|
Досието на Любен Гоцев: От ремсист след 9 септември 1944 г. и чертожник до разузнавач без вербовка, школуван в КГБ ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - НС
Написано от Христо Христов   
Петък, 26 Юни 2015 19:29
Share

 

alt
Сайтът desebg.com публикува личното кадрово дело на Любен Гоцев, щатен служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и една от знаковите фигури на прехода. В досието му обаче липсва онзи ореол, с който името му е обвито. Роден в бедно занаятчийско семейство той се ориентира към РМС непосредствено след 9 септември 1944 г. Проучването му в Държавна сигурност от 1960 г. показва, че Гоцев няколко години се е лутал между платена работа в комсомола, командир във Вътрешни войски и помощник на първи секретар на районен комитет в столицата. За да дойде 1955 г., когато по предложение на Районен комитет на БКП е изпратен да учи международни отношения в Москва. Гоцев започва работа в МВнР и едва тогава подава молба за назначаването му на работа в МВР-ДС.

Като щатен служител на Първо управление на ДС той работи в продължение на години без да извърши вербовка на агент, независимо че преди това завършва разузнавателна школа в КГБ. През 1974 г. дори ДС установява, че е разконспириран пред САЩ като резидент на ПГУ в Ню Йорк.


Произход и образование

Произхожда от бедно занаятчийско семейство. Баща му е сарач (занаятчия, изработващ седла, хамути и юзди от кожа, бел. ред.). Нито той, нито майка му са свързани с комунистическата партия преди 9 септември 1944 г. Баща му е приет за член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.

Самият Любен Гоцев става член на РМС непосредствено след 9 септември 1944 г., когато е едва 14-годишен и е ученик в 7-ма мъжка гимназия в София. През 1946 г. се прехвърля в строителния техникум „Христо Ботев”, който завършва през 1948 г.

 

alt

alt

 

След завършване на средното си образование постъпва на работа в Дирекцията на трамваите и осветлението като чертожник. Там работи до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в „Модерно предградие” и взема участие в бригадирското движение.


Изтеглен в комсомола

През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район, където завежда отдел „Средношколска младеж”. Там работи до септември 1950 г., след което отива войник в Школата за запасни офицери.


Младши лейтенант във Вътрешни войски

Произведен е в звание младши лейтенант още докато е войник, а след като изкарва службата си в армията е изпратен в поделение на Вътрешни войски. По това време е приет за член на БКП (1952).

От Вътрешните войски се уволнява през декември 1953 г. по собствено желание.


На платена работа в БКП

След напускането на Вътрешни войски Гоцев постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП. Първоначално е технически секретар, а след това става политически помощник на I-я секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по училищата.


Следване в СССР

През 1955 г., когато е 25-годишен, по предложение на Районния комитет на БКП е изпратен да следва в СССР. Там постъпва в Московския държавен институт по международни отношения. Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в института, а през 1956-1958 г. е член на партийното бюро.

Въпреки че обучението е 6-годишно по молба на Гоцев му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. През 1960 г. завършва висшето си образование със специалност „Западни страни”.


В Държавна сигурност

За кратко постъпва в Министерството на външните работи, откъдето подава молба да бъде назначен на работа в МВР. След съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). Тогава той е 31-годишен.


В школата на КГБ

През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР. В една от атестациите му Първо управление на ДС е посочено, че той я е завършил с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия като „явка с непознат агент”, „среща с агент”, „моментално приемане на материал от агент” и др.

След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в центъра.

 

alt

 

alt

За това че е още се е водил на работа в МВнР в този период се стига до комична ситуация, описана от самия Гоцев до преките си ръководители в разузнаването. При едно от посещенията му в МВнР работи след продължително отсъствие той бил посрещнат от служителката на портала с думите: „Къде се губиш, момче?” И му казала, че с него има проблем, тъй като не знаела какво да отговори на служители, които го търсили. Затова се принудила да отговаря да го търсят в МВР-то, където е назначен на много секретна работа, което на практика е било вярно. Това е и първото разконспириране на Гоцев като служител на МВР-ДС в неговата кариера.

 „Другарят Гоцев се проявява като дисциплиниран, трудолюбив и инициативен оперативен работник. Към задачите си се отнася много сериозно и задълбочено. За кратко време се запозна с работата по линията, за която отговаря и подработва задълбочени аналитични указания за задграничните работници. Макар и млад в службата др. Гоцев проявява в работата си самостоятелност. Неудачите в служебната работа изживява тежко и липсата на бързи резултати до известна степен потиска самочувствието му”, е записано в една от атестациите за него, издадени от отдел 03 „Западни страни” на разузнавателното управление.


На задгранична работа в САЩ

През 1963 г. е изпратен на задгранична работа в към постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк, САЩ под дипломатическо прикритие. През 1967 г. е повишен в зам.-началник на отделение.

През май 1968 г. е отзован от Ню Йорк с мотива „изхождайки от продължителното му пребиваване”. По това време той е с чин капитан и заема длъжността 2-ри секретар.

От началото на 1969 г. е началник на отдел 03 „Западни страни” в Първо управление, което през същата година прераства в Първо главно управление (ПГУ).


Резидент в САЩ, но без вербовки

От 1971 г. отново е изпратен на задгранична работа в САЩ под дипломатическо прикритие като 1-ви секретар в постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк. Там той изпълнява длъжността резидент на ПГУ.

В атестациите в този период, които са положителни, обаче се подчертава, че „няма вербовки”. През 1973 г. е повишен по линия на МВнР в ранг съветник.


Разконспириран пред САЩ, че е разузнавач

От един от документите му в личното кадрово дело става ясно, че през януари 1974 г. в ПГУ са получили, че Гоцев е разконспириран като разузнавач. „В резултат на реализирането от органите на МВР на българския гражданин Шпетер като агент на американското разузнаване е изяснено, че същият е разкрил пред службите на противника оперативния работник Любен Гоцев като резидент на нашето разузнаване там”, е посочено в документа. По тази причина е предложено той да „преустанови активната си разузнавателна дейност в САЩ и ръководството на резидентурата да се поеме от друг оперативен работник”.

Става въпрос за родения през 1921 г. в София български гражданин от еврейски произход Хенрих Шпетер и член на БКП от 1945 г. От 1960 до 1966 г. той работил в Института по икономика към БАН. През май 1966 г. е назначен в ООН –в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно- в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена.

 

alt

alt

 

В края на 1973 г. го арестува на излизане от НРБ на път за Виена, като твърди, че открива в него секретни документи, макар ранга му на служител да не му позволява достъп до материали, представляващи държавна тайна. ДС го изолира и по време на следствието го принуждава да направи самопризнания, че е агент на американското разузнаване.  Осъден е на смърт чрез разстрел, присъда, която през август 1974 г. е потвърдена от Върховния съд на НРБ. Малко след това обаче той е разменен за разузнавач в Западен Берлин, а Израел също прави постъпки да го спаси и му дава гражданство.

В личното кадрово дело на Любен Гоцев няма повече документи по този случай, но през 1974 г. той е назначен на нова висока и ръководна длъжност – зам.-началник на ПГУ със звание подполковник.


Под дипломатическо прикритие в МВнР

През 1977 г. Гоцев е назначен за началник на „Четвърти” отдел (Западни страни, САЩ и Канада) в МВнР, като запазва поста си зам.-началник на ПГУ. Новата му позиция дава пряк достъп до посланици и дипломати на страни, срещу които ПГУ води активна разузнавателна дейност, като това е основният аргумент за търсенето на подобно дипломатическо прикритие.


Уволнен поради издигане в дипломатическата кариера

На тези постове Гоцев остава до 1983 г., когато е уволнен от МВР-ДС с мотива „поради преминаване на отговорна работа в граждански ведомства и невъзможност да бъде използван като оперативен работник”. Награден е с пистолет АР. Кариерата си продължава в МВнР, като зам.-министър на външните работи, пост на който го заварва 10 ноември 1989 г.


Първи зам.-министър в МВР при съкращението и трансформирането на Държавна сигурност

С указ от 27 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет и нов генерален секретар на БКП Петър Младенов Любен Гоцев е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, където новото ръководство на Политбюро на ЦК на БКП изпраща като министър дългогодишният началник на Генералния щаб на БКП и зам.-министър на отбраната ген. Атанас Семерджиев.

 

alt

 

Те трябва да извършат най-мащабното съкращение на МВР и да осъществят трансформацията на Държавна сигурност, която да остане под контрола на БКП

Любен Гоцев е един от двамата вносители от ръководството на МВР на съкращенията в системата, завоалирани под заглавието „Съображения за подготовката и провеждането на неотложни мероприятия на МВР в съответствие с изискванията за обновление на обществото и за връзките на МВР с Народното събрание и обществеността”. Те са разгледани на 10 януари 1990 г., а срещу тях се обявява почти всички генерали, назначени по времето на Тодор Живков.

Фигурата, която има решаваща намеса в убеждаването на генералите, е именно Любен Гоцев. На заседанието на Колегиума на министерството той изрича стратегическите три цели, на които следва да се извършат съкращенията в МВР:

1. Да не създадат условия за разцепване на партията.
2. Да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
3. След половин година на власт отново да е БКП (преименувана през април 1990 г. в БКП, бел. а.).

Решението за съкращение на щата на МВР е взето, а Държавна сигурност е трансформирана в т. нар. нови специални служби, в които са преназначени най-важните кадрови служители на ДС.

 

alt

 

С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов на 30 януари 1990 г. Гоцев е произведен в звание генерал-майор.

По времето, когато Гоцев е първи зам.-министър на вътрешните работи в МВР-ДС започва тайната операция за прочистването и унищожаването на досиетата, утвърдено от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.


Начело на предизборния щаб на БСП

Любен Гоцев не се задържа дълго време в МВР. След като трансформацията на ДС е извършена той е определен в началото на април 1990 г. от Висшия партиен съвет на БСП, на който е член, за ръководител на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия.

В качеството си на ръководител на предизборния щаб на БСП преди изборите Гоцев заявява в интервю пред партийния в. „Дума” следното:

„Никога не може да се постигне жадувана демокрация, когато едни си присвояват правото да я творят, а в същото време отнемат свободата и правото и на други да се борят и участват в нея. В такъм случай се ражда не демокрация, а тоталитаризъм. От това се страхувам не само аз. Страхува се целият ни народ. Вече се говори за „син” тоталитаризъм... Но аз вярвам в нашата [на БСП] пълна победа.”

Прогнозата, направена от Гоцев през януари 1990 г., се сбъдва. Половин година  по-късно целите, поставени от Гоцев са постигнати. БКП/БСП печели първите свободни избори през юни 1990 г. и запазва властта си до края на годината.


В 7-то Велико Народно събрание

На тези избори той е избран за народен представител от БСП в 23-МИР Стара Загора. Определен е за председател на Комисията по национална сигурност. Друго назначение обаче прекъсва макар и за кратко парламентарната му дейност.


Министър на външните работи при втория кабинет на Луканов

altСлед изборите БСП съставя ново правителство отново начело с Андрей Луканов и през септември 1990 г. Любен Гоцев е назначен в него за министър на външните работи.

В това си качество не прави нищо по искането на британската дипломация за изясняване на случая с убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност в Лондон през 1978 г. В същото време се интересува за първата визита на български следователи в Скотланд ярд същата година. Още като първи зам.-министър на вътрешните работи Гоцев отказва сътрудничество при първата визита на британски високопоставен дипломат Уилям Уолдгрейв по случая Марков през март 1990 г.

Кабинетът на БСП обаче не удържа властта и през ноември същата година Луканов подава оставка, след като очертанията на тежката икономическа криза, която завещава управлението на БКП придобива все по-видими размери, а управлението е блокирано от национална стачка.


Посланик в Хага

Към края на 7-то Велико Народно събрание през 1991 г. Гоцев е назначен (март 1991 г.) за посланик в Хага, Нидерландия, при кабинета Попов. Този пост запазва до края на януари 1992 г., когато е сменен при кабинета на СДС начело с Филип Димитров.


В частния бизнес, „Източноевропейска петролна компания”

В следващите години Любен Гоцев навлиза в частния бизнес, като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в „Източноевропейска петролна компания”, основана през 1993 г., със седалище хотел „Орбита” в София, което през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи мутри и борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на СИК Младен Михайлев – Маджо.

По време на югоембаргото „Източноевропейска петролна компания” активно търгува с петрол – купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и банка „Юнион”.

Самият Гоцев в едно от интервютата си обяснява този престой там  така:

„Всички служители на различните фирми се виждахме долу в кафенето. „Здравей-здрасти, здравей-здрасти!” Аз не знаех кои са тези момчета. Срещали сме се и сме се разминавали. След година си научихме имената: “Здравейте, ген. Гоцев!” – Здравейте!” Никога обаче не е ставало въпрос за бизнес – дай да направим тази сделка, дай да направим онази сделка! Такова нещо не е имало! И това може да се провери, а не само да се говори: “Той на Маджо, пък Маджо на него!

Митко Димитров [шефът на „Източноевропейска петролна компания”] казвал, че ми е давал около 2 500 долара на месец. Да докаже! Отидох там като при хора, като при колеги! Те всички бяха бивши служители на ДС, не са паднали от Марс... Бях поканен от тях да отида да помагам с връзки и с възможности. Не съм ходил да ги моля. Година и нещо работих там. Но напуснах, защото разбрах, че нямам място при тях. Затова е злобата към мен.”


В генералското движение в БСП

През 1996 г. в разгара на краха на управлението на БСП с еднопартийния кабинет на Виденов в социалистическата партия се оформя Движение за единство и развитие на БСП , което става известно като „генералското движение”, в което влизат различни представители от бившата Държавна сигурност, свързани с „Позитано” 20. Сред учредителите му е и о. р. ген. Гоцев, който по-късно мнозина ще определят като една от ключовите фигури на прехода, които са го дирижирали зад кулисите си чрез паралелната си власт.

В едно интервю в „Блиц” по-късно Гоцев обяснява как е създадено движението:

„Генералското движение го направи Кольо [Николай] Добрев чрез Митко [Димитър] Иванов – Гестапото. Извикаха ме мене и още двама-трима души. Владо Тодоров (ген. Владимир Тодоров, последният началник на ПГУ (1986-1990), бел. ред.), който след това се уплаши, бог да го прости. Но аз останах, защото и Бриго Аспарухов (щатен служител на ПГУ, директор на Националната разузнавателна служба (1991-1997 г., бел. ред.) беше там. Дайте да направим нещо в партията, няма да излизаме от нея. Да видим старците...

Моето поколение. Остаряхте, не искате да работите за нея. Офицерите от запаса, това-онова... Някаква такава идея имаше Кольо Добрев. Всичко, викаше, умря в тази партия. И вашето поколение се заседна, пиете по цял ден в кръчмите, няма кой да работи. И така се създаде така нареченото генералско движение. Макар че от генералите останахме само двама души – аз и Бриго. После и той се разкара. Митко Иванов никога не е бил генерал.”


В Международна ортодоксална банка „Свети Никола”

altЛюбен Гоцев присъства и в създадената през декември 1994 г. Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола”, която обединява и ключови кадрови офицери от бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 г. до април 1998 г.

МОБ „Св. Никола” е създадена в края на 1994 г. с капитал от 465 млн. лв. и от малко над 200 акционери.  Най-големият акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лв. След нея е Българската православна църква, представена от епархиите и манастирите си, с 58,2 млн. лв. Арменската апостолическа църква е с 26 млн. лв., а гръцки делови кръгове са записали 40 млн. лв. на квотата на Гръцката патриаршия.

При създаването е огласено, че процент от средствата ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Българската православна църква. През 1998 г. акционерите на МОБ „Св. Никола” влизат в остър конфликт, който налага дори назначаването на квестори от БНБ. Впоследствие борбата за власт в банката е спечелена от Митко Събев и групата фирми около „Юкос петролеум”, които я преименуват в „Нефтинвестбанк”. Губещата страна в спора начело с бившия шеф и щатен служител на ПГУ Цветан Начев води години наред съдебни дела за собствеността върху банката.

През 2002 г. „Нефтинвестбанк” е преименувана в Търговска банка „Инвестбанк” АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „Феста Холдинг” АД е най-големият акционер с 49,50 процента. Самата Петя Славова държи 14, 56 процента и е председател на Надзорния съвет на трезора. В интервюта Гоцев потвърждава, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.


Мишена за убийство

През 2005 г., в началото на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), чието създаване Гоцев подкрепя в свои интервюта, името на бившия зам.-началник на ПГУ влиза в новините като една от мишените на групата на Маргините (братята Красимир и Николай Маринови, лидери на групировката СИК, бел. ред.) заедно с подсъдимия за пране на пари и контрабандист на цигари Иван Тодоров – Доктора и близкият до варненската групировка ТИМ бизнесмен Никола Дамянов.

Обвинението срещу тях е, че подготвили убийствата на Гоцев, Тодоров и Дамянов с мотива, че имат конкурентни бизнес интереси. Въпреки арестите и проведеното разследване през февруари 2012 г. Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава осъдителни присъди на трима от групата за сформирането на организирана престъпна група за мокри поръчки и че са се снабдили с оръжие и боеприпаси и лек автомобил, а целта им е била да убият Гоцев и Дамянов. По време на съдебния процес самият Гоцев, че не знае причината поради, която е поръчан да бъде убит.


Кръгът „Монтерей”

Любен Гоцев е едно от основните лица, които през годините на прехода участва в седмични срещи (всеки, понеделник, а впоследствие вторник) в столичния ресторант „Монтерей”, откъдето произлиза и името на кръга. В него освен Гоцев участват други участници в политиката от първите години след 10 ноември 1989 г., сред които предимно дипломати и служители в ДС, а също така и висши представители на съвременните специални служби.

 

alt

 

Самият Гоцев твърди, че участниците обикновено са между 20 и 30 души, а понякога достигат и 40, като основният инициатор на срещите е Виктор Вълков, политик от казионния БЗНС в началото на прехода и вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов, който едва през 2014 г. беше разкрит като агент на Държавна сигурност, тъй като досието му е било унищожено с разпореждане на зам.-министър на вътрешните работи още през 1990 г.


Вижте профила на Любен Гоцев в Регистъра на сътрудниците (проследи линка – ТУК).

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов