|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как Държавна сигурност работи за Живков и КГБ ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 15 Декември 2013 11:19
Share

alt
Миналата седмица бивши кадрови служители на Държавна сигурност, обединени в различни асоциации, бяха използвани от противниците на отварянето на досиетата, за да атакуват комисията „Костадинов”, искайки от парламента тя да бъде закрита.

В редица публични изяви те повтаряха като мантра, че те и Държавна сигурност са работили за националната сигурност, че разкриването на сътрудниците на ДС вреди на съвременните специални служби и т.н. Аргументи, с които обществото беше облъчвано още в началото на прехода, когато за първи път се заговори за отварянето на архивите на репресивния апарат на БКП.

За разлика от днешните защитници на „националната сигурност” при комунизма редица бивши служители на ДС предпочетоха да признаят репресивната роля на Държавна сигурност още в началото на прехода. Разбира се, днес направените от тях признания не се цитират и припомнят, защото никога не са били удобни.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една от тези книги, в които бяха направени важни разкрития за ролята на ДС и за използването й от Тодор Живков. Става дума за книгата на ген. Ангел Солаков „Председателят на КДС разказва”. Малкото по обем издание, появило се през 1993 г., отдавна е изчерпано и може да бъде намерено само в библиотеките. То обаче е изключително ценно, защото в него са казани някои важни истини, които днес защитниците на Държавна сигурност, включително и кадрови служители, обикновено премълчават.

Преди да влезе в МВР Ангел Солаков (1922-1998)  прави кариера в комсомола. Назначен е за зам.-министър на вътрешните работи през 1962 г. Участва в разкриването на заговора на група военни начело с Иван Тодор – Горуня срещу Тодор Живков през 1965 г. Тогава Държавна сигурност е извадена от подчинение на МВР и по подобие на СССР е създаден прехвърлена на пряко подчинение на минитър-председателя в лицето на Тодор Живков като Комитет за Държавна сигурност към Министерския съвет.

Солаков остава на този пост до края на 1968 г., когато ДС отново е върната в МВР. Тогава той е назначен за министър на вътрешните работи, пост, на който остава до 1971 г., когато Живков го отстранява, виждайки в него заплаха за властта си. След отстраняването му Солаков е назначен за зам.-председател на Българския олимпийски комитет, какъвто остава до 1990 г. Изключването му от партията през 1971 г. е възстановено след 10 ноември 1989 г.


На кого е подчинен вътрешният министър

В книгата си Ангел Солаков много точно дава представа на кого е бил подчинен министъра на вътрешните работи. Той посочва:
„Аз бях министър на вътрешните работи при авторитарен режим на властта. Бях пряко подчинен само на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Бях член на Министерския съвет, но пред него не се отчитах. Не се отчитах и пред председателя на Министерския съвет. Аз не помня да съм изнасял информация или доклад пред Министерския съвет по някакъв въпрос от работата на министерството. Кадровите въпроси се решаваха само в Централния комитет на БКП. Аз докладвах само на първия секретар на ЦК на БКП независимо дали той е председател на Министерския съвет или не.”


ДС доброволно предоставя тайните си на КГБ

altВече бяха разкрити  достатъчно архивни документи, потвърждаващи тоталното подчинение на ДС на КГБ. Когато подобно признание обаче бъде направено от висш ръководител на МВР, какъвто е Солаков, то има съществено значение. Още повече, че се отнася за периода, в който начело на БКП е Тодор Живков. Ето какво признава Солаков в книгата си:

„Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България, начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. След Априлския пленум отпадна необходимостта от такава резидентура. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност на България. Българската държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа. Защо й беше необходима агентура на КГБ в България, след като българската държавна сигурност нямаше тайни и осигуряваше пълна информация за своята работа? “


Какво представлява Шесто управление за борба с идеологическата диверсия

Вече съществуват множество издания на бивши служители на ДС от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия, в които обикновено същността на управлението е замазана. За разлика то тях бившият председател на КДС е оставил в спомените си най-точното и определение за Шесто:

 „Деформирането на Шесто управление и превръщането му в политическа полиция беше заложено в неговия „ембрион”. С разрастване на управлението, (отделите му станаха около 9), то набираше сили да разработва всички инакомислещи хора, независимо от партийното им положение… Управлението стана основна репресивна сила, която действаше безотказно и безмилостно!”

И още едно негово признание за човека, назначен начело на Шесто управление –ген. Петър Стоянов:

„Издигането на Петър Стоянов беше груба моя грешка. Той беше един от младите партизани в отряд „Чавдар”. На този ограничен човек се възлагаше да разработи новата служба, да се бори срещу политическата диверсия на далеч по-умни от него западни служби срещу страната! Петър Стоянов, освен ограничен, беше и голям любител на алкохола и водеше гуляйджийски живот.”


Подходът на Живков при отстраняването на Солаков

През 1971 г. Ангел Солаков е извикан от министър-председателя Станков Тодоров, където присъства и членът на ЦК на БКП Борис Велчев. Солаков посочва:

„Станко Тодоров заяви, че по искане на Тодор Живков не мога да заемам повече участие в кабинета. Запитах го какви са причините за моето освобождаване, но Станко Тодоров отговори, че това и на тях не им е известно, че те са натоварени само да ми съобщят за решението на Тодор Живков.”

След няколко дни се провежда заседание на Политбюро на ЦК на БКП с една единствена точка – „грешките” на Ангел Солаков.
Министърът на вътрешните работи, който е популярен покрай присъствието си на мачове и други спортни мероприятия, е смятан от Живков за конкурент в навечерието на Х конгрес на БКП, е обвинен лично от него в нелоялност към Съветския съюз.

Претекстът е едно посещение на ръководството на МВР в Съветския съюз през 1969 г., когато на прощалната вечеря Солаков отрича пред ръководството на КГБ, че през 1944 г. СССР е освободил България. Вътрешният министър защитава тезата си, като приканва руснаците да посочат къде са гробовете на техните войници в България, след като са воювали за свободата на страната. Скандалът е потушен по-късно лично от Живков на специална среща с председателя на КГБ Юрий Андропов.

В ярост си Живков, прибягва до абсурдни аргументи. Той наругава Солаков, че е позволил през главата на Политбюро погребението на футболистите от “Левски Спартак” Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков, загинали в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г., да стане в деня на погребението на загинали по това време съветски космонавти. Живков е възмутен, че на погребението на футболните легенди вътрешният министър е позволил да се съберат над 150 000 души, колкото народ не е участвал дори на погребението на Георги Димитров. “Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига”, отсича побеснелият Живков.

Следващото обвинение срещу Солаков е, че е отказал да изпълни решение на Политбюро да разследва Георги Найденов, основателят на “Тексим”,  едно от първите успешни външно-търговски дружества. Запазената в партийния архив стенограма от заседанието на Политбюро разкрива характерната за партийният ръководител черта да прибягва към саморазправа с онези, които му опонират и с лекота да раздава присъди. “Кой друг може да бъде разстрелян, освен такъв подлец и предател”, възкликва Живков по адрес на Георги Найденов. Очаквано никой от членовете на Политбюро не оспорва „извода” му.


Ангел Солаков, „Председателят на КДС разказва”, „Тексимреклама” АД, 1993 г., 140 страници.

 

Коментари 

 
+1 #1 svetlan 2013-12-16 00:08
Уважаеми читатели на сайта на на Г-н Христов,както винаги нашата група и този път реши да пусне своя лакмус за откриване на комунисточескит е лъжи и те веднаха бяха детектирани.Този път покрихме с него странициите на посочената книга на един от председателите на ДС-КДС към МВР на НРБ.
Несъмнено високопоставени я комунистически функционер Ангел Солаков пише много верни неща,прави точни оценки и посочва неоспорими факти. Но наред с това той или проявява наивност ,или целенасочено пуска теза,която не е вярна.

Той казва,че Съветския Съюз установил голяма резидентура в България,която е просъществувала до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956г. И казва,че е отпаднала необходимостта от съществуваенето на такава резудентура.До кога? Кога и докога Съветския Съюз не е имал своя резидентура в НРБ?

Това твърдение е силно погрешно,второ, кой казва,кога и в какъв документ е псочено това,че КГБ-резидентите и агентите в България вече няма какво да предоставят на КГБ и се налага да разпуснат своите агентурни мрежи . Сиреч,съветскит е резиденти и агенти на КГБ и ГРУ извикват един по един техните български "приятели",завербувани от двете служби и им казват,че вече нямат нужда от тяхната разузнавателна дейнист и им посочват причината-ДС(МВР) е предоставила "секретите от своята работа" на съветския КГБ.Пълен наивитет,както казва един наш сътрудник по въпросите на ДС-практиката.


Но кои "секрети" и какво са това "секрети".Ако днес едно нещо(една информация) е секрет,утре може да не е ,или пък да се появи друг "секрет",който може да бъде достигнат само по агентурен път. И Съветите (КГБ)се отказват от новите "секрети"??? Няма такова нещо.Отделно от това,всяко управление на ДС никога не е оставало без "съветски представител"(съветник от КГБ).Това означава,че КГБ постояно е ръководило българскта ДС,независимо от никакви Пленуми и конференции на ЦК на БКП или на КПСС.
Има силни предположения(н апълно логически),че всеки ръкводител на ДС-КДС в НРБ е бил агент на КГБ.Както и голяма част от ръководството на БКП.Това пролича през последните години от комунистическия режим. Петър Младенов,Андрей Луканов,Добри Джуров и мн. други комунстически лидери са били агенти на съветските разузнавателни мрежи.
Много от учащите и работещи българи-цивилни и военни в СССР са били вербувани от съветските служби.
Голяма част от кръговете около ЦК на БКП и различните съюзи,министерс тва,комитети са също били агенти на съветските органи. Това го доказва самата Людмила Живкова,която преди смъртта си през лятото на 1981г.,на няколко пъти се разочарова в нейните "близки приятели" и ги определя като "предатели".Е,на кого са донасяли съответната информация тези "приятели-предатели"?- на българската ДС,или на съветския КГБ.Отговорът води към последния!


Говори Ангел Солаков,че Шесто управление било "деформирано".А какво е това явление едно управление на ДС да бъде "деформирано". Кои са управленията от ДС тогава,които не са деформирани?Спрямо какво ,кого,как и кога се деформира цяло уравление...

И Шесто и "шестнайсето" си бяха контингенти на бандитската комунистическа върхушка.Ако става въпрос за действително деформиране,вси чки комунисти са деформирани човекоподобия.Комунистите не могат да бъдат хора в никакъв случай,впрочем те са хора само по анатомически и физиологически прилики(прнципи ) с нормалните хора.

И Солаков твърди,че Шесто управление било станало "политическа полиция" и "основна репресивна сила(на комунистите-б.н.)". Но умните читатели на този сайт знаят,че никаква политика не съществуваше по времето на комунистическия режим,което означава,че нищо "политическо" не е имало в страната и никаква политическа партия и никакъв политически живот,което води,до извода,че никакъв ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАН не е същестувал и не би могъл да съществува.
А твърдението ,че точно "шесто Упр. на ДС" е имало статус на "основна репресивна сила" е напълно невярно и заблуждаващо.Абсолютно всички управления на ДС в състава на МВР притежаваха репресивна сила-без никакво изключение.Може ли да има "нещо" от ДС,което да не е репресивно- демократично,ху манно....


А посочванвето от Ангел Солаков на друг комунистически бандит като 'гуляджия , пияница,огранич ен и глупав човек' е акт на цинизъм и неблагоприличие . Цялата комунистическа сган беше "гуляджийска".Един "активен борец против фашизма и капитализма" получаваше към заплатата и пенсията си по 80,120 и повече лева. При мнозинство пенсии от 18 до 25 лв.Поне през 70-тте години. Тези "борци" не бива да се смятат за "гуляджии" и "ограничени хора",така ли?

Но голяма чест прави на Ангел Солаков факта,че е помолил съветските КГБ-сти да посочат гробовете на загиналите войници при "освобождението на България от фашизма от Червената армия".И в същото време забравя да каже,че преврата на Девети точно Съветския Съюз го прави,по-тоно НКВД-сътрудниците с помощта на техните агенти-български граждани.Нашата група обаче реши посмъртно да допълни Ангел Солаков.Той по-добре от нас е знаел,кой взима властта на Девети и на кого я дава.

Тази наша кратка бележка е опит да се препоръча на младите поколения в България един ден( а може и на сегашните...),да се концентрират силно при обработка на всеки материал,който е написан от български комунист.В противен случай заблудата му е в сигурна.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов