|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Валтер Кривицки или потресаващите разкритията на първия беглец от съветското разузнаване за Сталин и Хитлер ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 13 Май 2012 18:03
Share
Multithumb found errors on this page:

There was a problem loading image /home/hristoh/public_html/desebg/images/stories/Pamet/Knigi/19-Krivizki/200px-Krivickij.JPG
There was a problem loading image /home/hristoh/public_html/desebg/images/stories/Pamet/Knigi/19-Krivizki/200px-Krivickij.JPG

 „Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).


Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

.

 

През 1934 г. е прехвърлен в НКВД (Народный коммисариат внутриннних дел – Народен комисариат за вътрешни работи – обединена служба за държавна сигурност на СССР, 1922-1923 г., 1934-1943 г.).

През 1936 г. е резидент на НКВД в Западна Европа, базиран в Холандия и отговаря за военното контраразузнаване. Същата година агентите му осигуряват копия на секретната кореспонденция между оторизирания от Хитлер Рибентроп и японския генерал Ошима, военен аташе в германската столица, за тайния пакт между Берлин и Токио, касаещ Западна Европа и Пасифика.

Разривът на Кривицки със Сталиновото управление настъпва с безмилостните чистки в секретните служби през 1937 г. Тогава те засягат негов близък приятел – Натан Порецкий, друг съветски разузнавач, резидент в Австрия, известен още като Игнатий Рейс. През 1937 г. Рейс, който по това време работи във Франция, получава нареждане да се върне в Москва, което той не изпълнява, защото разполага с информация, че ще бъде ликвидиран при започналите чистки, наредени от Сталин.

Той предава в съветското посолство писмо до ЦК на ВКП (б) в което обвинява ръководителя на Кремъл в убийства и пише, че „онези, които днес мълчат, стават съучастници на Сталин и изменници на работническата класа и социализма”. Рейс заплашва, че разполага с конкретни доказателства за престъпленията на съветската власт, които ще бъдат публикувани, ако срещу него бъде предприета наказателна акция.

Въпреки това през 1937 г. по заповед на ръководителя на НКВД Николай Ежов той е убит с картечница близо до Лозана, Швейцария.

Копие от писмото до ЦК на ВКП (б) Рейс успява да предаде на Кривицки, който го публикува в пресата в Ню Йорк заедно с още няколко документи.

 

Разкритията за съветския шпионаж

Срещу Валтер Кривицки НКВД прави две неуспешни покушения във Франция преди той да пристигне в САЩ заедно с 4-годишния си син и съпругата си.

Смята се, че в контактите си с американските, британските и френски специални служби Кривицки разкрива над 60 съветски агенти.

През 1939 г. той пътува до Великобритания и убеждава британските власти, че СССР разполага със свои агенти в Министерството на външните работи. Макар и да не назовава имена британските специални служби разкриват шлифовчика във Министерството на външните работи Джон Кинг, чиито предадени на руснаците важни телеграми, са изпращани директно на Сталин.

Кривицки насочва вниманието на МИ-5 към млад английски журналист, който отразявал Гражданската война в Испания. Въпреки че тогава не е идентифициран въпросният журналист е Харолд (Ким) Филби, един от най-значимите съветски агенти.

 

„Самоубийство” в хотелска стая

През 1939 г. Кривицки свидетелства пред Конгресната комисия за антиамериканска дейност и публикува статии в американската преса, в които излага на показ тайни на съветския шпионаж.

Той е този, който предрича подписването на пакт между Хитлер и Сталин. През 1939 г. Америка реагира на това изявление, като го заклеймява, а няколко стотин американски интелектуалци се подписват срещу „провокацията”. Само два дена след тази реакция Хитлер и Сталин подписват пакта Молотов-Рибентроп.

Кривицки обаче е застигнат от съдбата, която имат повечето бегълци от съветския режим. На 10 февруари 1941 г. той е открит мъртъв в хотел „Белвю” на Капитолийския хълм във Вашингтон. Полицията приема, че става въпрос за самоубийство, в стаята са намерени и три предсмъртни писма, но съмненията, че е застигнат от дългата ръка на Сталин остават и до днес.  И има защо.

 

От кухнята на Кремъл

Книгата на Кривицки е ценна, тъй като разкритията в нея са направени от човек, който е работил в продължение на години в кухнята на съветското разузнаване, което има пряк достъп до механизмите, по които Кремъл формира политиката си. Авторът й е свидетел на много факти и събития, които дълги години са скрити от руското общество и от света.

Едното от тях са ходовете на Сталин към Хитлер и Германия много преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Другото е свързано с използването на Комунистическия интернационал за изграждането за налагането на съветската политика на членуващите в него комунистически партии от различни страни в Европа. Интересен е разказът за проникването и ръководенето на „сърцето” на Коминтерна – отделът за международни връзки – от офицери на ГПУ (Государственое политическое управление – Главно политическо управление, наследник на ЧК от 1922 г.) и създадените от тях агентурни мрежи.

 

Българската връзка – тайни агенти, Димитров и атентата в „Света Неделя”

В мемоарите си, посветени на Коминтерна генералът засяга и България. Той пише:

„В България Коминтернът познаваше период на благополучие по времето на Стамболийски, лидера на селската партия, която бе на власт. Последният бе в най-добри отношения с Москва. Оцелелите белогвардейци от армията на Врангел, прогонени от Крим от болшевиките, се намираха на българска земя и съветското правителство държеше да намали остатъците от техните сили. Затова със съгласието на Стамболийски СССР изпрати в България група тайни агенти. Те употребяваха всички методи на пропагандата, включително и издаването на един вестник, всички терористични средства, та дори и убийства.

Но въпреки добрите връзки между Стамболийски и Москва, когато през 1923 г. Цанков направи държавен военен преврат срещу правителството на Стамболийски, Москва разпореди на Българската комунистическа партия да остане неутрална. Комунистическите водачи, се надяваха, че след битката на живот и смърт между реакционната армия и Стамболийски те именно ще вземат властта...

Две години по-късно Коминтернът реши, че е дошло време комунистите да направят един пуч срещу правителството на Цанков. В Москва българските лидери на комунистическата партия го организираха с помощта на офицери от Червената армия. Георги Димитров бе един от тези лидери. Комунистите бяха осведомени, че на 16 април 1925 г. видни представители на българското правителство ще присъстват на служба в катедралата „Света Неделя”. По нареждане на Централния комитет на Българската комунистическа партия по време на службата в катедралата избухна бомба...
 

Димитров продължи да работи за Коминтерна в Москва. Една от неповторимите иронии на съдбата бе, че той, Димитров, един от отговорните за атентата в София, после стана председател на Коминтерна и като такъв – официален вестител на „демокрацията”, на мира и Народния фронт.”

 

Ръката на Сталин в Испания

Кривицки разкрива и подробности за съветската интервенция в Испания. Генералът от ГРУ пише, че съветското участие в Гражданската война е било без да се поемат никакви рискове. Сталин „дори преди да започне да действа, най-напред се увери, че в испанската банка има достатъчно злато, та да покрие, и то изобилно, разходите на своята материална помощ. Хвърли се в схватката със заповед: „Останете вън от артилерийския обсег!” Такъв беше и такъв си остана нашият девиз през цялото времетраене на намесата ни в Испания”, посочва разузнавачът.

 

Съветският вожд и тайните печатници на фалшиви долари

Изключително любопитен момент в мемоарите представлява историята за фалшифицирането на американски долари от специална служба под надзора на ГПУ със знанието на Сталин. Обемът на фалшивата валута е 10 млн. долара. Причината – липсата на валута за разплащане по време на първата съветска петилетка 1928-1923 г. „Сталин създаде и ръководи това предприятие за фалшифициране. Печатниците бяха в Москва, в най-скритите убежища на ГПУ и разпределите на фалшиви пари бяха съветски агенти”, разказва Кривицки.

 

ГПУ – тайната съветска полиция

Така генералът от ГРУ нарича наследникът на ЧК – извънредната комисия за борба с контрареволюцията, създадена от Ленин няколко седмици след като болшевиките взимат властта в Русия през 1917 г. На практика комисията има широки полицейски и разузнавателни функции и се явява бойния авангард на съветския лидер. По негова заповед ЧК се ръководи от Феликс Дзержински.

„Колкото по-тоталитарна ставаше съветската държава, а болшевишката партия се превръщаше в жертва на това, което бе създала  1917 г., толкова повече тайната полиция увеличаваше своята власт; терорът стигна до крайност и безстрашните революционери малко по малко бяха заменени от коравосърдечни палачи, покварени и без всякакъв морал”, пише Кривицки. Той прави характеристика на един от видни ръководители на ГПУ Ежов, както и описва технологията на следствените органи на управлението и методите за репресии при Сталиновите чистки.

Една от най-жестоките от тях е чистката на децата. По доклад на ГПУ за увеличаване на детската престъпност в периода 1932-1933 г. през 1935 г. Сталин се разпорежда за приемането на постановление с което правителството налага смъртно наказание на деца под 12 години за нарушения от грабеж до предателство. „Въоръжено с това страшно постановление ГПУ прибра стотици хиляди малки деца, изпрати ги в концлагери или на принудителен труд, а в многобройни случаи просто ги ликвидира”, разкрива високопоставеният офицер от ГРУ.

 

Сталин и убийствата на генералите

В книгата е засегнато и едно друго престъпление на съветския лидер – избиването на видни военачалници на Червената армия, обвинени в шпионаж в полза на Германия. То започва с екзекуцията на маршал Тухачевски, главнокомандващ Генералния щаб на Червената армия, ген. Корк – директор на Съветската военна академия, на ген. Якир – комендант на военния окръг на Украйна и др.

Кривицки подчертава, че Сталин екзекутира Тухачевски и свързаните с него „шпиони в полза на Германия” по същото време, когато след месеци тайни преговори вече е в навечерието на сключването на договор с Хитлер. Според генерала от ГРУ Сталин си е послужил с „доказателства”, изфабрикувани в Гестапо и внесени от Германия, за да уличи най-верните генерали на Червената армия.

„Сталин знаеше, че никога няма да докара Тухачевски, Гамарник, Якир, Уболевич и другите военноначалници до онова състояние на пасивно подчинение, което изискваше от целия си антураж. Те бяха мъже с голяма лична смелост и той не забравяше, че в дните, когато собственият му престиж бе паднал най-ниско, генералите, преди всичко Тухачевски, се ползваха с огромна популярност не само пред офицерите и войниците, но и сред народа”, обяснява Кривицки.

Смелата му изповед, направена още през 1939 г., заслужава да се познава от повече хора. Не само, онези, които се интересуват от шпионажа и политиката по време на комунистическата власт в СССР, но и такива, които търсят повече достоверна информация за истинското лице на „бащата на народите”.

 

„Аз бях агент на Сталин”, Валтер Кривицки, издателска къща „Български писател”, 1992 г., 200 страници.

 

Коментари 

 
0 #15 svetlan 2012-05-18 19:44
E,разбрах какво имаш предвид. Да,Кюранов е свестен човек,но наивен,не може да рзбере,че силните неща в живота стават със сила,а комунистите са много силни,значи е нужна по-голяма сила от тяхната,която в кочината България липсва. Това,те,комунис тическите мизерници го знаят отлично,затова декомунизиранет о на страната се водеше от тях и те пускат кранчето на антикомунизма. Те дадоха пари на "антикомунистиче ските" партии,те дадохапари за вестниците,само и само от антикомунизма д аостане пушилка и нищо повече. Силни са,хитри и мръсни,свал;ям им шапка.
 
 
0 #14 luba6a2011 2012-05-18 19:38
''Има нещо Г-н Кюранов,има....какво е,аз не знам,ако Вие знаете,кажете...''
ей за това ''има има ''ставаше дума...и аз отговорих :D
Ние наистина нямаме противоречия,и ако запретнем ръкави,ще изчистим комунистическат а кочина...само че свинете МНОГО, а пастирите малко :oops:
другото е недоразумение- аз НИКОГА не съм казвал и писал,че ще стане революция в Чалгария-аз само изразих мнение,че това е единственият начин да се променят нещата-останалото си го написал...тук сме се разделили на 2 лагера-единият е представен от умерения 'демократ'Кюраноя,който ще си умре с мечтите,че полечка,без конфликтно нещата в Чалгария ще се оправят,и ние стеб,които ще си умрем невярващи в 'светлото чалгарийско бъдеще'...апропо дай мнение-защо Инджев отново развява омазнената салфетка ''костофф ''-какво цели този 'демократ'?
 
 
+1 #13 svetlan 2012-05-18 18:45
има ,има ,Светлане!!!и един ден ще стигнеш до моите изводи-Любо

Драги Любо,досега не съм забелязал да имаме различи позоции по отношение на комунистическат а сган и нейната кочина-Република България.Какво "има,има..."
,не те разбрах.

Иначе,за революцията не съм съгласен,нищо не може да има,българския нардоец не е в състояние да прави революции,в неговата история такива случки няма,няма и да има.
 
 
+3 #12 svetlan 2012-05-18 18:42
"...за мен костофф е най-големият предател на прехода-той измами надеждите на нормалните хорица за нещо по-справедливо,кое то можеше да се случи по времето на неговото управление.Имаше ПЪЛНАТА ВЛАСТ И ПОДКРЕПА на народа.."-Любо


Оценката(диагно зата) на Любо е категорично вярна за категоричните измами на Иван Костов и неговите "хора". Нищо не може да се добави. Оказа се,че и той е от гнездото на мерзавците-бандити,играещи в приятелски 'двубой' с комунистическат а сган.
 
 
0 #11 luba6a2011 2012-05-18 14:18
има ,има ,Светлане!!!и един ден ще стигнеш до моите изводи-на НИКОЙ не може да се вярва в кочината!!!НА НИКОЙ!!!!всеки дърпа черджето към себе си,никой не милее за територията,а плановете са как да я доограбят.Ей го оня ден,наш Иво 'подметна'темичката за костофф в своя блог и...познай какво се случи...блогът 'закипя '...ако искаш да разлаеш 'дучетата',пиши за ванката костофф.Е,ми как да му вярвам аз на Инджев,как!!??Ми никогаааа...за мен костофф е най-големият предател на прехода-той измами надеждите на нормалните хорица за нещо по-справедливо,кое то можеше да се случи по времето на неговото управление.Имаше ПЪЛНАТА ВЛАСТ И ПОДКРЕПА на народа...та-ето затова ще потвърся още един път написаното от теб-нищо няма да се промени в Чалгария,ако не се изрият 'авгиевите обори ', те. да се ликвидира червената чума- атова може да стане само с РЕВОЛЮЦИЯ!!!но тези,които могат да сторят това,отдавна 'духнаха' :sad:
 
 
+1 #10 svetlan 2012-05-18 14:01
А,това вече е съвсем вярно,което казвате,неоспор има истина е,това искам да кажа и аз.
Да,Иво Инджев се "бори" срещу един паметник,но никой не го пита защо само срещу един.Пък и сам не казва. Каква е разликата между паметника на съветската армия-окупатор в София и паметника "Альоша" в Пловдив.Даже този ,последния е по-страшен и по-отвратителен. Но на него Иво Инджев не му обръща внимание. До такава степен не се "бори" и срещу него,че някой човек спокойно може да допусне,че Инджев не знае за неговото съществуване.Има нещо Г-н Кюранов,има....какво е,аз не знам,ако Вие знаете,кажете............
 
 
0 #9 Kuranov 2012-05-18 07:09
Всеки се бори според възможностите си.Виждате колко енергия хаби Иво Инджев за демонтиране на един позорен паметник.Комунистите са окупирали властови и финансови ресурси.Арх.Кандулкова се втурна да го брани,Фандъкова се спотайва и мънка,въпреки ,че хиляди поставихме подпис в декларацията.Аз също искам декомунизация,н о виждам,че нещата стават бавно и трудно,народът е политически неграмотен,импу лсивен,непостоя нен,подкупен,бе ден,продава се за паница леща.
 
 
+1 #8 svetlan 2012-05-18 04:08
Още нещо за Г-н Кюранов.
Вашите предложения и подсещания са правилни,човешк и,морални,норма лни.....,но те са неприложими в ненормална страна като комунистическа България. Когато страната стане нормална и морална,тогава Вашите пожелания може и да се сбъднат. На този етап е детски наивно да очаквате достойни неща у нас. Страната е просто несериозна.Държавата е безпардонна,,,о ткъде черпите такива надежди като по-горните. Кое Ви дава сила да смятате,че някой ще направи нещо.Все говорите 'време е някой да...',"кога историците ще направят еди-какво си..."."кога в училищата учениците ще изучават истинска ,а не комунистическа история..." и ред други...
Отговорът според мен е само един-когато Република България стане сериозна и морална страна. До този момент няма никави шансове за нищо.Кажете сега,разбирате ли ме,или не ме разбирате,съгла сен ли сте ,или не сте,може и да греша,кой не греши?Или пак налагам безпардонно мнението си?
 
 
0 #7 svetlan 2012-05-17 15:05
Уважаеми Г-н Кюранов,и Вие всичко знаете,но се изказвате толкова наивно,дори глуповато. Искате някой да направи нещо,да се изучи нещо,да се вдигне паметник на жертвите от комунистическит е престпления. А не казвате кои са тези,които да го сторят. Може ли да се изпълнят Вашите пожелания и надежди в една дивашка и комунистическа страна,където до ден днешен комунистите са обсебили всичко-и народа и държавата. И вилнеят като за световно.Може ли някой да издигне паметници срешу комунистическит е дивотии,след като цялата страна е осеяна с паметници на страна , чиято армия е окупирала нашата страна. Може ли да се изучават в училищата ни комунистическит е мърсотии,след като цялата преса,радио и телевизия са заляти с комунистическа пропаганда. Как ще стане това,кажете Г-н Кюранов.Дайте предложение,кой ,как и къде да издигне такъв паметник-в памет на жертвите от атентата през 1925г. В страна,в която всеки ден двамата каубои на държавата,минис тър-председателя и президента се првяят на антикомунисти,а всъщност не пипат с пръст нито един комунистически гамен. Българската комунистическа сган е всесилна и всевластна,тя определя какво да се строи в комунистическат а кочина,и съвсем не се влияе от пожелания като Вашите.
 
 
-1 #6 Kuranov 2012-05-17 11:14
Ти ,като всичко знаеш и безпардонно налагаш мнението си с обиди и подигравки,кажи ми, кои са участниците в атентата и тяхната съдба,както и на техните синове и дъщери,които днес имат завидни позиции и средства?Кажи, кои са жертвите и има ли паметник за тях?Изучава ли се този атентат подробно в учебниците по история?Този сайт не е квартална кръчма да драскаш каквото ти скимне!Кристалн о ясно е само на кристално простите!
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов