|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Чешкият дисидент Томаш Шила: Изборът на демокрацията пред комунистическия режим не подлежи на дебат ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Христо Христов   
Петък, 29 Декември 2017 18:50
Share

alt

Томаш Шила е музикант и чешки дисидент по време на комунистическия режим в Чехословакия. Роден е 1958 г. в Прага. Свири на виолончело, а впоследствие е част от музикалния ъндърграунд, който не следва официалната партийна политика. Четири години свири в групата Plastic People of the Universe, която през втората половина на 70-те години попада под ударите на режима в Прага. Неотдавна Томаш Шила бе гост в България и участва в дискусия, посветена на Вацлав Хавел и есето му „Властта на безвластните”, организирана от Софийски дискусионен форум. Г-н Шила бе любезен да отговори на въпроси на журналиста Христо Христов. Интервюто за desebg.com е взето със съдействието Мартин Младенов, съосновател на Софийски дискусионен форум.


Г-н Шила, какво се случи в Чехословакия през 1976 г., когато комунистическият режим започва преследване на групата Plastic People of the Universe и подвеждането под съдебна отговорност на членовете ѝ?

– Тогава аз още не свирих в групата, но членовете ѝ бяха мои приятели. Те бяха арестувани и срещу тях започва съдебен процес, с който режимът планираше да ликвидира ъндърграуда в Чехословакия. Но тогава се вдигна голяма вълна от солидарност. Тя беше организирана именно от Вацлав Хавел. Включиха се много интелектуалци, както от Чешката република, така и от чужбина.

Парадоксално, но съдебният процес не постигна очаквания ефект, а се получи обратното. Онези хора в обществото, които не бяха чули за групата, разбраха за нея и за натиска на режима срещу нея. Подобен ефект се получи и със свързаното с властта официално предаване „Атентат срещу културата” по държавната телевизия, което се стремеше да очерня творците на независимата музикална сцена. Получи се обаче грандиозен обрат – младите хора подкрепиха музикантите, което режимът не беше предвидил.


Как бихте обяснили на младите поколения, които не са живели при комунизма, какво е това управление, което се стреми да забранява творчеството на определени музиканти?

– Подобно отношение на която и да е власт никой не може да го оправдае. Групата Plastic People of the Universe не беше политическа. Но режимът направи от нея политически случай с опита да я забрани. Режимът не може да понесе, че групата събира много последователи без да има реклама за своите изяви.

Тогава режимът започна да се страхува за влиянието на групата върху младите хора.

 

В архивите на българската Държавна сигурност – репресивният апарат на българския режим – подобно отклонение на представители на творческите среди се е определяло като идеологическа диверсия. Особено силно това се отнася за музиката, за която комунистическият режим е смятал, че е проводник на западно влияние, нещо което се е опитвал да не допуска. Така ли е било и в Чехословакия?

– Точно така беше представяно. Но ефектът беше обратен.


Как си обяснявате, че тогава групата е получила такава монолитна защита, като се знае, че режимът се е отнасял с особена строгост към такива изяви и по принцип има страх в обществото? Подобна реакция очакваше ли се тогава?

– Изобщо никой не очаква такава мощна подкрепа. Тогава Вацлав Хавел се запозна отблизо с културните среди на ъндърграунда – това бяха свободни хора, които искаха да творят както те желаят и както им харесва. Той не само ги защити, но им предоставяше своя дом да репетират и записват своето творчество.


От историята знаем, че случаят с групата Plastic People of the Universe е дал един сериозен тласък за раждането на Харта 77 – независимата гражданска инициатива, родила се в Прага и поставила в основата си защитата на човешките права.

– Случилото се с групата Plastic People of the Universe беше един импулс за написването на Харта 77. Освен Хавел съществена роля изигра и проф. Ян Паточка.


Ние в България имаме следния проблем: Много бързо беше забравен комунистическия режим, не го преосмислихме и днес живеем в едно посткомунистическо блато, в което ценностите са размити, а младите хора изобщо не знаят нищо за онези, които са се жертвали за днешната свобода. Комунистическият период забравен ли е в Чехия?

– Положението е сходно, като в България, но има млади хора, които се интересуват от това минало. Не мога да кажа, че цялото общество е забравило за комунизма. Хората, които тогава са се жертвали, също не са забравени.


Непознаването на миналото подхранва носталгията към една изкривена представа за режима. Има хора и тук, които казват, че по времето на социализма се е живеело по-добре. Ще ви провокирам с последния си въпрос: за вас кое време беше по-добро – тогава при режима или сега при демокрацията?

– Това не подлежи на дебат. Разбира се, че сега при демокрацията.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов