|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Директорът на НРС и деканът на Историческия факултет на СУ изплуваха зад параграф 12 ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Спецслужби
Написано от Христо Христов   
Сряда, 13 Март 2013 16:09
Share

alt
Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Драгомир Димитров и декана на Историческият факултет на Софийския университет „Св .Климент Охридски” Пламен Митев изскочиха зад падналия чадър на отменения през декември 2012 г. параграф 12 от закона за досиетата.

Това стана ясно днес от доклада на комисията по досиетата, вероятно първият по огласяването на лица, закриляни до преди три месеца от параграф 12 (решение №2-150 от 13 март 2013 г.).

С доклада са оповестени имената на 25 души, свързани с различни структури на бившите комунистически тайни служби. В решението си комисията по досиетата пояснява, че обявените имена са засечени при проверките на различни институции от 2007 г. насам. След отпадането на параграф 12 независимият държавен орган е проучил и обсъдил наличните материали и е взел решение за огласяването на лицата.

Сред 25-те обявени най-много привличат имената на ген. Драгомир Димитров, който от януари 2012, оглави НРС и на доц. Пламен Митев, декан на историческия факултет на СУ.

 

Кой е Драгомир Димитров

Ген. Димитров е назначен като щатен служител по Държавна сигурност в Областно управление на МВР в Ловеч през август 1989 г. По това време е 30-годишен. Буквално преди два дни в интервю за в. „24 часа” Димитров призна публично своята съпричастност към бившата Държавна сигурност:
„Не съм го спестявал нито на държавното ръководство, нито на партньорските служби. Аз съм назначен в края на август 1989 г. в тогавашното областно управление на МВР-Ловеч, по линия на Държавна сигурност в контраразузнавателно отделение. В началото на септември 1989 г. бях изпратен на първоначален курс по оперативна подготовка в школата на МВР и там посрещнах 10 ноември. Така че, да – аз имам съпричастност като кадрови офицер, но никога не съм бил служител на Първо главно управление и на Шесто управление.”
Драгомир Димитров е роден на 29 май 1959 г. в село Недан, област Велико Търново. Завършил е немска езикова гимназия в гр. Ловеч и висше образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", специалност „Немска филология”.

В официалната му биография е посочено, че в периода 1989-1996 е офицер в структурите на МВР без да се уточнява в кои.

Служител е на Националната разузнавателна служба (НРС), регионално бюро Велико Търново (1997-2001), а след това за две години (2002-2004) е директор на РДВР Велико Търново. Става началник отдел „Териториален” в НРС (2004-2005), а между 2005 г. и 2007 г. е зам.-началник на отдел „Международно сътрудничество”.

Офицер за връзка на Националната разузнавателна служба в Берлин, Германия (2007-2011). Началник отдел „Асиметрични заплахи” в НРС октомври 2011 г. – януари 2012 г.

 

alt

 

На 25 януари 2012 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на НРС с указ на президента на Росен Плевнелиев. На 3 април 2012 г. е назначен за директор на НРС с указ на държавния глава.

Освен различни квалификации в школите на МВР и НРС той е завършил и професионален курс в Айхщадт, Бавария, ФРГ (2003) и професионален курс във Вашингтон, САЩ (2006). Владее немски и руски езици, ползва английски език.


Кой е Пламен Митев

Доц. Пламен Митев е работил като кадрови служител на Първо главно управление на ДС от 1983 г. в отдел 14 за културно-историческо разузнаване. По това време е 27-годишен.

Той е декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от 2007 г.,  през 2011 г. е преизбран втори мандат. Роден на 28 ноември 1956 г. в Шумен. Завършил специалност история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1981 г.). Асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1982), старши асистент (1986), доктор по история (1989), главен асистент (1990), доцент (1998) с тема „Създаване и дейност на Българския революционен комитет 1875 г." Зам.-декан на Историческия факултет (2003-2007). Член е на Управителния съвет на Общобългарски комитет "Васил Левски".

При откриването на учебната година през октомври 2012 г. в Историческия факултет той направи критично изявление срещу управляващите, което беше широко отразено. В него той призова да не се създават кумири сред самообявилите се за съвременни строители на демократична България, защото те още не са дали нужните доказателства, че са заслужили подобна чест.

„Управлявана от некадърни, алчни, корумпирани политици, България е сред най-бедните и най-нещастните държави в Европа. Трудът на знаещи и можещи не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията", каза тогава пред студентите от факултета доц. Митев.

"Какво друго може да се очаква от страна, чийто премиер – Бойко Борисов, води класацията за най-добър футболист", пита реторично той и настоява студентите да бъдат настоятелни и последователни, да не се оставят на апатията и безразличието.

Доц. Митев откри и скандалната международна конференция, посветена на годишнината от Людмила Живкова, организирана от историческия факултет в Софийския университет през октомври 2012 г., която срещна сериозен обществен отпор за опита чрез нея да се реставрира името на Живковата дъщеря като деятел с особени заслужи към българското изкуство и култура.

Номиниран е за наградата „Човек на годината” за 2012 г. на Българския хелзинкски комитет. Сайтът desebg.com се свърза с кабинета му, но оттам заявиха, че в момента доц. Митев е на заседание на декански съвет.

Ген. Димитров е засечен при проверката на МВР в качеството му на директор на РДВР, а доц. Митев при проверката на Софийския университет, но тогава те са се ползвали със закрилата на параграф 12 и не са обявени от комисията.

От всички 25 огласени имена 12 са кадрови служители на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, 10 на Първо главно управление на ДС и 3 – на други структури на ДС.

От 25-те души 16 са работили на прикритие в МВнР, 4 в МВР, 3 в Министерството на отбраната и по един в Софийския университет и Министерството на регионалното развитие.

 

Опит за защита с писма от службите

Сайтът desebg.com научи, че за всичките 25 огласени днес имена НРС и служба „Военна информация” са изпратили писма, в които се твърди, че огласяването застрашава националната сигурност, което те имат право по закон, въпреки отпадането на параграф 12. След обсъждане на материалите обаче комисията е обявила всичките лица. Мнозинството от 9-членната комисия е приело, че писмата на разузнавателните служби не са мотивирани, а формални.

От изнесените данни се вижда, че само двама души заемат действащи постове в момента. Това са Вихрен Николов, временно управляващ посолството в Пхенян, Корейска народнодемократична република и Пламен Бериевски, временно управляващ посолството в Бейрут, Ливан от октомври 2010 г.

Обявените имена са само първата част по параграф 12. За останалите НРС и служба „Военна информация” следва да представят в комисията по досиетата съответните списъци на лицата, заемали съответните постове, подлежащи на проверка.

 

Казусът с параграф 12

Забраната за огласяване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ на БНА) е известна като параграф 12 от закона за досиетата. Тя беше приета в последния момент при гласуването на новия закон за досиетата през декември 2006 г. от БСП, ДПС и НДСВ. Параграф 12 беше предложен от тогавашният народен представител от БСП Татяна Дончева, въпреки че тогава тя изигра положителна роля за убеждаването на социалистическата партия в цялостната подкрепа на това отричано дотогава от „Позитано” 20 законодателство.

Пълният текст на параграф 12 гласеше:

„За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон.”

На практика с този текст тройната коалиция покри ръководните кадри в служба „Военна информация” (военното разузнаване, наследник на РУ-ГЩ на БНА) и в Националната разузнавателна служба (НРС, наследник на Първо главно управление на Държавна сигурност).

 

 

През 2011 г. депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Йорданов Бакалов предложиха параграф 12 да отпадне, но депутатите на ГЕРБ гласуваха „въздържал се” и текстът оцеля.

През ноември 2012 г. по инициатива на депутати от ГЕРБ бяха внесени поправки в закона за досиетата, които разшириха неговото приложение. По това време Костов и Бакалов отново предложиха параграф 12 да отпадне и ГЕРБ го подкрепи, като по този начин един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата отиде в историята.

Последваха опити параграф 12 да бъде върнат, но те се оказаха безуспешни, като лично бившият вече министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че ГЕРБ няма да промени възприетата политика.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов