутрата бб е бил агент и може би това е компромата,койт о тракторът му е спретнал,защото мутрата бб буквално клекна на 4Х4.неговият шанс беше да ликвидира 4х4 още когато не се беше вдигнал голям вой,но позакъсня.И все пак си мисля,че ще се 'споразумеят'до оловното решение...Не да ги разкриете,ами и унищожените досиета да 'възкресите'ефекта е нулев,или ...ще е нулев.Имаше една поговорка за случая-като ти умре коня,пасища бол,и още една-като се обърне каруцата-пътища много!!!Дс не беше ликвидирана ,когато трябваше,а и не беше ЛЕСНО да унищожиш супер подготвени кадри,които имаха пипала във всяко кътче и сфера на Чалгария!Единст веният,който можеше да направи това,беше ваньо костофф-това е най-големият Чалгарийски предател на целия преход
 
 
+1 #1 Кобург Велчев 2011-03-17 08:46
БОЙКО Борисов - агент на ДС ???
Войник на Партията ??? Има сериозни данни и основания, за да считаме, че един от бащите на мутрите, мафиота Бойко Борисов, е агент на ДС, сега ДанС !!! Миналото на мутрата БОЙКО, идол на чалгаджии и трафиканти, както и неговата "изразителна" биография говорят достатъчно и убедително за това:
- изкарани милиционерски школи и обучения;
- охранител на комунистическия сатрап Тодор Живков !!!;
- мутра охранител и съдружник на ВИСаджии от тъмните години на България, събирач на дългове, заподозрян дори за ликвидиране на длъжник...;
- съдружник на мафиоти във фирми и дейности;
- станал бодигард на крадеца-цар Симеон Кобурга, върнат от мафията и комунистите в България, за да постави началото на РЕставрацията на червената мафия и ченгетата във властта;
- по негово време в МВР станаха над 50 убийства, все неразкрити, но вероятно извършени от бойните отряди на червените барони;
- дружбата и подчиненото поведение на БОЙКО Борисов спрямо ГОЦЕ Първанов стават все по-очевидни, въпреки театралните изпълнения на "антикомуниста" бай Бойко;
- за пръв път България има управник - мутра. За половин година думите са много, делата - твърде малко, а мафията у нас си е все същата и е пак недосегаема;
- като кмет на София БОЙКО Борисов, за по-малко от четири години, по ВИСаджийски ни вдигна ТРИ пъти данъците и таксите, а напоследък оряза помощи, стипендии, субсидии, засягащи млади и стари. Вдигна цени и услуги. А после отменя някои, но по малко и то след протести. Не ви ли напомня това някои по-стари времена ???
ОЩЕ много други факти и действия могат да се преведат като доказателства и въпреки "застреляния като куче" от комунистите БОЙКОв дядо, мутрата се държи сервилно към комунистите. НИЩО съществено не прави. Такова е "геройското" му поведение и към ТИМ и другите мутренски групировки и лица у нас. Чалгаджийска симфония.... Виж Студентски град в София - мисли за България !!!
АГЕНТ на ДС ли е бил БОЙКО Борисов ??? Фактите за това са положителни и твърде убедителни. Разбираеми за всеки. Още повече, че действащи агенти /сега на ДанС/ НЕ могат да бъдт разкрити.
Кого да питаме ??? ГОЦЕ няма да ни каже, той кротува и ловува ....
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов