|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отец Паоло Кортези: С награждаването на горяните българският народ призна своите най-добри синове ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Събота, 31 Декември 2016 12:58
Share

alt

 

Сайтът desebg.com публикува интервю с отец Паоло Кортези, католически енорийски свещеник в гр. Белене. Той е роден през 1974 г. в гр. Бергамо, Италия. На 11 години престъпва прага на семинарията в Бергамо (1985). След това учи в гимназията в гр. Комо, завършва богословие във Верона и една година е специализант в Рим. През 2001 г. е ръкоположен за свещеник. Принадлежиш към Ордена на мисионерите пасионисти (страдалци господни), какъвто е и роденият в Белене блажен епископ Евгений Босилков, убит от комунистическия режим през 1952 г. Орденът на пасионистите работи в България от 1781 г. Отец Кортези служи 10 години като помощник енорийски свещеник в гр. Милано.

След това, през октомври 2010 г., е изпратен в гр. Белене. От септември 2012 г. е енорийски ректор на светилището на Евгений Босилков в гр. Белене. През 2014 г. инициира граждански комитет за изграждането на Парк Мемориал на мястото на бившия лагер „Белене” на остров Персин. Миналата седмица държавният глава Росен Плевнелиев го награди с Почетния знак на президента за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим”. Отличаването му, както и посмъртното награждаване на горяните от президента е поводът основателят на desebg.com Христо Христов да разговаря с Паоло Кортези.


Отче Кортези, вие присъствахте на церемонията по посмъртното удостояване на 30 представители на горянското съпротивително движение от президента Росен Плевнелиев. Как бихте коментирали тази инициатива? Питам ви, защото въпреки 27 години от началото на демократичните промени в България не се знае много за горянската съпротива.

– Бях много щастлив да участвам на това събитие, както и на други събития в памет и почит към жертвите на тоталитарните режими. Инициативата на президента Росен Плевнелиев, по предложение на Министерския съвет и на гражданските съюзи на репресираните, е един много достоен жест, чрез който българският народ признава своите най-добри синове.

Много важно е за всяко общество, за всеки народ, да не забравя тези жертви от миналото. Има три вида жертви. Невинните, които нищо не са направили, само са се намирали под ботушите и параноята на престъпните власти. Невинните, които активно са се борили и са направили съпротива срещу тоталитарният режим, ползвайки т.н. мирна борба, чрез критика, бойкот, слово и жестовете. Има и трета категория, в която влизат горяните, т.е. въоръжена съпротива. Смели хора, обичащи свободата, които не можеха да търпят растежа на тоталитарната власт. Всички тези жертви са достойни за почит и памет.

Надявам се, скоро тълкуването на историята на България и Европа на ХХ век да има подходящо място в учебниците. Специално за невинните жертви да има подходящи музеи, филми, театрални постановки, стихове, галерии, места за памет. Те са герои на близкото минало, и всички българи (и ние чужденци), трябва да ги познаваме и почитаме, както почитаме Левски, Ботев и другите български борци за свобода.


Вие неотдавна бяхте в Албания, където се състоя беатификацията на 38 мъченици от периода на комунизма в Албания. Каква според вас е причината в България БПЦ да не се ангажира с провъзгласяването на мъченичеството на жертвите на тоталитарния комунистически режим в своето собствено лоно? Една монахиня Валентина Друмева, игумения на женския Калоферски манастир, се е нагърбила със задачата да събере информацията за репресираните православни свещеници.

– Четох всички книги на поредицата на игумения Друмева, а също четох и видях материалите качени в официалният сайт на БПЦ, Път към Голгота. БПЦ има много невинни жертви (няколко стотин само между клира, почвайки от Неврокопския Митрополит Борис), има и документация изработена и свободен достъп на архивите. Има и пример от други Православни Църкви, например Руската, която е канонизирала хиляди жертви на комунистическите/ социалистическите режими. Защо БПЦ не ги канонизира? Защо не приема и показва на народа светостта на тези, които са страдали и дали живота си за Христос, за защита на Църквата и на цели общности, невинни българи? Въпросът е към нея. Аз не мога да отговоря от нейно име.

Докато чакаме това да стане не е забранено на вярващите да почитат тези невинни православни жертви. Вярващите могат да пазят паметта им, могат да четат както мен книгите на Валентина Друмева, могат да дойдат всеки ден на Мемориалния Парк Остров Персин в гр. Белене да се молят и да поднасят цветя. Тук, където повече от 150 православни духовници, и повече от 30 000 миряни православни са страдали, и много от тях са погребвани в блатата. Аз пожелавам на вярващите християни, да почитаме невинните мъченици. Народът да почита мъчениците не само, че не е забранено, а е позволено и нормално, и е част от двехилядолетна традиция на християнството.


През 2014 г. вие инициирахте изграждането на Мемориален парк на мястото на Втори обект на лагера „Белене” на остров Персин. Какви са впечатленията ви след тазгодишното годишно честване на жертвите, на което бяхте съорганизатор и беше уважено от президента Росен Плевнелиев?

–  Както винаги подчертавам, Остров Персин край гр. Белене е едно важно и символично място, както за българите, така и за човечеството. Място пропито от сълзите и кръвта на десетки хиляди невинни души. Една спирка на дългият кръстен път на ХХ век, който обикаля цяла Европа и целия свят.

Аз съм много доволен че българското общество, включително институциите, макар и бавно, много бавно разбират колко е важно това място (минаха 27 години, а например в Румъния музей за жертвите беше открит през 1995 г.).

Президентът г-н Плевнелиев (без много медийна реклама) дойде за първи път в Белене през ноември 2014 г., за да почете жертвите. Тази година отново беше тук в Белене. Аз съм му много благодарен. Идвайки тук, той представлява целият български народ, и  му показва пътя на памет, на почит, на помирение.


В същото време Народното събрание не одобри предложението, направено в края на тази година от депутата Найден Зеленогорски (РБ) да бъдат отпуснати 2 млн. лева за изграждането на такъв мемориал на „Белене”, след като депутатите на ГЕРБ се въздържаха и не го подкрепиха. Свикнахте ли вече като чужденец с конюнктурната и непоследователна българска политика по отношение на тоталитарното минало?

Последните седмици бяха много впечатляващи за мен. Парадоксално беше да видим колко лесно бяха намерени и платени за АЕЦ Белене още 1,2 млрд. лв. и през същите тези дни не се намери и стотинка за Парк Мемориал на остров Персин. Друг абсурд е че същите хора през 2011 г. отделиха и похарчиха 3 милиона, бюджетни пари за Музей на социалистическото изкуство.

Разбира се, че паметта не е собственост на политиката и на политиците. Паметта е в ръцете на обществото, и свободните граждани могат да поддържат Парк Мемориал на Остров Персин и без политиците. До момента работим много добре с доброволци и малки частни дарения. Можем да свършим много работа и без държавния бюджет. Разбира се, ако политиците и институциите помагат нещата могат да бъдат по бързо реализирани.

Да, виждам вашата политика към миналото както една люлка. Режимът е престъпен, а няма престъпници и осъдени. ДС беше ужас, а половина кадри в управлението по време на прехода са от Държавна сигурност. Има национално поклонение на „Белене” за жертвите и на следващия ден десетки депутати поднасят венци на Тодор Живков, в гр. Правец. Десните финансират Музей на соца, а левите не идват в Ловеч или Белене, а отиват на Бузлуджа.

Според мен дори и политиците трябва да имат някои неполитизирани  ценности, между тях почит към невинните жертви, които не са нито десни, нито леви, а само достойни и невинни българи, които очакват нашата обща памет.


Отче Кортези, вие бяхте удостоен от държавния глава Росен Плевнелиев с почетния знак на президента за „заслугите му към развитието на гражданското общество, за значимия му принос за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим”. Бяхте ли изненадан от това признание за вашата вдъхновяваха много българи дейност и какво означава този жест за вас?

Вижте, за мен този знак беше една коледна изненада. Аз живея и работя в България от 6 години и заедно с много други хора (българи и чужденци) се стремим да градим за доброто и за развитието на местните хора и на България. Преди 6 години бях изпратен в Белене да се грижа за един българин мъченик, Евгений Босилков. И от там тръгва цялата работа за паметта на невинните жертви.

Аз се радвам че президентът Плевнелиев и други институции, и хора уважават и подкрепят нашата работа. Нормално е че има и други които не са доволни, и малко се противопоставят. Искам в заключение само да подчертая едно нещо: някои ме критикуват, казвайки че аз съм политик, че съм едва ли не политизиран. Работата за Паметта не е политическа, а преди всичко духовна, след това културна. Аз съм, преди всичко един духовник. Покаяние, прошка, жертва, помирение, насилие и омраза, почит към починалите, мъченичество са духовни теми, а не политически. И тук отново апелирам към духовниците от БПЦ, да не оставяме паметта само в ръцете на политиците, защото преди всичко тя е духовна работа.


Какво ще пожелаете на българите в навечерието на Новата 2017 година?

Пожелавам, специално на българите, които живеят трудно (и те са много), да имат повече сила да прекарат тези моменти, и никога да не  губят надеждата. Пожелавам им също да се обединяват все повече около общи добри каузи, както е тази за паметта към невинните жертви.

Накрая пожелавам да не се затварят, да не се страхуват, а да бъдат гостоприемни, и да дават от себе си най-доброто нещо. И, разбира се, очакваме всички българи да дойдат в Белене, и да посетят  Мемориалния Парк на Остров Персин.

Честита Нова година на всички!

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов