|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Първият фалит на БКП и предложението за сливане със СССР са тясно свързани ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Събота, 31 Март 2018 19:28
Share

alt

„Първият фалит на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия през 1960 г. е тясно свързан с предложението на Тодор Живков и решението на Пленума на ЦК на БКП за сливане на България със Съветския съюз, направено през 1963 година”.

Това заяви разследващият журналист Христо Христов в Несебър в сряда вечер (28 март 2018 г.).

Той гостува там по покана на Народно читалище „Месемврия 2015 г.”, основано преди три години от група местни ентусиасти, които чрез него развиват активна културна дейност в града.

Председателят на читалището Георги Шишманидов представи госта, като посочи, че интересът е предизвикан от книгата му „Тайните фалити на комунизма”, в която става въпрос за икономика и история и е интересна за един по-широк кръг от хора.

 „Темата е актуална, защото има една реставрация към този период”, добави още домакинът.

Христо Христов представи презентацията „Истината за икономиката на социализма”, като по-подробно говори за събитията, свързани с трите тайни фалита при управлението на БКП – 1960, 1977 и 1987 г.

Истината за тях той открива в следствено дело №4/1990 г. на Главна прокуратурата за установяване на причините и отговорните за икономическата катастрофа от управлението на БКП през 1989 г.

Христов е единственият изследовател, който иска и получава достъп от съдебната власт до дело №4, по което прокуратурата и следствието събират стопанската история на НРБ за периода 1958-1990 г.

 

alt

 

През 2007 г. журналистът проучва огромния обем от материали, над 1200 тома, и открива и публикува истината за трите тайни фалита на БКП.

„Когато влезете в спорове за времето на т. нар. социализъм вашите опоненти са се позовавали на множество статистически данни, според която НРБ до 1989 г. е била на първо място по износ на електрокари, по производство на глава от населението на различни стоки и какво ли още не, с което се изтъкват преимуществата на социалистическия стой”, заяви Христов.

„Въпросът обаче е, че тези привърженици на социализма не се позовават на реална статистика, а на стъкмистика отпреди време, която не е вярна”, продължи той.

Разследващият журналист даде за пример една малко известна на обществото тайна среща на новия генерален секретар на БКП Петър Младенов след принудителното оттегляне на Живков на 10 ноември 1989 г.

„Срещата на Младенов е на 25 ноември 1989 г. с висшето ръководство на МВР-ДС, на която той обрисува положението с думите: Другари, картината в икономиката е потресаваща” и разкрива, че след 1985 г. всяка следваща година върви все по-зле.

В този контекст на разговор думата взима ген. Кирил Величков, началник на Четвърто икономическо управление на ДС, отговаря че в статистиката всичко се изкривявало „отгоре надолу. Младенов му отвръща: „Абе те могат да изкривяват, но хората не са прости. Като влязат в магазина виждат, че е празен”.

Христов посочи още, че статистическите данни при тоталитарното управление на БКП никога не са включвали два важни показателя – инфлацията и неконтролираното печатане на нови парични знаци, поради което позоваването на такива данни е напълно несъстоятелно.

Той добави, че една от най-големите тайни на Живков и комунистическата върхушка е бил външния дълг на управлението им.

Повлиян от решението на Китай през втората половина на 50-те години да се развива „скокообразно” Живков, който е утвърден като лидер на БКП през 1956 г., но е непопулярен сред масите, решава да заложи на подобно бързо икономическо развитие в земеделския отрасъл, което обаче бързо завършва катастрофално.

 

alt

 

Христо уточни, че по това време основен кредитор на комунистическото управление е СССР и Живков и управлението му не е в състояние да върне валутните кредити към Москва, като по този начин поставя под напрежение две съветски банки в Европа, които са отпуснали валутните кредити на НРБ.

Живков и тогавашният премиер Антон Югов се обръщат с писмо до Хрушчов и го молят за отсрочка на плащанията, но съветският лидер отхвърля молбата им.

Като единствена възможност да върне част от кредитите Живков вижда в предоставянето на златния резерв на България от малко над 23 тона, което през 1959 г. е изнесено в Държавната банка в Москва уж на временно съхранение.

„Харизването на златния резерв на Кремъл става с еднолично решение на Живков и без знанието нито на Политбюро, нито на Министерския съвет и по своя характер е престъпление”, посочи Христов.

По думите му през 1960 г. Живков много добре осъзнава, че без съветската помощ той не е в състояние да управлява икономически страната и това е истинската причина да предложи на ЦК да се вземе тайно решение България да се слее със Съветския съюз, което е гласувано през декември 1963 г.

Кремъл обаче не приема това предложение, защото за разлика от българските васални комунисти разбира колко негативно послание ще има в международен план подобно решение.

През 1977 г. Живков довежда страната отново до състояние на неплатежоспособност, в резултат на покачването на международните цени на петрола и погрешната стратегия за развиване на тежкото машиностроене в България, приета две години по-рано.

Брежнев спасява Живков с финансова помощ и суровини, а Живков на специална среща в Крим през лятото на 1977 г. благодари на съветския ръководител, заявявайки, че „без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна”, както е документирано в стенограмата от разговора им.

Брежнев обаче предупреждава Живков, който е започнал тайно от народа да поддържа положението с кредити от банките на „гнилия капитализъм”, че кредитирането от Запад от икономически ще се превърне в политически проблем и настоява за ограничаването на валутните разходи.

Положение е удържано до 1985 г., когато комунистическият режим вкарва страната в спиралата на икономическата криза.

 

alt

 

Христов заяви пред аудиторията, че единствените смели хора, които са казвали истината в очите на Тодор Живков, са председателите на БНБ и няколко експерти от Министерството на финансите.

Той даде пример с председателят на БНБ (1984-1989) Васил Коларов, който още през 1986 г. започва да предупреждава генералния секретар на БКП с писмени доклади за влошеното икономическо състояние на страната и най-вече с увеличаващият се главоломно външен дълг.

На практика през 1987 г. НРБ изпада в трети фалит при Живков. Тогава Коларов докладва писмено на Живков за непосилните плащания по валутния дълг за следващите две години и подчертава, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те вече са повече от 100 на сто”.

Той му предлага финансова реформа и увеличение на цените, но Живков не предприема подобни действия, за да не развали кулата на илюзиите в обществото, която гради през цялото време, че всичко при неговото управление е евтино и е добре.

Така през следващите две години той удължава властта си с взимането на краткосрочни валутни кредити с неизгодни лихви от западни банки, за да завещае през 1989 близо 11 млрд. долара външен дълг.

„Към това „завещание” на управлението на БКП следва да се добавят и 25 млрд. лева вътрешен дълг натрупан след 1988 г., за което се знае абсолютно малко, но в моето разследване това е установено по документите, събрани от прокуратурата”, заяви Христо Христов.

В продължилата два часа и половина дискусия той отговаря на множество въпроси на публиката, свързани със задграничните фирми и други аспекти от стопанското положение на България при комунизма.

Дискусията уважиха граждани от различни поколения от Несебър и Бургас.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов