|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
С огромен интерес стартира пътуващата изложба за жертвите на лагера „Белене” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Вторник, 12 Декември 2017 19:29
Share

alt
Огромен интерес беляза откриването на първата по рода си пътуваща изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене”, посветена на жертвите на най-големия лагер за политически противници на тоталитарния режим на БКП.

Изложбената залата на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” №5, където изложбата е експонирана, се оказа тясна да побере учители, ученици, студенти, представители на академичната общност, свещеници и монахини, архитекти, политици, общественици, актьори, журналисти и граждани, проявили интерес към събитието в понеделник (11 декември 2017 г.).

 Присъстваха и бивши политически затворници от времето на комунизма, а респект и уважение предизвика появата на двама живи свидетели на издевателствата в концлагера „Белене” – писателят земеделец Петко Огойски и последната жива лагеристка от женската част на „Белене” на остров „Щуреца” Цветана Джерманова, които участват в изложбата.

 

 alt

 

На откриването дойдоха и диригентът Веселин Байчев – син на военния съдия Петър Байчев, също лагерист в „Белене” и Невена Драгиева, съпруга на лагериста Дечко Драгиев, оставил в мемоарите си точно описание на „ротата” на свещениците в комунистическия концлагер. Петър Байчев и Дечко Драгиев също присъстват в изложбата с отделни пана.

„Годината, в която се открива изложбата, съвпада със 150-годишнина от изобретяването на бодливата тел и 100-годишнината от октомврийската революция. Две събития, без които лагерът „Белене” нямаше да го има”, заяви при откриването на изложбата председателят на Държавна агенция „Архиви” (ДАА) доц. Михаил Груев. ДАА предоставиха своята изложбена зала, където до 22 декември изложбата може да бъде видяна между 9 и 17 ч.

 

alt

 

Груев отбеляза и парадокса, че изложбата за жертвите на „Белене” се открива в сградата на държавните архиви на „Московска” 5, където в един период по времето на комунизма тя имала изключително мрачна и зловеща слава на сграда на Държавна сигурност, използвана през 40-те и 50-те години на миналия век като етапен пункт на стотици арестувани от ДС, откъдето не са изпращани към цялата лагерна система в страната, включително и към „Белене”.

„Паметта за жертвите на лагера „Белене” е памет, която ние трябва да предадем на следващите поколения, които идват след нас”, добави още той.

 

alt

 

„Когато разсъждаваме за смисъла на тази изложба, аз си спомних посвещението на Александър Солженицин в неговия емблематичен труд „Архипелаг Гулаг: „Посвещавам на всички, на които не достигна живот да разказват за това. И дано ми простят, че не съм успял всичко да видя, всичко да си спомня, всичко да се досетя. Аз мисля, че изложбата се опитва да направи това, което Солженицин е направил през своя живот и най-вече със своя труд”, заключи Михаил Груев.

„Работихме по тази изложба с абсолютното чувство, че сме длъжници на жертвите на комунистическия режим. Длъжници сме и като граждани, и като общество. Целта на изложбата е много проста: дали сме възможност от огромния обем оставени писмени и устни свидетелства на жертви, преминали през най-големия лагер за политически противници на БКП „Белене” – те да разказват за преживяното в него”, заяви журналистът Христо Христов, един от организаторите на изложбата.

 

alt

 

Той допълни, че подборът на личности – лагеристи в „Белене” е направен така, че чрез техните свидетелства да дадат представа за случилото се в концлагера.

Христов благодари на Борислав Скочев, основател на сайта „Декомунизация”, и автор на току що излезлия му изключителен труд – „Концлагерът „Белене 1944-1987”, за възможността да използва богатата му колекция от мемоари на бивши лагеристи.

 

alt

 

Журналистът благодари на отец Паоло Кортези и на Михаил Маринов – другите организатори на изложбата. „Особено ми е приятно, че ние се обединихме и тази изложба е плод на нашите общи усилия”, добави той.

Отец Паоло Кортези, който същия ден бе избран за „Човек на годината” за 2017 г. на годишните награди на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността, изрази радостта от откриването на изложбата.

„Много хора ,отзовани от семействата си през нощта, са принудени да бъдат в мазето на тази сграда на ул. „Московска” 5. Оттук е започвал техния трънен път към затвори и лагери. Някои от тях към „Белене”. Днес, след дълги години, през деня, на светло те се прибирам от „Белене” на „Московска” 5 и ни показват на нас лицата си и ни разказват историята си или тъгуват страданията си или мечтите си”, заяви енорийския свещеник в Белене.

 

alt

 

„Тази изложба е само една капка вода, която днес хвърляме в морето на обществото. Капка е и другата изложба с портрети на лагеристи на Петър Байчев. Капка е и книгата на Борислав Скочев, която излезе тези дни. Капки са и трудовете, които не спират да излизат – „Бивши хора” на Вили Лилков, на Петко Огойски – „Записки от българските страдания”, на Момчил Методиев, Ивайло Знеполски и много други”, продължи отец Кортези.

„Капки са всекидневната дейност на Държавните архиви, на Комисията по досиетата, на всички организации, които се занимават с паметта на жертвите. Капки са и статиите, които журналистът Христо Христов пише всеки ден и други изследователи. Капки са и откритите уроци със студентите и битката за изучаване на комунизма в училище. Капки са събитията в памет на невинните жертви в „Белене”, в Ловеч, на Черната скала край Самоков”, каза той.

 

alt

 

„Те са само капки и можем да помислим какво ще променят в пустинята на забравата, в пустинята на една къса и манипулирана памет. А както пишат древните: „Капките ще спукат скалата. Или по български: капка по капка – вир става. Аз силно се надявам, че капка след капка ще достигнем целта на нашия обществен труд – да се познава истината, да се познават невинните жертви на тоталитарния режим, да има памет и почит към тях. И истината, и паметта да ни помагат да работим за създаване на общество без да повтаряме грешките от миналото”, заключи отец Кортези.

Президентът (1997-2002) Петър Стоянов изрази своята сърдечна благодарност към всички, участвали в създаването на изложбата, която според него е „възкресяване на концлагерното минало на България”.

„Това е важно не само като жест към паметта на тези хора [жертвите], някои от които дори не са били герои, а случайни жертви на тази месомелачка на комунистическия режим, който е забравил изцяло презумпцията за невинност и вкарваше в лагери и затвори или убиваше хора без съд и присъди, защото считаше за свои обективни врагове”, заяви Стоянов.

 

alt

 

Изложба като тази и събития като тези до голяма степен възстановяват достойнството на българския народ. Защото за България продължава да се говори за времето на комунистическия режим като най-безропотния сателит на Съветския съюз, а това изобщо не е така”, сподели още той.

„Ние успяхме да съществуваме само помежду си. 160 000 – 180 000 са преминалите през лагерите и затворите! Това е погром и ужас за всяко човешко същество”, заяви 88-годишният Петко Огойски, два пъти въдворяван в „Белене”.

Той подчерта огромното значение на излизането на истината за геноцида, извършен в страните, превзети от политическия наркотик – комунизма.

„Силно съм развълнувана от присъствието на толкова млади хора. Те ми напомнят за моята младост, когято на 20 години бях арестувана и пратена по лагери”, заяви Цветана Джерманова от село Лесковец, Пернишко.

 

alt

 

Тя е последната жива лагеристка от женския лагер в село „Босна”, Тутраканско и в женската част на лагера „Белене”, организиран на остров Щурчето до остров Персин, където е била мъжката част.

„Развълнувана съм, защото изпълнявам един дълг към моите сълагеристки, които ми казваха, когато бяхме по карцерите и черната рота: „Ти си най-младата, ти ще останеш и трябва да разкажеш за нас”, добави 89-годишната бивша лагеристка.

Цветана Джерманова, която се е увличала от идеите на анархистите, разказа, че е била изпратена в лагерите не защото е била срещу комунизма, а защото е казала, че това, което прави БКП не е комунизъм. Тя благодари за вниманието и препоръча на младите, когато някой се опитва да ги убеди в нещо винаги да задават въпроса: защо?

В допълнение към изложбата Държавна агенция „Архиви” представя в залага и оригинални документи на БКП, свързани с лагера „Белене”.

 

alt

 

Събитието уважиха легендата на женския тенис Юлия Берберян, актьорът Руси Чанев, режисьорът Димитър Коцев-Шошо, министърът на вътрешните работи (2014-2015) и преподавател в Академията на МВР Веселин Вучков, конституционният съдия Румен Ненков и бившият му колега юристът Благовест Пунев, лидерът на партия Обединени земеделци” Петя Славова, Ваня Жекова – член на Комисията по досиетата, кметът на Белене Милен Дулев, зам.-председателят на 37-то Народно събрание и политически затворник при комунизма Атанас Железчев, историкът Момчил Методиев, доц. Ана Лулева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, бившите депутати от СДС Стоян Райчевски и Лъчезар Тошев, народни представители от ГЕРБ и други публични фигури

Пътуващата изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене” е обща инициатива на фондация „Истина и памет”, представлявана от Христо Христов, проф. Евелина Келбечава, историка Георги Михайлов (desehistory.com) и адвокат Александър Кашъмов; фондация „Остров Белене”, представлявана от Михаил Маринов от гр. Белене и Културен център „Евгений Босилков – Белене”, ръководен от отец Паоло Кортези. Отпечатана е в печатница „Лабел” – Плевен.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов