|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Интервю: Фанна Коларова и Стоян Райчевски: Ако не познаваме миналото си, няма да намерим верния път за бъдещето си ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Петък, 16 Ноември 2012 14:16
Share


До началото на ноември 2012 в Държавна агенция „Архиви” беше изложена пътуващата документална мултимедийна експозиция „България 1944-1989 г. Забранена истина”.

На близо 20 табла  и записи на видеоекран изложбата илюстрира факти и събития от епохата на комунизма, за които у нас рядко се говори. Автори на идеята са живеещата в Берлин българка Фанна Коларова и публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина”.

Сайтът desebg.com отрази тази инициатива, а сега ви предлага интервю с нейните автори.


Как се роди идеята да се направи такава изложба?

ФАННА КОЛАРОВА: - Нуждата от обективна информация за миналото ми стана болезнено ясна, когато преди 6-7 години се сблъсках фронтално с мафиотските практики в България. В един момент осъзнах голямата разлика между Германия и България в начина по който обществото се грижи за своята история. Първата ми идея, възникнала съвсем спонтанно, беше създаването на паметни места в сгради, които се помнят като места на терора.

През 2009 г. започнах да търся хора, с които да създадем такива експозиции на знаковите адреси като  “Лъвов мост“, “Славянска беседа“, “Московска“ 5, където и моя баща е бил изтезаван, но въпреки това в деня на изселването ни е написал и подписал декларация, че отказва да сътрудничи на ДС. Той е съзнавал, че след такава декларация може и да не излезе жив, но за него предателството беше немислимо. Аз съм била на шест месеца, сестра ми на три години, когато сме тръгвали в неизвестна посока през късната есен на 1949 г., като врагове на народа, на които никой не трябва да помага, да дава храна, квартира и лекарства.

.

В сравнение с един музей, изложбата позволява по-пряк начин, да се влезе в диалог с обществото. Има предимство, че не е обвързана с конкретно място и ще посети различни градове, институции и учебни заведения.

 

По какъв начин бяха подбрани темите от комунистическото минало  в експозицията?

ФАННА КОЛАРОВА: - За мен беше важно да се покаже как след 9 септември 1944 г. са успели за много кратко време да унищожат в една държава основните човешки права, но това не може да се разкаже само с разкази за отделни съдби. Затова изложбата се движи по руслото на важните събития и набляга на по-малко познати факти и особено на съпротивата на българския народ против диктатурата.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: - Темите са подбрани така, че да проследят в хронологически ред установяването на комунистическия режим в България против волята на българския народ, с преврат, който сваля демократичното правителство на Муравиев след навлизането в страната ни на с нищо непредизвиканата съветска армия. Показан е терорът от първите дни, когато без съд и присъда са избити десетки хиляди българи, т. н. народен съд, унищожил политическия, военния, стопанския и духовен елит на българската нация, наложения тотален терор, гоненията срещу църквата, насилствената колективизация в селото, национализацията на промишлеността, търговията и финансовото дело, бруталната разправа с опозицията, създаването на наказателни трудови лагери по образец на съветския ГУЛАГ, масовите изселвания от столицата и от големите градове на всички, считани за  потенциални противници на режима.

Значително място в изложбата е отделено на въоръжената съпротива на българския народ срещу комунистическия режим, както и на отзвукът в страната от Унгарската революция през 1956 г., „Пражката пролет” в Чехословакия през 1968 г. и на независимия синдикат „Солидарност” в Полша. На фона на привилегиите на партийната номенклатура и на репресивния апарат са изброени основните права и свободи, от които гражданите десетилетия наред са били лишавани.  Изложбата завършва с автентични снимки, направени от граждани, на първия свободен митинг след падането на комунистическия режим, където сред лозунгите за свобода и демокрация най-често срещаните са тези, в които се иска „съд за виновните”.


Какво е посланието й?

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: - Ако не знаем истината за миналото си, няма да намерим верния път за бъдещето си. Това послание е насочено главно към младото поколение на България, което не е преживяло и не познава системата, принесла толкова много страдания, унижения и обезличаване на човека.

ФАННА КОЛАРОВА: - Ние българите имаме достойно минало и  качествени личности, станали жертви на режима,  към чиято памет имаме огромен неизпълнен дълг. Нека всеки да се вгледа в семейните си снимки и пожълтели писма, в сградата, където живее и сам ще открие нови фрагменти от истината за тази малко позната история.


Очаквахте ли присъствието на президента Росен Плевнелиев и бившия държавен глава Петър Стоянов? И как ще коментирате посланието му, че никой не може да реабилитира тоталитаризма?

ФАННА КОЛАРОВА: - Работната група покани от свое име и президента Росен Плевнелиев. Аз мисля, че той видя в нашата пътуваща изложба, която ще се показва поралелно в България и Германия, един успешен модел за диалог върху близкото ни минало. Аз съм благодарна за моралната подкрепа, която ни дава тази оценка за реализирането на бъдещите ни проекти.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: - Очаквахме и представители от Министерството на образованието и на културата. Покани бяха отправени и до някои посолства на държави от ЕС, защото в Европа все още много малко се знае за съпротивата на българския народ срещу наложената му по геополитически съображения комунистически режим. Отзова се само посланикът на Федерална република Германия Н.Пр. Матиас Хьопфер.

Колкото до посланието, че никой не може да реабилитира тоталитаризма, възприемам го като надеждата на хората от многохилядния митинг на „Орлов мост”, вложена в издигнатия тогава лозунг „Никога вече комунизъм”. Повече от две десетилетия са изминали от времето, когато по софийските улици за първи път прозвуча този възглас, но виждаме, че и днес усилията да се реанимира и разкрасява образът това отречено минало не са престанали.


Фанна, вие заявихте, че изложбата представлява произведение на изкуството. Бихте ли добавели нещо повече за това?

- Аз мисля за историята не в текст, а в пространство и форма. Покрай многобройните стаи за молитва, които оформих в различни болници в Берлин, осъзнах, че мога да влияя на пространството, мога да въздействам на атмосферата на помещението. В случая това беше и моята препоръка към дизайнера, да използва цветни акценти върху сиви, бледи снимки, един вид напластявания. Също приложих към изложбата няколко мои оригинални картини, които са част от цикъла “Пластове“.

 

Г-н Райчевски, смятате ли, че българите имат амнезия към комунистическото минало и какви според вас са причините да сме свидетели на опити за реабилитирането на такива фигури от комунистическия период като Тодор Живков и Людмила Живкова? Знаете за скандала с наскоро организираната от Историческият факултет в СУ „Св. Кл. Охридски” научна конференция, посветена на 70-години от рождението й.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: - Проблемът е, че това, което наблюдаваме днес като възкресяване на митове и образи от миналото, изглежда не е само амнезия, а и съзнателна кампанията за реабилитирането на комунистическото минало. Тя е дирижирана и подклаждана изкуствено от представителите на бившата номенклатура и нейните отрочета като инструмент за подвеждане на гражданите и особено на младите хора в техния правилен избор. Целта е да се удължат колкото се може повече във времето рецидивите на прехода, а с това и упражнявания от тях монопол върху най-важните сфери на живота. Организираната научна конференция, посветена на 70-годишнината на Людмила Живкова е част от тази стратегия. Организираха я същите среди, които разиграха перестройката и обсебиха икономическите лостове на властта.

Те могат да задържат тези лостове само чрез манипулация на общественото мнение със скриване на истината за комунистическия режим и за пораженията, които той нанесе на цялото българско общество. Криенето и изопачаването на истината за деспотизма и престъпленията на комунистическия режим, не е само ретроградна носталгия от страна на извършителите, но и поредна гавра с паметта на жертвите и престъпление спрямо поколенията, които по този начин биват лишавани от памет – от правото да знаят истината. Дали е случайно, че тази конференция се проведе именно в Софийския университет. Нали от там в началото на 90-те години се прозвучаха най-силно искрените гласове на студентите с искания за истинска променя, с настоявания за най-радикални действия за окончателно скъсване с миналото.

 

Фанна, вие какво мислите по този въпрос?

- Аз мисля, че няма амнезия в обществото, а колективна безотговорност към нашата памет и съответно към нашето бъдеще. Това, което се премълчава, вреди на обществото. Вижте разликата между Испания и Гърция от една страна и Германия от друга. Нациите, които се опитват да скрият болезнените си рани и не назовават случилото се с точните названия, убийство, грабеж, лишаване от човешки права, те боледуват. Германия анализира и преосмисля случилото се, в Берлин съм свидетел на ожесточени дискусии, но те изваждат хората от депресия и в края на краищата ги сплотяват като народ.

Един последен въпрос към двама ви. Защо става все така, че българската държава в лицето на Министерството на културата, Министерството на образованието, общината и други институции се държи като мащеха ком се заговори за комунизма? Тук изключвам позицията и политиката на Държавна агенция „Архиви”, която предостави залата си за изложбата. И защо хората, които имат подобни на вашата инициатива, са принудени да търсят финансова подкрепа в чуждестранни фондации и организации?    

ФАННА КОЛАРОВА: - На този въпрос трябва да отговорят съответните министри и чиновници. Ние си изпълнихме дълга, като някои от тях поканихме лично, но те не се отзоваха, дори на откриването на изложбата. Аз търсих две години финансова подкрепа в България, но за съжаление, нито институция, нито личности проявиха желание да ме подкрепят. Надявам се, българските институции и фондации да станат по-благосклонни към реализирането на проекти по тази актуална тема. Аз благодаря на всички, които ни подкрепиха до тук!

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: - Защото в ушите на много от тези, които съставят комисиите, определени да разпределят отделените от българския данъкоплатец средства  за програми по образование и култура,  още звучи интернационалът, макар и в кабинетите им да виси знамето на обединена Европа.  Колкото до меценатството  от заможните  родни велможи, то няма как да прояви щедрост към изследвания и форуми, които търсят истината за  произхода на първоначалните им капитали. На едно от таблата на изложбата са показани факсимилета от съвсем мънички позиви на нелегалното съпротивително движение в България. На лицевата страна на тези позиви има лозунги против режима и призиви за непримирима борба. На обратната страна на тези позиви обаче се виждат обозначени скромни суми.

Тези позиви се оказват квитанции за платените левчета, от обикновените български хора, за някои може би и последните, за  организирането и поддържането на въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в България.  Тези малки пожълтели от времето листчета разбиват една лъжа на тогавашната пропаганда  и на днешните демагози, че съпротивата срещу комунизма в България е била поддържана само отвън. Много са фалшивите митове, заблуди и лъжи, които разобличава тази изложба. Ще спомена само още един - че нямало как да не станеш сътрудник на Държавна сигурност, ако тя пожелаела това. Скоро прочетох да го твърди със спокойна съвест и един наш талантлив журналист. Декларацията на Димитър Коларов, подписана в софийското управление на ДС, че отказва да стане сътрудник опровергава лъжата, че всички са били пречупени. Тя смъква и маската на лицемерието, с което днес се прикрива истината, че в много от тези случаи социалният асансьор, който издига нагоре, се е оказал по съблазнителен от съвестта.

 

Коментари 

 
-1 #1 svetlan 2012-11-23 20:50
"На близо 20 табла и записи на видеоекран изложбата илюстрира факти и събития от епохата на комунизма,..." -Христо Христов


Уважаеми г-н Христов,уважаем и читатели на сайта,комунисти ческата пропаганда изглежда е непобедима. Тя има нови похвати и нова фразеология,кои то за голямо съжаление проникват и на този стойностен сайт.
Българските комунисти съзадоха "Музей на социалистическо то изкуство".Всички безрезервно,кос вено приемат,че щом като е имало "социалистическо изкуство",значи е имало и "социализъм". И следователно "социалистическа " икономика,спорт ,култура и др. Което от своя страна "доказва",че е имало социализъм.Което пък "доказва",че има "епоха на социализма".

Господа,опитайт е се да разберете,че в България не е имало нищо подобно,НИКОГА не е имало НИКАКЪВ социализъм и никакво социалистическо изкуство,никакв и социалистически завоевания и социалистически достижения.Имаше само комунистиоческа диктатура.Една дикататура не може да има епохални стойности. Нормалните хора не оприличават такива античовешки режими за епохални. Период на комунистическат а диктатура,време ,продължителнос т на тази дикатура,това да,приемливо е,но за каква епоха може да се говори,ако човек гледа жертвите на тази "епоха".

Вкарва се и друга разновидност на комунистическия режим-"комунистическо минало". Абе "минало",къде няма "минало",така и комунистическот о. И народа се скъсва да изучава "комунистическот о минало" и "комунистическат а епоха". И Г-н Христов говори,че целта на неговата дейност е насочена към бъдещите поколения,които трябва да знаят,че комунистическат а диктатура е "епоха" и притежава "епохални стойности". Дано да не се изучава по този начин този период... И на съветската окупация до 1947г. ще трябва да казват "съветското присъствие"(по Хр. Христов).


И нещата заспиват....
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов