|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Цачева: Категорично „не” на агентите на ДС в дипломацията. Радев като „ГОЦЕ” ПДФ Е-мейл
Рубрики - Сагата с дипломатите
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Ноември 2016 03:30
Share

alt
Кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева зае категорична позиция за недопускането на назначения в българската дипломация на сътрудници на тоталитарните комунистически служби, за разлика от позицията на кандидата, подкрепян от БСП, Румен Радев.

Това стана ясно снощи (10 ноември 2016 г.) по време на дебата между двамата по БНТ. В серията от въпроси към тях беше включен и този: „Посланически назначения от ДС”, тъй като той пряко засяга президентските правомощия.

Цецка Цачева отговори: „Категорично не. Ще продължа практиката на президента Плевнелиев. Има държави, в които те не се приемат добре”.

Румен Радев заяви: „Ние първо трябва да гледаме българските граждани. Познавам хора, които са рискували живота си и са работили за България, те не са доносници. Тези хора бяха незаслужено низвергнати. Мисля, че те са достойни българи и към всеки трябва да се постъпва индивидуално”.

Порочната практика за назначаването на стотици сътрудници на репресивния апарат на БКП за посланици и генерални консули, практикуван от всички правителства след 10 ноември 1989 г., беше прекъсната в началото на 2011 г., когато кабинетът Борисов-1 взе политическото решение по този проблем.

Картината на масовите назначения беше напълно осветена от Комисията по досиетата през декември 2010 г., когато за първи път през прехода бяха разкрити близо 200 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, представяли съвременна България пред света.

Желанието на кабинета Борисов да отзове близо 40-те действащи към януари 2011 г. посланици агенти срещна упоритата съпротива на тогавашния президент Георги Първанов, самият той секретен сътрудник „ГОЦЕ” на Първо главно управление на ДС.

Първанов заяви, че няма да подпише указ за отзоваването на посланиците с агентурно минало и към всеки ще постъпи индивидуално, след като се запознае с досиетата им. Нещо, което сега Румен Радев, посочен като кандидат президент най-напред от Първанов, повтаря дословно онова, което каза преди 5 години човекът, който това лято го вкара в президентската надпревара.

Първанов, назначил близо 100 посланици – агенти, навремето дори изиска пълни копия от досиетата на посланици от Комисията по досиетата, като обеща да ги публикува на сайта на държавния глава.

Това не стана, а в разразилия се политически скандал desebg.com публикува онлайн почти всички досиета на действащите по това време посланици (виж колекцията от досиетата им – ТУК), за да може интересуващите се да се информират обективно.

Архивните документи категорично показват, че сътрудниците на тоталитарните комунистически служби не само не са подготвени и не са извършвали сериозна разузнавателна дейност, а някои от тях дори са събирали информация за българската емиграция в съответната страна на пребиваване. Единици са онези, които по линия на своите дипломатически назначения, са добивали ценна информация, която обаче веднага е предавана от ДС на КГБ (случаят с бившия посланик в Германия Иво Петров).

Росен Пленвелиев стана първият президент, който през 2012 г. категорично и публично зае принципната позиция да не подписва укази за назначаването на посланици с досиетата в ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Затова и ролята на държавния глава в този случай е ключова, тъй като предложенията се правят от Министерския съвет, но се утвърждават с указ на президента.

 

alt

 

Категоричната позиция на Плевнелиев изигра изключително важна роля този процес да не бъде възобновен с пълна сила при кабинета Орешарски, подкрепян от БСП и ДПС, както се искаше на „Позитано” 20.

Плевнелиев бързо охлади ентусиазма на тогавашния министър на външните работи Кристиан Вигенин (БСП), който твърдеше, че дипломатите с досиета били професионалисти и са работили за България, без да прави разликата, че става въпрос за един тоталитарен период, в който държавният интерес е заменен от интереса на една единствена партия, обслужваща интересите на една чужда държава – СССР. В резултат на позицията на Плевнелиев Вигенин беше принуден да назначи на по-ниски ръководни постове в самото Министерство на външните работи една група от сътрудници на репресивния апарат на БКП с дипломатическа кариера по времето на комунистическия режим.


Въпросът за 10 ноември 1989 г.

Тъй като дебатът се проведе в деня, в който преди 27 години генералният секретар на БКП е принуден да си подаде оставката от Москва, водещата не пропусна да зададе въпрос, свързан с годишнината: „Разочарование или надежди донесоха тези 27 години [на преход]?”

Румен Радев: „И двете. Комунизмът не може да се използва за оправдание на всички днешни неуспехи. Хората имаха огромни надежди за един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. За съжаление просперитетът се случи само за много малка част от българските граждани. На практика много хора не могат да се възползват от демокрацията”.

Цецка Цачева:  „Преди всичко надежда, ентусиазъм подем. България се върна отново в Европа. Има нещо символно в това, че ден след падането на Берлинската стена падна и комунистическият режим”.


Радев като кабинета Виденов: Връщане на пазарите в Русия

Към двамата кандидати за президент беше оправен въпрос какво евентуално биха дискутирали с Путин?

Цецка Цачева: „Бих заявила, че България ще води независима и прагматична политика към Русия. Бих го поканя да посети българските курорти”.

Румен Радев: „Отношенията с Русия трябва да са на ясна и прагматична основа. Ще поставя въпроса за връщане на пазарите в Русия за България. Разбира се, това ще стане през санкциите. Бих обсъдил много сериозно тази тема. Независимо как се казва руският или българският президент между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва да бъде продължавана. Днес след 2 години убеждения на министъра на отбраната, че българските изтребители могат да се обслужват само в Русия, най-после имаме подписан договор. Имаме много пропуснати възможности по Южен поток и АЕЦ Белене, всичко това ще бъде обсъдено”.

Сайтът desebg.com припомня, че позицията на Радев за връщането на българския пазара на стоки в Русия копира едно към едно политиката, възприета в началото на мандата на еднопартийното управление на БСП през 1995 г., което завърши две години по-късно най-катастрофалния начин в българската история на прехода – с рухването на банковата система, невиждана инфлация, довела до стопяването на спестяванията на българите и до хлебна криза, изправила населението пред опашки за насъщния и купонна система.


Ако над българското Черноморие се развее руски флаг?

Не беше подминат и въпроса за анексирането на Крим от Русия. Радев зае вече позната позиция, че „има нарушение на международното право, но трябва да се приемат реалностите, тъй като там се вее руски флаг и трябва да се търси дипломатическо решение без да си затваряме очите”.

Тогава Цецка Цачева го контрира с въпроса: „А ако по Черноморието се развее руски флаг?”

Това завари Румен Радев неподготвен и той се опита да се измъкне с отговора: „Г-жо Цачева, Вие вярвате ли си? Това са смешни въпроси”.

 

Един неизвестен факт

По време на дебата в отговор на въпрос Цецка Цачева за първи път разкри публично неизвестна до , че дядо ѝ Иван Цачев е бил осъден на смърт и убит през 1952 г. Родителите ѝ са крили от нея и сестра ѝ тази подробност, за която тя е научила едва след промените през 1989 г. На смъртно си легло баща ѝ я е заклел историята да не бъде разгласявана. „Престъпвам тази клетва”, заяви Цачева, видимо развълнувана и предизвикана от обвиненията, че била ляв кандидат за президент. Опонентът ѝ Румен Радев реагира човечно и веднага поднесе своите съчувствия.

Както е известно Цачева беше обвинявана по време на кампанията, че преди 10 ноември 1989 г. е била редови член на БКП. „Докато не научим истината за миналото няма да се обединим”, заключи Цецка Цачева, засягайки индиректно по този начин един от основните проблеми на липсата на декомунизация в страната, а именно неизучаването на тоталитарния комунистически режим от българските ученици за разлика от всички останали техни връстници в страните от Централна и Източна Европа, преживели тоталитарна диктатура от съветски тип.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов