|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Георги Димитров – колело от механизма на болшевишкия тоталитарен режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 29 Септември 2013 11:23
Share

alt
Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям най-новата критическа биография на българския комунистически лидер Георги Димитров. Книгата имаше официална премиера в София през месец май тази година в София. Георги Димитров заема ключово място в превръщането на БКП в секция на Коминтерна и в налагането на съветския модел на тоталитарна власт в България след окупирането й от Червената армия през септември 1944 г.

 

За автора на критическата биография на Димитров

Автор на книгата „Георги Димитров. Една критическа биография” е Мона Фосколо, френски политолог с български корени. Тя е дъщеря на политическия затворник по време на комунистическия режим в България Алфред (Фреди) Фосколо, осъден в края на 60-те години на ХХ век за участие в нелегална организация, разпространяваща призиви срещу управлението на БКП.

Родена в Париж Мона Фосколо стъпва за първи път на българска земя през 1990 г., буквално месеци след рухването на тоталитарното управление на БКП. Тогава тя е едва 14-годишна. По време на следването си в университета „Париж Х – Нантер” и водена от желанието да научи повече за българските си корени тя избира тема за бакалавърската си степен „Завземането на властта от комунистите в България 1944-1947 г.”. След това при защита на магистърската си степен работи върху тема „Образът на врага в България 1948-1953 г.”.

Именно тогава, докато проучва историческата, политическата и социологическата литература, се сблъсква с вседесъщото присъствие на Георги Димитров. Тласък за изследването на неговата личност дава и научния й ръководител проф. Марк Лазар след публикуването на „Дневника” на Димитров през 1997 г. в България. Решението на Мона Фосколо да работи върху критическа биография на Георги Димитров до известна степен е провокирано от факта, че в „Дневника” на комунистическия функционер са обхваната последните 16 години от живота му, а преходните 50 остават обвини в мъгла.

Книгата е редактирана въз основа на докторската дисертация, защитена от Мона Фосколо през 2004 г. в института по политически науки в Париж. Тя вече е издадена на френски и е получила висока оценка от различни представители на академичните среди.

Какво научаваме от критическата биография на Георги Димитров? Неслучайно за заглавието, което използвам в представянето на българското издание, избрах една оценка, която дава проф. Марк Лазар от Института за политически науки в Париж. „Научната биография на Димитров, която не го възхвалява или заклеймява... доказва, че той несъмнено е колело от механизма, подчинено на системата и на своя ръководител Сталин”, посочва той.

Известният литературен критик и теоретик Цветан Тодоров пише: „Книгата съдържа голям обем информация, която не е била обединявана под тази форма: от български, руски, английски и френски източници, от публикувани произведения и архиви... Личността на Димитров позволява да се разбере по-добре не само историята на България от първата половина на ХХ век, но и историята на международното комунистическо движение, а оттам и на Европа... авторката осветлява големите моменти от живота му: активната подготовка в профсъюзната среда, Септемврийското въстание 1923 г., атентата 1925 г., годините в изгнание и нелегалност, Лайпцигския процес, дейността в Коминтерна, Втората световна война и обявяването на „народната република”... В въпросите, които повдига и с информацията, която представя, Мона Фосколо дава забележителен принос към съвременното изследване на европейския комунизъм.”


Ролята на Димитров за септемврийските бунтове 1923 г.

Без съмнение важно за преодоляване на комунистическата пропаганда в България е проследяването на септемврийските бунтове от 1923 г. и последиците от предварително обречения им неуспех за сваляне на властта. В критическата биография на Георги Димитров Мона Фосколо с точност изследва ролята на комунистическия функционер и отговорността, която той носи заедно с Васил Коларов за самоубийствените действия на привържениците на комунистическата партия, леви земеделци и анархисти.

„Нека припомним, че в разрез дори с болшевишния опит от Октомври 1917 г. българските комунисти установяват главния си щаб на въстанието извън столицата, на около 30 километра от югославската граница, което позволява бързо и може би програмирано оттегляне. Да подчертаем също, че след тридневни насърчителни и пламенни речи те изоставят „войските” и се оттеглят на сигурно място отвъд границата, докато въоръжените сблъсъци в България продължават” пише Мона Фосколо. Тя подчертава, че Димитров и Коларов със сигурност са били наясно с обстановката в страната, с възможностите за мобилизация на партията, както и за силата на противника. „Те обаче не се колебаят да експлоатират наивността на привържениците си, които убеждават в неминуема победа, за да ги тласнат в касапницата на предизвестената репресия”, посочва авторката.

Тя отделя внимание и на един факт, който БКП и наследниците й винаги пропускат в истинските мотиви за септемврийски събития от 1923 г. А той е свързан със сляпото подчинение и следване на заповедите на Коминтерна.  Димитров и Коларов следват инструкциите на Изпълнителния комитет на комунистическия Интернационал за бунта. Днес вече знаем, че неговата скрита цел е  дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в гражданска война по болшевишкия модел за взимането на политическа власт.

„Притиснати в избора между вярност към БКП и подчинение на Коминтерна, Коларов и Димитров в крайна сметка избират интернационалното за сметка на националното”, посочва Мона Фосколо в главата от книгата, посветена на септемврийските събития, белязали началото на болшевизацията на БКП.

Авторът заключава, че една от личните решаващи роли, които Димитров има, е именно за злополучното Септемврийско въстание през 1923 г., за което самият Димитров не крие, че то прокарва „дълбока кървава бразда” сред обществото. Завет, който и до днес звучи и продължава да разделя българския народ.

 

Димитров, Москва и тероризмът на БКП

Не по-малко важна е главата „От въстанието към тероризма”, в която Мона Фосколо проследява по-нататъшната дейност на Димитров и достигането до най-кървавия атентат на ХХ век – този в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г., извършен от членове на военната организация на БКП. Мона Фосколо цитира различни архиви на Коминтерна, от които става ясно как и с какви суми той е финансирал дейността на създадения от Георги Димитров Задграничен комитет на БКП във Виена. Така например за всеки член на комитета, включително и Димитров Коминтерна отпуска месечно по 100 долара. За новосъздадената нелегална военна организация на БКП от Москва се отпускат месечно 8600 долара.

„Завоят на Коминтерна от началото на 1925 г. по отношение на въоръжената борба в България нанася съкрушителен удар върху самочувствието на вътрешното ръководство на БКП, което дори не смее да информира за случилото се своите активисти”, посочва Фосколо. Тя посочва, че още през 1924 г. в плановете на членовете на Военната организация на БКП се заражда идеята за „голям удар”, който е осъществен с атентата в църквата „Св. Неделя” година по-късно.

„Комунистическата историография дълго време поддържа, че взривяването на „св. Неделя” е било импровизирана и претупана работа, дело на намиращите се в безизходица войнстващи комунисти”, подчертава Мона Фосколо. Тя посочва, че Васил Коларов, Георги Димитров и Коминтерна се мъчат да оправдая червения терор с белия, независимо от факта, че белият терор се поражда именно в резултат на терористичните действия на комунистите. Атентаторите се изкарват леви сектанти, внедрени в партията, и пропагандата старателно набляга върху издевателствата, извършени от правителството.

Мона Фосколо припомня и един малко по-известен факт. А именно, че експлозивите, послужили за атентата, са доставени в България през Виена по каналите на Коминтерна и на Главното разузнавателно управление на Червената армия (ГРУ). През 30-те години на ХХ век бившият съветски дипломат Григорий Беседовски, намерил убежище на Запад, разказва:

"Военното разузнаване във Виена беше в ръцете на Ярославски и Еленски... В техните задължения влизаше не само работата по военното разузнаване [...] Те отговаряха също така за подготовсакат и снабдяването с взривни вещества и адски машини на отделните крупни диверсионни и терористични акции. Когато софийската катедрала беше взривена [...] последният беше извикан в Москва на доклад. Останал сам във Виена, Арославски беше потресен от атентата в катедралата, той някак изцяло се промени, отслабна и по цели дни ходеше мрачен и небръснат. Изведнъж изчезна от посолството, оставяйки бележка, че повече не може да работи...”


Мона Фосколо, „Георги Димитров. Една критическа биография”, издателство „Просвета”, 2013 г., 328 страници.

 

Коментари 

 
+1 #5 svetlan 2013-10-02 16:29
3.Какъв е българския студент Цветан Тодоров по политически убеждения?Съгласно каноните в комунистическа Българиявсеки човек се квалифицира в най-общи линии като:

-комунист
-антикомунист
-безпартиен.

Плюс ред допълнителни квалификации-произход,родите ли,професия,бли зки и роднини и пр.Напълно беше невъзможно един антикомунист,до ри безпартиен да пожелае да замине в западна страна на такава възраст(24г) и да получи светкавично одобрение. Хипотетично допускаме,че Г-н Тодоров по някакъв начин е харесан и одобрен от съответните отговорни органи и е получил безпрепядствено паспорт и изходна виза(евентуално ).

Ако направим друго хипотетично допускане,а имено,че горните съображения са невалидни,сиреч Г-н Тодоров не е имал никакво отношение и убеждение към комунистическат а власт(дикатура) в НРБ,попадайки във Франция,той задължително би оформил своите политически убеждения.Не е възможно гражданин на комунистическа страна и особено на комунистическа България да не направи разлика между свободна и демократична Фрнация и диктаторска и деспотична България.Просто такъв "филм" той не може да заснеме.Не е допустимо един 24-годишен младеж да не направи разлика между живота на неговите връстници в България и неговите състуденти във Франция. Дори да няма никакво отношение към комунизма,той би оформил такова съвсем кратко след пристигането му във Франция.Дори да е станал член на Френската комунистическа Партия,Г-н Тодоров би открил големите заблуди в България.

Друг ,много важен фактор е факта,че Франция и специално Париж са център на руската и антисъветската емиграция.Владеенето на руски език от страна на Г-н Тодоров е било благоприятен фактор за запознаването му с хиляди материали в тази посока. Там се издават на руски език книги,списания, вестници,театра лни постановки,клуб ове по интереси,комент иране на политическите и историческите събития и пр. Духът на тази емигрантска общност е антисъветски и антикомунистиче ски-сиреч правдив и обективен.Г-н Тодоров е имал прекрасната възможност да се запознае в оригинал с книгите на най-големия в света писател-историк-пубилицист с антикомунистиче ски убеджения Александър Солженицин.Оосбено ,коагто му се присъжда Нобеловата награда. Възможно ли е един български писател-философ-литератор ,живеещ на запад да не е чел Солженицин?Ами не е възможно,разбир а се.

Какво е мнението на Г-н Тодоров за Солженицин и "Архипелагът ГУЛАГ"?-не се знае.

През 1978г. беше убит най-известния български писател в емиграция Георги Марков-също антикомунист. Възможно ли е друг български писател в емиграция на запад да не знае това и да не вземе отношение към това убийство и въобще към творчеството му? Ами не е възможно. Колко пъти Г-н Тодоров е давал интервюта ,или е писал в българските емигрантски списания по този повод?Или не е знал кой е Георги Марков,нито пък е чел неговите "Репортажи".Да,възможно би било,ама съвсем НЕ!. Не е възможно един дългогодишен български(полит ически) емигрант на запад да лалдее с такава точност фразеологията на комунистическат а пропаганда,а да не знае кой е Георги Марков и да не каже две думи за него.

Не може един български емигрант днес да говори за "европейски комунизъм" а да не знае какви са предсмъртните думи на друг български емигрант към своя приятел в момент на агония-"Тео, отровиха ме тези гадове".

Нашата група не можа да открие никакви материали от Г-н Тодоров по отношение на Георги Марков и неговото убийство.Умоляваме Г-н Христов ако има информация в това отношение,да я предложи на читателите на своя сайт,ще бъде много полезно за всички нас.

Ние смятаме,че отношението на всеки честен българин ,особено философ и писател към Георги Марков,неговото творчество и неговото убийство е задължително и е "лакмус" за неговите убеждения. Просто е невъзможно достоен журналист,публи цист,литератор, писател,критик и пр. от български произход да не вземе отношение към такъв негов сънародник като Георги Марков. Липсата на отношение е характерна само за комунистите и техните слуги.

Следващ лакмус за откриване на убедженията на г-н Цветан Тодоров е неговото придържане за наличието на "международно комунистическо движение".Ако Г-н Тодоров е истински честен човек и искрен философ,задължи телно би коментирал главния лозунг на(в) "Международното комунистическо движение".А той гласи:
"ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ-СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ"


Е ,може ли Г-н Тодоров да говори за наличието на такова "движение" ,а да не говри за реализирането на главната задача на това "движение".Той дори не я споменава.Защо ли?-ами защото реално,фактолог ически,обективн о и пр. не е имало никакво "международно комнистическо движение",нито пък досега е релаизирано някакво съединяване на "пролетарии" от нито една страна по света.
На основата на тези съображения и на резултаите от реакцията на нашите морално-политически "лакмуси",нашата група изразява категоричната констаттация,е Г-н Цветан Тодорв не е антикомунист,си реч филосф,пистаел, литературен критик с нормални,моралн и политически и исторически убеждения.Тази теза се потвърждава и от самия него,ползвайки добре позната фразеология от старата (близо стогодишна)кому нистическа пропагана,както и от "феноменалния" му израз за наличието на някакъв "европейски комунизъм".
Имаше навремето (70-тте години)т.нар."еврокомунизъм",разработен от Енрико Берлингуер и др. комунисти,но това бяха слаби и нереални "бълнувания" на неосъществени радетели на комунизма в Италия,Франция, Испания и др.
 
 
+1 #4 svetlan 2013-10-02 00:54
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,нашата група бе помолена от един български литературен критик да се опитаме да продължим според нашите правила и интуиция анализа на личността на Г-н Цветан Тодоров.Наложи се да прегледаме десетки сайтове на четири езика,за да видим каква информация предлагат различни автори за него.Както всички честни читатели на този сайт знаят,нашата група задължително прилага своя морално-политически "лакмус" за да се опита да открие,дали някой човек е истински човек(в случая българин),или е комунист и служи по някакъв начин на комунистическат а сган.За голямо наше разочарование,п одробните анализи на нашата група стигат до втория вариант,а именно,че Г-н Тодоров е комунист.

Какви са нашите обективни доводи,които ни задължават да дадем тази квалификация?

1. Заминаване на Г-н Тодоров във Франция,сиреч в "западна,капитал истическа,буржо азна,империалис тическа страна",според официалната комунистическа терминология.


Да отпътува официлано и легално през 1963г. гражданин на комунистическа НРБ в такава страна е възможно само с одобрението на Държавна Сигурност. Вариантите са следните:
-брак с чужд гражданин
-командировка
-дипломатическа работа
-специализация
-туризъм
-лечение
-следване

Не беше възможно издаването на "Задграничен паспорт" на когото и да е,ако не получи одобрение от съответния ОР(оперативен работник) към ДС.

Да приемем,че ОР е сметнал,че заминаването на Г-н Тодоров на запaд не е заплаха за "социализма" в НРБ и не може да бъде рисков фактор в бъдеще и да се обяви за "невъзвращенец".
24-годишния Г-н Тодоров задължително е проверяван от ДС дали семейството му е "вражеско" и дали е "пострадало от мероприятията на народната власт".Явно неговото семейство не е попаднало под тази квалификация."Врагове на народа" не могат да пътуват в западни страни,дори и в комунистически по това време.

2. Цел на заминаването на Г-н Тодоров във Франция.От информацията,до която се добрахме следва извода,че целта на заминаването му е била "следване".Но никъде Г-н Тодоров досега не е посочил как е стигнал до това негово желание-да следва в "капиталистическ а",а не в комунистическа държава.И защо точно във Франция,а не в Норвегия например,или във ФРГ.

Целта на занинаването на Г-н Тодоров за следване може да се реализира по два начина-или самия той е пожелал това,или някоя служба-институция му е предложила.

Ако е пожелал това самостоятелно,м ного е интересно към кого се е обърнал.Но да речем,отива той един ден в Отдел "Задгранични паспорти" към някое РУ на МВР в София( или в СГУ) и иска да му бъде издаден Задграничен паспорт.На гишето вежливата служителка му дава един формуляр-молба,която Г-н Тодоров трябва да попълни до Началника на отдела.Има задължителни графи,като "цел на посещението" , "продължителност на посещението" и адрес ,на който ще отседне във Франиця.

Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,преди да продължим по процедурата на издаването на Задграничния паспорт на Г-н Тодоров( и всеки като него)нека да направим кратък преглед на пропускатения режим по българските граници.Границите на комунистическа България са с 4 държави,като само с една от тях,Румъния няма "гранична полоса" и "гранични съоръжения".Изградена е силна система за "опазване на границите на НРБ". Има кльонове,електр ическа сигнализация,гр аничари,кучета, минни полета,добровол ни отряди и пр. Каква е целта на тези заграждения-да се пази "социалистически я строй в НРБ". Как по-точно?- да не бягат строителите на социализма и комунизма извън "комунистическия рай" и мирно да строят "най-справедливото човешко общество в света". Комунистическат а сган е преценила,че не е полезно българските граждани да пътуват свободно в "капиталистическ ите съседи Турция и Гърция",както и в комунистическа и братска Югославия.Харчат се милиони и десетки милиони лева народни пари за охрана на 'социалистически те граници',а съвсем безпроблемно,ко мунистическите власти разрешават на един младеж да замине за "капиталистическ а Франция" и внимавайте с каква цел-да изучава "буржоазните науки" в капиталистическ а държава.По границите комунистите стрелят и убиват всеки,който иска нелегално да замине в Гърция и Турция,а във Франция е било възможно да се учи по съвсем легален начин.Ами ако това е реалност,всеки би искал паспорт за следване във Франция,или друга западна,капитал истическа страна и хич няма нужда да рискува живота си да ходи в къде-къде по-незначителни "капиталистическ и страни" като Турция и Гърция и комунистическа Югославия.
И по този начин българските университети и институти щяха да останат празни,или в най-добрия случай полупразни.
Извод-24 годишния Цветан Тодоров на таква възраст не е имал доверие в "социалистическа та наука",а убедително се е насочил към "буржоазната".И това не впечатлява нито един комунист в България.

Но има един ,още по-важен въпрос,толкова важен,че без него не е възможно да следва дори най-надарения студент-ИЗДРЪЖКАТА.

За да се издаде Задграничен паспорт на гражданин на комунистическа България с цел следване в "капиталистическ а" Франиця ,задължително кандидат-студента трябва да покаже наличието на законово притежание на "конвертируема(к апиталистическ а,западна)" валута. Нямаше никакъв шанс някой да излезе в "капиталистическ а" страна,ако няма осигурена определна сума "капиталистическ а" валута.Просто не ставаше.

Какви са били вариантите по този въпрос?:
- Г-н Тодоров да е имал наследство от някого,живял в някоя "капиталистическ а страна"
-самия той да е заработил нужната сума по законен път,преди да навърщи 24 години???????
- родителите му да са заработили ,или наследили конвертируема валута
- някоя държаван институция да осигурява издръжката


Каква е тя:
-такса за следване
-средства за квартира
-разходи за храна,транспорт ,облекло и др.,попадащи в графата "всекидневни ".Да не говорим за личен живот-концерти,изложб и,приятелски,ин тимни и колегиални връзки и др.Плюс посещения в други,съседни на Франция "капиталистическ и държави".

По това време заплатата на учителите беше между 65 и 95 лв.,на инженерите над 110лв.,на милиционерите и военните към 180 лв.


А всеки нормален българин знае,че Франция е с висок жизнен стандарт и високи разходи съответно. Дори и цялата фамилия на Г-н Тодоров да беше работила за него,доходите й нямаше да покрият неговите разходи.

Ето няколко контролни въпроса:
-колко други състуденти на Г-н Тодоров заминаха с него да следват в същия университет?
-колко други българи заминаха да следват във Франция?
-кои са и къде ?
-колко са българските студенти,които са заминали в другите "капиталистическ и старни"?
- как Г-н Тодоров се е спрял точно на този университет,сле д като в България нямаше никакъв свободен достъп до информация за висшите учебни завдения на запад-никъдене се пишеше и говореше за тях-вестници,списан ия,радио,телеви зия,философски списания и студии.

Досега Г-н Тодоров не е посочил НИТО ЕДИН негов състудент от НРБ в неговия университет. Как пък само той е пожелал да следва там и никой друг.Съмнително,нали ....
 
 
+1 #3 svetlan 2013-10-01 05:53
Българските теоретици на комунистическат а доктрина никога не са достигали до извода,че комунизмът има "европейски" черти(стойности ).Нито Поптомови,нито Ирибаджаков,нит о Лилов,нито Тодор Живков,нито Червенков и много други големи комунисти не са стигали нивото на Г-н Тодоров.А са издавани стотици книги,учебници, списания,брошур и,докторати реферати,конфер енции по темата за комунизма.По този начин един френски литератор от български произход вдъхва живот на комунизма,четвъ рт век след неговото фиаско. Това е "научен" подвиг и би трябвало Г-н Цветан Тодоров да бъде предложен за някава награда в областта на философията,ист орията,политоло гията и пр.(Индиректно излиза,че Съветския Съюз е бил една нормална "европейска" държава.След като е имал за държавна доктрина една "европейска" доктрина-комунизма.) Защото досега никой не е казал,че нещо "европейско" като стойност не е нормално.
Американския президент Роналд Рейгън нарече Съветския Съюз "Империя на злото".Г-н Тодоров обаче го "оборва" с неговата квалификация.
Людмила Живкова нарече през 1979г.Съветския Съюз "...най-нецивилизованат а страна в света",Г-н Тодоров обаче "оборва" и нея,да ,посмъртно,но я "оборва".Нашата група обаче има обективно основание да не се съгласи с квалификацията му за комунизма и твърдо се придържа към квалификациите на Роналд Рейгън и Людмила Живкова.Ние смятаме,че те са по-приемливи.
 
 
+1 #2 svetlan 2013-10-01 05:23
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,нашата група от разследващи читатели дълго анализира новата фраза по отношение на комунизма,която я вкарва в научно-историческо-публицистичния оборот Г-н Цветан Тодоров.

С тази фраза категорично се доказва нашата теза,че комунистическат а пропаганда е много по-дълготрайна,по-жива , по-флексибилна,по-подвижна и пр. от самия комунистически режим. Тя просто се развива и днес,вероятно и в бъдеще.
От направените кратки проучвания върху нея,нашата група стигна до категоричния извод,че не е случайно изпусната фраза. Преди да бъде изразена от Г-н Тодоров,тя е била много внимателно обработвана и моделирана. Дали самия Г-н Тодоров я е сътворил,или някой друг,засега не става ясно.

Ако е негово "достижение",съществуват само два варианта-или Г-н Тодоров е със силни комунистически убеждения и вярва в комунистическат а доктрина,или просто обслужва днешните чекистко-кагебистко-комунистически кръгове в някои страни. На първо място това е Русия,после и България.

Самата фраза "европейски комунизъм" е с изключително силна стойност и пряко подкрепя досегашната ортодоксална комунистическа пропаганда.Нещо повече,направо я доразвива и се опитва да я "цивилизова".И не само пропагандата,на лице е опит да се "цивилизова" самия комунистически режим в страните,окупир ани и комунизирани от Съветския Съюз след ВСВойна.

Ако не Г-н Тодоров е автор на тази фраза,остава да се гадае кой и къде я е измислил. Най-вроятно става въпрос за съвременна комунистическа централа.

Но фразата е доста сполучливо изработена по отношение на предишната и съвременната комунистическа доктрина.Тя е свързващо звено между днешните комунисти и тези до рухването на комунизма и ликвидирането на Съветския Съюз. Целта е да се оправдае и възроди комунистическат а демагогия,нарич ана "комунистическа идеология".Втората цел е да се придаде цивилизован(евр опейски) портерт на днешните комунисти и комунистически функционери,кои то са на високопоставени държавни постове,дори и държавни глави.

От психологическа гледна точка,може да се направи извод,че Г-н Тодоров е напълно убеден в нормалитета на комунизма,изпол вайки прилагателното "европейски".А тази дума има изключително цивилизационна стойност. Сиреч положителна,нор мална и комунизмът би останал като достижение на европейската цивилизация.Излиза,че комунизма си е нещо нормално и "европейско" и сега все още се изследва-изследва го без съмнение и Г-н Тодоров. С други думи,има все още неясни неща в комунистическат а практика и комунистическат а "наука".До какви ли още резултати ще стигнат съвременните изследователи на комунизма,особе но тези,които го ухажват и възраждат.

По пътя на елементарната(ф илософска) логика,би следвало Г-н Тодоров да определи германския нацистки режим до 1945г. като "европейски национал-социализъм" и да го изучава и днес.А фашизма в Италия да нарече "европейски фашизъм".Което е пълен обсурд и цинизъм от най-вискоко ниво.

Днес някой да "европеизира","нормализира" и "цивилизова" най-нечовешката и смъртоносна доктрина в цялата история на човечеството е просто умопомрачаващо. При това от писател и литератор,сиреч от човек с висок морал и ерудиция. С други думи от "европейски писател" и "европейски литературен критик".
Нашата група смята,че е редно да се вземе интервю от Г-н Тодоров,където той би могъл да изложи по какъв път и по какви мотиви е стигнал до това твърдение,че комунизма има "европейски" стойности.И кога е стигнал до това убеждение.До прекратяването на европейските комунистически режими в периода 1989-91г (без Югославия),нико й специалист по комунизма небеше стигнал до този извод,както от страна на комунистите,так а и от страна на антикомунистите .Излиза,че Г-н Тодоров е по-голям специалист от съветските комунистически пропагандисти,к оито така и не стигнаха до резултата,който е достигнал Г-н Тодоров.Стефан Куртоа обаче категорично доказва в своите изследвания и книги,че комунизмът не би могъл да се определи като нещо "европейско".Неприложим е варианта да се смята,че Г-н Тодоров е искал да локализира по географски критерий комунизма. Европа си е имала и има "европейски комунизъм",а има и неевропейски комунизми вероятно, които Г-н Тодоров не посочва-всеки да се сеща.....
 
 
+2 #1 svetlan 2013-09-30 04:41
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,за голямо съжаление,нашат а група отново открива крещящо пробутване на комунистическат а пропаганда и в тази книга.Ето няколко наши акцента:
1. Подзаглавието на книгата "една критическа биография" е непрвилно.Неопределителни я член на френски в ед. ч.,ж.р. "une" не се првежда на български.Друго,каква е разликата между "критическа биография" и други видове биографии?
2.„Научната биография на Димитров, която не го възхвалява или заклеймява..."- Марк Лазар

Що за "научна биография" е биографията на един от най-жестоките комунистически диктатори в историята на Европа и Света,след като не го заклеймява като такъв.Каква е ползата от тези "научни изследвания",в които Георги Димитров не е заклеймен като диктатор и масов убиец на невинни и мирни български граждани. Отделно от това,той е прдседател на терористичната органицация "Коминтерн" ,виновна за организацията на много метежи,атентати ,убийства,разру шения и др.По целия свят!
3."Личността на Димитров позволява да се разбере по-добре не само историята на България от първата половина на ХХ век, но и историята на международното комунистическо движение..."-Цветан Тодоров.


Ето,това е връх на историческата неграмотност в съюз с комунистическат а пропаганда. Щом като такъв известен "политически емигрант" като Г-н Тодоров определя бандитско-шпионско-тероростичната дейност на Съветския Съюз и Коминтерна като "международно комунистическо движение",нещата са много трагични. Ръководителите на Коминтерна,какт о и неговите редови членове не са били представители на нито една страна(държава) и те нямат юридическа стойност,т.е.,те не са юридически лица,че да са членове на някаква "международна организация(дви жение,съюз и пр.)" от различни държави.Сега става ясно защо Г-н Тодоров не се изяви на Запад като истински антикомунист до 1990г. Каквито бяха Георги Марков,Петър Семерджиев,Дими тър Инкьов,Вкладими р Костов и др.Коминтерна няма никава правна регистрация в нито една страна.Той е творение на държавните органи на Съветския Съюз,особено на НКВД.Това "движение" е пропито от нечовешки,недем ократични и насилнически цели-да се вдигат революции,превр ати,метежи,бунт ове,антентати срещу официалните държавни власти в различните страни и да се болшевизира Европа ,а по-късно и Света.Като над всичко това стои лидерската роля на Съветския Съюз.Това "движение" е недемократично и антихуманно.Колко време е нужно още на Г-н Тодоров да разбере идиотизма на комунизма("международното комунистическо движение"). Срамна работа.

4. Какво говори после Г-н Тодоров?-"профсъюзна среда","септемврийско въстание","европейски комунизъм".

Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,налице е гнусна комунистическа пропаганда на съвременно ниво. Нито е имало "въстание",нито "септемврийско",нито "антифашистко".Г-н Тодоров умишлено не доизказва цялата фраза,която комунистическат а пропаганда твърди-"първото в света антифашистко въстание".Г-н Тодоров само уточнява,твърде йки,че метежите от 23 септ. 1923г. в няколко области на Северозападна България имат стойност на "въстание".Това е изключително тънка уловка за по-неинформирани и по-лекомислени читатели. Тази фраза е исторически и публицистичен "вирус". Нашата група умолява съвсем искрено достойните читатели на сайта на Г-н Христов да не вярват на тази комунистическа пропганда,прове ждана от Г-н Тодоров.И комунистите казват задочно-"ето,щом като един политически емигрант-антикомунист,тв ърди,че това е въстание,значи е въстнаие". И допълнението "логически" е "антифашистко",което означава,че България е била "фашистка държава".Пълен абсурд.

Не съществува и "европейски комунизъм".Това е фраза от съвсем новата комунистическа пропаганда,коят о се опитва да даде оправдание и "легалите"(юридическо-историческа стойност) на комунистическит е режими в Съветския Съюз и останалите осем комунистически режими -в Полша,ГДР,Чехос ловакия,Румъния ,Унгария,Югосла вия,Албания и България.
Такъв "европейски комунизъм" не се споменава в нито едни спомени на нито един комунистически функционер от нито една комунистическа страна,вкл. Георги Димитров и Вячеслав Молотов.Дори Милован Джилас не говори за такъв вид комунизъм. Нито Енвер Ходжа.

5."...Коларов и Димитров в крайна сметка избират интернационално то за сметка на националното"-Мона Фосколо

Уважаеми читетели и изследоваели на българския комунистически бандитизъм,този израз е крайно неверен. Няма нито "национално",нито "интернационално " при комунистите-те планират и действат единствено в интерес на Съветския Съюз и под ръководството и издръжката на Съветския Съюз.Самите терорисстични бунтове срещу законната власт и цялата държава (и народ) напълно изключават от употреба такива категории като "национално" и "интернационално (международно)".

6."Завоят на Коминтерна от началото на 1925 г. по отношение на въоръжената борба в България "-Мона Фосколо

Фразата "въоръжена борба" е от лексикона на комунистическат а псевдо-историогарфия и пропаганда. Борба,двубой има,когато има причина за това-вътре в страната,наприм ер като гражднаските войни в различни страни. Но в случая една държава(СССР) изпраща по нелагален път свои функционери в друга държава,които предизвикват чист терор и бандитизъм срещу законната власт и обществото...За каква "въоръжена борба" говори това френско момиче?

7. За какъв "бял терор" говори Мона Фосколо в България? -няма и "червен терор",защото комунистите на са били на власт до Девети септ. 1944г.-такъв има след тази дата.
8. За какви "издевателства на правителството" говори Мона Фосколо?


На основание на тези акценти,нашата група смята,че книгата на Мона Фосколо не е качествена и е налице поне минимална "нишка" на комунистическа пропаганда.


Междинните коментари обаче на Г-н Христов са много верни и стилно издържани. Изключение прави само думата "завет" ,която той ползва по отношение на цитата на Георги Димитров за септемврийските метежи от 1923г.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов