|
Когато мъчениците на комунистическия режим и вярата обединяват ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 16 Ноември 2014 18:06
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува пълен репортаж от поклонението на президента Росен Плевнелиев в концлагера „Белене”, почитането на мъчениците на вярата, избити по време на управлението на БКП, откриването на паметника на Св. папа Йоан Павел II и Кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим”, провели се на 15 ноември 2014 г. в Белене. Репортажът и снимките са на журналиста Христо Христов.


Студеното съботно утро на 15 ноември 2014 г. не разколебава хората в Белене. От всички краища на крайдунавския град се стичат хора към старата католическа църква „Рождение на блажена дева Мария”, построена през 1860 г.

Поток автомобили и бусове от цялата страна бързо пълнят малките улички около храма. Хотелите в Белене са препълнени от предната нощ, а мнозина, които присъстват, са пътували насам от ранни зори.

 

alt

 

В просторния двор на църквата множеството хора жужи като пчелин. Празник е. Всяка година по това време беленчани почитат българските мъченици, станали жертва на тоталитарната диктатура на БКП. Като град с най-силна концентрация на католици в Северна България католическата общност е съхранила спомена за жертвата на осъдените и разстреляните в нощта на 10 срещу 11 ноември 1952 г. католически свещеници Евгений Босилков, самият той родом от Белене, Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков. Всички те провъзгласени за блажени мъченици на вярата лично от папа Йоан Павел II.


Един по-особен празник

Тази година празникът в Белене е по-особен. Той съвпада с 25-годишнина от края на комунистическия режим и началото на демократичните промени в България. Местният енорийски свещеник Паоло Кортези още през лятото решава да организира кръгла маса, която за първи път да обедини представители на различните християнски деноминации. Католическият свещеник инициира през месец април 2014 г. създаването на Инициативен комитет за превръщавено на някогашното място на лагера "Белене" в Мемориал за памет на жертвите на комунизма.

 

alt

 

Идеята за кръглата маса става факт и на 15 ноември 2014 г. Белене се превръща в домакин на единствената по рода си инициатива, организирана от духовници в България, свързана с преосмислянето на комунистическото минало. Така се ражда Кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим”.

Събитието се превръща в национално, след като информацията и поканата за него достига до президента Росен Плевнелиев и той потвърждава участието си в инициативата. Жестът на държавния глава е знаков за християните в България, след като през месец май 2014 г. президентът уважи поканата на Инициативния комитет за отбелязването на 25-годишнина от Майските събития през 1989 г. в село Пристое, Шуменско, откъдето през 1989 г. тръгват мирните протести на мюсюлманите в НРБ срещу насилствено погазените им основни човешки права.

 

alt

 

С присъствието в Белене на Кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим” Плевнелиев показва, че еднакво уважава стремежа на обикновените мюсюлмани и обикновените християни в България да прочетат истината за потъпкването на вярата и правото на вероизповедание по време на режима на БКП.


Тържествена литургия в памет на жертвите на вярата

Празникът започва с отслужване на тържествена литургия. Църквата е буквално препълнена с народ. Тук могат да бъдат видени възрастни жени католички, които не пропускат всекидневните служби, мъже, ученици и съвсем малки деца заедно със своите родители. Тук са и кметът на Белене Момчил Спасов, както и ръководството на затвора в града начело с директора Павлин Камбуров.

 

alt

 

„Скъпи братя и сестри на Христа! Добре дошли в град Белене, в Светилището на плажен Евгений Босилков, за нашия празник. Много се радвам, че днес всички заедно ще възпоменем мъчениците, които са дали живота си за вярата, за църквата и България – Евгений Босилков, Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков и всички останали”, заявява от амвона в началото на литургията отец Паоло Кортези.


За Християнското мъченичество

Освен литургията в църквата свещеници пасионисти, какъвто е бил и блажения Евгений Босилков, изнасят слова и размишляват върху значение на християнското мъченичество. „Мъченичеството е победа над страха от страна на човека”, е едно от основните послания в словата.

Откроен е фактът, че през 1952 г. католическите свещеници Евгений Босилков, самият той родом от Белене, Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков не са предали вярата си в Христа въпреки, както по време на изфабрикувания политически процес срещу тях, така и по време на натиска от страна на комунистическата власт.

 

alt

 

Припомня се, че Евгений Босилков не се е поколебал да се върне в България, където извървява пътя до своята Голгота докрай, макар преди това да е имал възможност да остане в Италия, както е бил посъветван да направи.


Откриването на паметник на Св. папа Йоан Павел II

След края на литургията, продължила повече от 2 часа, процесията от свещеници начело с папския нунций в България монсеньор Анселмо Пекорари, заедно с множеството се отправя към площад „Св. папа Йоан Павел II”, за да бъде открит паметника на светия отец.

 

alt

 

Там вече е пристигнал президентския кортеж, а държавният глава Росен Плевнелиев разменя думи с хора от Белене, дошли за откриването на монумента. Най-нетърпеливи са деца и младежи, които се снимат за спомен с президента.

За събитието са дошли още евродепутатът  Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), Касим Дал от Народна партия „Свобода и достойнство”, бивши лагеристи от „Белене” Христо Дуков и Руси Карапетков, както и бившите политически затворници Алфред Фосколо и Петър Бояджиев, представители на различни организации на репресираните от комунистическия режим.

 

alt

 

„За мен е голяма чест и радост да благословя статуята на Св. папа Йоан Павел II. Както знаете той посети България през 2002 г., а в Рим провъзгласи за блажени епископ монсеньор Евгений Босилков през 1998 г., а в Пловдив тримата свещеници Павел, Камен и Фасафат. Тези три неща свързват Св. папа Йоан Павел II дълбоко и завинаги с българите”, заявява папският нунций монсеньор Анселмо Пекорари.

 

alt

 

Той разказва, че е имал щастието да работи в Държавния секретариат на Светия престол, именно когато папа е бил Йоан Павел II и е запознат с неговите идеи и намерения. Монсеньор Пекорари разкрива, че папата е имал намерение да посети България още през 1992 г. и да беатифицира мъчениците монсеньор Евгений, Павел, Камен и Фасафат.

 

alt

 

„Не мога да премълча това, което още от своите първи години Св. Йоан Павел II правеше, за да се противопостави на тоталитаризма, който окървави ХХ век. Той мечтаеше и постоянно повтаряше в своите проповеди, особено в тези преди 1989 г. за един обединен европейски континент. Подчертаваше, че Европа трябва да диша със своите два бели дроба – на Изток и на Запад, еднакво важни и необходими, основани върху християнските корени”, допълва наместникът на папата в България (чуй изявлението на монсеньор Анселмо Пекорари в аудиозаписа по-долу).

 

Речта на папският нунций в България монсеньор Анселмо Пекорари при откриването на паметника на Св. папа Йоан Павел II.

 

alt

 


Да си спомним за заслугите на Йоан Павел II

Думата е дадена на президентът Росен Плевнелиев, който казва, че за него е особена чест да присъства на откриването на паметника на Йоан Павел II в деня, когато „ще сведем глави в памет на българските мъченици, загинали в мрачните години на тоталитарната държава”. Той подчертава, че в родния град на блажен Евгений Босилков, на метри от най-страшния затвор на репресивната тоталитарна власт в България монументът на Йоан Павел II ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто.

 

alt

 

„Днес, когато светът 25 години от падането на Берлинската стена за пореден път трябва да припомним изключителната роля на Св. папа Йоан Павел II в борбата на милиони източноевропейски за свобода и достойнство”, допълва президентът Плевнелиев (чуй цялата реч на държавния глава в аудиозаписа по-долу).

Словото на президента Росен Плевнелиев при откриването на паметника на Св. папа Йоан Павел II.

 

 

alt

alt

alt

 

 


Свидетели на вярата през комунистическия режим

След церемонията участниците в Кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим” се отправят към залата към административната част на затвора „Белене”, където тя ще се проведе. Мястото се оказва тясно за всички желаещи.

 

alt

 

„Искаме да възпоменем всички български мъченици, не само нашите католическите”, заявява в началото на форума организаторът му Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене и ректор на Светилището „Бл. Евгений Босилков”. Той отбеляза, че е чел десетки свидетелства на свещеници, монахини и миряни от времето на комунизма, които са били преследвани от властта. Причината е отказът им да вярват в една Партия и в една атеистична държава. „Искаме да живеем в мир с ближния и с нашата вяра”, са казвали те, за което са били преследвани от режима. „Днес сме се събрали тук, за да говорим за тези неща”, подчертава той.

 

alt

 

На дискусията присъстват представители на различни християнски деноминации в страната. Кметът на Белене Момчил Спасов поздравява участниците и подчертава, че „ние сме длъжни да помним и да приемем нашето минало, такова какво е, колкото и да е трудно, защото то е такова”. По думите му ние не можем да си избираме миналото, но може да изберем да не мълчим, а да говорим за това как миналото може да стане мост към бъдещето.

 

alt

 


Целта на режима – заличаване на вярата

Думата е предоставена на президента Росен Плевнелиев, който заявява:

„Основният урок от комунистическото минало, който не трябва да забравяме е, че силно общество се гради само върху здравите местни общности, които не могат да съществуват без вярата и паметта”, заяви държавният глава. Той посочи, че една от сферите на обществения живот, пострадала най-силно от „социалното инженерство на комунизма.”

 

alt

 

Той припомни, че по време на комунистическия режим църквите са лишени от правото да упражняват своята социална дейност, от правото да работят сред младежта и да отстояват своята вяра.

„Целта на тази политика беше вярата да бъде заличена или поне ограничена до най-интимното лично пространство, да стане „невидима””, посочва държавният глава.  Той допълва, че това отношение на държавата към религията е довело до разпадането на традиционните структури, градени със столетия, без които обществото е невъзможно.

 

alt

 

„Общностите бяха разрушени, за да отстъпят пред изкуствено създадените „колективи”, заявява още Плевнелиев и заключава:

„Урокът от българската история е, че „бивши хора” няма и не може да има. Паметта за тях и за техните страдания винаги ще ни следва и не може да бъде заличена”.

 

alt

 

В словото си той още отбелязва, че помирението днес е невъзможно без паметта и трябва да стъпи само на истината.

„За мен е въпрос на чест и истинска задача да направим така, че преходът да приключи скоро. А той ще приключи, когато милионите българи, независимо от тяхната религия и име направят своята обективна оценка за миналото“, допълва той.

 

alt

 

Държавният глава е убеден, че обществото ни трябва да се гордее, че не е повярвало на режисьорите на прехода, които вече 25 години ни прожектират подменената история за това, какво се е случило по време на тоталитарния режим в България.


Посланията на духовниците

Отец Кортези изразява съжалението си, че не може да даде думата на поканените за Кръглата маса митрополити Гавриил и Григорий, които в последния момент са извинили отсъствието си, макар според него присъствието на православни митрополити е било важно.

 

alt

 

Православният свещеник Зоран Мамучевски, свещеник в с. Раданово, Великотърновско и в Горна Оряховица заява:

„От името на Великотърновския митрополит Григорий поздравявам тази инициатива и преди всичко за това, че всички вие пазите паметта и държите историята на едно място, а това е нашето сърце”, заяви православният свещеник. По думите му за страданието на българския народ е допринесъл и комунистическият режим, а хората в България не са престанали да преживяват случилото им се преди промените.

 

Изказванията на президента Росен Плевнелиев, свещеник Зоран Мамучевски и пастор Бедрос Алтунян.

Пастор Бедрос Алтунян, председател на Евангелския епископален методически съюз се обръща към държавния глава Росен Плевнелиев с думите, че неговата реч и присъствие са надежда, че тази тема ще излезе от забвението, в което умишлено е поставена. И мъчениците на църквата "ще влязат в Пантеона на славата на нашия народ заедно стоителите на съвременна България”.

По думите му поканата за участие в кръглата маса към Евнагелските християни това е знак на братство и разбирателство. Пастор Алтунян пространно припомни редица монтирани съдебни процеси не само срещу водачите на протестантите, но така също и срещу представителите на католиците и православното духовенство по времето на комунизма. Самият той свидетелства за политиката на БКП срещу протестантите в НРБ до 1990 г.

Словото на Н. В. Пр. Христо Пройков.

 

В дискусията взимат участие и католическите епископи Петко Христов и Христо Пройков. Времето напредва и в заключение отец Кортези подчертава:

„През последните дни президентът Плевнелиев неколкокртано подчерта да не казваме полуистини, но това, което е важно е да не се страхуваме и срамуваме да гледаме тази рана от миналото на българския народ. Тази рана не може да бъде скрита, тя трябва да се лекува.

Хубаво е да има музеи за комунизма и нови учебници по история, но преди всичко ние имаме за задача да излекуваме сърцата на хората, които са страдали и да не повтаряме грешките на тоталитарните режими.”


Към остров Персин

Още след словото на президента на кръглата маса голяма част от медиите напускат залата. Репортерите мислят, че са си свършили работата като ограничат информациите и репортажите си с откриването на паметника на Св. папа Йоан Павел II и конференцията.

 

alt

 

Има обаче още едно, последно, събитие, на което те не обръщат внимание. Събитие, което е изключително важно. И то е първото посещение на действащ президент от над 20 години насам на остров Персин, на мястото където някога се е издигал зловещия Втори обект на най-големия лагер за политически противници на режима на БКП.

 

alt

 

Интерес към тази важна стъпка на президента Росен Плевнелиев проявяваме аз, фоторепортерите на „Ройтерс” и в. „Преса”, както и редактор от в. „Култура”, който се радва на факта, че може за първи път свободно да стъпи на Персин без да е нужно да влиза в специалната административна процедура за получаване на разрешение от Министерството на правосъдието, към което се води действащия затвор в „Белене”.

 

alt

 

Потегляме четиримата с превоз, осигурен от ръководството на затвора и след 20 минути клатушкане по разбития път стигаме до най-източната част на Персин. Там на мястото на някогашния Втори обект се издигат запустелите сгради, в които през 1985 г. са въдворени 500 български граждани мюсюлмани, противници на „възродителния процес” и няколко българи. На сградата има паметната плоча, поставена след промените от земеделците, а в близост се издига бетонният скелет на недовършен мемориал.

 

alt

 

От затвора предвидливо са попочистили терена наоколо от мръсотиите, оставени от няколкото кози, за които пустите сгради са се превърнали в убежище. Предната седмица оттук се разнасяше силна козя миризма, когато дойдохме с екип на БНТ за заснемането на последната част от поредицата „Отворени досиета”.


На Втори обект

Малко по-късно след нас пристига президентът Росен Плевнелиев заедно с евродепутата Андрей Ковачев, кмета на Белене Момчил Спасов, секретари на държавния глава и отец Паоло Картези с един бус католически свещеници.

 

alt

 

Изглежда гледката на пустошта наоколо със запустелите призрачни сгради въздейства на държавния глава, който няколко минути стои само на място, слушайки разказите за случилото се тук преди 65 години, когато е поставено началото на концлагера „Белене”.

„А какво е това”, запитва той и погледът му се насочва към бетонния скелет на незавършения  мемориал. Плевнелиев вижда с очите си едно последно усилие на бившите лагеристи от БЗНС да бъде издигнат мемориал за жертвите на мястото на бившия лагер. Усилие, останало недовършено в излетия гол бетон.

 

alt

 

Той се обръща с лице към единствената паметна плоча, на стената на една от запустелите сгради и там поднася букет цветя и се покланя мълчаливо.

Следва разговор за това, какво би следвало да се направи това място да се превърне от място на забравата в място на памет. Президентът отговаря утвърдително на въпроса ми дали държавата ще стори необходимото за това.

 

alt

 

„Ако име мъничко усещане за отговорност пред следващите поколения не трябва да оставаме забравата тук да възтържествува. Този остров трябва да се превърне в център на едно последно, но знаково усилие на българското държавничество, за да може на това място да бъде поставен здравия фундамент за следващите поколения”, казва Плевнелиев.

 

alt

 

„Манипулираната истина за миналото води обществото ни в погрешна посока. Ако искаме да излезем с чест от прехода и да затворим тази страница от българската история, трябва да покажем достоен подход към историята, тук на остров Белене“, заключава той.

 

alt

 

Обещаващи и важни думи на държавния глава, с които поемаме пътя обратно. Думи, с които скоро ще се върнем на Персин, за да видим и разберем дали сме успели да обединим усилия и да довършим започнатия преди нас градеж за паметта на жертвите.

 

София – Белене – Персин – София

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов