|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
История за престъпленията на Сталин ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 10 Март 2013 20:09
Share

alt
„Не принадлежа към никаква политическа партия или група. Чрез тази книга не преследвам никакви политически или теснопартийни цели. Единствената ми задача е да оглася тайната история на престъпленията, извършени от Сталин, и по този начин да възстановя онези липсващи звена, без които трагичните събития, случили се в СССР, се превръщат в неразрешима загадка.”

Едва ли може да се намерят по-точни думи за началото на книга, която има претенцията не само да надхвърли общите представи за властването на Сталин, но и да ги разруши, излагайки на показ тайните на управлението му, до които достъп имат само малцина по върховете на репресивния апарат в СССР.

Авторът на цитираните думи е точно един от е малкото офицери в съветските специални служби, който не само е свидетел на описаното, но и е успял да се спаси от сталиновите чистки.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата „Тайната на сталинските престъпления” на родения в Беларус Лейба (Лев) Фелдбин. Той е познат под различни псевдоними, най-известният от които е Александър Орлов, име, което стои на корицата на книгата му, издадена през 1953 г. веднага след смъртта на Сталин в САЩ, където успява да се спаси през 1938 г.

Фелдбин – Орлов е един от най-успешните съветски резиденти преди Втората световна война. Като такъв работи във Франция (от 1926 г.), Великобритания (1934 г.), Испания (1936 г.). Отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва. Автор е на е книгата „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването” (1935), която става учебник за обучение на разузнавателните кадри в Съветския съюз.

Орлов има не само опит като резидент, ръководещ успешно агентурните мрежи и нелегали зад граница, но по време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското контраразузнаване. През 1923 г., когато завършва право, работи с тайните служби в качеството си на заместник прокурор. Привлича вниманието на основателя и първия ръководител на болшевишката тайна полиция Феликс Дзержински и от 1924 г. е натоварен с разузнавателна работа към ОГПУ (Обединено държавно политическо управление, съветската Държавна сигурност в периода 1923-1934 г.). В края на 1925 г. Орлов е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието заради опита му в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Иран и Турция.

През 1938 г. Орлов е отзован от Испания, където е най-висшият представител на съветските тайни служби. Той обаче усеща уловката и вместо да се завърне в Москва заедно със съпругата и дъщеря си успява да се отпътува от Франция за Канада. Оттам се прехвърля в САЩ, където живее под чуждо име.
За разлика от Валтер Кривицки, друг известен беглец от съветските тайни служби в САЩ, Орлов не е застигнат от дългата ръка на Сталин и дори го надживява.

Смята се, че спечелва свободата и живота си, след като предупреждава Сталин, че, че ако го сполети друга съдба на Запад ще бъдат разкрити всички разузнавателни мрежи и агенти, за които знае.

Орлов не прави такива разкрития нито преди, нито след смъртта на Сталин, въпреки че живее в САЩ над 45 години.

Още в предговора на книгата си Александър Орлов посочва, че при пристигането си в Канада е написал писмо до Сталин, който го е познавал от 1924 г., когато взима властта. В него го заплашва, че ако се случи нещо на неговата майка и тази на съпругата му „ще публикувам всичко, което знам за него”. За да му покаже, че не се шегува съставя и прилага към писмото списък с неговите престъпления.

Освен това го предупреждава, че дори и да бъде убит, адвокатът на беглеца незабавно ще публикува книга с тези престъпления. Орлов започва опасна игра, но е убеден че Сталин ще отложи своята мъст, докато не успее да го отвлече и да го принуди да предаде тайните си записки. Този „лов” продължава 14 години и завършва неуспешно за Сталин.

Но за какви престъпления става въпрос? Александър Орлов започва с  един случай, който растърсва Русия през 1934 г. – убийството на члена на Политбюро Сергей Киров в Смолни. Без да навлизам в подробности този случай е емблематичен за това как може да се организира неутрализирането на един бързо набиращ популярност член на висшето партийно ръководство въпреки тежката охрана на НКВД в Смолни. Орлов излага редица факти, станали му известни през следващата година, за да убеди читателя, че зад убийството на ленинградския партиен лидер стои именно Сталин. С този удар той убива „два заека”, като стоварва вината за убийството върху бившите вождове на опозицията, най-близките съратници на Ленин – Зиновиев и Каменов.

„Този процес беше първият от цяла серия гръмки съдебни процеси за унищожаване на почти всички основатели на болшевишката партия и вождове на Октомври. От този момент убийството на Киров фигурираше във всеки голям политически процес, като всеки път бяха обвинявани нови групи подсъдими”, отбелязва Орлов.

Макар, че най-близкият кръг около Сталин знае за споделяната от него наслада от отмъщението срещу противниците, Орлов посочва, че не това е основният мотив, който ръководи Сталин, а произтича от неговата борба за власт. С цената на всичко. По този начин Орлов отговаря на въпроса коя е тайната на неговите престъпления.

В книгата ще намерите още куп подробности за:

  • чудовищния закон за въвежда не смъртно наказание за 12-годишни деца през 1935 г. в СССР;
  • подчинението на съдебната система за фабрикуване на политически процеси срещу врагове на Сталин;
  • системата на следствието и прокуратурата като част от поръчковите процеси, които Орлов определя „машината на инквизицията”;
  • оръдието за репресии НКВД;
  • ликвидациите при чекистите;
  • обезглавяването на армията;
  • „медицинските” убийства.

„Сталин унищожи повече руски революционери отколкото всички руски царе, взети заедно. Той ликвидираше не само действителните и потенциалните си съперници, но и техните последователи. Стремейки се да се избави от нежеланите свидетели, той отправи на оня свят най-верните си прислужници, изпълняващи неговите престъпни разпореждания”, пише в края на книгата си Орлов.

Той вдига завесата над много подробности за прилагането на уродливата власт на Сталин, споменавайки десетки фигури от тайните служби, чиито имена и роли в сценариите на Стопанина не са известни. Именно обаче точно тези подробности демитологизират пропагандния образ на Сталин. Дори и 70 години след смъртта на Сталин е важно подобни книги като тази на Александър Орлов да се познават. Неговата книга спокойно може да се определи като история на сталиновите престъпления до Втората световна война.

 

Александър Орлов, „Тайната на сталинските престъпления”, изд. „Прозорец”, 2012 г., 335 страници.

 

Коментари 

 
+1 #1 svetlan 2013-03-11 05:59
Налага се нашата група да въведе някои корекции в материала.
"...но по време на революцията..."-Христо Христов.


1.Става въпрос за болшевишкия преврат на 24 октомври 1917г.
Този преврат го наричат "революция" само комунистите,кои то все още се придържат към комунистическат а пропаганда. Младите поколения трябва да са много внимателни към фразеологията в историческата наука. По този начин всеки четящ млад човек ще дететктира веднага какъв е автора на даден материал -комунист,или човек.Превратът е подготвен ,организиран и изпълнен под формата на преврат.


2."...първия ръководител на болшевишката тайна полиция Феликс Дзержински ..."-Христо Христов

3.Младите поколения ясно трябва да знаят,че по време на болшевишката диктатура,никог а в Съветския Съюз не е имало "тайна полиция". Разузнавателнит е и контраразузнава телнит е служби в СССР са носили названия като ВЧК,ОГПУ,ОГУ,НК ВД,КГБ,МГБ и някои названия,които са са краткотрайни,но никога "тайна полиция".

4."...вината за убийството върху бившите вождове на опозицията..."-Христо Христов
Не става ясно коя е тази опозиция,по кое време и кои са тези "бивши вождове"
5."...подробности за прилагането на уродливата власт на Сталин,..."-Христо Христов

Властта по време на комунистическия режим в Съветския Съюз не може да се оприличи само с личността на Йосиф Сталин. Да,той е диктаторът-лидерът на болшевишката банда,но да се обвинява само той за милионите убити съветски граждани е просто наивно и невярно.Комунистическит е репресии в СССР не ги е създал Сталин и не са прекратени след неговата смърт. Само няколко месеца след смъртта му съветските власти ликвидират маршал Лаврентий Берия,а през декември 1953г е разстреляна още поне една група от съветски военно-болшевишки функционери,сре д които Владимир Деканозов,който беше посланик на Съветския Съюз в Германия до започването на Германо-Съветската война(22юни 1941г). Той е имал възможността да премине с влаковата композиция през България на път за Турция.Тази композиция е на германските железници и е предназначена само за съветския дипломатически персонал. Тя е подготвена и изпратена лично от германския министър на външните рабити Йоаким Фон Рибентроп,който предава 'Меморандум на Имперското правителство за обявяване война на Русия',на самия посланик Деканозов и изразява съжаление,че Германия е обявила война на своя съюзник,Съветск ия Съюз.Тази влакова композиция е съставена от спални вагони с по две легла и германски обслужващ персонал,вкючит елно стюарди. Втората влакова композиция е била с обикновени вагони и улсовията са били значително по-лоши.Двете композиции са транспортирани от БДЖ,за наша сметка до Свиленград и Одрин,където съветските граждани и дипломати (около 1450 човека) са предадени на представителите на Съветската легация в Турция.В знак на благодарност Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов,за втори път канят Българския пълномощен министър в Съветския Съюз Иван Стаменов в Кремъл и изразяват благодарност към Българското правителство и лично към Българския Държавен глава,Н.В. Цар Борис-Трети. Иван Стаменов незабавно изпраща шифрован текст на този документ,който е прихванат от германската радиоподслушват елна служба на Вермахта и предаден на Германския канцлер Адолф Хитлер,но не последват никакви компликации за България.



6.Дори и 70 години след смъртта на Сталин е важно подобни книги като тази на Александър Орлов да се познават"-Христо Христов

Много правилно,тези които сега, 60 гoдини след неговата смърт не успеят да ги прочетат,дано да са живи и здрави след 10години да ги прочетат. Но по-добре е да не чакат токоз много.


Изразявамe благодарност на Г-н Христов за гостоприемствот о,което ни оказва и по този начин ние подаваме допълнитена информация към "младите поколения".
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов