|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Българи и германци обсъждаха в ЕП как се справят с комунистическото минало ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от desebg.com   
Четвъртък, 30 Януари 2014 13:27
Share

alt
Европейският парламент в Брюксел стана домакин на българо-германски дебат за опита на двете страни в прочита на комунистическото минало и справянето с неговото наследство.

Дискусията в ЕП в белгийската столица се проведе в рамките на международната конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП) в сряда (29 януари 2014 г.).

Освен дебатът за комунистическото минало, неговото отражение и влияние в настоящето, както и значението за познаването му, в Европейския парламент беше открита и пътуващата изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, разказваща за малко познати факти и събития от комунистическия режим в България.

Българското събитие в Европейския парламент се проведе в присъствието на голяма група студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и младежи от страната, поканени от Андрей Ковачев специално за изложбата и конференцията. Освен тях на събитието присъстваха изследователи на комунистическия режим, издатели и журналисти.

„Много е важно да знаем истинската българска история от периода на комунистическия режим и неговото влияние в настоящето”, заяви при откриването евродепутатът Андрей Ковачев. По думите му има много факти, които показват, че това минало действително има отражение върху случващото се днес в политическия и икономически живот в България.

„В много страни от Европа и в света битува убеждението, че България е била най-верният сателит на СССР, представа, която не отговаря на обективната история”, посочи Ковачев. Той припомни, че от всички страни в Източния блок след 1944 г. в България е организирана най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в лицето на горянското движение.

 Евродепутатът подчерта, че неслучайно пътуващата изложба, показана в Европейският парламент, е озаглавена „Забранена истина”, тъй като от периода на комунистическия режим се знаят много малко факти.

Германският му колега Йоаким Целер коментира необходимостта от познаване на комунистическата диктатура и отговорността на обществата от бившия Източен блок да завещаят истината на следващите поколения.

Авторите на изложбата са живеещата в Берлин Фанна Коларова, публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина” и Ирена Даскалова, автор на документалния филм с репресирани, който придружава изложбата. При откриването й двата обясниха, че от една страна тя е създадена в памет на жертвите на комунистическия режим, но в същото време е обърната към хората и младите, защото акцентира върху факти от този период, които дълго време са били прикривани или постискани в България.

 

alt

 


Пьотеринг: Критиците на комунистическия режим в България са смели хора, защитили европейските ценности

Инициативата беше уважена от германският политик Ханс-Герт Пьотеринг, председател на Европейския парламент (2007-2009), и член на Европейския парламент от 1979 г.

„Критиците срещу комунистическият режим в България преди 1989 г. са изключително смели хора, които са имали трудна мисия, но те не са се уплашили и с делото си са защитили европейските ценности”, коментира той.

„Нашите деца трябва да знаят за опасностите на тоталитарния режим. Това е наша обща отговорност. Ние трябва да предотвратим връщането на сенките му”, допълни Пьотеринг.


Германският опит: Милиони евро за разясняване на комунистическата диктатура

Урсула Попиолек, председател на Управителния съвет на Мемориалната библиотека в памет на жертвите на комунизма в Берлин посочи огромното значение младите хора да знаят до какво е довел комунизма днес и колко демагогско е съдържанието му.

Маркус Пийпер от Федералната фондация за изследване на диктатурата на Германската единна социалистическа партия разказа за пътя в Германия, по който обществото преосмисля комунистическото минало.

На първо място в преоценката му като главна задача след обединението на Германия е криминализирането на диктатурата и разследването на лицата, които са част от тази диктатура и са извършили престъпления. В резултат на тази политика пред съда в Германия са изправени общо около 750 души, голяма част от които са осъдени с условни присъди. „За нас това е една тема, която е много обсъждана в Германия, тъй като считаме се, че някои от проявленията на диктатурата действително да  истински престъпления”, обясни Пийпер.

Той не пропусна да отбележи, че за запазване на паметта за комунистическото минало в Германия са създадени редица музеи и културни клубове, в рамките на които се разглеждат различни процеси от времето на диктатурата.

В Германия са създадени общо 5 комисии, които са разследвали дейността на ЩАЗИ, а разкритите документи на източногерманската Държавна сигурност са няколко десетки километри.

Федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕСП води и разяснителна кампания за последствията от диктатурата и подкрепя жертвите й. „Влагат се милиони евро за създаване на учебни помагала, създаване на документални филми и онлай помагала, показващи същността на комунистическата диктатура”, заяви Пийпер.

 

alt

 

Проф. Манфред Вилке, член на Съвета на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ, заяви, че след падането на Берлинската стена германското общество и академичната общност там не са имали готовност за преоценка на комунистическата диктатура в бившата ГДР.

„Имаше 5-6 историци, които бяха свързани с ГДР, и техният прочит за случилото се не беше обективен”, разказа той. След това германците са извървели определен път, в края на който е сложен край на разбирането, че най-важно са нацистките престъпления и всичко друго, включително и престъпленията на комунистическата диктатура е след това.  

 

Българският опит за справяне със сенките от миналото

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи, че в България едва при третия опит се е стигнало до отваряне на архивите на комунистическите тоталитарни служби. В резултата на комисията през последните 7 години са разкрити над 8000 сътрудници, а над 12 000 граждани са поискали да се запознаят с архиви на ДС. „С дейността си комисията разруши мита, че архивите на Държвана сигурност не са достъпни”, каза той

Проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България говори за  безпаметността за комунизма в българското общество. По думите й тя се дължи на изключително добре организираното блокиране на научните и медийните  канали за истинското знание за режима.

„Свидтели сме на едно добро организирано невежество, което може да бъде преодоляно с политическа и интелектуална воля”, заяви тя, като подчерта перфидното академично фалшифициране на близката историята.

Според нея в България е по-лесно да бъде сменено правителство отколкото истината за комунистическото минало да бъде вкарана в учебната програма.

 

alt

 

„Истинският исторически разказ за комунизма не се е появил, защото наследниците на комунистите и ДС запазиха монопола върху миналото. Истината за тях е неудобна, защото показва, че БКП е терористична организация, финансирана от Москва”, заключи тя.


Атаките срещу комисията по досиетата

Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, сподели, че най-често задавания въпрос към нея през последните месеци е дали ще закрият комисията.

„Ние пипнахме в най-чувствителната част на прехода – икономическите досие и тези на кредитните милионери”, обясни тя атаките към независимия държавен орган от страна на БСП и бивши оперативни работници от ДС.

По думите й желанието за закриването на комисията е опит да бъде зачеркнат европейският информиран избор. „Сега представителите на ДС лансират нов мит, че документите от архивите разделят хората в България”, коментира Бончева.

Според нея у нас думата лустрация нарочно е станала мръсна. „Без лустрация истинската промяна няма да стане”, каза Бончева.

Тя посочи, че опитите да бъде блокираната работата на комисията ще продължи. Една от възможностите е това да бъде направено със вкарването на определени текстове в законопроектите за новите специални служби, а другият път е приемането на съдебни решения по дела, завесени срещу комисията, които не следват досегашната съдебна практика и създават необосновани прецеденти.

Живеещата в САЩ журналистка Нася Кралевска – резюмира съдържанието си на книгата си „Без заглавие” – комунизмът в битка с демокрацията, издадена на английски.

„В България е проведен най-мащабния терор от страните в ИЗточния блок, а сянката на комунизма тегне на България още от 10 ноември 1989 г.”, каза тя. Според нея манипулациите и лъжите  на бившите комунисти продължават и до днес.


Предателствата и фалитите при управлението на БКП

Разследващият журналист и основател на независимия специализиран сайт desebg.com Христо Христов, подчерта, че българското общество не е запознато с ключови факти за комунистическият режим и много хора продължават да живеят с пропагандната представа, че управлението на БКП е било успешно.

„Дори и малкото информация за този период в учебниците по история няма да намерите информация за трите фалита (1960 г., 1977 г. и 1987 г.) на управлението на БКП начело с Тодор Живков, нито за това, че БКП е единствената комунистическа партия, която два пъти е предлагала България да се превърне в 16-та република на Съветския съюз през 1963 г. и 1973 г., което е отказ от суверинитет и национално предателство”, посочи той.

Журналистът каза, че докато в Германия са осъдени 750 лица, свързани с престъпления по време на диктатурата, в България са осъдени общо 6 висши комунистически функционери, от които само 3-ма са влезли в затвора.

По думите му влиянието на ДС върху прехода в България може да бъде преосмислен през няколко факта:

  • През първите 7 години от прехода 5 са преминали при управление на правителства, ръководени от министър-председатели, свързани с комунистическите тайни служби;
  • Първите 7 години от прехода управителите на БНБ са агенти на ДС;
  • През 11 от общо 25-те години на прехода е управлявала коалиция, в която една от партиите е ръководена от агенти на ДС;
  • 10 години от прехода държавен глава на България е бил секретен сътрудник на ДС;

„Дебатът за комунистическото минало и престъпления никога не е стигал докрай, защото наследниците на компартията винаги са се съпротивлявали. Те не почитат паметта на жертвите на тоталитарните режими, но продължават да празнуват 9-ти септември, а лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев наскоро определи тази дата като „светла” и заяви, че днешната власт се нуждае от „заряда на 9-ти септември”, за да управлява”, заключи Христов.

Международната конференция и изложбата е второто голямо събитие, което българския евродепутат организира на високо ниво в Европейския парламент. През есента на 2010 г. той инициира конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.” в Брюксел, с която за първи път на европейско ниво беше показана съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим. Във форума взеха участие над 25 жертви на репресиите на БКП, сред които много политически затворници и бивши лагеристи в най-големия политически лагер при комунизма – „Белене”.

Тогава България получи най-голямото признание в лицето на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, който заяви, че ако Европа и светът са знаели за съпротивата на българското общество срещу наложения с Червената армия комунистически режим нямало е да е разпространено твърдението, че България е била най-верния сателит на Съветския съюз.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов