|
ДС: Преследваме банкера Буров, защото е враг на руския болшевизъм ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Петък, 30 Януари 2015 10:18
Share

alt
„Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже. Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора, тръгнали по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ще ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!”

Думите са завещанието на Атанас Буров, малко преди да почине на 79 години в Пазарджишкия затвор. Днес се отбелязват  140 години от рождението му.

Големият български финансист, дипломат и политик от Народната партия, който е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931), е считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век.  Заради политическите му речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики в България е наричан „идеолог на българската буржоазия”.

По време на Втората световна война Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев , образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Сайтът desebg.com публикува архивни документи на Държавна сигурност, разкриващи преследването му след 9 септември 1944 г. от комунистическия режим. Осъден е на една година затвор от т.нар. Народен съд (присъдата е отменена от Върховния съд от 1996 г.). След освобождаването му през 1945г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор където умира на 15 май 1954 г.

Държавна сигурност го разработва още през 1947 г., когато му открива активно агентурно досие, за да следи неговата дейност и прояви, тъй като „за него има материали, които го уличават във вражеска деятелност”.

В рапортите си ДС го определя като „враг на руския болшевизъм” и човек, който след 9 септември 1944 г. „провежда вражеска дейност”. Държавна сигурност го разработва под псевдонима „БЕДЕК”.

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1949” на Комисията по досиетата, 2014 г.


alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов