|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Премиерата на новата книга за Радой Ралин от архивите на ДС събра най-верните му почитатели ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Петък, 26 Април 2013 12:09
Share

alt
Най-верните приятели, почитатели и читатели на големия български сатирик Радой Ралин препълниха снощи залата на „American corner” в Столична библиотека на пл. „Славейков” в столицата, за да присъстват на премиерата на една дългоочаквана книга „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта”. Дългоочаквана, защото читателите на desebg.com бяха информирани преди няколко месеца, че Стефан Стоянов, по-малкият син на писателя и неговата съпруга Таня Стоянова от няколко години проучват архивите на бившата Държавна сигурност в опит да реставрират унищоженото през януари 1990 г. досие на Радой Ралин.

 Хвърлените усилия си заслужават, защото двамата предлагат един уникална книга, написана от самите тях, близките на преследвания от ДС творец.

продължава>
 
Планът за убийството на емигранта Борис Арсов от ДС и неговото отвличане от Дания ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 21 Април 2013 19:03
Share

alt
Преди 39 години Държавна сигурност извършва една от най-успешните си операции срещу българската емиграция. След като не успява да ликвидира политическия емигрант Борис Арсов, председател на основания от него Съюз на българските революционни комитети (СБРК), ДС реализира операция по неговото отвличане от Дания, в която е емигрирал няколко години по-рано.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата, посветена на този случай под заглавието „Държавна сигурност срещу българската емиграция” (2000).


На 12 април 1974 г., от  ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд”  на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува режима на Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.


Как един емигрант става цел на ДС

27 август 1973 г., МВР, София, кабинетът на първия зам.-министър на вътрешните работи

“Строго секретно! Екземпляр единствен!
УТВЪРЖДАВА ген.-полк. Григор Шопов

Засечена е подривно-вражеска дейност, излизаща от името на Български революционен комитет “Левски” с пропагандни материални срещу НРБ.

Мероприятия за Първо главно управление на ДС:
- Да информира резидентурите за сигнала и вземе мерки за повишаване бдителността и да усили охраната на официалните ни представителства в Италия, Франция, Австрия, ФРГ, Англия, Швейцария и Швеция.
- Да се информира за получени сигнали.
- Да се изяснят данни за дейността на ИР (изменник на родината, б. а.)
- Да се информира КГБ-Москва за сигнала, че се ползва канал чрез СССР за изпращане  на материали от изменници на родината до свои близки в България...”.

 С тази заповед е сложено началото на една от мащабните разработки срещу българската емиграция. Десет дни по-късно резидентурите на разузнаването докладват в София. В резултат на събраните данни във Второ главно управление на Д (ВГУ) се открива групово дело за оперативна разработка (ГДОР) под кодовото име „Терористи”. Главна мишена по делото става ръководеният от Арсов  СБРК.

продължава>
 
Концлагерът Белене – място на особена памет ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 14 Април 2013 12:45
Share

alt
С поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. (преди 64 години) островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела – са предадени на МВР, където е създаден най-големият концлагер по времето на комунизма „Белене”.

През 2009 г. за 20-годишнината от рухването на комунистическия режим в България Институтът за изследване на близкото минало организира изложба за концлагерите по време на управлението на БКП. Акцентът беше поставен върху най-големия лагер за политически противници в Белене.

Институтът издаде и специален сборник, посветен на комунистическите лагери под заглавието „Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това”. Автор на концепцията на това уникално издание, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, е проф. Ивайло Знеполски, председател на института.

продължава>
 
Художникът – лагерист, който нарисува горяните ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 07 Април 2013 19:58
Share

alt
„Беше краят на пролетта и началото на лятото, през май 1952 г., когато за препълнените до невъзможност 26 затвора в България властващите бяха намерили и постановили един изход: дунавският остров Персин и другите около него.

Дълъг ешалон от конски вагони погълна около половината от затворниците в новия затвор край шумен, сред които и аз, и след тридневен мъчителен задух, глад и жажда ни стовари едвам жив в Белене... Вече пробудени, след някой час разбрахме, че сме се смесили с пристигналите преди нас много затворници от Плевенския затвор. Започна невъобразимо шъткане, подвикване и подсвирване от нас към тях и от тях към нас...

„Да се обади Коста, Коцето от Чирпан!”, чух да викат от другия край, докато току до мен един, седнал на вързопа си младеж, без да става, се провикна: „Аз съм, бе! Тук съм”. Но не стана, защото беше положил на коленете си някакво куфарче и върху него лист хартия, на която нещо си дращеше. Това ме впечатли, защото сред цялото възбудено множество, което сновеше насам-натам да търси свои, той единствен като в някакъв унес шареше нещо на листа, самоизключил се от общата неразбория. Затова го запитах:
– Какво пишеш, бе, брате, писмо ли? Нали още не знаем какъв ще ни е адресът – и се наведох над листа.
– Ами, писмо! Аз още нямам право, не ми е изтекло тримесечието. Опитвам се да очертая острова, както го виждах от отсрещния бряг, ама нещо не става...”

Така описва Петко Огойски, земеделец и писател, депутат в 7-то Велико народно събрание, първата си среща с един друг лагерист в Белене Костадин Събев в книгата си „Един живот за всичко и за всички”, в която представя живота и творчеството художника. Тази неделя я представям в електронната библиотека на сайта desebg.com.

 Книгата ми е скъп спомен от самия бай Коста. Подари ми я на конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989” в Еврейския парламент през ноември 2010 г., където се запознахме. На форума която беше представена българската съпротива срещу комунистическия режим в страната. Организаторът на инициативата евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) беше поканил близо 25 бивши лагеристи, репресирани и наследници на пострадали семейства от комунистическите гонения. Сред тях беше и самоукият художник Костадин Събев.

продължава>
 
Историите за Ботуш Каишев или да осмиваш комунизма като Димитър Инкьов ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 31 Март 2013 06:48
Share

alt
Чували ли сте за Ботуш Каишев? Да, да, за партизанския генерал Ботуш Каишев? Ако отговорът ви е „да”, означава, че сте от поколението българи, които тайно са слушали фейлетоните за този „герой” на българския комунизъм, разказвани години наред от Велко Верин по „вражеската” радиостанция „Свободна Европа”.

Ако отговорът е „не”, тогава слушайте. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com имам удоволствието да ви представя историята на Ботуш Каишев и неговият създател.

Той се появява в ефира на „Свободна Европа” през 1966 г. и разказите за „геройствата” му получават възторга и усмивките на свободолюбивите българи, които тайно слушат заглушаваната радиостанция чак до 1989 г., когато Берлинската стена вече е паднала, а след нея и комунизма. Фейлетоните за Ботуш Каишев обаче не са посрещани в тогавашната Народна република България само със смях, защото върхушката на БКП начело с Тодор Живков най-мрази някой да й се надсмива. И тя се разпорежда на репресивната си маша Държавна сигурност да разбере кой я осмива от ефира на „Свободна Европа”.

Радиото обявява, че фейлетоните са на Велко Верин. Велко Верин ли, ще попитат по-младите? Кой е той? Същото се е питала дълго време и Държавна сигурност. Неотдавна, проучвайки един от фондовете на архива на ДС, попаднах на изненадващ факт: от един строго секретен документ се оказа, че дълго време, към средата на 70-те години ДС не е знаела кой се крие зад псевдонимите Борис Босилков и Велко Верин. За да се разреши тази загадка е поставена отговорна задача на Първо главно управление на ДС.

След промените вече знаем, че псевдонимът Борис Босилков е използван от публициста Христо Огнянов, а Велко Верин е псевдонимът на писателя Димитър Инкьов.

Та именно Димитър Инкьов, писател, напуснал на 33 години комунистическия режим в България през 1965 г., е човекът опъвал години наред нервите на другарите комунисти. Днес подобна стъпка не би предизвикала вниманието на по-младите хора, но за годините на комунизма тя е могла да коства главата на автора и да донесе затвор за онзи, който си е позволил тайно да слуша го по „Свободна Европа” и да разказва чутото след това.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 Следваща > Край >>

Страница 84 от 93
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов