|
Коментарно


Въпросът е не дали обществото е имало нагласа за декомунизация, а дали Иван Костов е имал политическа воля да я направи ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 12 Април 2019 16:30
Share

alt

„Урокът, който съм извлякъл за себе си, голямата грешка, която съм допуснал, а с мен и други, е, че ние не извършихме декомунизация, по начина, по който Конрад Аденауер извърши денацификацията в Германия”.

Думите са на министър-председателят (1997-2001) и бивш лидер на СДС Иван Костов, изречени в студиото на Би Ти Ви в четвъртък (11 април 2019 г.) по повод премиерата на новата му книга „Свидетелства за прехода 1989-1999”.

За първи път Костов признава тази грешка ясно и публично, отдавайки толкова голямо значение на нея, а това е важен знак за преосмислянето на случилото се през годините на прехода и извличането на поуки, като се има предвид, че повечето политици нямат склонност да признават грешки и предпочитат да говорят за успехи, нещо, което е характерно и за бившия лидер на СДС.

продължава>
 
Борисов: Държавна сигурност не си е отишла ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 22 Февруари 2019 07:16
Share

alt
„Вие не сте прави, че казвате, че Държавна сигурност си е отишла. Не, сега са синовете и дъщерите на Държавна сигурност и внуците. Така че изобщо не са си отишли. Още по-силно работят сега, даже и с някои посолства, но ние сме демократи и приемаме тези неща с усмивка”.

С тези думи министър-председателят Бойко Борисов опонира на представители на фондация „Конрад Адеанауер”, че с напредването на демократичните промени в България Държавна сигурност на БКП си е отишла.

Изненадващата за мнозина реплика Борисов направи в четвъртък вечер (21 февруари 2019 г.) по време на тържественото отбелязване на 25 години от присъствието на влиятелната германска фондация „Конрад Аденауер” в България, което се проведе в столичния хотел „Балкан”.

продължава>
 
БСП и Коминтернът ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Сряда, 20 Февруари 2019 21:00
Share

alt

Не, не, няма грешка. БСП и Коминтернът. Точно така. Днес БСП беше точно както БКП и Коминтерна през 1919 г.

В деня, в който в българският парламент се ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО – един без съмнение исторически момент, народните представители на БСП отсъстваха от парламентарната зала начело с лидера им.

Както в повечето случаи и този път социалистите не можаха да надхвърлят тясно партийните си цели и да се опитат да бъдат отговорни в името на националния интерес. Биха извлекли само позитиви от една такава позиция.

Но това не може да се очаква от тях, тъй като националния ни интерес се разминава с този на Путинова Русия, която направи всичко възможно да пресече присъединяването на Северна Македония към Алианса, ала накрая се провали. Сега на Балканите Путин си ще другарува комай само с Белград.

продължава>
 
Христо Христов: В момента няма държава, институциите мълчат за присъствието на руското военно разузнаване у нас ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Faktor.bg   
Неделя, 17 Февруари 2019 20:31
Share

alt

След ексклузивно интервю за bTV с Роман Доброхотов, главен редактор на "The Insider" и автор на разследването за руския таен агент Сергей Скрипал, журналистът, създател на сайта desebg.com, Христо Христов коментира в предаването „120 минути” случая "Гебрев" и потърси отговор на въпроса в какво би се изразявал един по-твърд отговор от София след разкритията, че руски военен разузнавач е пребивавал на българска територия, предаде в своя информация сайтът Faktor.bg.

„След срещата в Министерския съвет в понеделник между премиера, главния прокурор и британския посланик разбрахме нещо  много важно. Нека да оставим настрана случая „Скрипал” и „Гебрев”. Има друга сюжетна линия: главният прокурор призна публично,  че военен разузнавач на чужда държава, в случая на Русия, е бил три пъти в България. Знаете ли какво означава това? Означава, че има пробив в нашата национална сигурност - кратко, точно и ясно”, заяви Христов.

продължава>
 
Попитай руския посланик: Г-н Макаров, какво дирят вашите от ГРУ в нашата България?! ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 15 Февруари 2019 19:06
Share

alt

Разкритието на британския разследващ сайт на Bellingcat, че третият от разкритите руските военни разузнавачи по случая „Скрипал”, идентифициран под фалшивата самоличност „Сергей Вячеславович Федотов”, неколкократно е посещавал България, предизвика скандал, който предстои да отеква с непредсказуеми последици.


Какво се случва?

На 7 февруари 2019 г., четвъртък, британският разследващ сайт „Белингкат” (Bellingcat) едновременно с руския му партньор – сайтът „Инсайдър” (The Insider) направиха важно разкритие, което замеси България в случая с отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри, Англия на 4 март 2018 г.

Те публикуваха информацията, че установеният наскоро като трети участник в покушението срещу Скрипал агент на руското ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация) „Сергей Федотов” под същата фалшива самоличност е посещавал при пъти България.

Едно от посещенията му съвпада по дати с отравянето на българския оръжеен бос Емилиян Гебрев (виж повече за него и старта на бизнеса му – ТУК), както и на неговия син и един от техническите ръководители на неговата оръжейна фирма "Емко" на 28 април 2015 г. в София, инцидент, случил се, след като Гебрев малко преди това сключва договор за износ на оръжие на Украйна.

Агентът на ГРУ „Сергей Федотов” е пристигнал в българската столица с полет от Москва на 24 април същата година. Имал е билет за обратен полет на 30 април, но не се е качил на него, а на 28 април 2015 г. се е озовал в Истанбул, откъдето в последния момент си купува билет за самолет за Москва.

Новината на двете разследващи платформи е публикувана в българските медии на следващия ден – 8 февруари тази година.

Разкритието, засягащо пряко България, е отминато с мълчание от всички български институции, няма и коментари по него нито в петък, нито в събота и неделя.

С изключение на един единствен – в петък зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заявява, че по този случай парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност ще направи изслушване на компетентните органи и институции, насрочено за четвъртък – 14 февруари.


Случаят става политически

В понеделник, 11 февруари обаче, институционалното мълчание е нарушено от новината, че министър-председателят Бойко Борисов провежда среща в Министерски съвет с британския посланик у нас Ема Хопкис. Срещата е от спешен порядък и започва в 9 часа сутринта.

 

 

Причината за срещата е информацията, че третият от предполагаемите руски агенти на ГРУ под фалшивата самоличност на „Сергей Федотов”, свързан с покушението срещу бившия руски разузнавач Скрипал, е бил в София по време на отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев.

На срещата между Борисов и Хопкинс присъстват главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на ДАНС Димитър Георгиев, министърът на вътрешните работи Младен Маринов и главният секретар на МВР Ивайло Иванов.

След срещата пред журналистите главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че „днес проведохме среща по въпроси, по които се работи отдавна”.

Има ли основания да се вярва на прокурор №1? Може и хората да са наивни, но не чак толкова, за да не знаят, че у нас, ако искаш някой проблем да бъде решен, то трябва да го отнесеш до премиера.

И посланикът на Великобритания е направил именно това. Защото случаят вече надхвърля оперативните детайли и е прераснал в политически. Поради тази причина срещата не се състоя нито в Съдебната палата в кабинета на главния прокурор, нито в кабинета на вътрешния министър или в този на шефа на ДАНС и всички те не се срещнаха със свои британски колеги от Скотланд ярд или контраразузнавателната МИ-5, а с британския посланик на най-високо ниво – в Министерския съвет при министър-председателя.   

Няма как да се повярва на институция, като прокуратурата, която четири години е мълчала по един случай, а след това нейният ръководител да обяснява, че по него се работило отдавна.

„Всякакви внушения, че случаят [Гебрев] едва ли не е бил оставен на страни от прокуратурата, не отговаря на истината”, зае защитна поза Цацаров.

И няма как да е как да е иначе, след толкова години мълчание. Дело, както самият главен прокурор призна, е възобновено през октомври 2018 г. след писмо до него от самия Емилиян Гебрев. В него той е посочил, че има основания да смята, че отровата, която е използвана срещу него е от семейството на „Новичок”, използвана срещу Скрипал.

Цацаров побърза да посочи, че от резултатите на пробата (извършена по частен път от самия Гебрев във финландска лаборатория), не са открити субстанции от списъка на Конвенцията на химическите оръжия.  

Това беше достатъчно от нафталина да бъдат веднага извадени по телевизиите за включване в кризисния пиар компрометирани „специалисти” от Държавна сигурност, представяни днес като експерти по национална сигурност, които да обясняват, че случая „Гебрев” нямал нищо общо със случая „Скрипал”. Не знам какво щяха да говорят, ако това, се беше случило с някой близък до БСП оръжеен търговец.


Пропусната сюжетна линия

Въпросът за това дали и в какви подробности двата случая „Скрипал” и „Гебрев” имат допирни точки е проблем, който предстои да се установява най-вече от британските служби за сигурност и от следствието във Великобритания.

Случаят „Гебрев” обаче е само едната сюжетна линия, по която се движат последните разкрития.

Втората и не по-малко важна линия е категоричният факт на установяване на незаконно използване на българската територия от Русия за разузнавателни операции, в частност от нейното военно разузнаване – ГРУ.

В годините след рухването на съветския блок няма друг случай, в който така категорично да е доказано, че Русия извършва шпионаж на територията на България.

Може да е имало съмнения, но без такива преки доказателства, както сега. Присъствието на агент на руското ГРУ в България бе потвърдено лично от главния прокурор Сотир Цацаров, който посочи в своето изявление пред медиите сред срещата при Борисов на 11 февруари, че са установени три влизания на „Сергей Федотов” в страната ни, като дори избори датите на влизанията и излизанията на военния разузнавач (вчера, 14 февруари, британският разследващ сайт на Bellingcat публикува и истинското име на руският разузнавач „Федотов” – Денис Вячеславович Сергеев, високопоставен офицер от ГРУ, възпитаник на Военно-дипломатическата академия на Русия, чиято фалшива самоличност, както и на другите двама офицери от ГРУ по случая „Скрипал”, е започнала да бъде градена през 2010 г.).


Несъстоялата се държавна реакция и големите въпросителни

Подобни разкрития за използването на суверенна територия за извършване на разузнавателни акции от чужда страна винаги са последвани от сериозни мерки от страна на засегната държава.

Обикновено се вика посланика на страната нарушител за обяснение в Министерството на външните работи, връчва му се протестна нота, а не в малко случаи следва и негово изгонване или изгонването на други дипломати от съответното посолство.

С тези публични ходове засегната страна дава да се разбере, че тя няма намерение да толерира подобни нерегламентирани действия на нея територия и прави така, че нарушителя да си „плати” по дипломатически път за стореното.

Колкото и шокиращо да звучи, в случая България не предприе нищо подобно.

Нито руският посланик Анатолий Макаров беше извикан в МВнР, нито на Руската федерация бе връчена протестна нота, нито нищо.

А само да си представим какво би станало, ако Русия бе засякла прикрити агенти на българското военно разузнаване на нейна територия? Щяха да бъдат задействани всички тези по-горе изброени мерки, които биха предизвикали политически скандал, който щеше да се трансформира у нас искането на оставки, вероятно би се стигнало и до правителствена криза.

С това мълчание от 11 февруари 2019 г.  (вече пети ден) обаче българската държава и в частност българското правителство демонстрира изключителна неадекватност. Демонстрира плахост, ако не и страх.

Със своята пасивност на практика то казва: който иска може да си изпраща агентите у нас, ние нямаме проблем с това.

Така ли ще бъде защитена българската национална сигурност и суверенитет или те си остава само на лист хартия в българската действителност от неработещи правоорханителни органи и от страхливо правителство?

 

alt

 

Припомням, че България беше една от четирите страни в Европейския съюз, която не се солидаризира с Великобритания по случая „Скрипал” и не изгони руски дипломатически лица през 2018 г.

Тогава премиерът Бойко Борисов заяви, че от оперативния опит, който имал, знаел, че не винаги нещата изглеждат това, което са. Да, действително нещата днес не само, че не изглеждат така, но се оказа, че и България е силно уязвена от руските разузнавателни операции на нейна територия без да прояви адакватна защитна реакция на това – нито на ниво специални служби, нито на правителствено ниво.


Мълчанието на медиите, експертите и опозицията в и извън парламента

В потока от коментари по разкритията в понеделник след срещата при Борисов нито един журналист и нито една медия не попита: какъв ще е българският отговор на потвърденото от главния прокурор руско разузнавателно присъствие в България?

То и нямаше от кого да получат отговор, ако бяха попитали, тъй като министър-председателят не беше слязъл на брифинга сред срещата при него, а това бяха направили британският посланик Ема Хопкис, главният прокурор Цацаров и ръководителите на МВР и ДАНС.

Експертите, които се произнасяха по случая по медиите също пропуснаха този ключов момент. Както и политическата опозиция в и извън парламента.

Излиза, че всички вкупом са съгласни в България необезпокоявано и безнаказано да си щъкат руски разузнавачи и да си разиграват коня.

Единствено в петък следобед (15 февруари) Атлантическият съвет разпространи остра декларация, призоваваща за адекватна българска реакция и за изгонването без предупреждение на най-малко трима руски дипломати, както и за оставките на главния прокурор, ръководството на МВР и на ДАНС (в декларация от 14 февруари, публикувана на сайта на обединение "Демократична България", наред със скандала с превода на петродолари от Венецуела в българска банка, се искат оставките на ръководството на ДАНС и на главния прокурор, като се подчертава и проблема с "безпрепятственото посещение на кремълските шпиони на територията на страната").

 

Един задължителен въпрос към руския посланик Макаров

На фона на това институционално мълчание, ние, грежданите, които искаме България да бъде горда и независима страна с достойнство, задаваме един задължителен въпрос: г-н посланик Макаров, какво дирят вашите руски разузнавачи от ГРУ в нашата България?

Защото ние не сме били и никога няма да бъдем руска губерния. Колкото и много да ви се иска.

Вярваме, че рано или късно ще ви се наложи да отговорите.

 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 55
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов