|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Лъчезар Заркин: ДС уби баща ми Георги Заркин, защото не успя да сломи духа му ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Неделя, 03 Март 2013 18:41
Share

alt
Над 10 неправителствени организации са дали подкрепата си за удостояване посмъртно на политическия затворник Георги Заркин, убит от ДС в Пазарджишкия затвор през 1977 г., с орден "Стара планина". Инициатива е на близките на журналиста и писател, чиято съдба и творчество са незаслужено забравени. В подкрепа са се подписали още президентът (1997-2002) Петър Стоянов, евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) и депутатът Лъчезар Тошев (СДС). Днес, 3 март, е рожденият ден на Георги Заркин. Сайтът desebg.com ви предлага интервю с неговия син Лъчезар Заркин. В разговора участва и политическият затворник Алфред Фосколо, който се познава с Георги Заркин в Старозагорския затвор, където излежават присъди по времето на комунистическия режим.


Г-н Заркин, днес 3 март е рожденият ден на баща ви Георги Заркин. Бихте ли разказали повече за него?

- Баща ми Георги Атанасов Заркин е роден на 3 март 1940 г. в с. Бели Искър, община Самоков. Първият „дар” на т. нар. народна власт в селото след 9 септември 1944 г. е убийството на 10 невинни селяни, които не са били поддръжници на комунистическата власт. Тези 10 души заедно с още 57 граждани от Самоков и околията са убити в местността „Черната скала” над Боровец. След тези 10 селяни от Бели Искър е бащата на Георги Заркин и мой дядо Атанас Заркин. По този начин детството на баща ми е белязано завинаги с убийството на единия от родителите му. Без съд и присъда и без никаква вина.


Убийствата от Черната скала станаха известни още в началото на промените като едни от най-жестоките масови разправи след влизането на комунистите във властта през септември 1944 г.

- Да, това е известен на българската общественост случай. Масовото избиване на хората чрез хвърлянето им от скалата в пропастта е станало в края на октомври 1944 г. Както знаете, това е времето на саморазправата на комунистите с хора, които са ги смятали за неудобни и врагове. Когато дядо ми е убит баща ми е само на 4 години. Семейството е от 4 деца, класическо българско семейство в Царство България.


Как протича животът на баща ви след това?

- Баща ми завършва основното си образование в родното си село. След това завършва средно образование в Селскостопанския техникум в Ихтиман. Тогава започва да пише. Запалва се по журналистиката и публикува дописки в местния вестник „Самоковска комуна”. Като син на неблагонадежден е изпратен да отбие военната си служба в трудови войски. След като се уволнява започва работа в АПК (аграрно-промишлен комплекс, б. а.) „Самоков” по своята специалност зоотехник.

altМеждувременно записва и учи задочно кинематография в полувисшия институт в София. Започва да се занимава с фотография. Забелязан е и е привлечен на работа във в. „Земеделско знаме”. Там работи като фоторепортер.

 

Там ли се запознава с Иван Тодоров – Горуня?

- Да, точно като журналист в „Земеделско знаме” се запознава с Горуня. В периода 1963-1965 г. групата на Горуня и ген. Цвятко Анев, които подготвят преврат срещу Тодор Живков, търси подходящ журналист, който да не е обвързан с партията и евентуално да отразява събитията, когато назрее момента. В лицето на баща ми Георги Заркин те виждат млад и смел човек, който не е партийно обвързан.

Даже в последния ден преди смъртта на Горуня на 8 април 1965 г. той се среща с баща ми и тази среща е засечена от агент на ДС, който докладва за нея. За контактите между тях научих от документите в оперативно досие на ДС, водено срещу баща ми. Аз съм роден през 1962 г. и по онова време съм бил 3-годишен.

След смъртта на Горуня баща ми пише шест вида позиви от името на несъществуваща организация – Врачански революционен комитет, който си е поставил за цел свалянето на властта. Няколко месеца ДС се опитва да разбере нещо повече за комитета, мисли, че той е реален, докато установява, че такъв не съществува, а автор на позивите е баща ми.


Къде са разпространени тези позиви?

- Баща ми ги разпространява в родния края на Горуня – Врачанско: Горна Кремена, Мездра, Враца, а също така в Дупница, Самоков и Боровец. ДС обаче го разкрива и той е арестуван през февруари 1966 г. На съдебния процес баща ми признава дейността си и не се разкайва. Осъден е на 6 години затвор. Няколко души около него са също осъдени, като получават от 1 до 3 години затвор. Но видно от съдебните протоколи баща ми поема цялата вина върху себе си. Следовател по делото е Петър Бачваров. Отбелязвам този факт, защото и по следващите два съдебни процеса срещу баща ми следователят е същият.

Впоследствие мои близки ми разказаха, че по време на първия съдебен процес баща ми е повдигнал ръкава си и на ръката му отдолу са се откроили червени петолъчки, издълбани върху кожата му. Сестрите му са го попитали какво е това и той е отвърнал: „О, целият ми гръб е издълбан в петолъчки от следователя...”

Лежи първоначално в Софийския затвор, после е преместен в Старозагорския затвор, където по това време излежават присъдите си много политически затворници.


В Старозагорският затвор ли получава първата вътрешна присъда?

- Да, през 1969 г. е осъден с вътрешна присъда за писане на фашистка литература. Получава допълнително 5 години затвор. Характерно е, че баща ми отказва да работи и ден за комунистическия режим. В замяна на това по врем на престоя си в затвора създава голямо по обем и разнообразие творчество – пише стихове, пиеси, роман. Пише в тетрадки малък или голям формат, криейки ги от надзирателите. По-голямата част от тетрадките успява по различни канали да ги предаде на майка си, моята баба и така неговото затворническо творчество оцелява.

 

Какво съдържат тези тетрадки?

- Според литературоведи, към които се обърнах, баща ми е създал много добра поезия, която наброява около 2500 стихотворения. В затвора той пише и роман под заглавието „Чест”, който успях да издам през 2008 г. създаден е през 1968 г. Автор е и на драматургия, която никой не познава, защото все още не е издадена. Той е автор на трагедията „Орфей”, написана в шекспиров стил, трагедията „Васил Левски” в стихотворна форма, драматизацията на приказка „В страна на розите”, в която алегорично пресъздава живота в България при комунизма. Запазени са и около 40 разкази.

 

alt


Казахте, че първата вътрешна присъда в затвора в Стара Загора е за писането на фашистка литература. Какво й е било фашисткото?

- Това, че не е била комунистическа и в съответствие с априлския полъх в българската литература след Априлския пленум, на който Тодор Живков е утвърден като първи партиен ръководител. Освен за творчеството си първата вътрешна присъда в Старозагорският затвор е издадена и за подкрепата му на Пражката пролет. Написал е специална декларация и обявява гладна стачка, заради което на два пъти по 14 дни е карциран.

 

Г-н Фосколо, какво е да си в карцера на Старозагорския затвор?

АЛФРЕД (ФРЕДИ) ФОСКОЛО (политически затворник, лежал заедно с Георги Заркин в Старозагорския затвор): - Това означава да си напълно изолиран в една дупка, в която има само един дървен нар без одеало. Често пъти там вкарваха само по тънка връхна дреха. Подхвърлят ти само хляб и вода – това е храната. Малкият прозорец, който карцерът има е запушен с ламарина. Денонощно свети крушка. Вратата се отваря само да се даде хляба и водата. Вътре има кофа, която се използва като нужник. Няма разходки, няма свиждания, няма разговори със съкилийници.

Кога е издадена втората вътрешна присъда?

ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - Тя става факт в края на 1974 г. Осъден е на 8 години затвор. Процесът отново е монтиран, целта е баща ми да бъде пречупен. Същата година е преместен в Пазарджишкия затвор


Какви спомени пазите за баща си?

- Аз бях на 4 години, когато го осъдиха за първи път през 1966 г. Спомням си когато се видяхме в съдебната палата, но не разбирах какво става. Преди това имам много детски спомени, как пътувахме заедно от Самоков за София, как в столицата се возихме на трамвай от онези старите с дървени седалки. След съдебния процес животът ми се преобърна на 180 градуса. На практика аз бях без баща.

Каква беше вашата връзка и контактите с него, докато той е бил в затвора?

Като политически затворник той е имал право за три месеца да получи едно писмо, един колет от 5 килограма и да изпрати едно писмо. Често се е случвало да му бъде измислено провинение, за да не получи нито храна, нито писмо.

ФРЕДИ ФОСКОЛО: - За затворниците този срок беше два месеца, но за осъдените на усилено строг режим месеците са три. На такъв режим беше осъден Георги Заркин.


Вие посещавал ли сте го в затвора?

ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - Да, но сравнително малко пъти. Отговорникът по ДС в Самоков идваше вкъщи и е притискал дядо ми и баба ми по майчина линия да не ме водят на свиждане, че и мен ще ме сполети такава съдба. Държавна сигурност разби семейството ни! Заради това, че присъдата е повече от 5 години законът по времето на комунизма е давал право за бърз развод. Майка ми е притискана, оставена е без работа и се е развела. Никого не оправдавам, нито обвинявам, но семейството ни беше разбито. Аз бях отгледан от баба ми и дядо ми по майчина линия. Завърших нормално училище, но като си отварях характеристиките в тях неизменно се посочваше, че съм добър ученик, но с такъв родител като баща ми нищо няма да стане от мен. Нямаше как с такива характеристики да кандидатствам във ВУЗ. Единственото, което успях през тоталитарното време е да завърша учителския институт в гр. Дупница. Преди това също като баща ми отслужих казарма в строителни войски сред цигани и турци. Наричаха ни фашисти, децата на политически затворници.


Какво беше усещането?

- Усещането беше, че си друга категория човек, по-долно качество човек.


Разкажете за третата присъда от 8 години затвор получава по обвинение за създадена от баща ви група в затвора.

- Баща ми намира съмишленици, с които в редките моменти на възможност за общуване разговарят за това как като излязат от затвора ще направят така, че да бъдат чути гласовете им в света за борбата им за права и свобода в България.

ФРЕДИ ФОСКОЛО: - Това обвинение става възможно чрез провокатори. Това са Коста Стоянов и Михаил Пиралков. Именно такива провокатори са използвани от ДС като прокурорски свидетели, за да успее и този монтиран процес, чиято цел е била никога повече Георги Заркин да не излезе на свобода и да бъде изпълнено нареждането на Григор Шопов да бъде ликвидиран. Знаете, че Шопов е зам.-министър на вътрешните работи и един от най-доверените хора на Живков в МВР по Държавна сигурност. Най-точната характеристика за мен за Георги Заркин е чест.


ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - На базата на монтирани обвинения той отново е осъден за трети път. С три присъди зад гърба си той вече се е водил рецидивист и е прехвърлен през 1974 г. в Пазарджишкия затвор. Всъщност от 1966 г. до 1977 г., когато е убит – 11 години и половина той не излиза от затвора.

Тук искам да поясня защо баща ми не е убит веднага, още през 1974 г.? Впоследствие разбрах, че той, както и други политически затворници са използвани за експеримент от ДС. Давани са за примери на оперативната работа при провеждането на различни семинари на Държавна сигурност. Случаят с баща ми е даван за нагледен пример какво представлява идеологическия враг на НРБ.

През 1977 г. ситуацията се променя. В София предстои да се проведе първия световен писателски конгрес и властта се опасява да не се разшуми този случай. Тогава се преминава към неговото физическо ликвидиране. В Пазарджишкия затвор той е поставен в изолация. През цялото време ДС го притиска с предложения да го вербува, като му обещава, че след като подпише ще излезе на свобода. Той не приема. Казва, че не може да извърши такова предателство. Заявява следното: „Вие може да ми вземете тялото, да го разкъсате със зъби и с нокти, но душата ми не може да подчините!”


altЩе прочета извадки от писмата, които сте получавал от баща си: „Лъчко, друго тази година освен тази картичка нямам възможност да ти подаря. В новогодишната вечер в отражението на звездите ще открия блясъка на твоите очи. Бъди здрав и весел поне ти. Прегръщам те: татко ти. Затвора Стара Загора килия 117.” Какво означаваха за вас тези писма?

- Това беше моята действителност. Много тежко е и е трудно човек на намери думи, за да опише емоцията. Имайте предвид, че някои от тези писма изобщо не съм ги получил. Те са били спрени и конфискувани от ДС още в затвора. Открих ги едва след промените в досието му. Същата съдба са имали и някои от моите писма до него, които също намерих в архивите на ДС.


Какво успяхте да установите за убийството на баща си?

- На 8 август 1977 г., денят на убийството, аз бях във ваканция. Бях завършил 8-ми клас. В този ден бях на море, майка ми бе беше завела в Ахтопол. Разбрах един или два дни след това, когато в Ахтопол дойдоха други почиващи от Самоков. Те ни казаха, но без никакви подробности. След като се върнахме в Самоков разбрах от моите лели, сестрите на баща ми, а също и от баба, че те са получили светкавична телеграма, приложил съм я в първата част на книгата „Вулкан”. Телеграмата е получена в 12 ч. и с нея им е съобщено, че погребението ще е същия ден в 17 ч. в Пазарджик. Можете да си представите как при този шок човек може на онова време да се организира да пътуване на около 100 километра при положение, че не разполага с кола. Принудили са се да наемат такси.

Когато са пристигнали затворническата администрация вече е полагала тялото на баща ми в безименен гроб, предвиден за социално слаби в края на градските гробища в Пазарджик. Виждат го обезобразен! Със следи от кръв и насинен по лицето. Обут в губени цървули и облечен в работни дрехи, завит с едно затворническо одеало.


Получават ли някакво обяснение за смъртта му?

- Пропуснах да отбележа, че до ковчега е поставен магнетофон, с който са записвали прощалните думи на близките. Предупредили са ги, че ако много говорят и викат „вие ще го смените в затвора”. Това е отговорът, който получават баба ми и лелите ми. Дадена им е възможност да се простят с него за 5-10 минути и след това баща ми е погребан. До 40 ден обаче на гроба има пост да не би да се организира панихида.

След 1990 г. започна следствие за изясняване на причинете за убийствата на политически затворници в Пазарджишкия затвор не само на баща ми, но и на Борис Арсов и на Володя Наков. Тогава с разрешение на главния секретар на МВР по това време Богомил Бонев се запознах с досието на баща ми в ДС. В досието му открих и шест снимки, запечатали пребития ми баща в килията. Самата Държавна сигурност  е документирала убийството му. Разработват го под псевдонимите „ИНТЕЛИГЕНТЪТ” и „ПРОКЛЕТНИКЪТ”. Така на 37 години ДС отнема живота на баща ми Георги Заркин. Тогава аз съм на 15 години, току-що завършил 8-ми клас.

 

alt


Водено ли е следствие тогава за причините за смъртта и какво е заключението му?

- Аз се интересувах още преди 1989 г. какво точно се е случило с баща ми. Успяхме от бивши затворници да научим подробности за убийството му. Дори разговаряхме със един свидетел. Той описа как е станало всичко. От София са пристигнали с „Волга” Ангел Ценов от ДС и още двама души с него. Преспали са във вилата на затвора. Сутринта рано, към 4-5 часа двама старшини и двама криминални затворници убийци са отворили килията на баща ми, а на вратата на килията е застанал началника на затвора Ангел Топкаров. Методът на побой е следният: жертвата се е биела с гумени маркучи, за да не се получат фрактури на костите и се душат с възглавница.

След промените намерих лекаря, който е констатирал смъртта на баща ми и е направил аутопсията. В смъртният акт като причина на смъртта е записано сърдечна недостатъчност и отток на белите дробове. Лекарят призна, че заключението е лъжа, но е бил принуден да го напише от затворническата администрация в резултат на заплахи и побой.

Той обаче посочи, че е успял да вземе парчета от всички главни органи на тялото, предадени на съхранение в „Съдебна медицина” в Пловдив. По думите му чрез изследването му може да се установи истинската причина за насилствената смърт на баща ми. Те се съхраняват 15 години и аз успях да ги открия и изискам чрез главния прокурор по това време Иван Татарчев. Започна се следствие за политическите убийства в Пазарджишкия затвор. Тласък даде и предаването „Конфликти” на журналистката Маргарита Михнева, в което в две части беше разказан случая с убийството на баща ми. Отбелязвам това, защото в първите години след промените се създаваха всякакви спънки за провеждането на подобни разследвания.


Как приключи следствието?

- То се води с прекъсвания общо 9 години, Топкаров беше арестуван и разпитван заедно с един от надзирателите. След падането на правителството на Филип Димитров Топкаров беше освободен. Лекарската комисия установи, че причините за смъртта на Георги Заркин е „насилствено шокова”. Но следствието не доказа извършителите, те останаха неизвестни. Важността на това дело беше, че излязоха документалните факти, които публикувах в книгите „Вулкан”, първа и втора част. От друга страна си създадох врагове, които ме преследват и до днес.


Как борбата ви да получите правосъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.

- След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вулкан” за убийството на баща ми аз бях уволнен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки, че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски” ми се създават всевъзможни пречки, където потърся работа. В Самоков всички врати за мен са затворени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преследван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормозят го постоянно. Синът ми знае, че е преследван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви!


Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комунизма в България и днес протестират?

- На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че преходът от комунизъм към демокрация в България стана по сценарий на Държавна сигурност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот.


Кое е най-важното послание, което Георги Заркин е оставил?

Бъди българин и се бори за свобода. Написал е: „Тялото ми може да оковете, но не и душата ми”.

 

Коментари 

 
0 #2 svetlan 2013-03-04 16:15
"Убийствата от Черната скала станаха известни още в началото на промените като едни от най-жестоките масови разправи след влизането на комунистите във властта през септември 1944 г."-Христо Христов


Нашата група счита за разумно да обясни на "младите поколения" ,които един ден ще четат тези материали,че няма такова събитие като "влизане на комунистите във властта през септември 1944г.".
След обявяването от Съветския Съюз на война срещу нашата страна(5-ти спетември 1944г),съветскит е разузнавателни органи подготвиха държавен преврат и техните шпиони в България го извършиха след полунощ,в ранните зори на 9-ти септември. Превратът не беше комунистически, както много хора го определят,защот о в него участват предимно дейци на политическия кръг "Звено" и няколко офицери от запаса и само двама комунисти,които не са били функционери на нелагалните терористични формирования на комунистите.Превартът е осигурен от присъствитео на съветските окупационни войски и е извършен безкръвно,бързо и без никакви усложнения.
Сутринта в 6.25ч,по Радио София,Кимон Георгив(ръковод ител на преврата) прочита Декларация на ОФ и състава на първото ОФ-правителство. От този момент започва предоставянето на властта по места на тероростите-партизани. Така че ,няма "навлизане на комунистите във властта",а има предаване(предо ставяне,заграбв ане) на властта в ръцете на комунистите,кои то веднага започват терора срещу българския народ.
Има "влизане във властта" на представители на дадена партия,когато това ства по мирен път(влизане)-чрез избори,служебни правителства,ко алиционни договори и пр. Когато се прави преврат,"навлизане във властта" не съществува.За какво "навлизане във властта" може да се говори по отноение на болевишкия преврат в Русия през 1917г.
 
 
+1 #1 svetlan 2013-03-04 05:21
Да,ето втория истински антикомунист в България,когото коимунистическа та сган ликвидира по възможно най-мръснишки начин. Точно една година преди да ликвидира втория истински антикомунист.Защо определяме Георги Заркин и Георги Марков като истински антикомунисти??? Не че Володя Наков е бил по-малък антикомунист,но първите двама са водили неравна борба с комунистическит е гадове.Единия съвсем вътре,по-вътре дори не може да бъде-в затвора,а другия в емиграция.Но за комунистическит е убийци това е несъществена разлика-те убиха и двамата без да се затрудняват,дал и единия е бил в Пазрджишкия затвор,а другия на спирката на моста Ватерлоо в Лондон,за дългата ръка ДС,това дребна техническа разлика.А едниственото оръжие и на двамата беше писането.... Георги Заркин може да се оприличи с най-славните борци за свобода и независимост на България. Неговия пример не може да се оприличи само с думата "подвиг",дори тази дума е много слаба за дейстията,морал ната позиция и репликите към неговите убийци.И творчеството му,разбира се. Георги Заркин е може би единствения българин,който още в края на 60-тте години предрича смъртта на Съветския Съюз.Той казва думи,които никъде не са регистриране дотогава и до самата смърт на Съветския Съюз,цитираме по смисъл:"Когато един ден Съветския Съюз изчезне от географската карта..."
На съда казва твърдо:"Исках България да не е в зависимост от Съветския Съюз"


И всичко това казва на всеослушание. Ако авторът на сайта публикува писмото на Георги Заркин до Тодор Живков,многобро йните читатели на сайта му ще останат учудени от смелостта и себеотрицанието ,което той проявява. А пък мислите му в писмото все едно че са писани днес.Невроятно аналитичен ум,обективност и максимално противопоставян е на комунистическит е копои. Нашата група от разследващи читатели не може да повярва,че е било възможно един човек така безстрашно да се държи със своите мъчители.То бива себеотрицание,т о бива готвност за саможертва,но такова нещо....не е познато в нашата история след Девети. От морална психологическа гледна точка,необясним о какви душевни сили е притежавал Георги Заркин,че да прояви такава (антикомунистич еска) искреност към комунистическия режим.Веруюто му е било абсолютно адекватно и праволинейно. Не се забелязват никави отклонения ,или съмнения в правотата на убежденията му.Тази правота се осъществи абсолютно безпогрешно-Съветския Съюз действително изчезна както от политическата,т ака и от географската карта на Света.
Най-младия член на нашата група е момиче,което предлага на Г-н Христов да се опита да открие и други антикомунисти,к оито преди повече от 40 години са били убедени,че Съветския Съюз ще загине.Момичето има още едно предложение-ако е възможно Г-н Христов да помоли г-н Бочаров за интервю ,или за журналистически коментар на материалите за ДС,които той публикува на своя сайт. Ползата ще бъде изключително голяма,но не само за младите поколения, а за всички истински хора,без разлика на каква възраст са. Ако г-н Бочаров поиска хонорар,той ще бъде осигурен от нашата група.
А дотогава,нека читателите на сайта на Г-н Христов да се опитат да направят разлика в човещината меджу двете двойки 'Заркин-Марков' и 'Бочаров-Патриарха на БПЦ'.


Как единия тандем загива от комунистическит е убийци,и как другия им служи вярно...Разликата е "техническа",но огромна....


И в последния момент нашата госпожица искрено моли Г-н Христов,при удобен момент да посети родното село на Георги Заркин и да се срещне с кмета на селото Крум,който е комунст,тежка категория и е на този пост повече от 35 години. И нека тогава ,който иска да каже,че в България има преход от комунизъм към демокрация.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов