Сайтът desebg.com публикува фотогалерия от честването на Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари пред Мемориала на жертвите на тоталитарната комунистическа система край НДК.

На тазгодишното отбелязване присъстваха репресирани от тоталитарното управление на БКП, както и наследници или родственици на жертви на комунистическата диктатура, общественици и немалко политици.

Сред тях бяха председателят на 44-то Народното събрание Цвета Караянчева, Петър Стоянов, държавне глава в периода1997-2002 г., евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев, зам.-председателят на Парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, депутатът и бивш председател на Народното събрание Димитър Главчев (ГЕРБ), председателят на Съюза на репресираните от комунистическия терор Драго Михалев и др.

Дебатът за приравняването на всички тоталитарни режими през ХХ век и осъждането на техните престъпления се нуждае от рестарт.

Това заяви българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), който в сряда (16 януари 2019 г.) откри в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург дебат, свързан с образованието и паметта за тоталитарното минало на Европа.

В инициатива на Ковачев участват всички евродепутати, а тя се случва десет години след приемането от Европейския парламент на резолюцията за европейската съвест и тоталитаризма през 2009 г.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на Росица Чернокожева за изследването на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене 1949-1987” – островът, който уби свободния човек, изд. „Сиела” (2017). Текстът е отпечатан най-напред в сайта Портал Култура.  Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), „Българска литературна критика. Том 1“ (2000) и др. Препечатването става със съгласието на автора и Портал Култура. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

 Това е книга, която всеки трябва да прочете. Известно е, че e необходимо човек да прочете хиляди книги в живота си, за да разбере, кои са онези десет, които наистина си струват. „Концлагерът Белене“ е една от тези десет задължителни книги. Това е книга за границите на човешкия дух. За границите и за безграничното. За духа, който надживява тленното. Това е сага за Голгота на свободния човек. Тази книга авторът пише в продължение на 10 години. Питала съм се, както съм питала и Борислав Скочев, как се живее десет години със злото, с неговите перфидни и всеизобретателни прояви? Какво го е крепяло през всички тези години, докото е преглеждал хиляди архиви и спомени за живота на тези хора.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто на разследващия журналист Христо Христов в сайта Faktor.bg по повод премиерата на последния том 3 от изследването „Корупционната България”, която ще се състои днес, 14 ноември 2018 г., от 18.30 ч. в Столична градска библиотека на пл. „Славейков” 4. Христов е един от авторите на тритомника, който проследява историята на корупцията в България по време на прехода. „В България най-много е управлявала партия, която никога не е печелила избори”, казва журналистът пред главния редактор Стойко Стойков на Faktor.bg. По думите му безнаказаността е наркотикът, който помага страшно много корупцията да се вихри в такива мащаби в страната. „Стремежът за правова държава потъва в подвижите пясъци на онези части от съдебната система, които също са обхванати от корупция”, казва в интервюто Христов.