|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Хитлер и Сталин – тоталитарните близнаци ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 25 Август 2013 17:33
Share

alt
Тази неделя в електронна библиотека на desebg.com представям книгата Желю Желев „Тоталитарните близнаци”. Тя е актуална, тъй като само преди дни, на 23 август, се навършиха 74 г. от подписването на Пакта Молотов-Рибентроп. С него Хитлер и Сталин се договарят тайно за сферите на влияние в Европа и с който на практика поставят началото на Втората световна война.

Книгата съдържа написаното през 1967 г. от д-р Желев изследване „Тоталитарната държава”, издадено през 1982 г. под заглавието „Фашизмът, което след няколко седмици е забранено от комунистическата власт и малко по-малко от 10 000-ия тираж е изтеглен от книжарниците. За цялата одисеята авторът разказва в предговора на книгата, а накрая са публикувани и много текстове, свързани с нея преди и след промените.

„Тоталитарните близнаци” обаче не се ограничава до известното изследване на фашизма от д-р Желев (това е четвъртото издание, б. а.). Книгата съдържа специална глава посветена на комунизма като тоталитарна държава. В нея авторът разгръща своята теза, изведена в изключително находчиво още в заглавието, а именно, че по характеристиката на създадените от тях тоталитарни режими Хитлер и Сталин са един вид близнаци.

„Ще спомена само две цифри, които говорят по-красноречиво от всякакви доводи и разсъждения за принципно различните възможности за двата вида тоталитаризъм”, посочва в предговора д-р Желев. Цифрите са следните: До началото на Втората световна война (1 септември 1939 г.) Хитлер е избил по-малко от 10 000 души. Тук авторът посочва, че в това число се включват жертвите от „нощта на дългите ножове” (30 юни 1934 г.) и от „кристалната нощ” (април 1938 г.), когато са извършени антиеврейски погроми.

Към 1 септември 1939 г. Сталин е унищожил вече най-малко 10 млн. души, като някои изследователи дори посочва по-голяма цифра – 15 млн.

„Важното е, че става дума за различие , което не се изразява в проценти (единият е убил с толкова процента повече от другия), не се измерва и кратността му (в пъти повече) – става дума за различие, което се изразява с математически порядки, т.е. с величини, с каквито се борави в космологията, астрономията, модерната физика”, пише Желев.

Другият факт, който той съпоставя, е броят на жертвите на „тоталитарните близнаци” във войната. Германия, която воюва в Европа и Африка, има между 7,5 – 8 млн. жертви в това число влизат и загубите на мирното население. СССР, който влиза във войната две години по-късно, дава над 30 млн. жертви. „За да скрие своята негодност и провала си като пълководец, Сталин, докато беше жив, признаваше 7 милиона жертви, Хрушчов призна 20 милиона, сега според съветската публицистика жертвите са до 32 милиона”, посочва Желев.

Той отива и по-натам. Прави сравнение на жертвите на двата режима в световен мащаб. Там цифрите за комунизма са смразяващи – става въпрос за приблизително 100 млн. души!

Желев се спира и на други факти. Един от тях е красноречивото отсъствие на каквито и да било опити да бъде свалено чрез военен преврат съветското ръководство за това, че е изправило страната пред военна катастрофа през 1941-1942 г. За Желев историята на ХХ век не познава такова страшно предателство спрямо собствения си народ и страна, каквото прави Сталин и ръководеното от него Политбюро.

Въпреки катастрофалните за страната серия от грешки и чистки, които Сталин прави, няма никакъв опит той да бъде свален. Това „показва само в какъв дълбок политически и идеологически колапс ще намира общественото съзнание при завършения тоталитарен режим, какъвто бе тогава съветският”, пише Желев. Към своите аргументи авторът припомня опитите за военен преврат срещу Мусолини (1943) и срещу Хитлер (1944).

Макар и не толкова голяма главата „Комунизмът като тоталитарна държава” по същество е важна оценка, която се дава на комунистическия режим, на неговия характер и последици за обществата, които са го преживели.

Желю Желев изтъква, че когато на основата но официалните документи „бяха възстановени кост по кост скелетите на фашисткия и комунистическия динозаври, се оказа, че те си приличат като две капки вода”.

По думите му обаче по-детайлният анализ на комунизма доказва, че в рамките на тоталитаризма, има и различие, което не е в полза на комунизма.

Според Желев той „се оказва по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, което на практика означава по-пълната и завършена диктатура над гражданското общество и отделния индивид”.

„Ако това няма да прозвучи малко грубо като израз, бих казал: комунизмът е по-тоталитарен от фашизма, защото той за разлика от него, разпростира своето владичество и върху икономическата основа на обществото”, подчертава д-р Желев.

Той посочва, че под формата на експроприация, национализация и насилствена колективизация икономиката става държавна собственост. Частната собственост е ликвидирана, докато фашизмът не й посяга.

В тази глава Желев е отделил и място за комунистическия режим в България. Подчертано е значението, което изиграва за съдбата на страната окупирането от Червената армия. „Ако не беше съветската окупация от септември 1944 г. до края на 1947 г., в България нямаше да има никакви шансове за успех”, смята Желев. Той дори припомня, че всички лидери на БКП от Георги Димитров до Тодор Живков са започвали и завършвали речите си с признателност към съветските войски.

Той поставя и въпроса: какво прави днес Паметникът на съветската армия в центъра на София? Чия благодарност и признателност изразява той и за какво? „Естествено – благодарността и признателността на българските комунисти, които много добре знаеха и публично признаваха, че те никога не можеха да дойдат на власт без решаващата помощ на Червената армия, като тази помощ се изразява в установяването на тоталитарната комунистическа диктатура, наложена и гарантирана от войските на Трети украински фронт”, заключава Желев.

Авторът се спира и на въпроси, свързани с едновременното падане на комунистическите режими в страните от Източна Европа.  На финала той си позволява и един съвет към политическия елит в България: „Демокрацията се прави от демократи и затова най-напред трябва да създадем демократите, които ще я градят.”

По думите му, за да бъде истинска демокрацията, а не менте, трябва не само целите да са демократични, но и средствата, чрез които се постигат те, да бъдат демократични.


Желю Желев „Тоталитарните близнаци” - "Фашизмът" тридесет години по-късно, изд. „Фабер”, 2012 г., 392 страници.

 

Коментари 

 
0 #1 svetlan 2013-08-26 04:55
"..., тъй като само преди дни, на 23 август, се навършиха 74 г. от подписването на Пакта Молотов-Рибентроп"-Христо Христов


Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,нашата скромна нетърпимост към комунистическат а и ново-комунистическат а пропаганда е категорична и за сетен път указваме на най-честните и сериозни читатели,че такъв договр не е съществувал и не е могъл да съществува.И никой тогава не би позволил да съществува.

Нашата група няколко пъти припомни,че този "Договор о ненапедении между Германией и Советским Союзом" винаги е бил наричан така от всички,които са участвали в преговорите,под писването и тържествения прием-коктейл в Кремъл след това,през нощта.
Договорът е наричан с истинското му име както от Сталин,так и от Молотов,Берия ,Жданов ,Калинин,маршал Шапошников,койт о стои във военнта си униформа на снимката.
Договорът се нарича със същото му название и от българските комунистически функционери-Димитров,Червен ков,Луканов,Ста нке Димитров,Коларо в,Благоев,които са в Съветския Съюз.
Договорът се нарича по същия начин и от българските комунисти в България-Драгойчева,Попт омов,Костов и мн. др.

Днес ще споменам само една подробност,коят о доказва нашето твърдение.Официалния преводач на Сталин и НКИД се казва Владимир Павлов(на 23 авг.1939г. е 24-гидишен,перфект но владеещ английски и немски,а по-късно научава още 4 езика),който също е фотографиран и се намира в дясната част на снимката,(непос редствено отляво до Сталин),която г-н Христов публикува.В няколко интервюта през 80-тте години,той категорично ползва същото название и казва изрично,че никой не само не е наричал така този пакт(Рибентроп-Молотов),ами не е и било ВЪЗМОЖНО да го нарече,защото автоматически се снижава ролята на Сталин в подготовката на договора.Тези интервюта са публикувани в съветската преса преди смъртта на преводача(1993г.).
Ние изразяваме силна надежда,че всеки добросъвестен читател и изследовател би повярвал на такива авторитетни източници като споменатите по-горе комунистически функционери,плю с едно техническо лице като преводача Павлов.По същото време излязоха в Съветския Съюз и спомените на Вячеслав Молотов,който подписва "Договора".Книгата е обемна,изчерпат елна и катгорично в нея не се изписва нито веднъж такъв договор,за който говори Г-н Христов.
Излиза,че Г-н Христов знае по-добре от Молотов как е правилното име на договора.Но ние се прдържаме към автентичността на информацията от Молотов.
Нашата етичност би ни довела само до скромната препоръка към Уважавания Г-н Христов да се опита да прояви доброженамерено ст към историческата наука( и фактология) и да изостави клишетата на болшевишката пропагнда. (Тя не е истинска,както всичко комунистическо.)Да,напълно осъзнаваме,че тя се оказа по-жилава и по-силна (по-живучая,рус.),дори по-продължителна от самата комунистическа диктатура,но смятаме,че няма да е трудно всеки достоен човек да се освободи от нея.


Ето какво представлява този прословут договор:
ru.wikisource.org/.../...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов