|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Андрей Ковачев организира дискусия в ЕП за изучаването на комунистическия режим в училище ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Март 2016 10:31
Share

alt
Евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) организира дискусия в Европейския парламент в Брюксел, посветена на необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище.

Поредната инициатива на евродепутата, свързана с преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало, ще се проведе в понеделник, 14 март 2016 г., в европарламента под мотото „Знание за миналото – памет за бъдещето”.

В дискусията са поканени да участват историка проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция за изучаването на комунистическия режим в училище през 2014 г., социологът Любомир Пожарлиев, автор на изследването „Комунизмът в учебниците по история”, депутатът Методи Андреев (ГЕРБ), инициатор на петицията в българския парламент за изучаването на тоталитарните режими в училище, колегата му Георг Георгиев и др.

Очаква се на дискусията да бъде изразена и позицията на Министерството на образованието и науката по проблема. В края на февруари 2016 г. в отговор на парламентарен въпрос новият министър Меглена Кунева заяви от трибуната на Народното събрание, че в новите програми се предвиждат повече часове по история, включително и за изучаването на тоталитарния период.

Основна тема на разговора ще бъде необходимостта от промяна на учебните планове за въвеждане на изучаването на тоталитарните режими на XX век в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

От рухването на комунизма и началото на демократичните промени в България изминаха 26 години, за които израсна едно ново поколение, което няма съзнателни спомени или личен опит от ежедневието и практиките на тоталитарния режим. За много млади българи учебниците по история са единствен или основен източник на информация за близкото минало.

Редица социологически изследвания от последните години показват, че образователната система оставя сериозни празнини в познанията на подрастващите поколения за периода 1944-1989 г. и не изгражда разбиране за същността на комунистическия режим.

Макар че българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., повече от 14% от запитаните млади хора в национално представително проучване през 2013 г. го определят като „по-скоро демократичен”, а други 34% не могат да преценят.
През 2008 г. с решение на Народното събрание България подкрепи Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, която призовава за „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.

През последните години бяха инициирани няколко петиции – на народни представители и евродепутати, както и гражданска инициатива, които наскоро бяха обединени в петиция до Министерството на образованието и науката под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев.

В светлината на ясната тенденция на нарастваща подкрепа за нормативни промени, както и протичащия в момента процес на обсъждане на нови учебни програми, дискусията е навременна и цели да подпомогне институциите в усилията им да отговорят на очакванията на гражданското общество.

Инициативата се води от разбирането, че знанието за миналото е мост към бъдещето, който ще укрепи европейската интеграция на страната ни и ще спомогне за постигането на помирение на основата на истина и памет.

По време на събитието ще бъде показана съкратена версия на документалния филм „Народен дом на терора” на режисьора Стойчо Шишков, който в края на миналата година спечели голямата награда на кинофестивала „Златен ритон” в Пловдив.

Това е поредната инициатива, посветена на проблемите с комунистическото наследство, организирана от евродепутата Андрей Ковачев. Първата му се проведе през 2010 г., когато в Европейския парламент той инициира конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.”, на която оцелели жертви на комунистическия режим и изследователи представиха съпротивата на българското общество срещу тоталитарното управление на БКП и опитите на бъдат осъдени неговите престъпления след 10 ноември 1989 г.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов