|
Фоторепортаж от Европейския парламент: Да говорим и представяме истината за комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 31 Януари 2014 21:54
Share

alt
Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, проведена в сряда (29 януари 2014 г.) в Европейския парламент, на която беше открита и българската пътуваща изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”.

 Инициативата беше организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП). На нея присъстваха студенти и младежи от България, историци, представители на комисии по досиетата в България в и Германия, издатели, изследователи и журналисти, българи, живеещи в Брюксел, както и представители на германски неправителствени организации. Вчера сайтът ви предложи подробен репортаж от събитието, а днес ви го представя чрез над 30 снимки на журналиста Христо Христов.

 

alt

Андрей Ковачев  (вляво) и германският му колега Йоаким Целер при откриването на изложбата в Европейския парламент.

 

alt

От ляво на дясно: германският евродепутат Йоаким Целер, Фанна Коларова – съавтор на изложбата, преводач, Андрей Ковачев, Ирена Даскалова – автор на документалния филм, придружават изложбата и другия съавтор на експозицията Стоян Райчевски.

 

alt

Част от публиката по време на откриването на изложбата.

 

alt

Андрей Ковачев подчерта факта, че в света битува погрешното убеждение, че по времето на комунизма България е била най-верният сателит на СССР, но въоръжената съпротива на горяните (също застъпена в експозицията) категорично опровергава това погрешно схващане.

 

alt

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов сред представители на Германия при откриването на изложбата.

 

alt

Фанна Коларова (пред микрофона) разказва, че тя и останалите автори на изложбата са били провокирани да я направят не само в памет на жертвите на комунистическия режим, но и защото много факти от тези период продължават да се крият от обществото.

 

alt

Българският журналист Нася Кралевска-Оуен (най-вляво) пристигна от САЩ, за да участва в конференцията като автор на документалната книга „Комунизмът в битка с демокрацията”, издадена на английски.

 

alt

Стоян Райчевски, публицист и депутат в 36-то, 37-то и 38-то Народни събрания от СДС, говори за това, че изложбата е замислена като познание за младите хора в България, които са манипулирани за истината на комунистическото управление в периода 1944-1989 г.

 

alt

На екрана вляво: Преследваният от комунистите свещеник Димитър Амбарев в кадър от документалния филм, придружаващ изложбата.

 

alt

Авторът на документалния филм към изложбата Ирена Даскалова (пред микрофона) разказва, как по време на снимките екипът се е докоснал до съдбата на 20 души, чийто живот е променен завинаги от режима на БКП. Филмът е и за онези, които не знаят какво означава да нямаш човешки права.

 

alt

Един от студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” по време на разглеждането на изложбата.

 

alt

Вниманието на една от германските посетителки на събитието е привлечено от документалния филм, представящ разказите на жертви на комунистическия режим.

 

alt

Участниците в инициативата са вече в залата за започване на конференцията за влиянието на комунистическото минало върху промените в Германия и България и опитите то да се преодолее.

 

alt

Урсула Попиолек, председател на Управителния съвет на Мемориалната библиотека в памет на жертвите на комунизма в Берлин, показва дълъг списък с издания по темата.

 

alt

Младежи от България следят изказванията по време на конференцията.

 

alt

Българо-германската инициатива беше уважена от германския политик Ханс-Герт Пьотеринг (вторият от дясно на ляво), председател на Европейския парламент (2007-2009), и член на Европейския парламент от 1979 г. Той заяви, че противниците на режима в България са смели хора, защитавали европейските ценности.

 

alt

Част от публиката в залата, която остана пълна до края на събитието.

 

alt

Евтим Костадинов, Ханс-Герт Пьотеринг и андрей Ковачев слушат с интерес изказването на проф. Евелина Келбечева (най-вдясно) от Американския университет в България, която директно заяви, че у нас има добре организирано незнание за комунистическото минало, защото истината за него е неудобна и показва, че БКП е терористична организация, изпълняваща нарежданията на Москва.

 

alt

Присъстващите в залата аплодират участниците в конференцията.

 

alt

Екатерина Бончева (най-вдясно), член на комисията по досиетата, разказва за неотдавнашните опити на БСП да атакува независимия държавен орган и да се опита да го закрие.

 

alt

Студенти и млади висшисти от България, поканени специално за събитието в европейския парламент, организирано от евродепутата Андрей Ковачев, разглеждат изложбата.

 

alt

Продуцентът Ирена Даскалова (вляво) и Фанна Коларова, съавтори на изложбата и документалния филм към нея, разменят мнения за премиерата в Европейския парламент.

 

alt

След края на конференцията, вниманието на участниците в нея отново е привлечено от изложбата, край която вече в неформална обстановка коментират инициативата.

 

alt

Екатерина Бончева разглежда изложбата.

 

alt

Едно от най-дълго спиращите пана от изложбата е това за т. нар. Народен съд.

 

alt

Андрей Ковачев в разговор с проф. Евелина Келбечева.

 

alt

Студент пред паното от изложбата, посветено на червения терор.

 

alt

Частта за църквата е с едно от най-добрите илюстровани решения.

 

alt

Кореспондентският екип на БНТ в Брюксел засне репортаж от събитието, предаден от телевизията на следващия ден.

 

alt

Вниманието на младите хора определено е привлечено от изложбата.

 

alt

Снимка за спомен: Част от българската група, станала участник и свидетел на българо-германската инициатива, пред сградата на Европейския парламент. 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов