|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досиетата на кредитните милионери. Част 1: Красимир Стойчев ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Кредитни милионери
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 02 Май 2013 08:46
Share

alt
Сайтът desebg.com започва поредица „Досиетата на кредитните милионери”. В нея ще бъдат представяни досиетата на кредитните длъжници, разкриването на чиито имена комисията по досиетата започна през април 2013 г.

В част 1 се публикува досието на бизнесмена Красимир Стойчев (1955). Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България –  „Мобилтел”. Взима лиценза за него срещу 40 000 долара без търг през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. – след разваляне на сделката – на Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон” Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Васил Божков и др.

През последните години бизнесът на Стойчев е свързан с WiMAX технологията чрез компанията си „Макс телеком”. Според търговския регистър през март 2013 г. фирмата е продадена на дружество, регистрирано в Люксембург.

Красимир Стойчев е близък приятел на Иван Костов. През 1997 г. в интервю за в. „Капитал” самият Стойчев посочва, че двамата се познават още от 1982-1983 г., когато са направили първия баланс на България по западна методология за Националния статистически институт, където Стойчев е работил. В едно от последните си интервюто от март 2013 г. Стойчев посочва, че по време на управлението на СДС (1997-2001) е съветвал тогавашния премиер Иван Костов, но последния не се вслушвал в съветите му.

Според изнесените от комисията по досиетата данни Красимир Стойчев (1955) е привлечен като агент от Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), управление „Икономическо” през 1984 г. под псевдонима „ТАНЕВ”. След това е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1990 г.

Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвет на директорите на фирма – длъжник "НЮЗ ХОЛДИНГ" АД, издаваща през 90-те години в. „Стандарт”, на който тогава той е издател-основател.

Според картона в картотеката Стойчев е вербуван като агент на идейна основа. Досието му е класическо прочистено дело, според строго секретните от особена важност указания за унищожаването на делата на агентурния апарат, които в края на 1990 г. са утвърдени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. В делото на агент „ТАНЕВ” са запазени рапорта за вербовка, регистрационната бланка и предложението за изключване от оперативния отчет. Тези няколко листи са поставени в папка за паспортна преписка, а най-вероятно останалите документи от личното и работното дело са унищожени.
Според закона за досиетата от 2006 г., приет от тройната коалиция и от тогавашната опозиция, запазените документи са достатъчни за обявяване на агентурната принадлежност на Красимир Стойчев. След оповестяването му от комисията по досиетата бизнесменът не е правил публични комунтари за своето агентурно минало.

Той е привлечен като агент през 1984 г. към отдел 10 на управление „Икономическо” към Второ главно управление на ДС. Самият отдел се води „Икономически” и отговоря за обезпечаването на различни държавни ведомства като министерства и институти, свързани с икономиката. По това време Красимир Стойчев работи като специалист в дирекция „Глобални анализи” при Комитета на ЕССИ.

Както по-горе е посочено управление „Икономическо”, създадено през 1982  г. в рамките на ВГУ, прераства през 1986 г. в самостоятелно Четвърто (икономическо) управление на ДС.

От рапорта за вербовка на Красимир Стойчев става ясно как точно е бил привлечен за агент. В този документ е посочено и неговото съгласие за това, а също така необходимостта да спазва правилата на конспирацията. От този документ става ясно, че първите му задачи са свързани с негови пътувания в чужбина – във ФРГ и Швейцария.

От другия основен документ – рапорт за изключването на агент „ТАНЕВ” от агентурния апарат от април 1990 г. на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК), правоприемник на ВГУ – се разбира линията, зададена на агента. Според нея Стойчев е трябвало да бъде вербуван от израелското разузнаване и да играе ролята на двоен агент. Това мероприятие е зашифровано като „М-100”. В документа е отбелязано, че по тази линия „не са постигнати никакви оперативно значими резултати”.

Посочено е също така, че от септември 1989 г. Стойчев е заминал на задгранична работа за срок от 4 години, като не е посочена страната на задграничната му командировка.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов