|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието „ЗИНГЕР”. Част 3: Да пишеш сведения за военното разузнаване срещу бъдещата си съпруга ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Кредитни милионери
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 13 Август 2015 19:09
Share

alt

Сайтът desebg.com публикува част 3 от „Досието „ЗИНГЕР” – делото на банкера Атанас Тилев, собственик на фалиралите през 1996 г. Банка за земеделски кредит и добруджанската банка като сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на БНА.

В тази последна част от поредицата са представени двете донесения, които 24-годишният Атанас Тилев пише през 1969 г. до военното разузнаване по повод връзката му с Кукка-Мария Карялайнен, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен. Двамата се запознават през лятото на 1968 г. на „Златни пясъци” във Варна, където непълнолетната девойка придружава баща си по време на негова почивка в правителствена резиденция на българското Черноморие, а Тилев, студент във ВИИ „Карл Маркс” и нещатен сътрудник в ЦК на БКП, е негов преводач.

През лятото на 1969 г. Кукка-Мария отново пристига в „Златни пясъци” като туристка, за да се срещне с Атанас Тилев, в който се влюбва. Тя не знае, че той е член на БКП и вече е дал съгласие да бъде сътрудник на РУ-ГЩ.

В част 1 от „Досието „ЗИНГЕР” се разказва за първите контакти на военното разузнаване с Атанас Тилев от май 1969 г.

В част 2 от поредицата са представени указанията, които РУ-ГЩ дава на „ЗИНГЕР” – Тилев с Кукка-Мария Карялайнен през лятото на 1969 г., като целта е да той бъде изведен в чужбина чрез сключване на граждански брак в дъщерята на финландския министър, да получи финландско гражданство и вземе името на известната фамилия.


„Случаят не е безинтересен”

alt„По мое мнение случаят не е безинтересен и при съответна преценка и на някои други фактори, и на събития трябва да се реши как да се действа по-нататък”.

Това е написал като заключение в собственоръчно сведение до РУ-ГЩ Атанас Тилев за връзката си с Кукка-Мария Карялайнен след втората им среща във Варна през 1969 г. Тогава той изпълнява указанията на военното разузнаване да събере информация от дъщерята на финландския министър на външните работи за възможностите, които би предоставила евентуалната му женитба за нея.

Непълнолетната ученичка става жертва на схема, в което една от тоталитарните комунистически служби в НРБ злоупотребява по най-бруталния начин с чувствата, които изпитва към един от нейните тайни сътрудници.


"Тя се влюби в мен"

В досието „ЗИНГЕР” на Атанас Тилев във военното разузнаване са запазени две негови ръкописни сведения без дати, но по съдържанието им се разбира, че са писани през 1969 г. В първото Тилев безцеремонно „споделя” с военното разузнаване един от най-интимните и лични моменти в живота на човек – любовта, която изпитва.

Тази любов обаче не е неговата, а тази на Кукка-Мария към него.

„Мария Караялайнен е в момента ученичка в последния клас на гимназията – няма още навършени 18 години. По време на престоя си във Варна, общо около 10 дни, тя се влюби в мен, чувство, което се засили след раздялата, което личи от многобройните ѝ писма и от решението ѝ на всяка цена да дойде и през настоящото лято в България и да се срещне с мен за по-дълго време”, пише Тилев в сведението за финландското момиче, което не след дълго става негова съпруга без да подозира, че се е омъжила за агент на комунистическа служба.

 

alt

alt

 

„За мен знае, че съм преводач, че съм студен „Външна търговия”. Не съм говорил или писал в писмата за партийната си принадлежност”, доверява още Тилев. Той допълва, че Кукка-Мария е „във възторг от България и хората тук”.


Баща ѝ ще се погрижи какво да работя

altВъв второто сведение за престоя на Кукка-Мария Карялайнен, Тилев посочва, че е имал възможност да води с нея редица разговори. „От тях по въпросите, които ни интересуват разбрах следното”, е посочил 24-годишният сътрудник на военното разузнаване. С този израз той припокрива интересите на РУ-ГЩ със своите.

„При евентуална женитба името по техните закони се избира по желание на страните – може да се вземе и нейното име”, пише Тилев.

Той изтъква като проблем какво би могъл да работи при евентуална женитба. Дъщеря на финландския министър е посочила, че „за това щял да се погрижи баща ѝ”.

Тя уверява Тилев, че родителите ѝ няма да имат нищо против „един брак с мен” с мотива, че „баща ѝ бил много демократичен”.

Самият Тилев обаче подчертава в сведението си, че е резервиран, тъй като финландците имат други обичаи и дори посочва, че с „финландци се работи трудно”, обяснявайки тяхната студенина и затвореност като народ.

 

alt

alt

 

„В началото имах впечатление, че умишлено избягват [финландците] да дават конкретни отговори за страната, себе си, семейството и прочие, но сега не мога да го потвърдя със сигурност”, пише още Тилев. В заключение той оставя на РУ-ГЩ да обсъди небезинтересния случай и да вземе решение какво да се предприеме по него.


Прекратяване на работата на РУ-ГЩ с Тилев

Въпреки голямата перспектива пред военното разузнаване и неговия сътрудник „ЗИНГЕР” най-изненадващо няколко месеца по-късно работа с него е преустановена.

В документа за това са посочени мотиви, които едва ли някой след всичко описано от РУ-ГЩ може да приеме за сериозни. В строго секретно предложение за прекратяване на разработката по 1343 старши оперативният работник, оценил толкова високо възможностите на Тилев, е посочил:

„Моля, поради липса на подходяща легенда в момента да бъде прекратена разработката на лицето Атанас Тилев, като същата се снеме в архив. С материали по делото имат право да се запознаят само оперативни работници от отдел 06.”

 

alt

 

Предложението носи дата 3 февруари 1970 г. и е утвърдено същия ден от началника на отдел 06 „Гърция” в РУ-ГЩ. Тук възниква въпросът кога е трябвало военното разузнаване да прецени и анализира факта дали за „ЗИНГЕР” няма подходяща легенда? Логично е това да бъде направено преди привличането му през май 1969 г., а не 9 месеца по-късно, когато изглежда са се намесили фактори надхвърлящи прерогативите на Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Освен това практиката за прекъсване на работата със сътрудник и то на толкова ранен етап във военното разузнаване не е такава, както се процедира набързо в случая с Тилев. Досиетата на куп други сътрудници на РУ-ГЩ показват това. Най-малкото съществува по-подробен документ с анализ на положение.

При впечатление, че в мотивите за прекратяване на работата с него е използван израза „липса на подходяща легенда в момента”. Досието на проф. Никола Калоянов, показва, че дори и връзката с него да е поддържана няколко години военното разузнаване не бърза да я прекратява, а напротив след дълго време я възобновява.


Противоречие в документите в самото досие „ЗИНГЕР”

Още по-несериозно звучи прибързаното прекратяване на работа с Тилев от страна на военното разузнаване с мотива, че липсва подходяща легенда за него, тъй като в самото му досие е подробна разработена такава легенда.

Тя представлява секретно предложение за осигуряване с легенда и документи на кандидата на нелегален разузнавач Атанас Тилев. В 6-страничния документ е разработена обезпечаваща немска легенда, според която Тилев трябва да се представя като Ханс Волфганг, немец с българско поданство, живущ в България, роден в Дрезден през 1943 г. Две години по-късно, през 1945 г. заедно с майка си се завръща в България и се установява да живее в Стара Загора. Работи като екскурзовод в „Балкантурист”. Целта е да бъде изведен в Германия с фалшиви документи, подкрепящи „легендата” на военното разузнаване.

Разработена е и основна австралийска легенда, според която Тилев е трябвало да бъде изпратен в Австралия на основата на немската си легенда. Тук целта е да получи австралийско гражданство след 5-годишен престой по местното законодателство, а след това да се легализира като търговец в Гърция или Ливан.

 

alt

 

Документът е изготвен на 16 септември 1969 г., но не е подписан нито от страна на оперативният работник, привлякъл Тилев за сътрудник, нито от ръководството на разузнаването. От досието не става ясно каква е причината за това.

Така или иначе съмнения относно бързото прекратяване на работата на РУ-ГЩ с Тилев остават.

Не е спазено и още едно указание на военното разузнаване при прекратяването на разработката, а именно никой освен оперативните работници извън отдел 06 „Гърция” на РУ-ГЩ да има право да се запознават с материалите по досието.

Това се разбира от последната страница на делото, в което на ръка е отбелязано следното изречение:

„С материалите се е запознал полк. Русев от Първо управление на ДС.”

 

alt

 

Датата е 12 май 1970 г., тоест след прекратяване на работата със „ЗИНГЕР”. Натам водят следите. Първо главно управление „прихваща” Атанас Тилев и започва работа с него. Макар и оформен като нещатен оперативен работник чак през юни 1972 г. (виж новооткритите материали от Комисията по досиетата за унищоженото през 1993 г. досие „РУМЯНЦЕВ” на Тилев в Първо главно управление от директора на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов – ТУК).

Би било немислимо да си представим, че комунистическите тоталитарни служби са изпуснали такъв шанс да се уредят със сътрудник в семейния кръг на такава влиятелна политическа фигура като министъра на външните работи и премиер на Финландия Ахти Карялайнен, след като Тилев се жени за дъщеря му.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов