|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Октомври ПДФ Е-мейл
Черен календар на комунизма
Share

1 октомври 1944 г. – С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си „революционната чистка”, започнала на 9 септември, да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и „чистката ще тръгне по законни пътища”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 октомври 1949 г. – По заповед от Москва България прекратява договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Югославия и започва антиюгославска кампания.

.

 

1 октомври 1989 г. – Осем хиляди източногерманци пристигат триумфално от Прага и Варшава във ФРГ с т. нар. „влакове на свободата”.

 

2 октомври 1946 г. – Политическият представител на САЩ в Съюзната контролна комисия (СКК) Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в комисията в подготовката на изборите.

 

2-4 октомври 1958 г. – Пленум на ЦК на БКП утвърждава „Тезиси за работата на партията сред турското население”, според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

 

3 октомври 1944 г. – Издаден е указ на регентите, с който се утвърждава Наредбата-закон за народния съд. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2680 души, включително спасителя на българските евреи Димитър Пешев. Той получава 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

 

 

 

 

 

6 октомври 1944 г. – Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени от Тракия и Македония и че в тази международна обстановка Беломорска Тракия не може да се даде на България. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.

 

7 октомври 1944 г. – Директорът на Народната милиция издава заповед да бъдат спрени „произволните” арести и да се арестуват само тези, които ще бъдат съдени от „народния съд”, както и да се спрат грабежите под формата на обиски. В действителност убийствата продължават и през следващите два месеца.

 

7 октомври 1989 г. – Тържествено се чества 40 години от ГДР. В Източен Берлин множеството освирква комунистическото ръководство на ГЕСП, но подкрепя Михаил Горбачов, който е пристигнал предния ден. Издигнат е лозунгът: „Горби, помогни ни!” Горбачов критикува на митинга източногерманското правителство за липсва на реформи и заключава: „Този, който идва прекалено късно, ще бъде наказан от живота!”

 

8 октомври 1947 г. – Започва съдебен процес срещу 39 членове на организацията „Военен съюз”, обвинени в създаване на „фашистка организация с цел събарянето на установената власт”. Процесът приключва за по-малко от две седмици. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев, участник в деветосептемврийския преврат, е осъден на доживотен затвор.

 

8 октомври 1969 г. – Политически затворници в Старозагорския затвор се вдигат на бунт. Осем души, въоръжени с дъски, железни пръти и шила, се изправят срещу 80 въоръжени с автомати милиционери. Ударени са в гръб от криминалните затворници. Един от бунтовниците – Петко Чобанов, е убит при потушаването на бунта, трима са осъдени на смърт, трима – на 20 години затвор, един – на 4 години.

 

9 октомври 1944 г. – Започва четвъртата Московска конференция на съюзниците (9-19 октомври), която обсъжда влизането на СССР във войната срещу Япония, следвоенния баланс на силите на Балканите и бъдещето на Полша. Участват Сталин, Молотов, Чърчил и Антъни Идън, наблюдатели са американският посланик в Москва и представители на двете полски правителства – в изгнание и създаденото от Москва на освободените полски територии.

Сталин и Чърчил договарят влиянието си на Балканите в прословутото "Percentages agreement". Чърчил предлага 75 процента съветско влияние и 25 процента британско върху България, 9о процента съветско в Румъния, 90 процента британско в Гърция, по 50 процента в Унгария и Югославия. Сталин настоява за 90 процента съветско влияние в България. След преговори на външните министри на 10 и 11 октомври съветското влияние в България и Унгария е завишено на 80 процента.

Митологизираното цинично споразумение на практика няма никакви последствия, тъй като съветското влияние е вече гарантирано от окупационните съветски войски в Румъния и България, по-късно в Унгария, а въпреки обещанието си Сталин тайно подкрепя комунистите в гражданската война в Гърция с оръжие и пари, предоставяни чрез българското правителство.

 

9 октомври 1965 г. – В СССР писателите Андрей Синяевски и Юлий Даниел са арестувани с обвинението, че са публикували творбите си на Запад.


10 октомври 1944 г. – С решение на Министерския съвет започва извеждането на българските войски от Гърция. Официално това е поставено от ген. Сергей Бирюзов на министър-председателя Кимон Георгиев като предварително условие на съюзниците за примирие с България на следващия ден - 11 октомври. Срокът за извеждане на войските е 15 дни.

 

12 октомври 1944 г. – излиза декларация на ръководителите на партиите в ОФ Трайчо Костов, д-р Г. М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев, с която се заявява, че извън ОФ няма демократични партии. НК на ОФ определя демократите, радикалите, привържениците на БЗНС "Врабча" с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов, които преди деветосептемврийския преврат са отказали сътрудничество с комунистите в ОФ, като "своеобразни профашисти", "идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм", които трябва да отговарят пред Народния съд.

 

13 октомври 1988 г. – Едуард Генов е доведен от с. Михалково в София. Даден му е срок до 18 октомври да напусне България. Държавна сигурност подготвя паспортите за него и семейството му и билетите за влака за Западна Европа. Той, жена му и двете му деца са натоварени на влака за Виена и конвоирани до Калотина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13 октомври 1989 г. – В страната пристига Румяна Узунова – първият политически емигрант, който има официално разрешение да пребивава в страната като чужд гражданин.

 

 

 

 

 

 

14 октомври 1947 г. – Пленум на ЦК на БРП(к) решава да се премине към установяване на еднопартийна система като опозицията бъде унищожена, ОФ стане единна масова организация и започне "преход към социалистическо развитие". Проектът за конституция трябва да се промени според новите цели.


15 октомври 1944 г. – Българската делегация за подписване на примирие между Съюзническите сили и България в състав: министър на външните работи проф. Петко Стайнов, министрите Добри Терпешев, Никола Петков, проф. Петко Стоянов, генерала от артилерията Георги Попов, пълномощния министър Димитър Михалчев, директора на Гражданската мобилизация полк. Антонов, Анна Каменова, Крум Кюлявков, кап. Любен Панов, е приета в Кремъл от комисаря на външните работи Молотов и заместника му Вишински. Молотов съобщава, че съветската страна е настоявала примирието да се подпише в Москва, като „по-удобно за всички, а за българите – полезно”, а не в Кайро или Анкара, както са искали западните съюзници.

 

15 октомври 1959 г. – Агентът на КГБ Богдан Сташински извършва в Мюнхен убийството на украинския националист Степан Бандера чрез изстреляна в лицето му отрова.

 

16 октомври 1945 г. – БЗНС "Никола Петков", БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

 

16 октомври 1947 г. – Приет е Закон за адвокатите, с който е отменен законът от 1925 г. Новият закон запазва адвокатските колегии, адвокатските съвети и Висшия адвокатски съвет, но силно ограничава правомощията и независимостта им. Адвокатите могат да упражняват професията си само в колективи, които разпределят делата и определят възнагражденията според тарифа на Министерство на правосъдието. Дисциплинарните жалби вече се разглеждат не от Висшия адвокатски съвет, а от Висш дисциплинарен съд, в който влизат и съдии.

 

16 октомври 1978 г. – Полският кардинал и архиепископ на Краков Карол Войтила е избран за папа под името Йоан Павел Втори. Избирането му дава национален стимул на поляците да засилят борбата си за интелектуална и политическа свобода.

 

 

 

 

16 октомври 1987 г. – Посещение на Тодор Живков в Москва. Разривът между Живков и Горбачов, започнал с обявяването на перестройката и прекратяване на икономическите бонуси за България, преминава в сблъсък за границите на реформите. Горбачов обвинява Живков, че ще разруши социалистическото общество с намерението си партията повече да не е "главен субект на властта". Живков от своя страна смята, че реформите на Горбачов водят към загуба на политическата власт, затова за първи път (разчитайки на отслабения съветски контрол след 1985 г.) рискува да се конфронтира с Москва.

 

18 октомври 1966 г. – Политбюро на ЦК на БКП приема решение „За по-нататъшно засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма”. То послужва за основа на създаденото през 1967 г. Шесто управление за борба с идеологическата диверсия и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи на Комитета за Държавна сигурност.

 

18 октомври 1981 г. – Войчех Ярузелски е избран за първи секретар на полската комунистическа партия на мястото на Каня. Той съвместява три длъжности – лидер на партията, министър-председател и министър на отбраната.

 

 

 

 

18 октомври 1989 г. – Източногерманският комунистически лидер Ерих Хонекер сдава властта и бяга в СССР. На поста генерален секретар на ГЕСП го наследява Егон Кренц.

 

 

 

 

19 октомври 1951 г. – С решение на Политбюро на ЦК на БКП се дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители – в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

 

19-22 октомври 1956 г. – Пленум на ЦК на полската компартия избира за първи секретар реформатора Владислав Гомулка. Москва заплашва с военна интервенция, съветска делегация в състав: Хрушчов, Микоян, Булганин, Молотов, Каганович, Конев, пристига във Варшава, за да предотврати избора. Полските и съветските войски са в бойна готовност.

Гомулка остава на поста като успява да убеди съветското ръководство, че не възнамерява да отстъпи от комунизма и да скъса отношенията със Съветския съюз, но защитава позицията си за по-голяма автономия на полския комунизъм, за "полски път" и за либерализиране на режима.

Гомулка постига и опрощаване на полския дълг, преференциални условия в търговските отношения, прекратяване на колективизацията в селското стопанство, либерализиране на политиката към католическата църква, изтеглянето от Полша на маршал Рокосовски и съветските съветници.

Много жертви на репресии са реабилитирани, политически затворници са освободени, в това число – на 26 октомври – главата на католическата църква в Полша кардинал Стефан Вишински.

 

19 октомври 1984 г. – Полският свещеник Йежи Попйелушко е отвлечен, изтезаван жестоко и убит на 31 октомври от агенти на полските тайни служби. С убийството на харизматичния поддръжник на „Солидарност” военният режим на Ярузелски се дискредитира напълно.

 

19 октомври 1988 г. – Държавна сигурност осуетява уредена за 15.30 часа в резиденцията на американския посланик среща на петима членове на НДЗПЧ със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед: Илия Минев е под домашен арест в гр. Септември, Димитър Томов е арестуван в Михайловград, Екатерина Маркова, Христо Сватовски и Павел Стефанов са арестувани в София. Арестуваните са освободени, след като приключва посещението на Уайтхед в България.

 

19 октомври 1988  г. – Във Велико Търново след четири литийни шествия по улиците на града (на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври) православни християни от Исихастко дружество "Синове на светлината" и Православно движение "Единство за християните" създават Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Исканията на Комитета са да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се; медиите да отразяват ритуалите на Църквата; да се издаде Библията в масов тираж; да се даде право на изповеданията да извършват милосърдна дейност.

Както и да няма държавна намеса в църквата; Рождество Христово и Великден да станат официални празници; да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди извън храма; да се възстановят древните храмове и да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове; да се върнат имотите на Църквата; да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария; да се осигури алтернативна военна служба; духовното образование да получи равен статут със светското и Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет; да имат право на пенсиониране монасите и монахините; да се премахне ергенският данък за монасите; да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански брак; енорийските свещеници да се избират.

Създатели на Комитета са отец Христофор Събев - председател, Петър Кънев Петров - секретар, Петър Пенков, Васил Цветков, Стилиян Николов, Надежда Илиева, Дечка Трифонова. Отец Благой Топузлиев, който е експулсиран от България през март 1989 г., става говорител на Комитета в чужбина.

 

20 октомври 1944 г. – Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в училищата, учителските институти, университета и висшите училища и академии от "фашистки елементи".

 

20 октомври 1977 г. – Министерският съвет приема постановление за "самозадоволяване" на населението с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба чрез личното стопанство. На градското население се раздават "парцели за самозадоволяване", предприятията и военните поделения са задължени да развият помощни стопанства. Социалистическата държава негласно се връща към форми на натуралното стопанство, паралелни на социалистическата планова икономика, която не може да преодолее постоянния дефицит.

 

20 октомври 1989 г. – В Унгария милиция, наброяваща 60 000 души и създадена след 1956 г., е разформирована.

 

22 октомври 1968 г. – Започва изтеглянето на българските части от Чехословакия. До 30 октомври те се завръщат в гарнизоните си в Елхово и Харманли. ВКР е "предотвратило измяна на родината" – бягството на редник Константин Стоянов от 12 МСП, който е арестуван и предаден на Следствения отдел на ДС. В същия полк е направен опит за самоубийство. Единствената за кампанията жертва е мл. сержант Николов от 22 МСП, който на 9 септември е отвлечен и убит.

 

23 октомври 1956 г. – В Будапеща избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство.

Революцията започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР.

Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

 

23 октомври 1986 г. – За първи път източноевропейски дисиденти излизат с общ документ. По повод 30-годишнината от Унгарското въстание 122 дисиденти от Чехословакия, ГДР, Унгария и Полша апелират за демокрация, плурализъм и независимост на страните им, за зачитане на правата на малцинствата и за мирно обединение и демократична интеграция на разделена Европа. След няколко дни е оповестено присъединяването на трима румънски дисиденти към апела. През ноември и декември 1986 Григор Симов Божилов обикаля страната и събира подписите на шестима български дисиденти под декларация за присъединяване към апела.

 

24 октомври 1982 г. – В София с полет от Виена пристига Бекир Челенк. От септември има издадена заповед от Интерпол за негов арест по турско обвинение в измами и контрабанда.

На 26 октомври италианският съдия Мартела също издава заповед за арест по обвинение в съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. До 9 декември, когато българските власти съобщават, че са го арестували, Челенк пребивава в хотел "Витоша-Ню Отани".

 

 

 

 

 

24 октомври 1985 г. – Новият генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов избира за първото си официално външнополитическо посещение България.

Горбачов отхвърля исканията на Живков за съветска икономическа помощ, защото СССР не е в състояние да ги удовлетвори. Все пак България получава отсрочка от 5 години за изплащането на 1 милиард рубли задължения.

Тодор Живков обяснява акцията за насилствена смяна на имената на българските турци с това, че се очаква към 2000 г. турското население да стане 1 милион.

Другите доводи са, че Турция гледа на него като на част от турската нация, концентрира го по границата и на стратегически места и го превръща в "пета колона против Варшавския договор".

 

26 октомври 1946 г. – Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента си да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

 

26 октомври 1962 г. – След тайни преговори между американската и съветската дипломация Никита Хрушчов приема да се демонтират установките със съветски ракети под контрола на ООН и СССР да прекрати доставките на оръжие за Куба.

В замяна САЩ се ангажират да не предприемат опити за превземане на Куба и за изтегляне на ракетите си от Турция.

 

 

 

 

 

 

26 октомври 1989 г. – В София милицията и Държавна сигурност разпръскват и нанасят побой на членове на „Екогласност”, събиращи подписи против проектите Рила и Места.

 

27 октомври 1946 г. – Избори за VI Велико народно събрание, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 процента (366 депутати, от които 275 комунисти). Въпреки терора и насилието за опозицията гласуват 1 205 000 души – 28,35 процента (99 депутати).

 

 

 

 


28 октомври 1944 г. – В Москва е подписано Споразумение за примирие между България и Съюзените народи за периода до подписването на мирен договор, което узаконява съветската окупация на България (до 1947). От съветска страна примирието е подписано от представителя на съветското главнокомандване маршал Толбухин, а ген. James Gammell подписва като представител на главнокомандващия съюзническите сили в Средиземно море.

Споразумението урежда присъствието на съветски войски на територията на България, поставя българските въоръжени сили под прякото ръководство на съветското върховно командване и поставя България под контрола на Съюзническата контролна комисия за България, ръководена от представител на съветското върховно командване. (Британските и американските представители в СКК имат на практика статут на наблюдатели. След 9 октомври, когато Сталин и Чърчил договарят влиянието на Балканите, западните съюзници се отказват от своя вариант на примирието, който предвижда равнопоставеност в СКК.) Споразумението задължава българското правителство да разпусне всички прохитлеристки или фашистки организации и да съдейства за осъждането на обвинените във военни престъпления.

 

28 октомври 1989 г. – В Чехословакия са извършени арести на дисиденти. Задържан е и Вацлав Хавел. Поставено е началото на „нежната революция”.

 

29 октомври 1952 г. – Процес срещу католическия епископ Иван Романов, осъден на 12 години строг тъмничен затвор. 74-годишният епископ умира в затвора на 8 януари 1953 г.


29 октомври 1964 г. – Партийното ръководство обсъжда предложението на външния министър Иван Башев да се разреши за първи път след 1950 г. изселването на желаещите български турци, за което Турция многократно настоява.

 

29 октомври 1968 г. – Държавна сигурност арестува Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестирали срещу нахлуването в Чехословакия. Едуард Генов е осъден на 3 години и 6 месеца за това, че е „образувал и ръководил терористична група, която е писала и разпространявала позиви”, Александър Димитров и Валентин Радев – на по 2 години затвор. И тримата са изключени от Софийския университет. В затвора Едуард Генов получава вътрешна присъда от 8 години за участие в подготовката на затворнически бунт. Излиза от затвора през 1978 г.


31 октомври 1944 г. – Ген. Сергей Бирюзов, който вече е определен за фактически председател на СКК, е назначен за командващ оставащата като „контролна” в България (на гарнизон в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово) 37-армия от Трети Украински фронт и на практика става главнокомандващ окупационните сили в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

31 октомври 1986 г. – Съветските войски започват изтеглянето си от Афганистан. Решението за изпращане на военен контингент в Афганистан, е взето на 12 декември 1979 г. от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125.

 

 

 

 

 

 

Октомври 1946 г. – Към този период в България са създадени 444 ТКЗС, в които влиза 3,6 процента от обработваемата земя.

 

Края на октомври 1956 г. – Пленум на ЦК на БКП обсъжда събитията в Полша и Унгария. Унгарската революция е заклеймена като "контрареволюционен бунт, насочен против демокрацията и социализма". Пленумът одобрява настъпление срещу всичко, което противоречи на политиката на БКП и КПСС.

 

Октомври 1962 г. – Спират предаванията на радио "Горянин" – "гласът на българската съпротива", което изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Радиостанцията започва да излъчва предавания от април 1951 г. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио "Горянин" информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети, предава шифровани инструкции към горяните и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност.

Емисиите са от 6,30 до 12 часа и от 17,30 до 22,30 часа, започват с марша "Един завет" и завършват с химна "Шуми Марица". Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му – дълго време неуспешно – работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев.

 

Октомври 1970 г. – Държавна сигурност прави опит да отвлече писателя емигрант Димитър Инкьов, който осмива комунистическия режим и Тодор Живков в предаванията на радио "Свободна Европа" под псевдонима Велко Верин и е поставен от ДС в челната тройка на "най-опасните врагове по линия на идеологическата пропаганда и диверсия срещу НРБ".

Негов приятел от България му определя среща в хотел в Австрия, на 8 км от границата с Унгария. Службата за сигурност на "Свободна Европа" установява, че там го очакват шест души и тир с българска регистрация и преговаря с австрийските власти за ареста на българските агенти, но австрийците отказват с мотив, че са неутрална държава.

 

 


Календарът е в процес на попълване. В него са използвани различни източници, сред които Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология” и книгата на Венелин Ерменков „Хронология на Източна Европа”.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов