|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Монополът на комунистическата партия във властта (1949-1956) ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 26 Май 2013 12:06
Share

alt

Не се подвеждайте по семплата корица на книгата, която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com. Съдържанието на „Политическата система в България 1949-1956” на проф. Любомир Огнянов е много ценен източник на знание и информация за един етап от историята на България, който се свързва с попадането й под съветско влияние и установяване на монопол на Българската комунистическа партия в управлението на страната.

Още в началото бързам да кажа, че освен важността на този период името на автора на изследването – проф. Любомир Огнянов е гаранция за обективност и достоверност на историческото изследване. Той е един от първите съвременни професионални историци, които предложиха верен и точен прочит на случилото се след 9 септември 1944 г.

А това е много важно, особено при дефицита на подобни исторически трудове през 90-те години на ХХ век. Много преди да се появи младото поколение историци като Михаил Груев, Мартин Иванов, Момчил Методиев и др., проф. Огнянов открехна вратата за критично изследване на комунистическия режим в България, който до краха му през 1989 г. бе в ръцете на пропагандата нейните поръчкови институти и историци.

И ако името на проф. Диньо Шарланов след промените се свързва преди всичко с откриване на съпротива на горянското движение срещу наложената от Москва комунистическа власт в България, то името на проф. Любомир Огнянов се свързва с изучаването на комунистическата система в нейния начален период. Той е първият историк, който още през 1993 г. предложи но, обективен прочит на събитията след началото на съветската окупация в България през септември 1944 г. с историческото си изследване „Държавно-политическата система на България 1944-1948”. Един от историците е, които написаха българската част за световния бестселър "Черната книга на комунизма".

Проф. Огнянов е и съставител на сборника „Борби и чистки в БКП 1944-1953”, издание на Главно управление на архивите от 2001 г. (днес Държавна агенция „Архиви”).

Професорът по нова и съвременна българска история в СУ „Кл. Охридски” и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” е автор на над 100 студии и статии и съавтор на учебници и учебни помагала по история на България.

В „Политическата система в България 1949-1956” проф. Огнянов подлага на систематичен анализ събитията в посочения период, но в голяма степен дава отправни точки за тях и протичащите процеси тогава в страната още от 1944 г. насетне.

Изследването е представено в четири основни глави. В първата е разгледано развитието на БКП в политическата система на България. Акцентът е поставен на сталинизацията на комунистическата партия. Подробно са разгледани две политически фигури от този период – Трайчо Костов като жертва на сталинизма и Вълко Червенков като всевластен лидер на БКП. Отделено е внимание и на изкачването на Тодор Живков във властта, което авторът представя като мита за „историческия прелом” в страната през 1956 г.

Втората глава е посветена трите власти в българската държава в периода 1949-1956 г.  – законодателната, изпълнителната и съдебната, заедно с две ключови институции – армията и Държавна сигурност. Особено ценни са страниците, посветени на армията, чиято роля и развитие, все още не са обект на задълбочени изследвания. От книгата на проф. Огнянов стават ясни механизмите, по които въоръжените сили са поставени под политически контрол от БКП и наложения им съветски модел на развитие. Тази глава съдържа и много ценна информация за военните дейци в този период.

Колкото и човек да е чел за Държавната сигурност проф. Любомир Огнянов предлага системен подход в представянето на репресивния апарат на БКП. От началото на неговото структурно изграждане, през статистика за кадровото му обезпечаване, до целите и задачите.

Третата глава е посветена на държавата и църквата. Това е важна част, която се появи преди мащабното изследване на Момчил Методиев за взаимоотношенията между Българската православна църква и комунистическата власт за целия период 1944-1989 г.

Последната глава от книгата е свързана с външните влияния, под които попада страната в този период. Това е началото на Студената война и години, които от Москва е привнесена „шпиономанията”. Историкът обръща внимание на серията съдебни процеси с обвинения в шпионаж, чрез които комунистическата власт окончателно се справя с представителите на бившата власт, а така също и с изявени представители на различни религиозни общности и не на последно място и с фигури в самата партия, неудобни за провеждане на начертаната от Москва политическа линия.

В тази глава е разгледан въпроса за установяването на различни форми на принудителен труд от комунистическата власт. Малко известно е (разгласяването на този факт е принос на проф. Любомир Огнянов), че  това, характерно за тоталитарните режими в Източна Европа, явление предизвика остри дебати по време на Деветата сесия на Стопанския и социален съвет на ООН през февруари 1949 г. През следващите години в ООН са приети три резолюции по въпроса за принудителния труд и мерките за неговото прилагане.

Въпреки че правителството на НРБ, оглавявано от лидера на БКП Вълко Червенков, не отговаря за въпросите на Стопанския съвет на ООН две години по късно системата на лагерите в България не остава скрита за Организацията на обединените нации. Според Международната федерация на свободните журналисти броят на „принудителните” работници в България е най-малко 80 000 души, а според Международната лига за правата на човека – над 120 000 души. Проф. Огнянов представя ценни сведения за законодателството на комунистическия режим, създало системата на трудово-възпитателните общежития (лагерите) и други форми на принудителен труд.

Както посочих в началото книгата на проф. Любомир Огнянов е много ценна не само заради нейния научен подход, но и заради системното и последователно представяне на най-важните факти и процеси в политическата система на България в периода 1949-1956 г., когато комунистическата партия установява монопол върху всички власти.


Любомир Огнянов, „Политическата система в България 1949-1956”, изд. „Стандарт”, 2008 г., 319 страници.

 

Коментари 

 
0 #3 svetlan 2013-05-26 21:28
"От книгата на проф. Огнянов стават ясни механизмите, по които въоръжените сили са поставени под политически контрол от БКП и наложения им съветски модел на развитие."-Христо Христов


Кратко пояснение-никакъв "политически контрол от БКП" не е имало,защото армията по принцип не е политическо понятие,освен това в армията не се е развивала никаква политическа дейност,както и в цялата страна.Тоталното подчинение на БНА на комунистическат а сган изключва всякакви "политики" в нейния организъм.Клетвата на военнослужещите е категорична -"..да браня до последна капка кръв социалистическа та си Родина..." Тази "РОДИНА" е била самата комунистическа диктатура и нищо вън от нея.
В състава на БНА съществуваше т.нар. Гл.ПУНА-Главно политическо управление на народната армия.
- това ГПУ изобщо не се е занимавало с политика и неговите служители(офице ри) заемаха длъжност ЗКПЧ(заместник-командир по политическата част).Е,коя е тази "политическа част"??? След като в НРБ нямаше политически партии?И освен тази "част(политическ ата)",какви други "части" е имало и съответни управления.


Армията защитаваше комунистическат а власт и нищо друго!!!
Бившите военнослужещи,к оито не с асе освободили от комунистическат а пропаганда недоволстват от страниците на комунистическия печат по отношение на разсекретяванет о на досиетата на РУ.Те били сллужили на "Отечеството".Добре,ами в такъв случай,кой служеше на комунистическат а власт(комунисти ческат а диктатура).Да не говорим,че службата на военнослужещите от БНА минаваше по устави,правила, разпореждания,з аповеди и др. ,в които изрично се казваше,че армията служи в интерес на строитлетсвото на комунизма.Всички генерали и офицери( с малки изключения) задължително трябваше да членуват в БКП.А БКП и нейните интереси съвсем не съвпадаха с интересите на Отчеството и българския народ.БКП е съвсем различна категория от българския народ.Отделно от това,БКП служеше и тотално беше подчинена на друга държава-Съветския Съюз и БНА беше включена в Обединенното командване на Варшавския договор.
 
 
0 #2 svetlan 2013-05-26 19:02
"Акцентът е поставен на сталинизацията на комунистическат а партия".....



Хайде най-после някой да посочи началото на тази пуста "сталинизация",мястото и извършителите на "СТАЛИНИЗАЦИЯТА".Пък и НЕЙНИЯ КРАЙ...
Има "сталинизация" но никой не знае кога започва и кога завършва.
Кой е най-известния български сталинист в историята и кога се е обявил за такъв?
 
 
0 #1 svetlan 2013-05-26 16:03
Нашата група за пореден път остро се учудва към още едно неадекватно заглавие на книга и към титлата на нейния автор.Ето нашия коментар:
1. В Царство България до 1946г.и в НРБългария след 1946г. не съществува никаква политическа система,защото свободна политическа дейност не съществува. Партиите от опозицията са обект на репресии,убийст ва,заплахи,лаге ри,процеси и пр., до тяхното пълно заличаване(унищ ожаване) през 1947г.По този начин се ликвидиира напълно политическия живот в страната. А това води до извод,че не може да има нищо "политическо" в една държава,където няма политически живот. Вместо такъв,съществув а диктатура,който факт е утвърден както от наложилите тази диктатура-българските комунисти,така и от жертвите й.
2. Избраните начална и крайна години за периода 1949 и 1956 с нищо не определят разликата в трите периода:
-преди 1949г.
-след 1949 до 1956г.
-след 1956г.

Какво е имал автора предвид с първата година "1949" ,явно се забелязва в съдържанието на книгата.Нашата група засега не разполага с нея. Най-важнното в българската история е факта,че през тази година е ликвидирано от Съветския Съюз държавно-комунистическот о ръководство на НРБ-Георги Димитров( 02 юли 1949),Трайчо Костов(17 дек.1949г) и Васил Коларов(23 ян. 1950).

Тази "тройка" е ликвидирана поради силни съмнения у съветските комунистическа сган,че тези "деятели" на световното комунистическо движение може да се съюзят с Югославия и извън контрола на Съветите.
3. В по-общ аспект,Съветски я Съюз ликвидира трима унгарски високопставени комунистически функционери,нач ело с Ласло Райк-15 окт. 1949г.(заедно с Тибор Шьони и Андраш Залай).Ликвидиран е и албанския комунистически функционер Дзодзе Кочи на 11 юни 1949г..В самия Съветски Съюз са ликвидирани 6 ленинградски комунистически функционери.



Нашата скромна оценка е,че по време на комунистическат а диктатура не е имало нито "политика",нито "политическа система".
Как е открил г-н Професора тази "политическа система" по това време е изключително интересно и е направо научен подвиг. Но да прочетем първо самата книга...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов