|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Виж кой представлява България пред света: Защитеното досие на Валерий Аржентински, посланик в Кабул ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Събота, 13 Август 2011 17:08
Share

Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици (към декември 2010 г.), чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

 


В поредицата досега са публикувани онлайн досиетата на: .

 

 

  1. Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
  2. Иван Христов, посланик в Мадрид;
  3. Атанас Младенов, посланика в Рим;
  4. Любомир Тодоров, посланик в Токио;
  5. Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
  6. Раковски Лашев, посланик в Скопие;
  7. Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
  8. Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
  9. Златин Тръпков, посланик в Хага;
  10. Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
  11. Пламен Грозданов, посланик в Москва;
  12. Тодор Стайков, посланик в Ереван;
  13. Николай Иванов, посланик в Доха;
  14. Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
  15. Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
  16. Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
  17. Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
  18. Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
  19. Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
  20. Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
  21. Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том;
  22. Никола Карадимов, посланик в Осло.

 

В тази част представяме материалите, свързани с Валерий Аржентински (1942), извънреден и пълномощен посланик в Кабул, Афганистан. Той беше обявен от комисията по досиетата като сътрудник „Алексей” на РУ-ГЩ от 1987 г. след допълнителна проверка (решение №176 от 6 януари 2011 г.), докато основната проверка на дипломатите с досиета беше огласена на 14 декември 2010 г.

Валерий Аржентински (син на писателя Иван Аржентински) започва кариерата си в МВнР през 1978 г. като стажант-аташе в отдел „Консулски”. Заемал е следните длъжности:

 

  • Аташе в отдел „Консулски” (1980-1983);
  • Трети секретар в отдел „Консулски” (1983-1986)
  • Трети и втори секретар в посолството в Бейрут (1986-1990);
  • Втори секретар в отдел „Печат” (1990) и в отдел „Кадри” (1991);
  • Главен експерт и експерт в отдел „Секретариат” (1991-1992);
  • Експерт по договорно-правни въпроси в управление „Консулско” (1994-1995, 1998-2000);
  • Съветник в посолството в Париж (1995-1998);
  • Началник отдел „Свободно движение на хора” в дирекция „Консулски отношения” (2000-2001);
  • Главен експерт в отдел „Задгранични представителства” в дирекция „Консулски отношения” (2001-2004);
  • Главен експерт по консулски отношения със страните от Европа и Америка в дирекция „Консулски отношения” (2004);
  • Началник отдел „Административно обслужване на български и чужди граждани” в дирекция „Консулски отношения” (2004-2005);
  • Началник отдел „Двустранни отношения и консулска защита” в дирекция „Консулски отношения” (2005-2007);
  • Пълномощен министър в дипломатическото представителство в Сеул, Корея (2001-2003).


С указ на президента Георги Първанов през юли 2007 г. при правителството на Сергей Станишев е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Кабул, Афганистан.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува само картоните, свързани с агентурното минало на Валерий Аржентински. Неговото досие не може да се публикува, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице”.

Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. При тези изключения документите се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с досието на Валерий Аржентински такъв доклад е внесла служба „Военна информация” (военното разузнаване) и той е приет от комисията по досиетата.

В информацията, оповестена от комисията по досиетата за Валерий Аржентински, е посочена само датата на вербуването му – 4 юни 1987 г. Липсват данни за оперативния работник, извършил вербовката, както и структурата в РУ-ГЩ, към която Аржентински е сътрудничил. Кадровата справка за дипломатическата му кариера показва, че по това време той е бил трети (впоследствие) втори секретар в посолството в Бейрут, Ливан.

При по-внимателно разглеждане на строго секретните картони образец №1 става ясно, че те са му заведени от оперативен работник Г. Попов от VІІІ отдел на РУ-ГЩ. Този отдел е нелегалното разузнаване в РУ-ГЩ, което означава, че най-вероятно Аржентиски е бил привлечен за сътрудник към него. Интересно е, че датата на картоните е 14 април 1980 г., седем години преди обявената от комисията дата на вербовка.

Комисията е посочила, че сред документите, дали основание за обявяването на агентурната му принадлежност, са собственоръчно написана и подписана декларация, разходни документи, както и такива от ръководилите го кадрови служители в РУ-ГЩ и дело №15701.


Агентурното дело на Аржентински е второто след това на посланика в Турция Красимир Тулечки, което се ползва със защита от действащите посланици с досиета, които сайтът Държавна сигурност.com е публикувал. Защитата и за двете е поискана от военното разузнаване.

Общото между двамата е, че в края на 80-те години на миналия век, когато са били привлечени като сътрудници на РУ-ГЩ, и Тулечки, и Аржентински са работили под дипломатическо прикритие в страни от Близкия Изток – Аржентински в Ливан, а Тулечки в Иран. И двамата са регистрирани в VІІІ отдел на РУ-ГЩ - "нелегално разузнаване". Любопитно е, че предшественикът на посланик Валерий Аржентински в Кабул е именно Красимир Тулечки, посланик в Афганистан в периода 2003-2007 г.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов