|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Роман зад решетките: „Чест” на убития в затвора от ДС Георги Заркин ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Октомври 2013 08:53
Share

alt
„Най-характерната черта у хората, според която са получили или оправдават своето име – човек. Честта се дава веднъж и завинаги, както и животът, и се явява като едно осмисляне на живота. Тя остава светла диря и след смъртта на човека. Човек без чест, то значи човек без образ”.

Думите са на журналиста и писателя Георги Заркин, убит от Държавна сигурност в Пазарджишкия затвор през 1977 г. Те са написани вместо предговор към романа му „Чест”, издаден през 2008 г. благодарение на усилията на неговия син Лъчезар Заркин. Тиражът на тази уникална книга е изчерпан отдавна (очаква се неговото второ издание), но тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първото издание.

Романът „Чест” е уникален, тъй като принадлежи към затворническото творчество, създадено по време на комунистическия режим в България. След промените станаха известни стихотворенията на десетки мъченици в лагера Белене, сред които изпъква поета Йосиф Петров, а също така четиристишия, писани от политически затворници в Софийския и други затвори в страната.

Романът на Георги Заркин „Чест” обаче е единственият образец на проза, създадена зад решетките на комунистическите затвори в НРБ. Това го нарежда до такива автори в световен мащаб, създали проза именно в затвора, като:

  • Мигел де Сервантес, написал първия модерен европейски роман „Дон Кихот”, докато е излежавал присъда за неплатени дългове в Испания през ХVІІ век;
  • Рустичело да Пиза с „Пътешествията на Марко Поло”, разказани му от самия Марко Поло, докато двамата са в затвора по време на войната между Венеция и Генуа;
  • Хенри Дейвид Торо и неговото „Гражданско неподчинение”, вдъхновено от еднодневния му престой зад решетките, заради отказа да плати такса за гласуване;
  • Мартин Лутър Кинг и неговата книга „Писмо от затвора в Бирмингам”, където е затворен заради мирен протест срещу расовата сегрегация в САЩ през 60-те години на миналия век;
  • И единственият сред тези имена политически затворник Нелсън Мандела с хрониката му „Разговори със себе си”, описала живота му, когато е излежавал 27-годишната си присъда.

Разбира се към тях може да се прибавят и имената на други автори с произведения, писани в затвора, като О. Хенри, Оскар Уайлд, Жан Жене, е. е. къмингс (писателят е настоявал имената му да се изписват с малки букви), Джак Абът. Никой от тях обаче не е жертва на онази репресия, на която Георги Заркин е подложен от комунистическия режим в България.

Романът „Чест” е започнат от него на 20 ноември 1967 г. и е завършен на 31 януари 1968 г. в затвора в Стара Загора. Написан е на един дъх. Това е времето, когато Заркин излежава първата си присъда от 1966 г. за разпространението на нелегални позиви, свързани с групата на Иван Тодоров-Горуня, опитала да организира преврат срещу Тодор Живков през 1965 г.

altНе си мислете, че един политически затворник, какъвто е Георги Заркин, е оставен свободно да разполага с време и удобства, за да пише в затвора. Напротив, той е поставен под усилено строг режим. И въпреки това Заркин намира възможност да пише. Той право това върху отделни тетрадки, една част от които ДС му изземва (след промените синът му ги намира в досието му в архива на Държавна сигурност).  Георги Заркин  пише дори върху късчета от хартия за цигари, които други затворници предават на близките му.

Трудно е да си представим това, но синът на автора на това невероятно затворническо творчество Лъчезар Заркин е успял да запази творбите и днес да го направи обществено достояние с издаването му.

Интересното е, че Георги Заркин успява да изпрати ръкописа на романа си от затвора до издателство „Български писател”. Оттам през декември 1968 г. му отговарят с официално писмо, че издателството „не може да отпечата романа Ви „Чест”, тъй като му липсват необходимите качества”. По това време Пражката пролет е смачкана в Чехословакия от войските на Варшавския договор и в България в пълна сила властва цензурата. В същото време авторът на „Чест” е обявил гладна стачка в затвора и пише писмо на Тодор Живков, в което обвинява:

„Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...”

Режимът не само не позволява романът му да бъде издаден, но и не позволява гласът на политическия затворник да достигне до хората.

Самият роман разказва за любовта между двама млади хора и житейските премеждия, с които се сблъскват в обществото, било то и официално определяно като социалистическо и неговите фалшиви морални ценности. Възможно ли е една любов да оцелее в свят, заобиколен от завист, доноси, предателства и двуличие дори на близки.

За съжаление трудно ще намерите рецензия от литературен критик за романа. Той остава настрана от интереса на българските издателства.

„В романа съм изградил герои нравствено чисти. Книгата е предназначена предимно за млади хора, които са изправени пред дилемата да бъдат или да не бъдат Човеци. Навярно героите ще ви допаднат!?”. Това пише в краткия предговор Георги Заркин, който в затвора се подписва с псевдонима „Рилски бор” (авторът е роден в с. Бели Искър, Самоковско в подножието на връх Мусала).
До голяма степен „Чест” е отражение на чувствителната бунтарска душа на Заркин, осъден и вкаран в затвора на 25 години за „противодържавна дейност”.

„Мъртви души са живите без чест и живи са мъртвите, загинали с чест”. Послание, оставено ни от жертвата на комунистическия режим Георги Заркин.


Георги Заркин, „Чест”, роман, издава Лъчезар Заркин, 2008 г., 298 страници.

 

 

Коментари 

 
+2 #1 svetlan 2013-10-28 07:33
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов и специално младите поколения,ДС е абревиатура на най-важния орган от комунистическия режим. Тази абревиатура,тоз и орган са неодушевен предмет. Убива не самата органзация,а "хората" от нея и над нея,така че много по-правилно е,че Георги Заркин е убит от комунистите. Да,комунистите решават кой да бъде убит и от кого.Това са техните побратими и слуги.Същите гадове убиха след Девети баща му на Георги,техните приемници убиха и сина му. Разликата е никаква.Впрочем има една много голяма разлика,убийцит е на бащата на Георги Заркин и другите около двеста мирни и невинни граждани на Самоков и околията са били хвърлени в местността "Черната скла" в дълбока около 100 метра пропаст и никой не е виждал какво става с жертвите след политането им . С други думи,"чиста работа",следи няма ,докато при убийството на Георги има доста следи-кръв,фрактури,в икове към убийците му."Новите убийци" явно не са били на такова високо професионално ниво като тези след Девети.В тази пропаст са били хвърлени дядото и брата на дядото на Петър Попангелов-младши,най-известния скиор-алпиец в историята на България. Нашата група силно препоръчва на Г-н Христов ,ако има желание и възможност да го помоли да даде едно интервю. Засега Г-н Попангелов не е дал нито едно, с изключение на австрийска ТВ-компания преди повече от 20г. На въпрос на наш сътрудник от Самоков,също скиор от по-старите поколения,защо се въздържа от разкази и коментари за таргедията в неговото семейство,отгов орът е бил,че все още се страхува от комунистите. Навярно има силни основания за това.До смъртта си,баща му Петър-старши въобше не обръщаше внимание на желаещите да разговарят с него за този случай.Същото важи и за другите двама братя-Михаил(покойник ) и Ангел Попангелови.Едно многодетно семейство остава без баща и чичо без никаква вина.Мълчи почерненото семейство,мълчи Самоков,мълчи целия народ.А комунистическат а сган пирува седем десетилетия до лобното място на жертвите- в непосредствена близост е курорта Чам-кория,днес Боровец.И пира продължава,до бекрайност и полуда. Народеца също мълчи до полуда-ако това не е унисон,какво е......,.,.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов