|
Доказано: Близкият до царя банкер Атанас Тилев е контролиран от КГБ спецагент „РУМЯНЦЕВ” ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Кредитни милионери
Написано от Христо Христов   
Сряда, 05 Август 2015 19:13
Share

alt
Известният в България като банкер след промените Атанас Тилев, собственик на фалиралите през 1996 г. при банковата криза Българска земеделска банка и Добруджанка банка и обявен за кредитен милионер не само е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност, но и работата с него е била под контрола на съветския КГБ.

Недостъпни до скоро архиви на бившата Държавна сигурност, разсекретени от Комисията по досиетата, доказаха този факт миналата седмица, за който се предполага от 15 години. През 2000 г., в хода на частно дело за клевета, което Тилев води срещу бившия премиер и лидер на БСП Жан Виденов, става ясно, че банкерът е имал досие в бившето Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 5 тома под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, но то е било незаконно унищожено през 1993 г. от тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на ПГУ от 1990 г. ген. Бриго Аспарухов.

Миналата седмица Комисията по досиетата обяви официално принадлежността към Държавна сигурност на напусналия след банковите фалити през 1996 г. България Тилев.

Това става възможно след като Комисията е систематизирала наскоро предадени от НРС архиви, които по закон трябваше да бъдат предадени още през 2007 г., на най-секретния отдел на ПГУ – отдел 05 „Нелегали”, който е натоварен с работа по създаването на фалшиви легенди на агенти, изпращани зад граница под друга самоличност или с променена биография.

В десетина архивни единици от плановете и отчетите на отдел 05 „Нелегали” Комисията се е натъкнала на информация, която позволява да се реконструира рамката на досието „РУМЯНЦЕВ”, което Бриго Аспарухов, приятел на Тилев от ученическите им години в немската гимназия в Ловеч, в която двамата учат, унищожава през 1993 г.

Както desebg.com припомни още миналата седмица срещу Аспарухов беше повдигнато обвинение по случая през 2000 г., но година по-късно то беше тихомълком прекратено от самата прокуратурата, въпреки че делото беше внесено в съда, след като Аспарухов стана депутат от БСП. Това стана по времето на мандата на назначения по време на управлението на СДС главен прокурор Никола Филчев, но вече след като СДС загуби изборите срещу влезлия в изпълнителната власт през 2001 г. бивш монарх Симеон Сакскобургготски.

 Сайтът desebg.com ви представя най-важното от съдържанието на новооткритите документи, които доказват пряката връзка между Тилев, Държавна сигурност и КГБ.


Защо Тилев привлича вниманието на ДС и КГБ?

Роденият през 1944 г. в Стара Загора Атанас Тилев и син на Жеко Тилев, дългогодишен окръжен прокурор в Стара Загора и зам.-председател на окръжния Народен съвет в града. Преди 9 сепетмври 1944 г. участва в създаването студентската комунистическа организация БОНС, а след Деветосептемврийския преврат е признат от комунистическия режим за активен борец против фашизма и капитализма.

Атанас Тилев завършва Немската гимназия в Ловеч, а през 1969 г. Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС, бел. Ред.). Още през 1965 г. е приет за член на БКП, а през 1969 г., когато е на 24 години вече работи като доброволен сътрудник – преводач към външния отдел на ЦК на БКП.

Едно събитие през лятото на 1969 г. преобръща съдбата му. Тогава е преводач на дошлия да почива в НРБ заедно с дъщеря си министър на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен.

Дъщерята на високопоставения финландски политик, която по това време е последен клас в гимназията, се влюбва в 24-годишния преводач на баща ѝ. Следващата година двамата сключват брак, като младият Тилев заминава за родината на съпругата си и става зет на финландския министър на външните работи, който на два пъти е и министър-председател на Финландия.

 

alt

 

Всичко би изглеждало невероятно романтично, но в действителност се оказва, че причината Тилев да поеме към Финландия, са интересите на комунистическите служби. След като през 2013 г. Комисията по досиетата освети миналото на Тилев като сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА под псевдонима „ЗИНГЕР” от същата тази 1969 г. (в редица решения на Комисията Тилев беше обявен в качеството си на лице в управителното тяло на БЗК – длъжник на към ОББ, самата БЗК, БНБ и ДСК). От запазените архивни материали в досието му стана ясно, че именно военното разузнаване поощрява младият преводач да засили връзката с дъщерята на финландския министър на външните работи с цел да сключи брак, както и става.


Под крилото на ПГУ – спецагент „РУМЯНЦЕВ"

РУ-ГЩ планира „ЗИНГЕР” да бъде изведен като нелегал, но работата с него е прекъсната през февруари 1970 г. Малко по-късно, през юни 1972 г., когато Тилев вече е женен и е във Финландия, той е привлечен като платен нещатен оперативен работник в Първо главно управление на ДС под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”.

 

alt

 

Първото свидетелство от архива на ПГУ за „РУМЯНЦЕВ” е от 1973 г. В строго секретен план отдел 05 „Нелегали” на ПГУ-ДС за периода януари-декември 1973 г. е посочено:

„Спецагента „РУМЯНЦЕВ” – намира се във Финландия и ще работи за решаване на следните основни задачи:

  • Напускане работа в посолството и постъпване на работа в концерна;
  • Изясняване възможностите и подгоговка на условията за устройване въ филиала на концерна в гр. Кьолн, ФРГ;
  • Изясняване възможностите и получаване на финландско гражданство.”

В друг архивен документ, строго секретно предложение относно: Провеждане на мероприятия за активизиране на документалната работа зад граница и изучаване на гръцкия и турски контингент в европейските страни от 1973 г. за Тилев-„РУМЯНЦЕВ” е включен абзацът:

„След приемане на финландско гражданство спецагента „РУМЯНЦЕВ” ще бъде устроен в ГФР със задача впоследствие да открие „собствена” фирма, която да ни служи за база.”


Засечен от Второ главно управление на ДС

През 1973 г. Атанас Тилев е засечен от агентурата на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването). От новооткритите архивни документи се разбира, че името му протича по дело за оперативно наблюдение (ДОН) „ЛЮБОПИТНИЯ” от 1973 г. на ВГУ. Агент на ВГУ под псевдонима „СТЕФАНОВ” е посетил пловдивския панаир, където е забелязал установяването на контакти на търговци с български граждани. Коментирайки в донесението си търговски секретар (вероятно става въпрос за търговския секретар на посолството на Финландия, бел. ред.) агентът е посочил, че „същият от известно време е търсен от Атанас Тилев”. В този документ на ВГУ Тилев е представен като женен за дъщерята на министъра на външните работи на Финландия Каралайнен.

В друго донесение на агент „ЛИЛОВ” към отдел 10 „Икономически” на ВГУ – агентурно сведение относно: Посещение на финландски специалисти в нашата страна – 28 септември 1973 г. се разбира, че по това време Тилев посещава НРБ като един от представителите на финландската фирма „Тамрок”.

В документа е коментира среща между специалисти от Института НИПРОРУДА, ДСО „Металургия и рудодобив” и следните лица: двама души от фирмата „Тамрок”, единият от които е Атанас Тилев и секретарят по търговските въпроси във финландското посолство в София.

 

alt

 

От агентурното донесение се разбира, че срещата продължава по настояване на финландците, в бара на хотел „София” до 2.30 ч. след полунощ. Говори се за заседание смесена българо-финландска комисия след ноември 1973 г. Агентът описва как финландските гости за заспали на бара. „От финландците единствено бодърствуваше Атанас Тилев”, донася агентът на БГУ. Той заявява на източника, че от 4 години е във Финландия и е уверил, че е българин и на него може изцяло да се разчита.

Споделил е, че от началото много нелюбезно е бил приет от служителите на фирмата и че неговият пряк шеф , който е евреин доскоро го ненавиждал. Едва при последното им отиване до Москва шефът му си променил отношението. Той поясни, че причините за това са били, че е от НРБ, а не от някоя западна държава. Тилев уверил, че се е стабилизирал покрай усърдната работа, че много му е помогнал авторитета на тъста му.

Споделил с агента, че при искана от него помощ трябва много внимателно да се подхожда, тъй като фирмата много зорко съблюдава търговските си интереси. Уверил, че самият той е заинтересован да се сключат сделки между НРБ и тяхната фирма, тъй като по този начин ще може по-често да посещава страната ни, за която ужасно милеел. Източникът е с впечатление, че Тилев е бил откровен в разговора с него.

В края на документа срещу името на Тилев е записано: „с двойно гражданство, зет на финландския външен министър. Известен на други наши служители”.

В друга документ – строго секретен рапорт от капитан Венко Цинцаров, разузнавач от отдел 07 „Развиващи се страни” на ВГУ от ноември 1973 г. е докладвана среща с агент „СТЕФАНОВ” относно търговски секретар (вероятно на финландското посолство, бел. ред). Описано е негово участие като придружител без пушка в лов в Самоков. Секретарят е поддържал приятелски връзки с Валери Пчелинцев (дипломат, разкрит от Комисията по досиета като сътрудник на ДС, бел. ред.).

„Особено близък бил с Атанас Тилев. За него каза [агентът], че е взел финландско гражданство и финландски паспорт и тъй като нямал навършени 30 години трябвало по техните закони да ходи войник във финландската армия. Преди известно време Тилев бил в България като представител на фирма „Тамрок”, е посочено в рапорта. В края на документа срещу името на Атанас Тилев е записано: „известен на ПГУ-ДС”.

В друг строго секретен рапорт от Венко Цинцаров от отдел 07 на ВГУ до началника на отдела докладва, че при изучаване на връзките на обект „ЛЮБОПИТНИЯ” се установи, че Атанас Тилев и още едно лице (името му в документа е аномизирано, съгласно закона за досиетата, бел. ред.) са агенти на ПГУ-ДС, а Валери Пчелинцев на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО, военното разузнаване).


ПГУ: Работата с „РУМЯНЦЕВ” се развива много добре

В строго секретен отчет на отдел 05 „Нелегали” на ПГУ относно: Изпълнението на задачите, залегнали в плана за работа през 1973 г. за Тилев, нещатен оперативен работник (НОР) съществува абзац:

„НОР „РУМЯНЦЕВ” – роден през 1944 г., българин, финландски гражданин, със завършено висше образование, женен за финландска гражданка (зет на министъра на външните работи на Финландия). На работа в крупния финландски концерн „Тампела”, имащ свои клонове в ГФР. Работата с „РУМЯНЦЕВ” се развива много добре. След утвърждаването си като специалист – икономист-търговец в концерна, същият ще ъде със съдействието на тъста си изпратен на работа в ГФР. Понастоящем поддържаме регулярна връзка.”

 

alt

alt

 

В строго секретния план за работа на отдел 05 ПГУ-ДС през 1974 г. е посочено, че „спецагент „РУМЯНЦЕВ” във Финландия ще се работи за решаване на следните задачи”:
Ще изслужи военната си служба от 8 месеца по повод приемането на финско гражданство. Отпочнал от 30 юли;
Получаване на политическа информация и наводки за лица, представляващи интерес за отдела;
Създаване предпоставки за работа с фирми само от капиталистически страни; Канада и Испания.


Задачите на „РУМЯНЦЕВ”

По изпълнение на плана на отдел 05 ПГУ-ДС за 1974 г. за Тилев е записано:

„НОР „РУМЯНЦЕВ” – шест месеца от годината беше войник във финландската армия, съгласно законоположение след получаване на финландско гражданство. В концерна, където работи, се наложи като перспективен специалист, поради което от декември т.г. ще бъде назначен за началник на Външния икономически-политически отдел. Предал е интересна информация от политичекки характер. Поставена му е задача за издирване наводки за документална работа."

В строго секретния план за работа на отдел 05 ПГУ за периода 1975-1980 г. е посочено:

„РУМЯНЦЕВ” – 34 годишен с висше икономическо образование, българин, финландски гражданин чрез брак за дъщерята на финландския зам.-министър председател. Ще работи за решаването на следните задачи:

  • Устройване на работа в голяма финландска фирма, която да го изпрати на постоянна работа в свой филиал в ГФР или Австрия (ще използва влиянието и съдействието на фамилията на съпругата си);
  • Изучаване на възможностите за устройването му в ГФР или Австрия и откриване там на собствена фирма;
  • Преди заминаването му за ФРГ да се организира довеждането му в България за няколко месечна подготовка по бъдещата работа;
  • С наша морална и материална помощ ще се стреми към 1977 г. или 1978 г. да открие собствена фирма;
  • Получаване на информация по интересуващите ни въпроси.”

В отчета за 1975 г. на отдел 05 на ПГУ се казва:

„НОР РУМЯНЦЕВ – През годината със същият са проведени 4 срещи. В концерна, в който работи, се е устроил стабилно. Предавал е регулярно информация по политическата обстановка в страната, както и по дейността на китайски представители. Предаде проспекти на ново произведено оръжие – миномети, които от наша страна предадохме на РУМНО за оценка и отношение.”

В план за работа на отдел 05 ПГУ през 1976 г. е записано:

„Във Финландия по „РУМЯНЦЕВ” – ще се работи за решаване на следните основни задачи:
Получаване на регулярна информация по интересуващите ни въпроси, съгласно заданието;
Организиране на среща в нашата страна с цел преподготовка;
Да се проведат проверовъчни мероприятия.”


КГБ се намесва: Прекратете контакта с „РУМЯНЦЕВ”

През 1976 г. в работата с „РУМЯНЦЕВ” се намесва КГБ. От новоразсекретените документи на ПГУ се разбира, че Държавна сигурност е споделила с КГБ информацията за своя спецагент във фамилното обкръжение на един от важните политици по това време във Финландия. Руските специални служби не  само са  знаели за съществуването на „РУМЯНЦЕВ”, но и в един момент са се намесели в неговото ръководство.

В строго секретния отчет за работата на отдел 05 за 1976 г. е посочено:

„НОР „РУМЯНЦЕВ” – през отчетения период с него са проведени 5 лични срещи по време на негови командировки и гостувания в страната. Получена е интересна политическа информация и сведения за три лица. Беше създадена обстановка за откриване филиал чрез съдружна фирма в Кипър.

Поради особената обстановка в семейството на „РУМЯНЦЕВ” от съветските другари ни беше препоръчано да прекратим оперативния контакт с него което бе направено на последната среща през декември 1976 г.”

 

alt

alt

 

За каква „особена обстановка” в семейството на Тилев става въпрос? От следващите документи се подразбира, че по това време тъстът му Ахти Карялайнен е вероятен кандидат за президент на Финландия (той губи президентските избори през 1981 г., бел. ред.)

Карялайнен е един от най-влиятелните политици във Финландия в периода след Втората световна война и като в своята политика като премиер и министър на външните работи поставя като акцент приоритетно  развитие на взаимоотношенията със СССР. По тази причина той е се оказва изключително важен за Съветския съюз и неслучайно КГБ има стратегически интерес да получава информация за него от първа ръка, в случая от кръга на неговото семейство чрез зет му и в същото време агент на българската ДС Атанас Тилев.

След намесата на КГБ по ръководството на агента ПГУ изпраща на КГБ обобщена справка за „РУМЯНЦЕВ”.

В строго секретния отчет за състоянието на работата в отдел 05 на ПГУ-ДС през 1977 г. е подчертано:

„Спецагент „РУМЯНЦЕВ”. Изведен във Финландия и получи финландско гражданство. Предвид перспективата тъстът му Каралайнен да стане президент на страната, който има положително отношение към Съветския съюз, по предложение на съветските другари, спецагент „РУМЯНЦЕВ” ще бъде законсервиран.”


Законсервиран специален агент на ДС в обкръжението на финландски кандидат-президент

В отчета на отдел 05 на ПГУ през 1977 г. е записано:

„С/А „РУМЯНЦЕВ” – поради положението, което тъстът му заема, ни беше препоръчано от съветските другари още в началото на годината оперативният контакт в страната на пребиваването му с него да бъде прекратен. Контактът с „РУМЯНЦЕВ” не е прекъснат, но оперативни задачи не са му поставяни.”

През 1978 г. отдел 05 на ПГУ отчита:

„РУМЯНЦЕВ” – временно спецагентът бе законсервиран по молба на съветските другари предвид перспективата на тъстът му Каралайнен да стане президент на страната. Фирмата, в която работи „РУМЯНЦЕВ” ще открива свой филиал в Гърция и Турция. Това разкрива нови разузнавателни възможности пред спецагента.”

 

alt

alt

 

За следващите две години в архива на ПГУ не е запазена информация за развитието на ситуацията около Тилев.

Чак през 1981 г. в отчета на отдел 05 на ПГУ е посочено:

„ЗСА [законсервиран специален агент] „РУМЯНЦЕВ” – през годината не е изпълнявал разузнавателни задачи по съображения на съветските другари.”


„Бели петна” за 1981-1989 г.

В архива на ПГУ съществуват „бели петна” за един дълъг период от време от време за „РУМЯНЦЕВ” – 1981-1989 г. 1981 г. е годината, когато тъстът на Тилев губи президентските избори. След това обаче Ахти Карялайнен поема Централната банка на Финландия (Bank of Finland). Държавен пост, който вероятно също е предизвикал интереса на КГБ.


ОРОН на ПГУ

От един от последните документи на ПГУ за „РУМЯНЦЕВ” – изпълнение на плана на отдел 05 на ПГУ за 1989 г. – е посочено, че са „проведени 4 срещи с ОРОН „РУМЯНЦЕВ” и са решени редица въпроси, свързани с устройването на нелегала „СЛАВЧО” в междинната страна”, датата е 18 декември 1989 г. от него става ясно, че дори и след 10 ноември Тилев продължава да работи за ДС. Той вече е преминал и в ново качество – ОРОН (оперативен работник на обществени начала).

В друг документ от май 1989 г. в края на комунизма в България на запитване относно Атанас Тилев от страна на Представителството на МВР на НРБ в Москва, тогавашният началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров пише:

„Уведомяваме ви (само за ваша информация), че с Атанас Тилев от дълги години са изградени оперативни отношения. Същият е сериозно ангажиран в провеждането на мероприятия на отдел 05 ПГУ-ДС. При досегашната съвместна работа не са констатирани случаи на нечестност, недобросъвестност към нашите органи.”

 

alt

alt

alt

alt

 

В архивните документи на ДС от 1989 г. е съхранен още един материал, в който се споменава Атанас Тилев. Това става по повод на среща на която офицерът Алберт Йовчев – зам.-началник отдел ПГУ, проявяващ оперативен интерес към  Тилев, и „колегите от КГБ”, взимат решение за преустановяване на връзката с друг агент, отбелязан с псевдонима „НИКОЛАЙ”.


Някои факти за Тилев извън архивите на ДС

Макар и да не е останала следа в архивите на Държавна сигурност изглежда ПГУ-ДС успява да изпълни предварителния замисъл „РУМЯНЦЕВ” да открие самостоятелна фирма и то в една от страните, в които разузнаването планира – Австрия.

През 1984 г. във Виена Тилев регистрира DARU Handelsgesellschaft mbH (Дару Търговско ООД) с капитал от 500 000 австрийски шилинга. Собственик на 97 на сто от дяловете е самият той, а 3% държи регистрираното в Цуг, Швейцария, акционерно дружество „Tampella Trading” AG. Фирмата, търгуваща в сферата на маталургията, има офиси в Москва и София и на територията на Австрия. извършва основно с реекспортни операции, внасяйки от Канада, САЩ, Англия и Германия и изнасяйки за Русия и България.


Връзката Тилев – Симеон Сакскобургготски

След като през 2000 г. се разбира, че досието „РУМЯНЦЕВ” на Атанас Тилев е унищожено от директора на НРС Бриго Аспарухов бившият канроди служител на ПГУ Красимир Райдовски заявява в едно свое интервю:

„Именно Тилев прави предложение до шефовете на „Тампела” да назначат Симеон Сакскобургготски като консултант във фирмата. Според мен по този начин се легендира една възможност да бъде осигурен финансово. Това е мое лично мнение и не ангажирам службата с него. Нямам документи, но знам технологията. Така че това е за мен основният мотив да бъде унищожено делото, защото Тилев е изписал страници за отношенията си със Симеон и е давал информация за него."

В своята книга публикувана на английски език под заглавието „Fighting It Out” („Да се пребориш”) Атанас Тилев, своето завръщане в България след промените като предприемач с текст: Когато група хора с неограничена власт решават да откраднат парите на всички банки в страната, единственият човек, който може да ги спре, е Атанас Тилев.”

 

alt

 

Особено важно място в повествованието на мемоарите заема описанието на неговото приятелство със Симеон Сакскобургготски, наричан от автора „Негово величество, Цар Симеон Втори”. За връзката си с бившия монах Тилев пише:

„През 1981 г. в Швейцария имах удоволствието да се запозная с Негово величество Цар Симеон Втори. Многото срещи и разговори, които сме имали, превърнаха първоначалното ми сърдечно отношение към този изключително фин и интелигентен човек в дълбоко уважение. България пропусна голям шанс, защото не намери начин да използва влиянието и престижа на Царя, особено през невероятно тежкия период непосредствено след падането на комунизма през 1989 г.

Не се съмнявам, че всички щяхме да спечелим, ако управленията на страната бяха проявили повече добра воля и въображение за използването на международните му връзки. Неговият престиж и достойнство можеха да имат неоценимо значение за установяването на нови стандарти на публичния живот в България и биха помогнали да се усмири дивият балкански темперамент, както и да се обуздае т.нар. „политически елит”.

 Имах интересни срещи с Негово величество през 1984 и 1985 г., когато го поканихме да посети концерна „Тампела” и го посрещнахме на най-високо държавно и корпоративно равнище. Президентът на „Тампела” помоли Царя да окаже помощ на нашите дъщерни компании и на партньорите ни в различни страни. Той прие и мога да твърдя с гордост, че и до днес мнозина от бившите ми колеги си спомнят мъдрите съвети на Негово величество.

 Царят беше мой близък приятел и винаги бе готов да подкрепи бизнеса.

... Именно тази смесица на фигурата на Царя с прагматичното поведение на бизнесмен прави Цар Симеон изключително способен днес да води България за излизане от икономическата безпътица и към едно светло бъдеще.”


След промените

В създадената през 1993 г. „Дару инвест” тази виенска фирма на Тилев DARU Handelsgesellschaft mbH има най-голям процент от акциите. „Дару инвест” от своя страна купува от Агенцията за приватизация 80 на сто от капитала на пивоварната „Астика” за 5 млн. долара, сделка финансирана от Банката за земеделски кредит, която Тилев контролира.

Атанас Тилев участва и в борда на директорите на Банката за земеделски кредит, във фирмата издател на в. „Континент” – „Мегапрес” и в застрахователното дружество „Витоша”.

В имуществената си декларация за 2003 г. Симеон Сакскобургготски, като премиер, обявява пред Сметната палата, че със съпругата си са придобили и 5% дял от застрахователна компания „Витоша” на стойност 180 000 лева. Основни акционери в дружеството са „Дару финанс” ЕООД, която се свързва с банкера Атанас Тилев, и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища. Член на борда на директорите и на „Витоша”, и на „Дару финанс” е бил Бриго Аспарухов.

Година по-рано управлението на Сакскобургготски участва във втория по големина опит за замитането на престъпленията на комунистическия режим след унищожаването на част от досиетата през 1990 г. от БКП/БСП, а именно отмяната на първия закон за досиета, приет през 1997 г. и променен през 2001 г., който макар и твърде несъвършен е бил трън в очите на невидимата мрежа на кликата на ДС и нейната невидима агентурна мрежа в политика, бизнеса, медиите и всички останали сфери на българското общество. Голямо, макар и за кратко облекчение за такива хора като специален агент „РУМЯНЦЕВ”, чието минало от времето на тоталитарния комунистически период на България днес Комисията по досиетата осветява благодарение на закона за досиетата, приет през 2006 г.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов