|

Виртуален музей на българския комунизъм

Политика -- Общество -- Култура -- Символи -- Лична история
Неопровержимо свидетелство за дългата ръка на Москва в България и чистките на БКП след 9 септември 1944 г. ПДФ Е-мейл
Виртуален музей на българския комунизъм - Лична история
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 15 Май 2014 17:52
Share

alt 

На desebg.com публикувам уникален документ. Това е оригиналното изложение на члена на БКП от 1927 г., съветски агент и първия началник на контраразузнаването (отделение „Б” на Държавна сигурност) след 9 септември 1944 г. Стефан Богданов до първия партиен и държавен ръководител Вълко Червенков, съветския посланик в София и Политбюро на ЦК на БКП. Документът е неопровержимо свидетелство за прякото вмешателство на СССР в България след окупацията й от Червената армия на 8 септември 1944 г. и чистките, извършвани от Българската комунистическа партия чрез Държавна сигурност.

Написан е от Стефан Богданов през октомври 1951 г. в Бургаския затвор, където излежава присъда от 15 години затвор, след като е арестуван и осъден по един от съпътстващите монтирани от Москва съдебни процеси след този срещу Трайчо Костов.

 Неотдавна в електронната библиотека на desebg.com представих спомените на Стефан Богданов „Две смърти няма, а без една не може”, издадени от синовете му през 1991 г. и непреиздавана оттогава. В книгата са публикувани редица писма на Богданов, като изложението до Вълко Червенков от 1951 г. е само цитирано, но не и публикувано в пълен обем.


За автора на уникалното свидетелство

Все пак за онези, които не са се запознали с публикацията, посветена на изключителните мемоари на Стефан Богданов, ще подчертая отново кой е техният автор.

Стефан Богданов завършва Висшата партийна школа на Коминтерна в Москва (1932-1933). През 1937 г. е вербуван от съветското военно разузнаване. Като съветски агент организира изграждането на  специални разузнавателни групи, снабдени със собствени предаватели станции за директна връзка с Москва.

При провал през 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, въпреки че не разкрива сътрудничеството си със съветското разузнаване. Излежава пет години в арести, затвори и лагерите „Гонда вода” и „Кръсто поле” без обаче да разкрива, че работи за СССР.

 

alt


Брат му Петър Богданов е осъден на смърт и разстрелян през 1942 г. заедно с ген. Цвятко Радойнов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, и Георги Минчев по процеса на ЦК на БРП (к).

След 9 септември 1944 г. Стефан Богданов е назначен за началник на отделение „Б” на Държавна сигурност – контраразузнаването. Преди арестуването на Трайчо Костов през 1944 г., Богданов е сменен като началник на контраразузнаването и отговаря за на следствието в ДС, а след това е „преместен” като завеждащ културния сектор при Вълко Червенков, председател на Комитета за наука, изкуство и култура по това време.

Стефан Богданов е арестуван през септември 1949 г., разследван в продължение на две години и осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от Трайчо Костов, целяща да събори народната власт. Излежава седем години в Бургаския затвор и Белене, освободен след Априлския пленум през 1956 г.


Невероятната история на документа

Изглежда изложението на Стефан Богданов изобщо не е стигнало до адресата – Вълко Червенков. Най-вероятно то е задържано от затворническата администрация и предадено на Държавна сигурност. Тези предположения са мотивирани от факта, че документът в крайна сметка се оказва в архива на МВР-ДС.

И то не къде да е, а в онази част, която съдържа особено чувствителни материали, свързани с дейността на различни партийни функционери преди и след 9 септември 1944 г. Откъде знам това? Историята не свършва тук.


Писателят Георги Марков попада на документа в архива на МВР

През 1968 г. група писатели – Антон Дончев, Николай Хайтов, Георги Марков, Серафим Северняк, Димитър Гулев и Никола Русев получават разрешение от отдел деловодство на ЦК на БКП, подчертавам след съгласуване с първия секретар Тодор Живков, за достъп до архивите в МВР на известни партийни функционери отпреди 9 септември 1944 г., като Адалберт Антонов – Малчика, Цвятко Радойнов, Мара Петляшкова, Леон Таджер, Август Попов и др.

Целта е да напишат многоактова пиеса, посветена на 25-годишнина от „победата на социалистическата революция” в България, която е предстояло да се чества тържествено през 1969 г.

 

alt

 

От всички писатели единствено Георги Марков продължава работа по пиесата, запознавайки се с архивните материали в читалнята на МВР на ул. „Шести септември” 29. Така създава пиесата „Комунисти”, в която пресъздава една доста по-различна истина за комунистическото движение в България чрез разпитите на комунистическите функционери, провеждани лично от легендарния полицай Никола Гешев. Пиесата му не е допусната да бъде поставена на сцена, а малко след като предава ръкописа й в МВР, Георги Марков заминава при брат си Никола Марков в Италия през юни 1969 г.

Всичко това писателят е описал подробно в своите „Задочни репортажи за България”.


Изнасянето на разобличаващия БКП и СССР документ

Попадайки на разобличаващия методите на комунистическата партия и Москва документ – изложението на Стефан Богданов – Георги Марков се решава на дръзка постъпка. Той прибира документа и го изнася от МВР. В кои точно архиви е било изложението, нямам представа, но по всяка вероятност документът не е бил описан, защото сам съм се убедил колко стриктна е проверката на ползваните материали при връщането им в същата читалня на МВР, в която за първи път влязох през 1998 г. Представям си как са преглеждани под лупа ползваните от писателя документи, толкова чувствителни за комунистическата върхушка от архиварите в читалнята през 60-те години.

Откъде знам тази история ли? Разказа ми я брата на Георги Марков – Никола. През 2006 г. той посети България и се срещнахме, за да ми благодари за книгата „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, която излезе предната година, изградена върху неизвестни дотогава архиви на Държавна сигурност.

На края на тази среща, говорейки главно за убийството на писателя, Никола Марков извади същото това изложение на Стефан Богданов, което по-долу публикувам онлайн и ми го подари с думите: „Вие най-добре знаете какво да направите с него”.


Документът „емигрира” в тенекия за сирене

Никола Марков ми разказа, че след като е успял да го изнесе от МВР брат му Георги Марков му го е изпратил на него в Италия, още преди самият писател да се озове там следващата година. Прехвърлянето на документа става по изключително необичаен начин. Не е рискувано да се изпраща по човек или по пощата. Изпратен е в тенекия със сирене (като армаган), разбира се добре опакован, за да не се повреди.

 

alt

 

Така изложението на Стефан Богданов попада в ръцете на Никола Марков. По-късно, когато се срещат, брат му го убеждава да го пази, а и самият Никола сам има възможност да се убеди в особената ценност на документа.

Изложението представлява типично затворническо писмо – шест продълговати карирани листи, изпълнени лице и гръб, отгоре до долу от Стефан Богданов със ситен, но четлив почерк. Последният лист е с частично увреждане, там където в продължение на години е стоял прегънат.


Документът – „емигрант” се завръща в България

Интересното е, че при първото си посещение след промените в България през 1991 г. Никола Марков не носи документа със себе си. Вероятно не е имал доверие в случващото се в родината му. Той продължава да го пази, включително и в периода, в който семейството след убийството на Георги Марков, се премества от Италия в САЩ.  Така го съхранява в продължение на близо 40 години, по-точно 38 години – от 1968 до 2006 г.


Експонат в музей на Държавна сигурност или на комунизма

От своя страна пазя безценния оригинал от 2006 г. досега. На сигурно място, след като неколкократно разбиваха квартирите, в които живеех, когато работих върху „Убийте Скитник” в периода 1999-2005 г.

Бях решил да даря документа на музея на комунизма или на музея за Държавна сигурност – две идеи, които за съжаление така и не се осъществиха в България. Затова съм решил да го предам в Комисията по досиетата, която от 2007 г. прилежно се грижи и пази документите на ДС. Още повече, че изложението е излязло от архива на ДС в МВР, който през 2010 г. беше предаден изцяло на Комисията по досиетата. Там документът ще може да се ползва от всички изследователи. Най-напред обаче го публикувам (с максимална резолюция) във виртуалния Музей на комунизма на desebg.com, за да стане достояние на по-широка публика.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов