|
Петър Семерджиев: БКП като инструмент на Съветския съюз за дестабилизация на България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 02 Март 2014 13:04
Share

alt

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 2 на книгата на Петър Семерджиев , „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”. Вторият том е засяга България и Съветска Русия (приела през 1922 г. названието СССР) в периода 1918-1943 г. (виж представянето на том 1 тук).

Това е книга, в която ще откриете голям брой факти, спестявани или изопачавани, както по време на режима на БКП (1944-1989), така и от наследника на комунистическата партия – БСП и множество историци, които неотдавна проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България нарече „академично замазване” на истината за комунизма.


Нелегалната дейност на БКП

Ще поставя внимание върху три основни акценти, които политическият емигрант разглежда подробно в книгата си. Първият от тях е свързан с нелегалната дейност на БКП. Той отделя място на някои факти още от 1919 г. След първия й конгрес БКП провежда нелегална конференция в София, на която се обсъжда „значението и наложителната нужда от въоръжаване на партията и създаване на бойни и разузнавателни ядра във всяка местна партийна организация”.

За да бъде ускорено изграждането на нелегален апарат през втората половина на 1919 г. е свикано съвещание, ръководено от тогавашния секретар на ЦК на БКП Васил Коларов. По негова инициатива през 1920 г. се създава „Временна военно-ревотлюционна колегия”. Създаването й е предизвикано от критиката на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, че БКП не прави необходимото за създаване на нелегална партийна военна организация.

ИК на Комунистическия интернационал отправя специална препоръка към БКП за това на третия конгрес на партията. Преценката е, че „легалните организации на комунистическата партия не са достатъчни, необходими са също и нелегални организации”. По думите на Петър Семерджиев това е един от първите факти, който показва, че ръководството на БКП върви към тясно обвързване със съветската политика и е в нейно подчинение.

Разглеждайки създаването на нелегалната партийна военна организация Семерджиев стига до извода, че „съветското ръководство, пряко чрез своите служби и с помощта на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, успява да подчини дейността на БКП на съветските интереси. На ръководството на БКП е наложено да създаде нелегално поделение, с която съветската политика получава опора в България”.

В книгата Петър Семерджиев припомня много интересни мемоари на дейци на партията, които изпълняват ръководна роля в нелегалната й дейност от този период като Антон Недялков, Йордан Панов, Стефан Христов.


Съветският натиск за вдигане на въоръжено въстание

Петър Семерджиев детайлно разглежда политиката на съветското правителство след 9-юнския преврат 1923 г. Тогава то рязко променя тактиката, препоръчвана от Комунистическия интернационал. Преценката на БКП е подложена на критика и освен усилена кореспонденция за поемане по пътя на организиране на активна нелегална дейност съвместно с БЗНС (отхвърляна дотогава), Москва изпраща в България Васил Коларов. Той спуска съветските директиви за незабавна подготовка за въоръжено въстание. Коларов е придружен от група обучавани в съветските военни школи български емигранти като Боян Българанов, Гочо Грозев, Димитър Георгиев и др.

Случилото се през месец септември 1923 г. под натиска на СССР въстание в България Петър Семерджиев определя като „диверсионен акт на съветската политика”.

Авторът излага редица забравени или малко известни днес подробности от дипломатическите отношения между България и СССР в периода 1923-1925 г.

Равносметката от съветската намеса в събитията от този период в България са трагични. Тази намеса има антибългарски характер. Те започват с въоръженото въстание през септември 1923 г. и завършват на атентата в църквата „Св. Неделя през април 1925 г.

 

Съюзът между Сталин и Хитлер и позицията на БКП

Третият важен акцент, който Петър Семерджиев разглежда е как се отразява германо-съветския пакт през август 1939 г. върху действията на БКП. Комунистическата пропаганда след 1944 г. премълчава съюза между Сталин и Хитлер през 1939 г., а днес наследниците на компартията от БСП говорят преди всичко за „антифашистката” съпротива на своите предшественици.

 

alt

 

Петър Семерджиев посочва, че пакта Молотов-Рибентроп, както и последвалите съвместни действия на Германия и Съветския съюз при разпалването на втората световна война, създават в България условия, които благоприятстват за засилване на официалната съветска пропаганда в нея. Същевременно е създадена и възможност да се прояви открито и дейността на нелегалната БКП.

Авторът подчертава, че в продължение на години пропагандата е внушавала на привържениците на БКП, че партийната й борба е насочена против „фашизма”, термин, използван неслучайно, чрез който се прикрива и избягва назоваването на социалистическото име на нацистката партия.

Семерджиев отбелязва, че след огласяването на съюза между Хитлер и Сталин част от комунистите не намират за основателни доводите за защита на германо-съветския пакт, който поддържа собствената им партия.

Тогава ръководството на БКП повежда борба против такива свои членове, обвинявайки ги като носители на „антисъветски настроения”. Това то определя като нова проява на политическо разложение в партийните редове. „Тази борба е доказателство за характерните особености, придобити от обновеното ръководство на БКП начело с Георги Димитров”, подчертава Петър Семерджиев и заключава:

„Това ново ръководство още по-последователно продължава да изпълнява ролята на инструмент за поддържане на съветската политика дори и тогава, когато тя открито проявява антибългарски характер. А тя от своя страна се старае с още по-голямо послушание да изпълнява получените съветски нареждания. Затова БКП през това време е изолирана от политическите демократични сили в страна.”

За съжаление Петър Семерджиев не успя да довърши том 3 от „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”, който беше посветен на съветизацията на България след окупирането й от съветската армия през септември 1944 г. Политическият емигрант почина в Ерусалим през май 2008 г. на 91 години.

 

Петър Семерджиев, „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” – съветско-българските отношения 1918-1943 г., том 2, Институт за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев”, 2005 г., 504 страници.

 

Коментари 

 
0 #3 svetlan 2014-03-03 02:38
Анализът на Г-н Христов за периода след 1919г. е много правилен и много професионално насочва читателите на сайта и на книгата.За голямо съжаление,такъв тип анализ не се прилага в официалната историческа наука в страната.Само единици са историците,коит о се придържат към него.
Един от най-закостенелите историци е академик Г.Марков.Под булото на някакъв неадекватен и демагогски мотивиран патриотизъм,той твърдо подържа съветската комунистическа пропаганда.Ако не грешим,Г-н Христов изнесе информация,че същия е служил на комунистическат а сган в качеството си на агент на ДС.Ако грешим молим Г-н Христов да ни коригира,или да изтрие това твърдение.
 
 
0 #2 svetlan 2014-03-03 02:26
И още едно допълнение,но за съвсем най-прецизните читатели на сайта.
Българските комунистически функционери в Москва-Васил Коларов,Карло Луканов,Владими р Топенчаров-старши,Станке Димитров,Георги Димитров,Вълко Червенков и др. също наричаха този договор правилно- с оригиналното му название. След като се завърнаха в България,те също така го наричаха.Много по-късно ,когато съветската комунистическа пропаганда започна да преиначава названието му,тогава и българските отговорни власти приеха това название.

За голямо съжаление много учени от културните и демократични страни се подадоха на тази пропаганда.

У нас се подведоха доста сериозни изследователи.Тези,които продължават да го използват след като договорите бяха обнародвани с оригиналните им названия и на оригиналните езици-руски и немски,те се придържат нарочно към съветската комунистическа пропаганда.
Но има и такива,които не са разбрали истината по този въпрос и по инерция ползват комунистическат а пропаганда.
 
 
0 #1 svetlan 2014-03-02 17:57
"Съюзът между Хитлер и Сталин, известен като пакта Молотов-Рибентроп през 1939 г. "-Христо Христов


Уважаеми млади читатели на сайта на Г-н Христов,ръковод ителите на Съветския Съюз и Германия-Секретаря на ВКП(б) Йосиф Сталин и Райхканцлера Адолф Хитлер никога не са се срещали и разговаряли по телефона.

Което означава,че двамата не са имали физически контакт и не са могли да подготят и осъществят никакъв договор.Договор е правна категория,която се реализира поне от две страни,които трябва да са заедно в момента на подписването.
Това означава,че Хитлер и Сталин нито са подписвали договор,нито са правили съюз.

Разбира се,те са били едни от главните фигури,които са участвали в подготовката и подписването на двата Съветско-Германски договора в рамките на малко повече от един месец,но договорите имат стриктно дипломатическо и междудържавно наименование. Съобразено с международните и юридически традиции.Това,че някоя пропагандна или неграмотна "машина" им приписва различни названия,не може да промени истината. Ето ги официалните названия на тези договори:


"Договор за ненападение между Германия и Съветския Съюз".
"Съветско-Германски договор за дружба и границите".

И двата договора са подписани в Москва от едни и същи лица:
-за Съветския Съюз от Председателя на НКИД Вячеслав Михайлович Молотов
- за Германия от Райхминистъра на Външните работи Йоаким Фон Рибентроп.



Германският министър беше обесен и не можа да изадде спомените си, с малки изключения,но съветския министър издаде такива. Точно той никъде и никога не е назовавал този договор "Рибентроп-Молотов".

Е,нека сега всеки уважаван посетител на сайта да каже кое название е по-меродавно,това на един от подписалите този договор или хора,които може би и не са били родени тогава.

И защо втория Съветско-Германски договор също не е наречен по тази логика '"Договор Рибентроп-Молотов номер 2"
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов