|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
История на Народна република България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 16 Септември 2012 15:50
Share

Историците обикновено обичат да казват, че не е изтекло нужното време, не се е уталожила добре миналата епоха, не са се охладили страстите, за да й се посветят исторически изследвания.

Чувал съм това обяснение многократно, когато някои историци са се опитвали да отговорят на въпроса защо не са предложили своя професионален прочит на комунизма.

Затова не е учудващо, че когато Стефан Куртоа издаде част 2 „Черната книга на комунизма”, излязла през 2002 г. и преведена у нас през 2004 г., с по-обстойна част за нашата страна, в цитираната литература в главата, посветена на България, научната, издадена след 1989 г. се брои на пръсти, а редом с нея присъстват документални проучвания и разследвания на журналисти, свързани с различни аспекти на комунистическия режим.

Когато след 2006 г. досиета започнаха малко по малко да се отварят стана ясно, че голяма част от по-известните историци са агенти на бившата Държавна сигурност и това обяснява тяхното дълго мълчание и капка безкритичност за комунистическото минало.

През 2005 г., 15 години след промените, по инициатива на неуморимия Дими Паница няколко души, сред които липсваха професионални историци, бяха поканени от емигранта за учредители на Института за изследване на близкото минало (ИИБМ).

С тази обществена инициатива беше поставена основата на липсващата държавна политика за натрупването на исторически изследвания, посветени на комунизма. Към института бяха привлечени изследователи и историци от по-младото поколение.

Четири години по-късно за 20-годишнината от рухването на комунистическата система в България институтът издаде една уникална по съдържанието си книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Става въпрос за „История на Народна република България”, дело на авторски колектив, под редакцията на проф. Ивайло Знеполски.

Книгата е уникална по замисъл, тъй като е първият отговор на една по-млада генерация историци за научно изследване на комунистическата епоха. За периода от създаването на Института за изследване на близкото минало през 2005 г. до излизането на „История на Народна република България”, повечето от авторите, включени със студии в нея, издадоха към института отделно по един научен труд по определен проблем от близкото минало.

Автори на „История на Народна република България” са Александър Везенков, Даниел Вачков, Даниела Колева, Ивайло Знеполски, Иван еленков, Мартин Иванов, Михаил Груев, Момчил Методиев, Николай Вуков, Петя Кабакчиева, Пламен Дойнов, Румен Даскалов и Чавдар Маринов. .

В предговора проф. Ивайло Знеполски посочва:

„Днес, двадесет години след падането на комунизма, към акумулирането на необходимата критична маса литература се прибовят и възможностите за все по-широк до партийния и държавен архив, както и полезната за работа на историка времева дистанция. В своята съвкупност изброените факти позволяват да се обособи нов дял в съвременния летопис – историята на Народна република България.”

Той изтъква и двете основи задачи на авторите:
1. Да се прочете историята на режима като производна на политическата му природа.
2. Да се изследват процесите в обществото, ограничавани и търсещи израз в наложената от политическата природа на режима рамка и имащи за резултат установяването на редица практики на взаимно приспособяване и компромиси, намерили израз в „консенсуса” на реалния социализъм.

„Усилията на изследователите бяха насочени в две посоки. От една страна обогатяване на фактологията – максималното привличане на нови архивни документи, съобразяването с непрекъснато обогатяващия се фонд от спомени и устни истории. От друга страна, преодоляване на чистата фактология посредством обновяване на методологическата база, с въвеждането на нови изследователски инструменти. Поемането по пътя на интердисциплинарния подход, установяване на различен вид кооперации между събитийната история и социалните науки – политология, социология, антропология, социална психология, социална история, история на манталитетите, културна история, устна история, биографичния метод, микро история, текстова теория”, пише Знеполски.

По-надолу ще изброя основните глави в „История на Народна република България” и авторите, участвали в написването на отделните им части:

 

  • Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат, Ивайло Знеполски;
  • Политическата природа и политическата история на комунистическия режим (1944-1989), Даниел Вачков, Михаил Груев, Александър Везенков, Момчил Методиев;
  • Стопанският живот в НРБ – цели, принципи и последствия, Даниел Вачков, Мартин Иванов, Михаил Груев;
  • Политически режим и социална политика в НРБ, Ивайло Знеполски, Петя Кабакчиева;
  • От „интернационализъм” към национализъм, комунистическият режим, Македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности, Чавдар Маринов;
  • Културна политика и културни практики, Иван Еленков, Пламен Дойнов, Николай Вуков;
  • Изследването на комунизма: извори, подходи, методи, Иван Еленков, Даниела Колева, Румен Даскалов.

 

Според Ивайло Знеполски книгата предлага сравнително пълна картина на най-важните моменти и аспекти от историята на Народна република България. „Но не се съмнявам, че тя ще продължи да се пише, да се разширява и задълбочава, въвличайки нови, ненамерили място аспекти: формите на съпротива срещу режима, концлагерите, емигрантските организации и тяхната активност, правото и съдебната система, външната политика на комунистическата държава, процеса на отделяне на обществото от режима и не на последно място – историята на всекидневния живот”, допълва Знеполски.

Точно за невключването на някои от посочените основни аспекти книгата получи известни критики. Общото усещане от „История на Народна република България” е, че между фактологията и стремежа за научно извеждане и обяснение на някои процеси, книгата натежава в теоретичната си част.

Този момент е констатиран и от авторите, защото трудът е преработен и получи ново издание под заглавието „НРБ от началото до края” (предстои да бъде представено  на сайта), където този проблем е коригиран.

При всички случаи обаче „История на Народна република България”, като първо по рода си издание, е важна част от новия и обективен прочит, който по-младите историци започват да правят. Още повече, че подобна книга е алтернативен източник и противостои на опитите на някои леви историци през последните години да предлагат историята на комунизма в такава фалшива опаковка, че с нея буквално промиват мозъците на студентите, задължавайки ги да четат трудовете им, в които са подминати основни факти и престъпления от комунистическото минало, а последиците от идеологическо и икономическо заробване на България от Москва по време на управлението на БКП, изобщо не присъстват.


История на Народна Република България, авторски колектив, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, 2009 г., 715 страници.

 

Коментари 

 
+2 #4 svetlan 2012-09-19 06:44
"Културна политика и културни практики"

Това вече е уникат... А кой е водил "некултурна политика". И да приемем ,че е имало такова нешо,ама какво искате да кажетече комунистите са водили "политика",при това "културна"??? Или за културата. Култура и комунистически репресии съвсем не вървят заедно. О,да в комунистическат а кчона бълхария явно има и такова "животно".
 
 
+2 #3 svetlan 2012-09-19 06:38
"Политическата природа и политическата история на комунистическия режим (1944-1989)", Даниел Вачков, Михаил Груев, Александър Везенков, Момчил Методиев;


Браво и на тази група от учени. Те пък откриха,че при комунистическия режим е имало политика,дори "политическа природа".
Господа,при диктаторски режими,където не съществуват политически партии не може да се говори за политически живот,защото няма кой да осъществява никаква политика. Комунистическат а сган узурпира властта и я деполитизира( както и целия живот),унищожав айки партиите и убивайки нейните лидери. Каква политика сте открили в България,след 1947г. Къде са политическите партии при този комунистически режим. Къде са изборите,къде са централите на тези партии. Имаше само една бандитска организация,нар екла се партия. "Поли" на гръцки означава "много".
Следователно "комунистическия режим",априори не може да има "политическа история".История?-да,но съвсем не политическа.
 
 
+1 #2 svetlan 2012-09-19 06:29
Институт за "близкото минало".
Кога започва това "близко минало"??? И кой го е орпеделил за "близко". Засега е тайна.
 
 
0 #1 svetlan 2012-09-19 06:13
Пак наивност,пак неточност,пак демагогия и все в защита на комунистическат а сган.
Българската писателска и публицистична общностъ поднася за пореден път абстракционизъм в историята на комунистическия диктаторски режим. Защо?
Това личи от самата предна корица на книгата ,по-точно в подзаглавието "Режимът и обществото".

Първо,не се казва,че режимът е комунистически, което е задължително. Никой не пише за нацисткия режим само като за "режим".
Второ,Г-н професора и неговите другари правят научно-историческо откритие,а именно,че по време на половинвековния комунистически режим е имало "общество". Дано тази книга не стигне до истинските антикомунисти по света,че пак ше станем за присмех. Съветските и руските антикомунисти съвсем не са открили съществуването на признаци на общество в Съветския Съюз. Титанът на световния антикомунизъм,Н обеловия носител,Алексан дър Солженицин,напи са хияди страници ,но не откри никакви следи на общество в комунистическия СССР.Нашите "герои" безапелационно и без никакви угризения обаче откриха общество по време на комунистическия режим. И явно не знаят,че обпество съшествува само в условията на совбода и законост. Когато всеки човек е личност и може свободно да изявява своите убеждения и да полза правата си,дадени му от Бога(ако го има въобще...)
Трето,ето какво екипа нарича "общество"(сосайъти,сосие те):
1. Окупация на страната ни от чужда страна в течение на три години.И пълно подчинение за 45години на същата страна.
2. Убити над 34 хиляди българи,напълно невинни и мирни хора.
3. Унищожаване на политическия живот в страната,всички те партии и техните ръководители. Дори цялото комунистическо ръководство на БКП е ликвидирано от Съветския Съюз през 1949г. и януари 1950г.
4. Масово унищожаване на достигнатите резултати от народа и Държавата преди преврата на Девети септ.1944г,който го прави Съветския Съюз.
5. Всякакви видове свободи са унищожени-бизнес,изкуство ,политика,сдруж ения,пътуване в чужбина и мн. др.
6. Границите са затворени,на гражданите не са разрешени паспорти за свободно пътуване зад граница,дори в комунистическит е страни.
7. Граничните зони се охраняват срещу евентуални бегълци от комунистическия режим.На много места има минни полета,много български и източноеврпейск и граждани са убити там.
8. Българските власти заглушават радиопредавания та на другите страни на български език,включителн о на съседните балкански страни,с изключение на Румъния. Заглушават се дори официалните държавни радиостанции на Югославия,Гърци я,Албания,Турци я,дори на Израел.
9. Липса на свободна преса, свободно книгозидаване и пр.
10. Никой по "закон" няма право да протестира дори минимално срещу изстъпенията на комунистическат а сган.
11.Осъждат се до последния момент хора за "контрареволюцио нна дейност".
12. Убиват се в затворите противници на комунистическия режим. Едни от най-известните случаи са убийствата на Борис Арсов,Георги Заркин,Володя Савов и др.
13. Комунистите убиват писателя Георги Марков,който тотално разобличва комунистическат а сган.Има опити за убийство и на други противници на "режима".
14. Българските граждани са задължени да участват на манифестации,тъ ржества ,събрания и пр.,прославящи комунистическия режим и съветските окупатори.както и ферумите на БКП-конгреси,конфер енции,пленуми и др.
15. Българските комунистически изедници са искали да присъединят България към Съветския Съюз.
16. Продали са златния резерв на страната без да се допитат до народа.
17. Българските граждани са задължени да изпълняват конгерсните решения на комунистическат а сган безпрекословно.И нищо не се реализира от тези планове.
18.тотални ограничения на съвеременните течения в изкуството,мода та,техниката,на уката,спорта и др.
19. Комунистическат а сган създаде през 60-те години мрежа от магазини,нарече на "Кореком",където можеха да купуват запдани стики само чужденци,комуни стически функционери и българи,работли в демократични страни,африканс ки и арабски старни. Както и членовете ан семсйвтата на диплоамтите. Повче от 95% от българските граждани нямаха право да пазаруват в български магазини на българска територия. Става въпрсо за съшите Корекоми.
20.И в крайна сметка,нито бепе построен социализъм,нито комунизъм.


И на базата на всичко това,което е непълна картина на комунистическия режим,авторите на тази книга твърдят,че в комунистическа България е имало общество. Какво ли биха казали,ако поне половината дивотии ги нямаше.
И обикновения човек какво трябва да си мисли?-да,имало е режим(комунисти чески),но е имало и общество,при това,"социалистическо ".Други не може и да бъде,освен "социлаистическо -комунистическ"...Браво на професора и неговите помощници.

То,в момета няма общество,че България е член на ЕОбщност и НАТО,че до Дести е имало. Това обепство ли е,което държи непокътнати десетките паметници на армията,окупато р на страната? И никой засеаг,може би завинаги няма да разрупи тези паметници-сурогати. Това обешство ли е,което всяка вечр ляга и всака сутрин става под дулата на шмайзерите ан на съветските окупатори..
Това общество ли е,при това "декомунизирано",което не е прочело Нотата на Съветското праителство за обявяване на война срещу страната му.Да,последнта война в неговата история-от 05 септ 1844г.. И никой не пита,никой не протестира... Щом като собственика на този сайт Г-н Христов не може да открие тази нота,значи трудно ще я открие и "обществото".Ама много трудно...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов