|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
От Пловдив стартира представянето на „Операция МАРАТОН” в страната ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Държавна сигурност.com   
Сряда, 23 Януари 2013 19:23
Share

alt

Във вторник вечерта клуб „Петното на Роршах” в Пловдив се изпълни с гости, дошли да уважат премиерата на най-новата книга на разследващия журналист Христо Христов за кражбата на „История славянобългарска” от Държавна сигурност – „Операция МАРАТОН”.

Издателство „Сиела” я пусна на пазара в края на 2012 г., а след софийската премиерата, вчерашното представяне на книгата в Пловдив беше първата от поредици премиери в по-големите градове в страната.

„Операция МАРАТОН” е поредното прецизно журналистическо разследване на Христо, конструирано върху детайлно проучване на архивите на Държавна сигурност, посветено на случая с кражбата на оригинала на „История славянобългарска” в българския манастир „Зограф”, посочи писателката Ина Иванова, публикуваща в сайта public-republic.com.

По време на дискусията авторът разказа как е достигнал до разкритието, а именно четейки досиетата на двамата от агентите митрополити – Варненският митрополит Кирил и Неврокопският митрополит Натанаил. Двамата са вербувани като млади монаси от отдел 14 за културно-историческо разузнаване на Първо главно управление на ДС с цел да бъдат внедрени в манастира „Зограф”. „Не съм очаквал да попадна на документи, свързани с кражбата на Паисиевата история, а по-скоро на допълнителни материали за двамата митрополити”, посочи Христо Христов.

продължава>
 
„Възродителният процес” – от Георги Димитров до Тодор Живков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 13 Януари 2013 16:05
Share

altТази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям може би най-пълното изследване за политиката на БКП към мюсюлманските общности – „Възродителният процес” на историците Михаил Груев и Алексей Кальонски. Тази година се навършват 28 години от насилственото преименуване на българските турци.

Книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски е изключително ценна, защото е изградена върху обективно и цялостно проучване на политиката на БКП към българските мюсюлмани.

За разлика от повечето изследвания, посветени на „възродителния процес” през 1985 г., двамата историци  проследяват всички фази на комунистическата политика или най-общо казано от Георги Димитров до Тодор Живков.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата партия се опитва да спечели мюсюлманите на своя страна, като пристъпва към връщане на правата и отрицание на водената от дотогавашната държавна политика по българо-мюсюлмански въпрос.


Разселването при Георги Димитров

През 1948 г. БКП постепенно сменя отношението си съм общността и поставя началото на нов, преходен етап към провеждането на нова политика. По директива на Георги Димитров от същата година се извършва триетапно изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато сред около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране.


„Паспортизацията” при Вълко Червенков

При Вълко Червенков партията набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.

 

Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Както и в други сфери набелязаните мерки на различни нива в партийната и държавната йерархия следва да се разглеждат в контекста на все по-ясно очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.

продължава>
 
Къде може да бъде намерена книгата за непримиримия Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Януари 2013 09:09
Share

alt

Поради големия интерес, предизвикан към книгата на Иван Гаджев „Непримиримият Илия Минев”, представена тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, сайтът се свърза с автора на изданието. От Детройт, щата Мичигън, д-р Иван Гаджев заяви, че книгата може да бъде намерена чрез сайта на Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”.

Изданието, посветено на българския антикомунист и борец за човешки права, преживял най-дълго в затвор в целия свят (33 години), може да бъде закупено и от книжарницата „Български книжици” в градинката „Кристал” в София. По думите на Иван Гаджев там и на сайта на Института могат да бъдат открити и други издания, свързани със съдбата на българи, прокудени от комунистическия режим.

Бойко Киряков от издателска къща „Гутенберг”, която през 2003 г. издава книгата, посветена на Илия Минев, потвърди пред desebg.com за повишения интерес към изданието. От издателството ще направят необходимото по книжарниците в столицата да бъдат доставени бройки от „Непримиримият Илия Минев”, които все още са на разположение от първия тираж.


Очаквайте интервю с д-р Иван Гаджев за срещите му с Илия Минев и за ценния архив на българската емиграция в Северна Америка, който е събрал през годините.

 
Непримиримият – Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 06 Януари 2013 18:41
Share


altДнес се навършват 13 години от смъртта на Илия Минев, борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.

Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.

Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета (виж повече за него в рубриката "Черен календар на комунизма” – месец януари).

Днес няма да намерите много медии, които да припомнят делото на този истински герой от епохата на комунизма, няма и организирано възпоменание в чест на паметта му.

В електронната библиотека на desebg.com представям една изключително важна книга, благодарение на която са съхранени автентични факти и спомени за дейността на Минев, както и разказа на самия антикомунист с най-дълга биография в комунистическите затвори в България.

Книгата е „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още перди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена е спасено след операция.

При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени.

.
продължава>
 
От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Декември 2012 16:16
Share

Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.


Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 81 82 83 84 85 86 87 88 Следваща > Край >>

Страница 81 от 88
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов