|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Поредица: Господарят на Държавна сигурност. Част 5: Живков и политическата полиция ПДФ Е-мейл
Рубрики - Живков & социализЪма
Написано от Христо Христов   
Вторник, 22 Март 2011 12:45
Share

С поредицата „Господарят на Държавна сигурност” сайтът desebg.com представя действителното отношение на Тодор Живков към ДС, контрола върху репресивния й апарат и използването му.

Текстовете са част от книгата на Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на Живков, чрез която той подчинява ДС на собствените си интереси и власт.
Част 2 разглежда ключовите фигури в системата на МВР и Държавна сигурност, на които Живков се осланя по време на своето управление.
Част 3 е посветена на политика на Живков спрямо министрите на вътрешните работи, които са му били пряко подчинени и които е издигал и свалял по свое решение.
Част 4 разкрива новата политика, която Живков налага по линия на работата между Държавна сигурност и съветския КГБ.

В част 5 представяме ролята и мястото на структурата в ДС, изпълнявала по времето на Живков задачата за преследване на десетки хиляди хора в страната по политически причини. .

 

Политическата полиция след 9 септември 1944 г.

Корените на политическата полиция, създадена и използвана от БКП, могат да бъдат открити веднага след 9 септември 1944 г. Тогава борбата с политическите и обществени противници на комунистическата партия е възложена на отделение „А” в дирекция „Държавна сигурност”, която по това време се води на подчинение на Главната дирекцията на народната милиция.

Основна задача на отделение „А” е да  разкрива, проследява, арестува, разследва и да предава „вражески елементи” на т. нар. „народен съд”. В структурата му са обособени групи за борба против анархисти, троцкисти, духовенството, различни организации, БЗНС. През 1947 отделение „А” прераства в І отдел при Дирекция държавна сигурност, състоящ се от три отделения. Първото от тях води борба с т. нар. контрареволюционни елементи в средите на политическите партии, влизащи в ОФ (без БКП), и опозиционните партии, главно с „БЗНС – Никола Петков”.

Второто отделение – с разпуснати организации, определени като „фашистки”, бивши полицаи, офицери, троцкисти, анархисти. Третото отделение следи антипартийни прояви сред младежта, интелигенцията, духовенството и в държавния апарат.

През 1950 г. основните направления в отдела, по които се работи, са  земеделци от ОФ, николапетковисти, селячество, малцинства, държавен апарат, стопански слоеве, интелигенция и младеж, католическо и православно духовенство, троцкисти, анархисти, трайчокостовци, социалдемократи и бивши буржоазни партии.

 

Трето секретно политическо управление на ДС

за борба с контрареволюцията – предшественикът на Шесто

През 1952 г. по времето на Вълко Червенков, когато репресиите се засилват, І отдел прераства в управление ІІІ на ДС (борба с вътрешната контрареволюция). В някои устройствени документи то е определено като ІІІ секретно политическо управление. Наименованието му е достатъчно показателно за това, че изпълнява функциите на политическа полиция. Когато през 1956 г. пътят към властта пред Живков е открит той не се лишава от услугите на това управление на ДС. То продължава преследването на същия контингент от противници, който вече е определян като  „бивши хора” – царски офицери, буржоазни функционери, полицаи. Съществуването на управлението се запазва чак до 1963 г.

Но дори и след това преследването по политически признак не е отменено от прерогативите на ДС. Напротив, тайното следене и наблюдение на различни групи лица при Живков се засилва, обхватът му постоянно се модифицира и разраства. За размерите на скритите репресии, които допълват профила на политическата полиция при неговото управлението, говори най-важният вътрешен документ в ДС, по който нейните органи работят – Инструкция за оперативния отчет.

С него Държавна сигурност е задължена „да образува дела за оперативно наблюдение за контролиране на поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалния строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност.“

Потенциалните противници на управлението са категоризирани в 17 раздела, които дават най-добра представа за всеобхватността на осъществявания контрол. Не са забравени и фамилиите, свързани с държавното управление преди 9 септември 1944 г. Въпреки, че една част са репресирани, чрез „народния съд”, други са изселени, а на техните наследници е наложен забрана за следване във висши учебни заведения и избор на професия, ДС следи и разработва цяла категориите лица, определени от нейните ръководни документи като „бивши хора”. Прави впечатление, че скритите репресии се отнасят дори за наследниците на хора, които „имат враждебно отношение към социалистическия строй“. Според основния документ за оперативна дейност на ДС дела за наблюдение задължително се образуват на следните категории лица, които общо са надхвърляли няколко десетки хиляди хора:

 

  • бивши индустриалци, едри търговци, кулаци, буржоазни народни представители, царедворци, царски дипломати, висши служители от държавния апарат, ръководители и дейци на буржоазните партии, издатели и журналисти;
  • бивши ръководители и активни членове на организациите – „Легион”, „Ратник”, „Отец Паисий”, „Бранник”, „Стожер” и други;
  • бивше царски офицери и разузнавачи от разузнавателния отдел при Генералния щаб на армията;
  • бивши полицейски началници, разузнавачи, техни сътрудници и други служители от полицията и жандармерията;
  • бивши агенти и сътрудници на капиталистически разузнавания;
  • бивши агенти и помагачи на гестапо;
  • членове на масонски ложи и други международни организации с буржоазна ориентация;
  • бивши ръководители и активни дейци на белоемигрантски организации;
  • бивши ръководители и активни дейци на опозиционни партии след 9 септември 1944;
  • бивши ръководители и активни членове на анархистки организации;
  • ръководни и други лица от средите на духовенството (православни, католици, мюсюлмани), религиозни секти и други религиозни фанатици;
  • националисти – турски, промакедонски, еврейски, арменски и други;
  • бивши участници в задгранични антибългарски организации, завърнали се в страната бегълци и невъзвращенци;
  • лица, привърженици на западни буржоазни, ревизионистки и националистически теории и течения в областта на науката, културата и изкуството;
  • лица, осъждани, изселвани и изпращани в трудово-възпитателни общежития за антинародна дейност;
  • лица, изтърпяващи присъди за престъпления против НРБ;
  • синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от горепосочените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия стой.

 

Засилване на преследването на граданите по идеологически причини

След заговора за преврат през 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня Живков засилва контрола на ДС срещу заплахите за управлението му вътре и вън от партията. По това време той вече е убеден, че отклоненията, които водят до несъгласие и съпротива на отделни групи и лица в страната, до голяма степен се дължат на външни влияния. Изостреното противопоставяне на идеологическия фронт между Източния блок и Запада, изисква нови мерки. Те са набелязани от Политбюро на ЦК на БКП, водено от Живков, през 1966 г. Тогава висшият партиен орган приема решение „За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма”.

С него е одобрена 30-странична програма, съдържащ целите и задачите, с които партията и държавата са задължени „да водят системна, научно обоснована борба за преодоляване влиянието на буржоазната и дребнобуржоазната идеология, за пресичане на идеологическата диверсия на империализма, за изкореняване остатъците от религиозните възгледи и буржоазния морал, за преустройството на бита  и общественото поведение на трудещите се в съответствие с принципите на комунизма”.

Живков и Политбюро изхождат от положението, че „съвременната международна обстановка и интересите на партията и страната изискват да се повишава непрестанно революционната бдителност на комунистите и на всички трудещи се, да се води настъпателна борба срещу буржоазната идеология, да се разобличава идеологическата диверсия срещу НРБ и другите социалистически страни”.

За отправна точка Политбюро  приема, че „главна бариера срещу проникването на буржоазната идеология и против идеологическата диверсия на империализма е формирането на марксистко-ленински мироглед у трудещите се”. Задача на всички държавни и обществени организации и институти, както и на членовете на БКП е да насаждат в обществото омраза  и нетърпимост към Запада, като “възпитават трудещите се и особено младежта в дух на класова ненавист към империализма, към буржоазната идеология и морал”.

В програмния документ Политбюро отделя особено внимание върху патриотичното и интернационалното възпитание на трудещите се “като се създава у тях гореща любов към Комунистическата партия и социалистическата Родина, чувство на братска дружба с великия Съветски съюз и другите страни от световната социалистическа общност”.

 

Създаване на Шесто управление на ДС

Изпълнението на всеобхватната идеологическа стратегия води до необходимостта от създаде специално идеологическо управление в структурата на съществуващия по това време Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет на НРБ. Шесто управление, чиято дейност го превръща в новата политическа полиция при Живков, е създадено със заповед № I-3728 от 17 ноември 1967 г. на председателя на КДС ген. Ангел Солаков.

Ден по-късно, със секретно решение „Б” №9 Секретариатът на ЦК на БКП го утвърждава. Както и останалите подразделения на КДС и новото управление е подчинено на висшите партийни органи, оглавени от Живков. В приоритетите му влизат „борбата срещу диверсия по идеологическа линия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната, както и борбата срещу различните нелегални организации и групи, терора, изменниците на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежта”.

 

Началникът на Шесто – бивш чавдарец

В периода 1968-1985 г. новото идеологическо управление се ръководи дълго години от ген. Петър Стоянов. Тай сменя на този пост ген. Борис Манов, първият началник на Шесто, който се задържа на поста само една година. Ген. Петър Стоянов е един от приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков и не заема случайно този важен пост. Ето как бившият служител от Шесто управление Чавдар Тепешанов го характеризира:

„Усвоил отлично изкуството на властта, бивш партизанин от отряда “Чавдар”, генерал Стоянов бе един от ония стожери на авторитарния режим, които решаваха и дори предрешаваха важни въпроси в държавата. Имаше нещо смразяващо в осанката му и походката, в металния му глас, в ледения, пронизващ поглед и всичко това те караше просто да замръзнеш на мястото си!”

Председателят на КДС ген. Ангел Солаков допълва образа на Стоянов:

„Той беше един от младите партизани в отряд “Чавдар”. На този ограничен човек се възлагаше да разработи новата служба, да се бори срещу политическата диверсия на далеч по-умни от него западни служби срещу страната! Петър Стоянов, освен ограничен, беше и голям любител на алкохола и водеше гуляйджийски живот.”


Основни направления в Шесто управление

Основните направления, по които Шесто управление започва да работи целенасочено, са интелигенцията, младежта и духовенството. Под наблюдение са поставени не само безпартийните творци, но и особено внимание се обръща на онези партийни членове, които мислят различно от партията. В разработките на Шесто попадат изявени писатели, художници и филмови творци, членове на БКП, които не приемат еднозначно управлението на Живков.

„За основно направление в работата на Шесто още от създаването му се смяташе агентурно-оперативното обезпечаване на художествено-творческата и хуманитарната научна интелигенция и средствата за масово осведомяване”, признава последният началник на управлението ген. Антон Мусаков.

Контролът над интелигенцията е възложен на  І отдел.  „В управлението се смяташе за въпрос на чест да се работи в отдела, който отговаряше за интелигенцията. Този отдел имаше и предимство при подбора на кадрите”, посочва ген. Мусаков. През 1970 г. в него  работят 15 офицера, а в края на 70-те години тяхната цифра достига 25. Първоначалната структура на  І отдел в Шесто управление включва три отделения. Те покриват следните направления:

 

  • 01 отделение – творчески съюзи и организации;
  • 02 отделение – културни и научни институти, ведомства и обществени организации; 
  • 03 отделение – младеж.

 

В своите действия срещу заплахите срещу комунистическата система в България и своето управление Живков се оказва по-прозорлив от ръководителите в СССР. Извеждането на политическата полиция в самостоятелно управление в ДС предшества създаването на такова управление в КГБ. Промяната е наложена от новият председател на КГБ ген. Юрий Андропов, който остава в съветското партийно ръководство е един от най-решителните противници на дисидентите. След Пражката пролет Андропов създава в КГБ новото Пето управление, което трябва да следи и смазва несъгласието във всичките му форми. В управлението има специализирани отдели, които отговарят за наблюдението на интелектуалци, студенти, националисти от етническите малцинства, религиозни дейци и евреи.

Веднага след появата на Пето управление на КГБ,  Шесто управление на ДС не само се променя по структура, за да придобие размерите на умалено копие на Пето управление, но през всичките години на своето съществуване от 1967 г. до 1990 г. то най-активно заимства, ползва, изучава и прилага всички оперативни методи, средства и подходи, които съветското управление използва срещу дисидентите. В отчетните доклади за работата на Шесто управление от 70-те години със задоволство се подчертава, че “особено ползотворна роля” в борбата по линия на идеологическата диверсия играе “разширяващото се всестранно сътрудничество с Пето управление на КГБ, по-пълното използване на техния богат опит и оказваната ни неоценима помощ”.

 

Размахът на политическата полиция срещу интелигенцията

За размаха на дейността на Шесто управление само три години след създаването му е показателен броят на творците, които са заведени на отчет. Анализът в отчетния доклад на І отдел за работата му през 1970 г. сочи:

 

„Общо през годината по линия на интелигенцията е установен контингент от 814 души, който се разпределя по обекти както следва:
Съюз на българските писатели - 86 души;
Съюз на филмовите дейци – 87;
Българско радио и телевизия – 47;
Държавно обединение „Българска книга“ и „Хемус“ – 54;
Съюз на българските журналисти и редакциите на столичния печат – 62;
Комитет за изкуство и култура – 50;
Съюз на композиторите и останалите културни институти, имащи отношение към музиката – 60;
Съюз на българските художници и останалите културни институти, имащи отношение към изобразителното изкуство – 48;
Съюз на драматичните артисти и столичните театри – 20;
Дирекция „Българска фотография“, Главна дирекция „Български циркове“ – 50;
БАН и МНЗ – 247.”

Всеки един творец е могъл да бъде заподозрян и да попадне в полезрението на политическата полиция по следните причини, записани в документите на Шесто управление:

„Вражеските прояви сред интелигенцията бележат една относителна устойчивост. Сред тези среди намира място вражеската агитация и пропаганда, главно срещу политиката, провеждана от партията и държавните ръководители. В литературата и изкуството продължиха да намират отражение отделни упадъчни тенденции и явления. Продължава разпространението на вражески слухове, вицове, в отделни случаи писане и разпространение на апокрифна „литература”, изразяване на антисъветизъм и национален нихилизъм.”

 

Информираността на Живков

Освен от срещите си с подбрани творци Живков получава редовни информации от ДС за процесите, които протичат в интелигенцията, и настроенията на различни нейни представители.  І отдел в Шесто управление  редовно докладва чрез ръководството на МВР в ЦК на БКП за ставащото в средите на творците от различни сфери. Докладът от 1970 г. е един от  стотиците документи в архивите, от който  може да се съди за създадения механизъм на информиране между Шесто и ръководството на партията по въпроси на интелигенцията. В него се посочва, че в ЦК на БКП през същата година са били внесени за разглеждане „доклад за някои нездрави тенденции и явления в областта на художествената литературата” и “над 80 справки за отделни дейци и ръководители от средите на интелигенцията”.

Две години по-късно дейността на Шесто срещу художествено-творческата и научната интелигенция придобива още по-мащабни размери:

 

„В настоящия момент органите на ДС водят агентурно-оперативна работа за разкриване и пресичане на подривна дейност в средите на българската художествено-творческа и научна интелигенция, наброяваща: В творческите съюзи и културни институти около 9500 души; в Комитета за телевизия и радио, Комитета по печата, СБЖ и други пропагандни институти – 5300 души; в БАН и нейните подразделения – 6700 души и в системата на здравеопазването - 4250 души.”

 

Признанието за дейността на политическата полиция

Председателят на КДС ген. Ангел Солаков признава:

„Деформирането на Шесто управление и превръщането му в политическа полиция беше заложено в неговия “ембрион”. С разрастване на управлението, (отделите му станаха около 9), то набираше сили да разработва всички инакомислещи хора, независимо от партийното им положение… Управлението стана основна репресивна сила, която действаше безотказно и безмилостно!”

Шесто управление играе и ролята на цензор в литературата и изкуството. Последният началник на ген. Антон Мусаков определя това като едно от нейните задължения:

 

„Не зная кой я беше измислил, но ние бяхме задължени да събираме информация за подготвящи се и появяващи се произведения на литературата и изкуството, в които има някакви отклонения от социалистическия реализъм или критика, та дори и само намеци за критика към партийната линия или нейния ръководител. Акцентът в нашата дейност се поставяше върху подбудите и мотивите на авторите, изясняваше се има ли странично, най-често чуждо влияние. Получаваната информация се докладваше по установения ред в министерството, откъдето отиваше към партийните и държавни органи, които вземаха и съответни решения.”

 

Името на Живков стои зад десетки доклади, програми и речи свързани с културата и задачите на интелигенцията в контекста на партийната линия след Априлския пленум. Нито веднъж обаче първият партиен и държавен ръководител не споменава в своите мемоари за ролята, която ДС има през всичките години на неговото управление към представителите на научните и творческите среди. Тази празнота се попълва от съдържанието на архивните документи на политическата полиция, изпълняваща указанията на Живков и ръководеното от него Политбюро:

 

„В резултат на проникващи упадъчни модернистични течения в нашата литература и изкуство се появиха отделни произведения с антисоциалистическа насоченост. По наши данни през последната година от 50 автори са написани около 70 такива неиздържани в идейно и политическо отношение произведения.  Някои от тях не са допуснати до печат, други са иззети от книжарниците, а по-голямата част са критикувани в пресата или на събрания.

По настоящем по направление интелигенция в управлението се водят 40 дела на оперативен отчет. Половината от делата се водят на лица, занимаващи се с литературна дейност - писатели, сценаристи, редактори. По линия на отдела като вражески контингент се водят 1011 лица.”

 

С някои изключения дейността на Шесто управление се отразява върху интелигенцията, така както дресировката върху дресирания обект. Красноречиви са думите на бившият началник на идеологическото управление ген. Антон Мусаков:

 

„Съществува един многозначителен факт: през последните 10-15 години няма нито един деец на научната и художествено-творческата интелигенция, на средствата за масова информация да е осъден по линия на Шесто по политически причини. Заслугата не е само наша. Тя е преди всичко на самата интелигенция, която поне външно с личното си поведение и творчеството си показваше лоялност и подкрепа на системата и режима, а мнозинството съдействаше за укрепването и утвърждаването му.”

 

Заедно с контрола над интелигенцията, младежта, духовенството, медиите и спортните среди, в Шесто управление намира място и специална структура, чиято основна задача е да следи висшия партиен апарат.

 

СЛЕДВА: Шести отдел в Шесто управление на ДС.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов