|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Говорим за жертвите на комунизма, защото те са образец на ценности ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 13 Април 2018 20:24
Share

alt
„Говорим за жертвите на комунистическия режим, защото те са платили много висока цена, а някои и с живота си за ценности, на които се радваме днес. Ценности като свобода, човешко достойнство и независимост”.

Това заяви разследващият журналист и изпълнителен директор на фондация „Истина и памет” Христо Христов при откриването на пътуващата изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене” в четвъртък (12 април 2018 г.) в Благоевград.

Експозицията е посветена специално на жертвите на най-големия комунистически лагер по време на тоталитарното управление на БКП и гостува в Благоевград по покана на общинското ръководство на ГЕРБ в града.

Отличната организация на събитието привлече много граждани на Благоевград, представители на местната академична общност, учители от средния курс, представители на различни политически сили и др.

 

alt

 

Учителката Хенриета Митева от Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград бе довела свои ученици.

Откриването на изложбата уважи и кмета на града Атанас Камбитов. Община бе предоставила за експозицията заседателната зала „22 септември”.

Събитието откри Йордан Андонов,  общински ръководител на ГЕРБ в Благоевград, който заяви, че присъствието на толкова хора е ясен знак, че миналото не е забравено.

„Подвигът на предците ни не е напразен. С откриването на изложбата ние отдаваме своята почит към тях за мъченичеството и саможертвата в името на днешното демократично настояще”, заяви Андонов.

 

alt

 

Той благодари на фондациите „Остров Белене” и „Истина и памет”, както и на Културен център „Евгений Босилков – Белене” за създаването на изложбата, която е инициатива и дело на трите неправителствени организации.

„Младите хора трябва да знаят престъпленията на тоталитарния режим в България, а ние, по-възрастните – да си ги припомняме”, допълни г-н Андонов.

Домакините предоставиха думата на журналиста Христо Христов, който изнесе лекция „Комунистическите лагери: жертви и палачи”.

В нея той разказа на кратко историята за създаването на комунистическите лагери няколко месеца след 9 септември 1944 г., като първият е лагерът край гара Св. Врач, след това лагерът в Бобов дол, „Куциян” край мините в Перник, Богданов дол, лагерите край язовир Росица, край Николаево, а също така и групата лагери в североизточна България около Ножарево.

Христов подчерта, че концлагерите при комунизма в България са създадени по съветски образец на известната лагерна система ГУЛАГ.

През април 1949 г. със секретно решение на правителството, оглавявано от подпредседателя Васил Коларов, режимът на БКП поставя началото на най-големия лагер за политически противници – „Белене”, изграден на остров Персин край тогавашното село Белене.

 

alt

 

Лагерът съществува през различни периоди до 1987 г., когато там са изолирани предтавители на турското малцинство, съпротивляващи се на насилственото преименуване.

„Ако отворите книгите на ведомствените историци на „Позитано” 20 ще прочетете, че Тодор Живков бил закрил лагерите в България, което обаче е една фалшификация”, заяви Христо Христов.

Той посочи, че още през 1956 г. Живков отваря отново превантивно „Белене” от страх да не се случат у нас събития като Унгарското народно въстание.

„И знаете ли какви хора са въдворени през ноември 1956 г. в „Белене”? Дребно и средно имотни селяни, защото тогава в България има голяма вълна съпротива сред селяните срещу насилствената колективизация. Това показват архивите на ДС”, посочи журналистът.

През 1959 г. Политбюро решава да закрие лагера „Белене” след натиск от Запада, но със съгласие на висшето партийно ръководство, оглавявано от Тодор Живков, се създава друг секретен лагер – Трудовата група край Ловеч, придобил печална слава като лагера на смъртта „Слънчев бряг”, тъй като в смъртните актове на повечето от убитите в него е записано, че са починали от слънчев удар.

Отговорник за лагера е дясната ръка на Живков в МВР-ДС зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който се разпорежда да бъде създаден изключително жесток, нечовешки режим.

 

alt

 

Твърдението на БКП, че лагерът край Ловеч е бил за хулигани също не отговаря на истината, тъй като по думите на журналиста Христов в него са изпращани такива „хулигани” като бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов, „хулигани” като музикантите Александър Николов – Сашо Сладура и Димитър Чабуклийски от Враца, въдворени и убити заради разказване на политически вицове, „хулиганка” като актрисата Надя Дункин, адвокати и много младежи.

В резултат на разкрития за убийствата в лагера Политбюро преустановява съществуването му след указания на Живков „лагерът да се закрие без много да се шуми”.

„Белене” е възобновен като лагер през 1985 г. за изолиране на най-активните сред българските граждани от турски произход, неприемащи „възродителния процес”. Самият журналист е автор на документалната книга "Скертеното дело за лагерите", написана въз основа на изследването на 48-те тома по следственото дело, образувано за убийствата в лагера край Ловеч през 1990 г., п което той е единственият изследовател, получил достъп.

„Ние сме се посветили да работим за паметта към жертвите на комунистическия режим, защото за всички тези, които ще прочетете в изложбата са се озовали в „Белене” само защото са искали да бъдат свободни, да имат право на избор и са били против съветизирането на България”, заяви Христо Христов.

В последвалата дискусия журналистът бе помолен да коментира днешните безобразия на БСП, последният от които беше случаят с бившия зам.-председател на парламента Валери Жаблянов, написал в декларация на БСП, че „народния съд от 1944-1945 г. е необходимо правосъдие и др. проблеми.

Според Христов БСП е показала, че е непроменена партия, която разчита на късата памет и забравата на нейните собствени обещания и разграничения от БКП в началото на прехода.

 

alt

 

Той подчерта, че за първи път през прехода сегашното правителство се е вслушало в експертното мнение на активните по темата историци и Министерството на образованието е приело нова учебна програма по история, в която по адекватен начин ще се застъпи изучаването на комунистическия период с нови знания и термини.

В дискусията се включи и проф. Евелина Келбечева, историк от Американския университет в България и член на УС на фондация „Истина и памет”. На 24 април, докогато изложбата ще може да се разгледа в Благоевград, тя ще изнесе втора лекция, свързана с период на тоталитарния комунистически режим в България.

Благоевград е петото населено място, в което изложбата гостува след София, Враца, Перник и Ловеч.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов