|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Жертвата срещу режима ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 20 Октомври 2013 15:39
Share

alt
Има хиляди човешки съдби, потъпкани от комунистическия режим, за които времето не е запазило нищо. Има оцелели архиви, които разкриват механизмите на репресивната машина на БКП, които позволяват да се изгради автентичната история на репресиите, на които е подложена част от българското общество в периода 1944-1989 г. Има и лични разкази, мемоари, които са съхранили паметта на времето, без които ние трудно може да се представим истинската картина на живота на хората, които са имали смелостта да обявят възгледите си срещу комунистическото управление.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно такъв невероятен разказ за преживяното от една от хилядите жертви на комунизма в България. Той е на Димитър Пенчев, а изповедта му е издадена под заглавието „Идеалната жертва”.


Кой е авторът

Димитър Пенчев е роден през 1937 г. в с. Чарда, Ямбоско в семейство на земеделци. През детството си става свидетел на изселването в родния му край на селяни от Кулско (на противоположния край на България), вдигнали един от първия бунт срещу комунистическите режими, няколко години преди това да се случи в Източен Берлин през 1953 г.

А също така е свидетел и на излизането на селяни в различни части на Сливенския Балкан, Средна гора и Родопите и образуването на въоръжени чети срещу комунистическата власт на горянското движение, смазано от редовна армия, милиция и части на Държавна сигурност.

 

През 1956 г. в механотехникума в Ямбол, където учи Димитър Пенчев образува кръжок за изучаване на историята на БЗНС. Разбира, че истинският земеделски съюз на този на убития от комунистите Никола Петков, а не с казионната организация на Александър Оббов и Георги Трайков.


Баламосване на Държавна сигурност

Тогава, в неформалния кръжок, една от ученичките признава на Пенчев, че е била принудена от ДС да донася за него. Двамата съчиняват първия „донос”. Започва надлъгването му с Държавна сигурност. „ДС служеше на мен. По-късно си дадох сметка, че това са били най-хубавите дни в моя живот. Баламосвахме ДС с доноси”, описва този момент земеделецът 60 години по-късно.

Влиза в казармата през 1958 г. в поделението в София на Четвърти километър, където се натъква на дейността на ВКР. „В Ямбол бях констатирал, че ДС масово вербуваше учениците, включително и непълнолетни, но имах чувството, че в казармата това се провеждаше още по-мащабно”, спомня си авторът.

 

Да те вербува ДС в казармата

Стигат и до него. „Един ден спецът повика и мен и ме заведе в кабинета в съседно поделение, където друг военен след кратък разговор ми предложи да сътруднича. И така неочаквано дойде моментът, който всъщност желаех. Посуетях се малко за форма, но написах текста, който ми издиктуваха и се подписах”.

 

alt

 

Карат го да донася за други войници, но той повтаря системата от ученическите години и изготвя сведения, които да съдържат полуистини, които да не навредят на набелязаните от ВКР момчета в казармата. Така става агент на ДС на военното контраразузнаване. По собствените му думи става доброволно „къртица” в ДС, за да й противодейства.

Един от хората, срещу които е трябвало да донася е Петко Илиев, друг земеделец, след промените депутат в 37-то Народно събрание. С него стават приятели, което се запазва и след 10 ноември 1989 г.

Официалните документи от архивите на ДС сочат, че през 1962 г. една част от досието на Димитър Пенчев е унищожено, след като той е свален от отчет веднага след излизане от казармата.


Осъден на смърт

След казармата Димитър Пенчев започва работа в София като мазач в строителството, но същевременно продължава да се увлича от идеята за възстановяване на истинския БЗНС. Една сутрин през юни 1961 г. е арестуван в квартирата. Пред следствието отказва да признае земеделския съюз на Георги Трайков и посочва като истински БЗНС на Г. М. Димитров и Никола Петков. Осъден е на смърт чрез разстрел. Пред Върховния съд, където първоинстанционната смъртна присъда е обжалвана, прокурорът заявява: „Никаква милост! Смърт! Тези не трябва да живеят.” И пред върховната съдебна инстанция Пенчев не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.

От Сливенския затвор, където първоначално е закаран, е преместен в Старозагорския. Там става свидетел на най-големия затворнически бунт след 9 септември 1963 г. в България, предизвикат от бритален побой на охраната над политзатворник. Над 40 политически затворници, сред които е и Пенчев, отказват да работят. Започват и гладни стачки. Земеделецът е вкаран в карцер, където престоява 40 дни.


Неуспешен опит за бягство

През 1964 г. е приета амнистия и политическите затворници са освободени. Сред тях е и Димитър Пенчев. Затворническото му минало обаче го преследва като сянка –уволняват го като работник на пристанището в Бургас. Тогава той решава да бяга зад граница.

През юли 1967 г. заедно с още двама приятели успяват да преминат границата с Турция в Елхово. След 10 дни престой и разпити от турска страна ги връщат отново на границата – връщат ги в България. Малко след като преминават полосата българските граничари ги посрещат с огън. Единият от приятелите му е убит на място, другият е ранен. Димитър Пенчев по чудо оцелява.

Осъден е на 9 години затвор, които излежава. В Зтарозагорският затвор се запознава с други политически затворници като Алфред Фосколо и Петър Бояджиев.

Излиза на свобода в края на 1974 г. ДС обаче му образува дело за наблюдение „ДИВЕРСАНТ”. Следва 10-годишен тормоз и постоянни заплахи от ДС да напусне работата си в Сливен към „Промишлена вентилация”.


В лагера Белене през 1985 г.

През 1984 г. Държавна сигурност отново го привиква. Причината – бомбените атентати в страната. Подозират, че те са дело на български политически емигранти в чужбина. Предлагат му да стане агент. В противен случай – ще го въдворят отново далеч от съпругата и дъщеря му.

 

alt

 

Отказът му го изпраща в Белене, където отново е затворът отново е превърнат в лагер за политически затворници. Там става свидетел на въдворяването на български турци, съпротивлява ли се срещу насилственото преименуване.

Оттам е изселен в Бобов дол. Успява да се събере със семейството си.


Кампанията за свободата на един българин

През 1987 г. във Франция започва кампания за правата на българския работник, репресиран от комунистическата власт, да може свободно да напусне България със семейството си. Помагат му приятелите от затвора в Стара Загора, които са избягали във Франция като Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. По радио „Свободна Европа” също дават гласност на случая.

В Париж е съставен инициативен комитет за спасяването на семейството му, в който влизат проф. Анри Картан, член на френската академия и Андре Бержарон, генерален секретар на профсъюза „Работническа сила”. Пишат отворено писмо до Тодор Живков.

 

alt

alt

 

Френски екип журналисти посещават семейството му в Бобов дол и записват историята му. Във Франция следват и други публикации.

ДС настръхва. Заплашва Пенчев, че никога няма да го пусне на Запад, притиска го да направи опровержение по БТА. Заплашват го, че ако приеме да емигрира, ще го убият. Той устоява на натиска. На 30 юли 1987 г. той и семейството му стъпват на френска земя на парижкото летище „Орли”.

Среща се и със журналиста Владимир Костов, бивш служител на ДС, изменил в Париж през 1977 г., срещу когато през следващата година Държавна сигурност прави неуспешен опит да го убие и така да изпълни смъртната присъда за измяната му. Костов го съветва да започне да описва всичко, но Пенчев му отговаря, че никога не е правил опити да пише. „Добре, сложи една касета в касетофона да се върти и разказвай”, е съветът на журналиста. Димитър Пенчев се вслушва в съвета и записва касета, след касета. Разказът му е излъчен по „Свободна Европа” през 1988 г., а записите стават основа и за книгата му.

 

alt

 

„Не става дума за известен дисидент или учител по литература, или за преподавател в университет, или знаменит учен, а за един обикновен работник. Той е българин. Един пролетарий. Може да се каже идеалната жертва на българската Държавна сигурност, отговаряща за опазване на диктатурата на пролетариата”, пише френският журналист Жорж Дюпоа.

„Идеалната жертва” не е издадена в голям тираж и вероятно трудно ще я намерите, но за щастие може да я прочетете в електронен вариант (изтегли оттук).

 

Димитър Пенчев, „Идеалната жертва”, изд. „Мултипринт”, 2011 г., 293 страници.

 

 

Коментари 

 
-2 #2 svetlan 2013-10-23 17:41
В интерес към истината и като вид публицистично предизвикателст во,нашата група от разследващи читатели на сайта на Г-н Христов реши да зададе един въпрс на писателя Г-н Александър Симов.

Уважаеми Г-н Симов,след като ранга на Г-н Пенчев е определен от Вас на същото ниово както и ранга на "комунистите-идеалисти",каква е разликата между тези комунисти и комунистите преследвали,изт езавали,затваря ли и осъдили на смърт Г-н Димитър Пенчев. Или "комунистите-иделисти" са изчезнали след Девети септември 1944г.Но всеки нормален българин прекрасно знае,че това не е така. Същите "комунисти-идеалисти",които оцеляха след "социалистическа та революция на великия Девети,когато беше победен хитлеро-фашизма",избиха около 40 хиляди невинни българи. Или тези убийци не са от числото на "комунистите-иделисти"???Ами от кой вид комунисти са тези убийци,опитайте се да ги посочите,много Ви молим.



Не,съвсем не се опитвайте,комун истите-убийци(без кавички) пред Девети са си същите комунисти-убийци и след Девети,та чак до Десети,а защо не и след Десети.Точно тези комунисти-убийци убиха писателя Георги Марков,който за разлика от Вас ги нчрече преди да издъхне "гадове".Каква разлика в оценките на двама пистели-драматурзи,един ия нарича комунистическит е убийци "гадове",а друг ги нарича "идеалисти".


Нашата група Уважаеми Г-н Симов не счита за вярна Вашата квалификация и стриктно се придържа към тази на Георги Марков. И бъдете абсолютно сигурен,че духът му се надсмива над Вашата убеденост в "справедливото дело на комунистите-идеалисти".
 
 
-2 #1 svetlan 2013-10-23 16:59
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,днес се наложи да прегледаме книгата на Г-н Димитър Пенчев,която ни беше предоставена на сайта преди няколко дни.

Предговора е написан от писателя Г-н Александър Симов.
За голямо съжаление,нашат а група стигна до извода,че книгата е поредната комунистическа игра,да не кажем дезинформация,з ащото наред с неверните неща ,налице са многобройни реални факти.
Още в началото на предговора усетихме че понамирсва на "комунизъм" и само след няколко страници се убедихме в това.Г-н Симов се опитва да убеди читателите,че съветската пропагандно-цензурна машина е проявила разсеяност и е отпечатила в голям тираж книга на писателя Михаил Шолохов,чийто герой не е свързан със "съветския комунизъм". Което е абсурд според онези критерии на задължителния "принцип на социалистически я реализъм".Да попадане някой в германски плен и да не прояви "комунистическа отгворност пред родината" е било акт на "враждебност" и неправилен подход в изкуството... Но след няколко страници се натъкнахме на текст,който ни "изправи на нокти". Ето какво пише Г-н Симов на стр.11,най-долния пасаж:"Да се намери човек(Димитър Пенчев-б.наша) сред земеделците,кой то е от ранга на техните комунисти-идеалисти,загин али в борбата срещу фашизма!Как!Тов а само по себе си е кощунство!".

Най-изисканите и най-подготвените читатели на сайта на Г-н Христов веднага биха забелязали комунистическат а фразеология.
Както самите те прекрасно знаят ,нашата група притежава своеобразен исторически и фактологически "детектор на комунистическат а лъжа" ,който веднага сработи и всички се засмяхме вкупом.
Да се напише подобно нещо в предговор на книга от български антикомунист и самия той да се съгласи с този текст е силно смущаващо и саморазобличава що. Защо нашия детектор отчете този резултат,според истинската история на България???????
-До юни 1923г. властта е в БЗНС с Министър-председател Александър Стамболийски. До преврата от 9-ти с.м.,никой не е определял властта като "фашистка",нито пък самите земеделци са опрделяни за "фашисти". Дори и комунистите не ги определят за такива.
-След убийството на Стамболийски властта е в ръцете на Демократическия Сговор,който също не е фашистка организация-коалиция и нито "сговористите" ,нито "земделците" говорят за някакъв фашизъм
-Комунистическат а партия дори не взема отношения към тези събитяи,защото знае,че Стамболийски беше техен искрен враг
- В края на юли,сиреч,само един месец след Преврата,комуни стите вземат решение за "въстание против фашизма" и го определят предварително като "антифашистко",при това "първо в света".С други думи,в Царство България е налице "фашистки режим(диктатура )" ,само един месец след смяната на властта. Със съвсем други думи,България е първата "фашистка страна в Света" и е изградила този "фашизъм" само за един месец. (Браво на "българските фашисти",Съветския Съюз със своя потенциял не изгради за 70 години нещо подобно на комунизъм,а бедна и разорена България през лятото на 1923г. само за един месец построи "фашизма",молодци такие-рус.)Такива "способности" на "българските фашисти" могат да бъдат посочени само от комунистическит е лъжци.

Отделно от това,г-н Симов определя българската комунистическа сган,поставила се в пълно подчинение на Болшевишка Русия като "идеалисти".Да се посочат бандити,убийци, шпиони,терорист и,атентатори,пр едатели и пр. за такива през 2011г. и в предговор към книга на един "антикомунист",осъден на смърт от комунистите е меко казано убийствено учудващо.И съответно автора на книгата Г-н Пенчев се съгласява,че е определен със същия ранг,както и неговите мъчители-екзекутори. Странна съгласуваност между двамата автори.Но от текста на книгата на г-н Пенчев никъде не личи,че той е бил на нивото на "ранга на комунистите-идеалисти". Нито се е занимавал с терор,нито е служил на друга разузнавателна служба от чужда страна,нито е вдигал църкви във въздуха,нито е инспирирал метежи,нито е избивал генерали,офицер и,стражари,войн ици,депутати,пи сатели,поети,пу блицисти,полити ци и др.Откъде Г-н Симов вади подобни мотиви за своята квалификация на Г-н Пенчев,остава загадка.Но по-голямата загадка идва от съгласието на самия Димитър Пенчев,че той е бил от ранга на "комунистите-идеалисти". Какво ли щяха да направят с България и Българския народ същите тези комунисти,ако не бяха "идеалисти".А явно е имало и "комунисти-неидеалисти",но за тях Г-н Симов нищо не споменава,също както и старата и "изпитана в битките с врага" с истината ,нашата 'познайница',комунистическа т а пропаганда. Някой от читателите на сайта на Г-н Христов да е прочел до днес нещо и за "комунистите-НЕидеалисти".Едва ли...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов