|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Румъния стигна до лустрация 23 години след краха на режима на Чаушеску ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 01 Март 2012 20:46
Share

Парламентът на Румъния гласува в сряда закон за лустрацията, който ограничава политическите права на бивши функционери на режима на Николае Чаушеску, съобщи ИТАР-ТАСС, цитиран от БТА.

Засегнатите от действията на закона са  бивши ръководители  и активисти на румънската комунистическа партия и комсомол, членове на правителството и Върховния съд, ръководители на Главната прокуратура, ръководители на дипломатически и консулски мисии в чужбина, а също сътрудници  на комунистическите тайни служби, както и други чиновници на държавна служба по време на управлението на диктатора.

Върху тях тегне 5-годишна забрана за заемане на важни държавни длъжности, сред които президент, депутат, кмет, съдия и прокурор.

Законът беше гласуван на още през май 2010 г. от Камарата на депутатите с 203 гласа "за", 40 гласа "против" и 12 - "въздържали се", но следваше да бъде обнародван от президента. Всички гласове "против" са Социалдемократическата партия (СДП), макар че голям брой социалдемократи са гласували и в полза на закона.

.

Преди това почетният председател на СДП Йон Илиеску реагира остро срещу закона и го определи като "глупост". "Казах им, че този закон е от сталинистки тип. Изглежда ми пълна глупост една европейска страна да се занимава 20 години по-късно с такива въпроси", заяви бившият президент на Румъния.

Обсъждането на законопроекта продължи близо 7 години  заради нееднозначното отношение  към документа в обществото. Главен противник на лустрацията е опозиционната Социалдемократическа партия, тъй като под действието на този закон попадат 70 процента от активистите на тази партия, отбелязва румънската преса. Законът беше иницииран през 2005 г. от парламентаристи от Националнолибералната партия. През 2006 г. беше приет от Сената, но блокиран в Камарата на депутатите.

С наследството на комунистическото минало най-добре се справиха Чехословакия и Германия, където лустрацията беше въведена още в първите години на промените. Миналата година Бундестагът удължи действието на лустрацията за бивши сътрудници на ЩАЗИ до 2019 г. В Полша лустрацията е приложена с променлив успех.

В България опитите за лустрация са отменяни от Конституционния съд. Това се случва още през 1992 г. Тогава по времето на кабинета на Филип Димитров (СДС) в Закона за банките и кредитното дело е приета забрана бивши сътрудници на ДС да заемат ръководни постове в банковия сектор. Конституционният съд обаче отменя тази забрана. През 1992 г. е приет Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известен като законът „Панев“, чиято  цел е да се ограничи достъпа на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на Държавна сигурност до състава на академичните, факултетните, научните съвети, както и до ръководствата на ВУЗ и ВАК. Законът е отменен от БСП през 1995 г. при управлението на кабинета Виденов (БСП).

Опитът за приемането на цялостен Закон за лустрацията по време на управлението на Обединените демократични сили през 1998 г. обаче не се осъствява. Тогава такъв законопроект е внесен от Народния съюз, коалиционния партньор на СДС, но не среща подкрепата на тогавашния президент Петър Стоянов и министър-председателя Иван Костов.

При управлението на ГЕРБ бяха направени два опита за въвеждане на частична лустрация по отношение на сътрудници на ДС. Първият беше през есента на 2009 г., когато беше въведена забрана бивши сътрудници на ДС да не могат да заемат ръководни постове в Народното събрание. Вторият опит бяха промените в Закона за дипломатическата служба, с които се ограничи заемането на ръководни постове в дипломацията от сътрудници на ДС. И двете инициативи бяха отменени от Конституционния съд.

В момента в България действат лустрационни текстове само в два закона – за радиото и телевизията и за досиетата. В първия съществува забраната за избор на бивши сътрудници на ДС за членове на Съвета за електронни медии. В закона за досиетата е въведена специална разпоредба, с която 9-те членове на комисията по досиетата да не са сътрудници на структури на бившата Държавна сигурност, както и на щатни или нещатни сътрудници на съвременните специални служби.

В закона за досиетата от 2006 г. е въведена и т. нар. предварителна проверка или „тиха лустрация”, която дава възможност за проверка на кандидати за различни ръководни или изборни постове да бъдат проверявани за агентурно минало преди тяхното избиране или назначение. Предварителната проверка в България е най-ефективното средство за стопиране на бивши кадри и агенти на ДС на ръководни постове и бележи ръст през последната година и половина.

Подобен механизъм беше приет от Народното събрание през април 2011 г. с промяна в Закона за ордените и медалите, където кандидатите за държавни отличия също вече се подлагат на предварителна проверка от парламента.

За пропуснатите моменти за лустрация в България прочетете повече тук.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов