|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Декември 2012 16:16
Share

Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.


Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

.

Вълната от репресии засяга и други кадри на съветския комсомол. „Съмненията ми в правотата на сталинския терористичен курс се усилиха още повече. Невиновни другари са арестувани, гинат, това са грешки, но не стават ли тези грешки грамадни, с какво ще се оправдаят утре? Вярата ми в мъдростта на Сталин се изпаряваше с всеки изминат ден”, спомня си Попов.

 

Арестът и килията в Бутирски затвор

Идва и денят, в който дъщеря на български емигрант му съобщава на улицата за слуха, че и той ще бъде арестуван. Той продължава да вярва, че това не може да му се случи. В нощта след празненство на 7 ноември 1937 г. по случай 20 години от взимането на властта от болшевиките на вратата на дома му трима военни му връчват заповед за арест и обиск. Откаран е в Бутирски затвор. Там му е заповядано да се съблече напълно гол, проверяват дали няма нещо в устата.
Ето как Благой Попов описва тази унизителна процедура, през която минава всеки един от новодошлите в затвора:

„И всичко това се правеше видимо с единствената цел да те унизят, морално да те смачкат , да се почувстваш сам паднал на най-ниското стъпало на човешката съдба”.

Ужасът обаче тепърва започва. Попов е вкаран в килия за около 23 души, натъпкана от над 100. „Аз стоях до самата врата, редом с „парашата” (пикочта), не можех да направя нито крачка напред... Всички бяха брадясали, измъчени лица, почернели, по долни дрехи, бельото им изцапано. Смрад и задух”, описва Попов килията.

Героят от Лайпцигския процес е обвинен като участник в троцкистка контрареволюционна организация, чиято цел е да... подготви убийството на Георги Димитров и Васил Коларов.


Присъдата и пътуването към Сибирските лагери

През май 1939 г. Попов е изправен пред съдебен състав на Военната колегия на Върховния съд на СССР. Процесът не трае повече от 10 минути. Българският емигрант не се признава за виновен, но е прекъснат още преди да каже последната си дума. Успява само да каже, че ще си остане комунист, независимо от присъдата. Тя е 15 години строг затвор в трудови-изправителни лагери.

Пътуването е тежко. От Москва 14 дни с влак до Красноярск, „лежейки непрекъснато на три реда дървени нарове във вагоните”. Попов описва пътуването така: „Грамадни влакове от арестантски вагони се носиха като вихър по безкрайните степи, а шумът от колелата заглушаваше тъжните затворнически песни, които се носеха от всеки вагон.”

Благой Попов стига до Норилския лагер, в който са въдворени около 4000 затворници. Още по на изток край река Колима е организиран най-големият лагер, в който затворниците са половин милион души. Това са едни от двата най-тежки лагери, в които политическите затворници са смесени с криминалните.

Пътят на Попов минава край пристанището Туруханкс, място за заточение още от царско време. Групата затворници, с която той се предвижва, достига до Игарка – най-отдалеченият на север град в СССР, голямо пристанище на река Енисей. Там свързват горите и започва тундрата. Пристанището, в което се товарят огромни кораби с дървен материал, е вратата към Океана.

Затворниците достигат до Дудинка, окръжен център на полуостров Таймир. От Красноярск до пристанището в Дудинка са изминали 2300 километра. Следват още 113 километра до Норилск. Селището е основано през 1935 г., когато в него пристигат първите политически затворници. Когато Попов пристига там вече са въдворени 12 000 души. Целият град, наброяващ 140 000 жители, който по-късно израства там заедно с медно-никиловите заводи, е построен от затворниците.

След началото на Втората световна война Попов се озовава в друг лагер Краслаг, горски лагер. Той се намира до град Канск в Саяновите планини, граничещи с Монголия и Тувинската република. През 1950 г. той одисеята му продължава в Карагандинския лагер, Северен Казакстан, наричан още Пясъчния лагер, поради честите пясъчни бури. Този лагер е пръснат в 16 лагерни пункта и е се отличава с тежък режим. В него са само политически затворници.


След смъртта на Сталин, завръщане в България

Идва и съобщението за смъртта на Сталин през 1953 г. Попов пише:

„Сталин умрял! Тази новина възбужда много възпоменания у хиляди хора. Едни си спомняха загубените младини, други – здравето си, трети – роднини и приятели. Тук, в Сибир, не чух никакви плачове и ридания.”

Попов обжалва присъдата, но получава отговор от Берия, че е осъден правилно. В края на 1953 г. и Берия вече го няма. 16 години след ареста в Москва и 30 години, след като е напуснал България той получава право да се завърне в родината си. Докато е няколко дни в Москва му съобщават, че присъдата му е отменена...

На 23 март 1954 г. той стъпва на родна земя. На гарата в София го посреща майка му. Тя дълго време го гледа и казва:

„Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?”

За последен път двамата се виждат през 1924 г. Тогава Попов е млад с черни коси, а през 1954 г. пред нея стои побелял мъж.

Българският емигрант описва не само преживяното в различните лагери, но и режима им. Повече от 1000 емигранти минават през затворите, точния брой на убитите остава неизвестен, но според Попов те не са по-малко от 600 души.

Спомените на Благой Попов, писани след завръщането му в България не са издадени тогава. Интересното е, че те виждат бял свят за първи път през 70-те години. Издадени са от българската политическа емиграция в Париж. Емиграция, която е определена от комунистическия режим в София като „вражеска”. Изданието на „Изток-Запад” е второто и то дава възможност за първи път българското общество да се запознае със спомените на Благой Папов.

 

Благой Попов, „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”, изд. „Изток-Запад”, 2012 г., 139 страници.

 

Коментари 

 
+1 #3 svetlan 2013-01-06 06:29
Драги Любо,не ми се струва,че съм демонстрирал оплакване на който и да е комунист,незави смо дали е бил убит от "своите",или от "враговете".Аз съм против никой никого да не убива,особено когато хората са мирни,невъоръже ни и не са насилници. По отношение на комунистическия функционер Попов също бих приложил този принцип,че не е трябвало да бъде убиван,защото повода за убийстовто му е само писане на книга(спомени). И в никакъв случай не бих се съгласил някой да бъде убит поради такава причина,дори и някой масов убиец да е написал нещо и затова убит. Убийството не е разрешение към нищо по-добро.Вземи само комунистите-убиваха,убиваха ,ама яко избиваха всекиго ,когото си поискат и нищо не направиха,нито социализъм,нито комунизъм построиха,а господарят им,великият,неп обедимият и неделимият Съветски Съюз бе убит и хвърлен в помийната яма на комунизма. Нито го има на полтическата,ни то на географската карта.

Що се касае за Попов,той не е участвал в терористичните действия на комунистическит е бандити както преди Девети,така и след Девети. Нямам информация дали е участвал в комунистическит е метежи през 1923 и 1925г. Просто,не знам. Твърде вероятно да се е подвел в комунизма,но не е проблем някой дали вярва в комунистическит е лъжи,проблем е,ако е гуд,мрусник,уби ец,измамник и пр.Ето,днес цяла България е пълна с комунистическа паплач,пресата ,радиото и телевизията са откровено с прокомунистичес ка ориентация,но няма комунистически терор,няма мини,няма лагери,няма много дивотии. Комунистите не са страшни за живота,по-страшен е комунизирания народ и комунизираната държава.
Коментара ми по отноение на Благой Попов доказва,че комунистическо-болшевишката сган е безмилостна,как то към "чуждите",така и към своите.Аз просто разобличавам с този пример техните мурсотии.

Друго,няма такава категория "комунисти-иделисти".Поради простата причина,че комунизма не е идеология и не предлага никакви разумни,обектив ни,истиснки идеи. Всичко при комунизма е лъжа и насилие. Има само разлика при комунистите,че едните са наивни,необразо вани,глуповати и с робски манталитет,дока то другата,по-малката част са пълни изроди и убийци.


Що се касае за атеизма,аз също се оприличавам за такъв,но съм склонен да стана чист "Сталинист",но пасивен,приемай ки тезата на Хитчинс,която е уникална,не я знаех,но силно ми допадна,за което ти благодаря.
 
 
+1 #2 luba6a2011 2013-01-06 02:25
хехехе...Светлане,ти жив го оплака :lol: ами нали тази гудина е жертва на своите!!!получа ва се '' с твоите камъни по твоята глава ''.Идеалист бил...хехехее...в името на този идеал колко невинни човеци изклаха,разстре ляха,живи заровиха тези ИДЕАЛИСТИ КОМУНИСТИ!!!Кри стофър Хитчинс(Бог да го прости...хехехехе...беше върл атеист като мен) казваше на всеслушание,че бил Сталинист.На недоумяващите отговаряше простичко-не знаел друг,който да е избивал комунисти ,като Сталин. :lol: Catch 22 -my bible :roll:
 
 
+2 #1 svetlan 2013-01-03 02:04
Г-н Христов,Благой Попов започна да пише книга в началото на 60-тте години и това беше установено от гудовете от ДС,по заповед на КГБ. Когато мрuсниците със сигурност установиха,че Попов действително пише нещо,те предположиха,че става въпрос за неговоото пребиваване в Съветския Съюз и в лагерите на ГУЛАГ.Това беше докладвано на съответните началници,които докладваха на съответния съветски съветник по ДС. Благой Попов беше предупреден деликатно да внимава какво пише и какво ще направи с написаното. Когато книгата вече беше написана,тогава последва още по-деликатно и настойчиво предупреждение( молба),да не се опитва да предаде книгата на Запад.Но Благой Попов много дорбе знаеше,че в България няма шанс по никакъв начин книгата да бъде издадена,или разпространена, затова той я препрати на Запад чрез един френски журналист. След няколко месеца Попов вече не беше сред живите...Това е почерк на съветско-болшевишката сган.Дали действително беше убит този известен комунистически функционер,малк о са хората,които знаят.

Но книгата му носеше загалвие "За да не се повтори никога повече". Тази,която е на снимката е със загалвие "Спомени". За същата ли книга става въпрос??? Благодаря Ви за евентуалния отговор.

И дали знаете,има ли нещо за Благой Попов в архивите на изедниците?
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов