|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Евтим Костадинов. Част 2: Въпреки опитите да ни спрат приключваме 10-годишен период с достойнство ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 18 Май 2017 17:15
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

 

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Когато през 2009 г. те спечелиха изборите без предварително да обещават се ангажираха с изпълнението на закона за досиетата и особено с предаването на архивите на Държавна сигурност, съхранявани дотогава в МВР.

 

alt

 

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и заместникът му Веселин Вучков организираха предаването на над 1 млн. архивни единици. Това беше най-големият архивен масив, свързан с ДС. Нещо, което предходните ръководства на МВР не направиха. След това, при втория мандат, в програмата си в сектор сигурност ГЕРБ обвързаха приемането на редица текстове в законите за националната сигурност и съвременните служби за сигурност с дейността по закона за досиетата. Това, според мен, е една подкрепа, която нито сме я търсили, нито сме я очаквали.


Ще припомня, че още при приемането на закона за досиетата през 2006 г., когато Бойко Борисов беше кмет на София, формалният председател на ГЕРБ тогава Цветан Цветанов дойде на гражданския протест пред парламента във връзка с приемането на с т. нар. параграф 12 в закона по настояване на БСП, с който беше опънат чадър над проверките в разузнавателните служби. И тогава Цветанов се подписа в подписката и направи изявление, че ако партия ГЕРБ влезе във властта, ще отнеми този параграф.

– Точно така. Впоследствие Цветанов отстоя това свое обещание и в края на първия мандат на ГЕРБ през декември 2012 г. мнозинството гласува за отпадането на параграф 12, което влезе в сила в началото на 2013 г.

 

alt

 

В интерес на истината за мащабната дейност на Комисията най-много допринесе ГЕРБ, независимо дали говорим за първия или втория мандат. Надявам се тази подкрепа да продължи и при третия мандат на ГЕРБ.


Като говорим за неочаквана подкрепа на процеса на отварянето на архивите на ДС, може би трябва да споменем и решението на Конституционния съд (КС) от 2012 г. по казуса, предизвикан чрез състав на Върховния административен съд (ВАС) по делото на бившия министър на външните работи и дипломат Стоян Сталев, заведено против решението на Комисията, с което той е обявен за сътрудник. Тогава никой не очакваше КС да подкрепи закона с единодушните 12 на 0 гласа. В този случай бяха атакувани ключови разпоредби от закона за досиетата.

– Тогава аз лично бях особено притеснен, защото това беше поредният опит на противниците на отварянето на досиетата да намерят вратичка, чрез която да сезират КС. Преди това правиха опити чрез националния омбудсман Гиньо Ганев, който им отказа. Намериха тази вратичка при ВАС, макар съдът да нямаше такава практика и дотогава да беше разгледал в наша полза десетки дела, заведени от бивши сътрудници. КС много принципно обсъди казуса и в решението му духът и смисълът на закона бяха спазени.

 

alt

 

Изобщо съдебната система беше неколкократно използвана за удари срещу закона за досиетата и дейността на Комисията. Спомнете си в началото едно от първите съдебни решения срещу наш акт за обявяване на принадлежност беше издаден с мотива, че абревиатура ДС не била Държавна сигурност, а „Дом за сираци”. Сега може да звучи комично, но тогава дейността на Комисията с едно подобно решение имаше опасност да бъде блокира още в началото.


Това беше скандално, а решението беше по жалбата на бивш следовател от ДС, но впоследствие ВАС го отмени.

– Да, през тези 10 години противниците на отварянето на досиетата се опитваха да влияят на дейността на Комисията, включително и чрез съдебни решения.

 

alt

 

Общото събрание на ВАС дори създаде прецедент, като отказа да си уеднакви практиката по такива идентични казуси, които в определи периоди някои от тях бяха решавани коренно различно от някои съдебни състави, които с предишни решения са утвърждавали друга съдебна практика в полза на закона и Комисията. Говорим за инцидентни случаи, защото ние успяхме да се справи и с тези атаки.


Комисията днес притежава най-модерното архивохранилище в страните от Централна и Източна Европа. Какви усилия коства израждането на Централизирания архив за документите на тоталитарните служби в Банкя?

– Фактите говорят повече от това, което бих мога да кажа и да бъда обвинен в пристрастие или самоизтъкване. Има снимков материал, който е запечатал в какъв вид Комисията получи едни бивши порутени казарми в Банкя, където изградихме Централизирания архив за документите на тоталитарните служби за изключително кратък срок.

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

Централизираният архив функционира от февруари 2011 г. като едно наистина модерно съоръжение, изградено с усилията на цялата Комисия и ние се гордеем с него.

 

alt

 


През 2009 г. започнахте популяризирането на документите на тоталитарните служби с издаването на фототипни документални сборници, които вече нараснаха на близо 40. Какъв е интересът към документалното наследство на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА?

– Интересът е завишен и се завишава с всяка изминала година. Със сборниците се опитваме да обхванем повече и различни теми от дейността на ДС. За съжаление бюджетът на Комисията е ограничен и това налага ограничаване на тиража на нашите издания, които се разпространяват безплатно.

 

alt

 

Ние се радваме, че нашите документални сборници са търсени. Премиерите, които правим, са пред млади хора, така се опитваме да предизвикаме интереса им. Отделно тези сборници са добра основа за изследователите, за техни допълнителни изследвания на архивите. Това е една от нашите цели – да открехнем завесата и да насочим вниманието в определена посока. Архивите са необятни и предлагат огромни възможности за изследване.


Комисията участва в международната мрежа на държавните институции страните от Централна и Източна Европа, натоварени с разкриване на документите на тоталитарните служби. Къде сме ние спрямо останалите подобни чуждестранни държавни институции?

– Няма какво да крия, че в началото бяхме на последно място. Сега вече мисля, че сме доста напред. Имаме много по-добра архивна база, имаме събрани почти 90% от архивите.

 

alt

 

Останаха само тези от Служба „Военна информация” и Военноисторическия архив във Велико Търново материали на военното разузнаване при тоталитаризма и с тях ще приключим окомплектоването на архива. По отношение на обявените публични лица в голямата си част сме изпълнили закона. В средите на Европейската мрежа на институциите, натоварени с разкриването на тоталитарните архиви, имаме много добро реноме. Оценката, която ни е давана особено от колегите от Германия, е, че ние сме свършили отлична работа за много кратни срокове.


Интересно е дали накъде е закрит такава институция или в другите страни гледат на отварянето на архивите и изследването им като на дългосрочен процес?

– За разлика от България, където все искат да ни закрият и да отменят закона за досиетата, никъде другаде не се спиран този процес. Мисля, че в края на 90-те години в Румъния закриха веднъж тяхната Комисия, но впоследствие там изградиха Институт за национална памет, чиито функции по румънския закон надхвърлят нашите и този институт функционира и днес, ние сме в сътрудничество с него.

 

 alt

 

Така че може да се каже, че след 1989 г. само в България са закривани Комисии по досиетата. Въпреки че са обявили сътрудниците на тоталитарните служби отдавна в другите водещи страни като Германия, Полша, Чехия изключително наблягат на изследователската дейност.


Да, но за това трябва и бюджет. Спомням си, че в Полша техния Институт за национална памет има 40 млн. евро годишно, а вие като Комисия имате 3 млн. лв. Несравнимо е.

– Освен това нашият щат е 93 души администрация и 9 членове на Комисията, а в Полша щатът на Института им е около 2300 души. За Германия няма да говорим. Само бюджетът на отдела, които възстановява унищожените досиета, накъсани от машините, е неколкократно по-голям от нашия за цялата Комисия. Сега Комисията в Германия е натоварена да създаде огромен музеен комплекс в бившата сграда на ЩАЗИ.


Останаха ли още непроверени длъжности по закона?

– В голямата си част повечето от длъжностите сме ги проверили. Остават още от местната власт, инвестиционните посредници, продължаваме с кредитните милионери, където имаме проблеми още от самото начало с липсващи архиви в банките и сме принудени да отделяме ресурс за вторични проверки.

 

alt

 

Проверяваме отново медиите за периода от 10 ноември 1989 г. до 2006 г. след промяната в закона за досиетата. Миналата година парламентът ни натовари с нови проверки по линия на лицата, получаващи допуск до класифицирана информация. Заседяваме всяка седмица и понякога излизаме с няколко различни решения.

 

Бихте ли казал малко повече за технологията и процеса, по която се извършват задължителните проверки по закон до момента на самото обявяване? Задава този въпрос неслучайно, защото в публичното пространство тези подробности не са известни и има хора, които си мислят, че Комисията нарочно обявява сътрудниците на час на лъжичка?

– Технологията е разписана в закона. Недоброжелателите ни разчитат на непознаването ѝ, а те са майстори в обработването на общественото мнение. Това е причината да битуват такива слухове, че Комисията по досиета обявява сътрудниците на час по лъжичка. По този начин противниците внушават, че ние нарочно бавим огласяването на сътрудниците или използваме тези факти в определени политически моменти.

Законът за досиетата ни е задължил да извършваме проверките на ръководните лица по два списъка, които всеки може да види подробно описани в закона. Работата ни започва с изпращането на искане до съответната институция, която подлежи на проверка, да ни изпрати списък с установъчни данни за лицата, които са заемали съответните ръководни длъжности, фиксирани от законодателя в закона. След като получим тези данни започваме проверки в ГРАО, за да се установи, кои от лицата са живи и кои са починали. Знаете, че по закон ние установяваме принадлежността на починалите, но не ги обявяваме публично. Самото установяване се извършва лице по лице в картотеките на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

 

alt

 

След като от администрацията подготвят откритите налични материали те се предоставят на членовете на Комисията. Всеки един от тях се запознава самостоятелно с документите. Когато всички се запознаят Комисията провежда заседание, на което се изготвя проект на решение за обявяване на принадлежност на съответните лица, за които има данни. Подлагаме на гласуване всеки един по отделно. Преценката се извършва на базата на необходимите за установяването на принадлежност документи, посочени в закона. Всяко лице се подлага на гласуване, като на всяко заседание се води протокол от стенограф протоколчик.

На заседанието се дава възможност за изказване на мнения и обсъждания от членовете на Комисията. Вземането на решение за установяване и обявява на принадлежност на всяко едно лице, за което има необходимите данни, се взима с най-малко 5 гласа от 9-членната Комисия. Накрая решенията в резюме за всеки един сътрудник се обявяват на сайта на Комисията. Ние сме задължени по закон да изпратим на всяко едно обявено лице индивидуално писмо с нашето решение с обратна разписка, за да може то да е информирано и да прецени дали да обжалва решението ни в съда, каквото право има по закон. Това е законовата процедура. Както виждате тя не е толкова елементарна, а напротив – доста трудоемка е и не позволява наведнъж да обявим всички сътрудници. Тази процедура е приета от Народното събрание през 2006 г. и ние стриктно се придържаме към изпълнението ѝ.


Ще ви върна към решенията за разкриването на сътрудници, които Комисията взима. Кое беше най-трудното решение?

– Действително ме връщате назад във времето. Най-силната съпротива срещнахме при разглеждане на документите на президента (2002-2012) Георги Първанов. Второто подобно решение беше при разглеждането на документите на дипломатите.

 

alt

 

Доста натиск имаше тогава. След обявяването им се получи неочакван ефект – правителството на Борисов реши да преустанови назначаването на сътрудници за дипломати. И третото трудно решение беше при проверката ни на Светия Синод. Там също имаше съпротива. Внушаваше се, че едва ли не четем закона, както дяволът евангелието. За първи и единствен път в работата ни всички членове на Комисията получиха писма от църквата, чието съдържание беше да обмислим добре какво правим и какви последствия би имало обявяването на едно такова решение. Имаше опит дори да се отложи разглеждането на тази точка, но в крайна сметка това не стана и ние си извършихме проверката и обявихме резултатите.


Каква е вашата визия за развитието на Комисията след втория ѝ мандат? Какво трябва да последва оттук нататък, за да има надграждане?

– Ние сме в края на втория мандат и с известно удовлетворение споделям, че в голямата си част сме изпълнили закона. Аз лично бих желал да видя една подкрепа и се надявам, че Комисията ще я получи от управляващите и в бъдеще. Подкрепа, с която да се завърши дейността по този закон. Ще бъде грозно, както някои сигурно се надяват, дейността на Комисията да се прекрати в края, преди финала. Надявам се много разумно политическите сили да преодолеят вътрешнопартийните си обременености и в крайна сметка да се даде възможност тази страница да се прочете и едва след това да се затвори. Докато не се стигне до естествения подход, до едно ново поколение във властта, което не е обременено от тоталитарните зависимости, считам, че на избирателите, на българските граждани Комисията трябва да продължи да поднася информация за сътрудниците, които заемат публични длъжности или се кандидатират за различни изборни длъжности.

 

alt

 

От друга страна ние имаме вече една много добра база, архивът е почти събран и според мен трябва да възприемем европейския опит, който виждаме в другите страни от бившия Източен блок, а именно да се създадат условия за активно и последователно изследване на този архив. А това може да стане при създаването на един Институт за национална памет. Достъпът до архива, който имаме със сегашния закон, трябва да се запази и всеки, който желае да се запознае с него, да има тази възможност. А не обществото да бъде манипулирано с налагане на табу върху този архив и разчитането на митове за миналото. През изминалите 10 години се видя, че законът и дейността на Комисията по никакъв начин не засягат съвременната национална сигурност на България.


В заключение какво ви научиха тези 10 години начело на Комисията?

– На какво ме научиха ли? Аз винаги съм се възприемал като дисциплиниран човек, който се старае да спазва правилата. Тези 10 години ме научиха като ръководител на Комисията да търся консенсус при вземането на решенията между членовете на Комисията, избрани от различни политически сили.

 

alt

 

Това са хора с различни характери, но ние имахме обща цел – изпълнението на закона. Затова беше необходимо да се търси съгласие и аз се стремях към това. Придобих опит и търпение, последното – при лични компромиси с характера ми. Аз съм доволен, че дадох всичко от себе си за дейността на Комисията и използвам случая да благодаря на членовете и на администрацията ѝ за работата през тези 10 години. Ако не сме постигнали максимални резултати отговорността е моя, но определено приключваме този 10-годишен период с достойнство.


А сега вие накъде ще поемете?

– Напред по пътя. Към следващото предизвикателство в живота.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов