|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Художникът – лагерист, който нарисува горяните ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 07 Април 2013 19:58
Share

alt
„Беше краят на пролетта и началото на лятото, през май 1952 г., когато за препълнените до невъзможност 26 затвора в България властващите бяха намерили и постановили един изход: дунавският остров Персин и другите около него.

Дълъг ешалон от конски вагони погълна около половината от затворниците в новия затвор край шумен, сред които и аз, и след тридневен мъчителен задух, глад и жажда ни стовари едвам жив в Белене... Вече пробудени, след някой час разбрахме, че сме се смесили с пристигналите преди нас много затворници от Плевенския затвор. Започна невъобразимо шъткане, подвикване и подсвирване от нас към тях и от тях към нас...

„Да се обади Коста, Коцето от Чирпан!”, чух да викат от другия край, докато току до мен един, седнал на вързопа си младеж, без да става, се провикна: „Аз съм, бе! Тук съм”. Но не стана, защото беше положил на коленете си някакво куфарче и върху него лист хартия, на която нещо си дращеше. Това ме впечатли, защото сред цялото възбудено множество, което сновеше насам-натам да търси свои, той единствен като в някакъв унес шареше нещо на листа, самоизключил се от общата неразбория. Затова го запитах:
– Какво пишеш, бе, брате, писмо ли? Нали още не знаем какъв ще ни е адресът – и се наведох над листа.
– Ами, писмо! Аз още нямам право, не ми е изтекло тримесечието. Опитвам се да очертая острова, както го виждах от отсрещния бряг, ама нещо не става...”

Така описва Петко Огойски, земеделец и писател, депутат в 7-то Велико народно събрание, първата си среща с един друг лагерист в Белене Костадин Събев в книгата си „Един живот за всичко и за всички”, в която представя живота и творчеството художника. Тази неделя я представям в електронната библиотека на сайта desebg.com.

 Книгата ми е скъп спомен от самия бай Коста. Подари ми я на конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989” в Еврейския парламент през ноември 2010 г., където се запознахме. На форума която беше представена българската съпротива срещу комунистическия режим в страната. Организаторът на инициативата евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) беше поканил близо 25 бивши лагеристи, репресирани и наследници на пострадали семейства от комунистическите гонения. Сред тях беше и самоукият художник Костадин Събев.

Бих желал да отдам значимото на Петко Огойски, който с талантливото си перо е съхранил не само спомените за преживяното от двамата в концлагера Белене, когато Костадин Събев е само на 21 години, но и е оставил за поколенията един важен биографичен очерк, който разкрива живота и съдбата на самобитния майстор на четката, имал нелеката участ още в младостта си да попадне в лагерите на комунизма.

 

Верен на дарбата си да рисува

От книгата на Петко Огойски се разбира как в най-тежките години на сталинизма в България в началото на 50-те един младеж жертва бъдещето си, но не предава мечтата си – да стане художник. Биографията му е белязана от всички трудности, през които той преминава, за да остане верен на дарбата си.

Костадин Събев е роден на 1 ноември (Деня на народните будители) 1930 г. в Чирпан. Завършва вечерно професионално училище, след което през 1949-1950 г. кандидатства в Художествената академия в София. От ОФ обаче не му издават задължителната по това време бележка за благонадеждност за кандидатстване във висше учебно заведение и по този начин не му е позволено да продължи образованието си. Причината е, че Събев е член на Земеделския младежки съюз „Петър Сърбински” (опозиционен). Младият художник решава да имигрира и да потърси възможност за изява и признание на таланта си на Запад.

През 1951 г. обаче е арестуван заедно с група приятели, с които се подготвя да напусне страната. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт” и заедно с още 14 души е изправен на съд. Осъден е на 10 години затвор, от които 4 години и 2 месеца прекарва в лагера Белене (май 1952 г. – юли 1956 г.).

 

Художникът в Белене

Ето още един щрих от живота на младия чирпанлия в Белене, описан от Петко Огойски:

„През около два часа работа – десетина минути почивка. Всички се струпвахме на групи да пушим и говорим, а Коста изваждаше из торбата си някаква картонена кора, бял лист и молив и започваше да рисува.
–  Абе, Коста ти ще ръждясаш така! – казах му веднъж и погледнах рисунката. Там беше щрихиран образът на надзирателя, надвесил се над едвам загатнати сгърбени човешки телеса.
–  Раздвижи се малко, на ти от фаса та запуши, разговори се по това онова – подхвърлих приятелски.
–  Ами, аз не пуша, пък и какво да приказвам? Както ти казах и онзи ден – нали за няколко приятелски събирания и такива разговори ме осъдиха на 10 години затвор.
Вечерта след работа Коста дойде при мен, като носеше някакъв къс от вестник, навит на тръбичка..
Виж сега с какъв опасен американски агент говориш. Това е парче от вестник „Септември” – окръжният вестник на Стара Загора. Изпратиха ми то от къщи в колет, уж завито нещо с него. Аз американец само на кино съм виждал, а също и всички, с които сме съдени, не са виждали, но според Държавна сигурност ние сме американски агенти, поради което сме искали да „подроним и съборим народната власт...”

След напускането на лагера Белене на Събев не е разрешено да работи, освен тежка физическа работа – на каменна кариера, общ работник при зидари, изкопчия, чугунолеяр, миньор в „Марбас” и Бобовдол. Никога обаче не престава да рисува.

Петко Огойски описва как още през 1997 г. след приемането на първия закон за досиетата Събев е потърсил и прочел досието си и копирал (в богатото приложение на книгата са поместени факсимилета от много и различни архивни документи, включително и от досието му). От него разбира, че през 1950 г. става обект по групово дело „Титовци”, родено от ДС в Чирпан по линия на Николапетковисти. Целта на десетината заподозрени, сред които и Костадин Събев, според ДС е да създадат „нелегално бандитско съпротивително движение в околията ни. Подпомагане пострадалите техни семейства, разпространяване емисиите на радио Лондон и Америка...”.

Петко Огойски проследява и описва зловещите методи на ДС в създаването на врагове на всяка цена и прекършването на съдби като на младия Събев.  Документално е проследено следствието и осъждането срещу художника и изпращането му в лагер.

 

След рухването на комунизма

Авторът се е постарал да опише и съдбата на Костадин Събев и след 10 ноември 1989 г. Той става председател на Съюза на репресираните в родния Чирпан и се утвърждава като художник, нещо което комунистическата власт не му позволява.

Онези, които дори и за кратко са се докоснали до бай Коста знаят, че той е естествен и общува непринудено. Онова, което най-много ме изуми е, че въпреки трудния си живот и ужаса, преживян в Белене, той не се оплаква и не говори за страданията си, а за изкуството с непресъхнала жажда да твори, да рисува. Замечтан е като дете в творческите си планове. Такъв го видях и в Стара Загора през 2011 г. на конференция – продължение на форума в Брюксел, посветен на антикомунистическата съпротива в България, на който беше показана изложбата му „Горяните – носители на свободния дух”.


Портретите на горяните

През 2005 г. Костадин Събев сам започва да издирва снимки на горяни и през следващите две години рисува над 70 портрета, които са в основата на изложбата му „Лицата на Горянското движение” (впоследствие портретите нарастват на над 100) Изложбата непрекъснато обикаля различни градове в страната, като по този начин помага да се популяризира историята за съпротивата на горяните срещу комунизма. Показана е в над 20 населени места в България.

С това си дело Костадин Събев влиза във финалните кадри в документалния филм на Атанас Киряков „Горяни” (тук може да видите част от интервюто с бай Коста).
Изложбата му за горяните беше представена и в София, в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” и се радва на голям успех, въпреки че повечето медии не намериха „новина” в нея и я подминаха с мълчание.

Освен с лицата на горяните Костадин Събев е известен и с изложбата си „Министър-председателите на България”. В нея той представя портрети на 50-те премиери на Третата българска държава (1878-2011) – от Тодор Бурмов до Бойко Борисов. „Рисувам ги по снимки, само това ми е необходимо”, довери ми свойски художникът в самолета на връщане от Брюксел през ноември 2010 г., когато ми подари и тази книжка, издадена със собствени средства. Портретите на българските премиери завещава на родния си Чирпан, където са изложени за първи път от общината.

Тази изложба също е намерила място в биографичния очерк на Петко Огойски. С нея животът и творчеството на Костадин Събев са пресъздадени пълноценно. Книгата, посветена на художника – лагерист, едва ли ще може да намерите някъде другаде освен в по-големите библиотеки. Важното е, че Петко Огойски е оставил за поколенията съхранен спомена за съдбата на един голям талант, който комунистическият режим не е успял да смачка и заличи. Нещо повече, онези, които знаят истинската цена на свободата, биха се преклонили пред хора като Костадин Събев. Правя го и аз.


Петко Огойски, „Един живот за всичко и за всички” – кратък биографичен очерк за художника Констадин Събев, изд. „Рал-Колобър”, 2005 г., 120 страници.

 

Коментари 

 
+3 #3 svetlan 2013-04-08 15:56
Ето и допълнителна информация към жертвите на комунистическат а пропаганда и специално към сегашните и бъдещите млади поколения,които проявяват интерес към историята на своята страна(и не само своята).
Уважаеми историци и любители на историята,имаме скромната препоръка да не вярвате на старата (и новата) комунистическа пропаганда,тя е измамна и не отговаря на истинската история. И винаги ще имате достатъчно основания да я обявите за несъстоятелна.
По-горе посочихме някои съображения,кои то биха ви помогнали да се освободите от зависимостите на комунистическат а пропаганда,ето още малко материал. Нека да се обърнем към най-известните български комунистически функционери:
1. Георги Димитров е "номер едно" в историята на българския комунизъм. Световния комунизъм също включва неговото име(и дела).Прочетете неговите спомени и други материали,речи и пр.,и ще установите безпогрешно липсата на думата "Сталинизъм".Той е живял около 24 години в Съветския Съюз и винаги е бил до Сталин,чак до завръщането си от емиграция през ноември 1945г.Дотогава той не е открил наличието на никакъв "сталинизъм". Добре,там в Москва не е било толкоз лесно да го разбере,но и през следващите 4 години,когато е в България,също не пише и говори за "Сталинизма".А един такъв комунист,който е бил и Председател на Коминтерна,да не може да установи наличието на "Сталинизъм" в Съветския Съюз е повече от достатъчно убедителен факт.Точно пък Димитров не е разбирал от "сталинизъм",е,чак пък това....
2. Трайчо Костов е също известен български комунистически функционер. И той не говори за "сталинизъм".
3. Васил Коларов също не говори и пише за "Сталинизъм".И той е бил Председател на Коминтернам,пре подавател и пр.
4. Вълко Червенков е бил също преподавател по комунизъм в Москва,но и той не говори за такова "явление" ,или период.
5. Карло Луканов и други комунистически функционери,жив яли дълго в СССР,също не говорят за "сталинизъм".
Е,щом като такива комунисти като тях не са установили наличието на "сталинизъм",значи такъв не е имало,"стализнизма" не е съществувал.
Добре,все пак това са българи,живяли в Съветския Съюз. Може да не са били толкова проницателни и не чак толкова силни специалисти по комунизъм,нека да се обърнем тогава към най-дългогодишния сподвожник на Сталин,Вячеслав Молотов.До самата си смърт през 1986г. той никога и никъде не говореше за този "сталинизъм".Който не вярва, може да прочете неговите "Спомени".
Молотов категорично отвхърля друг "факт" от комунистическат а пропаганда,а именно за договора "Рибентроп-Молотов".Такъв не е имало и не може да има. И на кого да вярва съвременния специалист по история?-на комунистическат а пропаганда,или на човека,който е подписал този договор,да,да,д а,самия Вячеслав Молотов е един от подписалите този договор наред с Министъра на Външните работи на Германия,Йоаким Фон Рибентроп.Щом като Молотов го нарича 'Съветско-Германски' договр,значи точно такъв договр съществува-"Съветско-Германски".А официалното му,протоколно(д ипломатическо) названеие е "Договор о ненападении между Советским Союзом и Германией".В Германския оригинал стои точно същото название,само че на немски език.В своите спомени,които Фон Рибентроп пише,също стои това название.
( И едно историческо отклонение.Двамата министри на външните работи-този на СССР и Германия, подписват този договр,който дава "зелена светлина" за започване на ВСВойна,но след нея,на бесилото качват само единия "виновник".Кой би могъл да предвиди такова развитие на събитията,което поставя примката на въжето само на Рибентроп.А и двамата министри се радват и усмихват през август и септември 1939г. в Кремъл,под одобрителния и доволен поглед на Сталин.И пред севткавиците на фотоапаратите.И двамата се ръкостискат със Сталин.И още едно допълнение,нико й не нарича "втори договор Рибентроп-Молотоив",договора,който те двамата също подписват на 28 септ. 1939г., също в Кремъл и също в присъствието на Сталин.Но и този договор има свое официално название:"Договор о дружбе и границах".)

На основанията на тези факти,умоляваме истиснките изследователи,с пециалисти и любители на историята,да не ползват фразеологията и спосoбите на комунистическат а пропаганда. Тя само ще ги отдалечи от истината и справедливостта .
 
 
+1 #2 svetlan 2013-04-08 03:16
В помощ на придържащите се към традиционната комунистическа пропаганда,коят о все още е обхванала голяма част от хората в България,включи телно и доста антикомунисти.
Всичко започва от 1919-21г. Малко след създаването на Комунистическия интренационал в Москва,болшевик ите обявиха,че започват борба срещу капитализма в Европа и Света дори. Всички страни бяха определни като "капиталистическ и".Което е пълен идиотизъм. (идиотизмът е първата и основна съставна част на комунизма. Втората е бандитизма,но тя бива развита по-късно).

И когато ние питаме българските комунисти,дали и България е била капиталистическ а,те утвърдително отговарят,да,ра збира се,иначе нямаше да има борба на комунистите,ако нямаше "капитализъм".И когато им поставим следващия въпрос:"А кога България, в смисъл,Третата Българска Държава(Царство България) е станала "капиталистческа ",никой не посочва нито година,нито дата,нито период.И до днес няма български комунист,който да отговори на този въпрос,кога аджеба нашата страна е станала "капиталистическ а".И как комунистите са се борили против своята "капиталистическ а родина".
Идва и по-трудния въпрос:"А кога България престава да е "капиталистическ а""?
Наред е и най-трудния въпрос:"А кога България става отново "капиталистическ а""? Кой и как я прави такава.

Уважаеми читатели на блога на Г-н Христов,който от вас не вярва в идиотизма на комунизма,нека да постави горните въпроси на свои познати и близки,които са комунисти и да чака отговор. Няма да дочака,бъдете сигурни...
Отговор не дава и прославения комунистически генерал Ботуш Каишев.Но от него не може и да се очакват точни отговори,защо той е специалист по революционната дейност,разбира й терористичната. Но и теоретикът на българските комунисти ,Александър Лилов не може да отговори на тези въпроси.
 
 
+1 #1 svetlan 2013-04-08 00:53
"От книгата на Петко Огойски се разбира как в най-тежките години на сталинизма в България "-Христо Христов


Уважаеми посетители на сайта на Г-н Христов,Уважаем и Г-н Христов,за сетен път се налага да обърнем внимание на нещо ,което не е съществувало,за щото просто не е съществувало и няма как да е съществувало.


"Сталинизъм" никога не е имало,тази дума е измислена от комунистическат а пропаганда в Съветския Съюз през 1956г.,когато Ген. секретар на КПСС е Никита Хрушчов. И никой дотогава не е използвал тази дума,обозначила съветския болшевишки режим ,когато "ръководител" на СССР и КПСС е Йосиф Сталин.
Същата пропаганда нарече ницистакия режим в Германия "Хитлеризъм".
Но няма 'Маленковизъм',"Хрушчовизъм","Брежневизъм" и др.
Ако е имало "сталинизъм",по какво се различава той от комунизма???
Кой е създателят на "сталинизма"?
Колко е продължителност та на "сталинизма"?
А след "сталинизма" какво следва?
Каква е целта на тези комунистическа словесна гимнастика?-да се извади периода на дикататорството на Сталин от общия период на комунистическат а диктатура и да се заклейми.И косвено да се определи,че комунизма си е добро нещо,ама се намерил един комунист Сталин,който е създал своя "Сталинизъм",който е лош,а следващите диктатори са добри... А какви са промените в този режим след 1953г. Диктатурата на Сталин е последвана от дикататурата на Хрушчов,така ли? Нищо подобно,има си ЦК,има си Политбюро,има си КГБ и всичко,което подържа комунистическия режим.Да,някои от сътрудниците на Сталин и Берия са разстреляни,но това нее изключение,те комунистическит е бандити все се разстрелват помежду си.Предшественицит е на Берия са също разстреляни-Ежов и Ягода.
С това,ние отново заявяваме,че комунистческата пропаганда е много по-дълготрайна и по-жилава от самия комунистически режим.Ето,днес няма комунистически режим,но все още има "Сталинизъм".
Добре е лека-полека младите поколения и истинските антикомунистио да не се подават на страта и лъжлива комунистическа пропаганда.Тя не може да доведе до истинска декомунизмация.
Затова много журналисти все още се питат у нас,защо няма декомунизация,з ащо прехода не е завършен и пр.
Ами защото 'декомунизацията ' се ръководи от комунистите и "прехода " също.
Къде е същината на енигмата?ето я,тя е много проста,комунист ите не можаха да построят социализма и комунизма,подри беладо подобие за половин век,а някои очакват да "декомунизират " страната. колкото са построили комунизма,толко ва ще декомунизрат България.Декомунизация се води от антикомунисти. Крадци не се разобличават от други крадци,а от честни и неподкупни следователи.
И българчетата чакат ли чакат комунистите да декомунизират страната...Е,скоро няма да има декомунизация.И чакането продължава...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов